МОТИВИ по НОХД № 30 408/10 г. по описа на
РС – М.
Подсъдимият А.С.Б. е обвинен в това, че на 12.06.2010 г. в село Л., област М. от хранителен магазин на ЕТ “Т.”
с. Л. отнел сумата от 90 лева от владението на Б.Т.Т. xxx, без неговото
съгласие и с намерението противозаконно да я присвои, като случаят е маловажен
– престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание.
Гражданският
ищец Б.Т.Т. не се явява и не взема становище.
Подсъдимият
А.С.Б. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. Б. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. Б., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, също изрази съгласие
по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за налагане на наказание пробация.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по
– точно съгласно чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и
свидетеля.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Св. Б.Т.Т. е пенсионер, който
живее в с. Л., област М. на адрес ул. ”Г. Д.” №98. На същият адрес притежава
гараж в който се помещава хранителен магазин, осъществявайки търговска дейност
чрез фирмата ЕТ “Т. – Б.Т.”xxx. Подс. Б. xxx.Подс. Б. познавал св. Т. и
посещавал магазина му, като към 12.06.2010 г. дължал 8.00 лева за неплатена
стока. На 12.06.2010 г. около 15.00 часа св. Т. бил сам в магазина и видял, че
подс. Б. дошъл с каруца и влязъл в магазина питайки св. Т. дали иска да закупи
от него дърва за огрев като си приспадне дължимата сума. Св. Т. се съгласил и
излязъл от магазина през задната врата с намерението да отвори портата на двора,
намираща се непосредствено до магазина. Отворил портата и видял, че подс. Б.
излязъл бързо от магазина и се качил в каруцата, като му казал, че на следващия
ден ще докара дървата. Св. Т. затворил портата и влязъл отново в магазина, като
забелязал, че чекмеджето на масата, в което държал парите от оборота на
магазина, не било затворено докрай. Св. Т. веднага проверил наличието на парите
от оборота за деня, но всички банкноти липсвали. Според св. Т. общата сума била
около 90 лева в банкноти от по два, пет и десет лева. За времето от напускането
на магазина при посещението на подс. Б. до установяването на липсата на банкнотите,
друго лице не посещавало магазина. Св. Т. веднага заключил магазина и тръгнал
да търси подс. Б.. В близост до магазина видял Б. с каруцата и се опитал да го
спре, но след като го забелязал подсъдимия подкарал бързо коня и св. Т. се
дръпнал, за да не бъде прегазен. На следващият ден подс. Б. посетил магазина на
св. Т. и му признал, че е взел парите от касата, като му обещал да ги върне. На
15.12.2010 г. в рамките на образуваното ДП подс. Б. бил привлечен като обвиняем,
при което се признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Подс. Б. дал
подробни обяснения за случилото се, като пояснил, че с взетите пари купил храна
на децата си, съжалявал за стореното и възнамерявал да върне парите на св. Т.. До
приключването на разследването в т. ч. съдебното следствие в първоинстанционния
съд подс. Б. не възстановил отнетата сума на св. Т., поради което не са налице
основанията на чл. 218б, ал. 1 от НК за реализиране на
административно-наказателна вместо наказателна отговорност за деянието.
При
условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Деянието правилно е квалифицирано като маловажен случай на
кражба имайки предвид чл. 93, т. 9 от НК, без да са налице условията на чл. 9, ал.
2 НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. А.С.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК:
- на 12.06.2010 г. в с. Л., област М.
при условията на маловажен случай от хранителен магазин на ЕТ “Т.” с. Л. отнел
от владението на Б.Т.Т. xxx. сума в размер на 90 лева, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да я присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Б. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост и
липсата на препитание и средства.
За
извършеното от подс. Б. престъпление визирано по - горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и
привеждането й в изпълнение.
При
определяне видът и размерът на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 58а, ал. 5 вр. с чл. 57, ал. 1 вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т.
1 и т. 2 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК. С оглед вида на производството съдът спази изискванията на чл. 58а, ал. 5 НК, като намери при условията на чл. 57, ал. 1 НК, че най – подходящото по вид
и размер наказание имайки предвид доказателствата по делото и личността на подс.
Б. с оглед конкретното деяние, е алтернативно предвиденото наказание пробация
по чл. 194, ал. 3 НК. Съдът не приложи чл. 218б НК защото предмета на
престъплението не бе заместен до края на съдебното следствие.
Пробационните
мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и
личността на подсъдимия. Съдът не наложи други пробационни мерки освен
задължителните, като изходи от обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът
счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а
задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност
на конкретното деяние и личността на подс. Б..
Съдът
намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК и
съобразено с целите по чл. 36 НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от св. Б.Т.Т. против подс. А.С.Б. за
заплащане на сумата 90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законните последици и разноските по делото. Съдът с определение от 08.02.2011
г. не прие като недопустим предявения граждански иск от Т. за сумата 100 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Подробни съображения относно
недопустимостта на тези искове съдът е изложил с определение от 08.02.2011 г., като
намира, че е безпредметно да ги повтаря в настоящите мотиви.
Съдът
намери предявения и приет иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
90 лева за изцяло основателен.
По
делото се събраха несъмнени и неоспорени доказателства, които доказват, че подс.
Б. е отнел от владението на св. Т. сумата 90 лева. В рамките на това
производство, имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди,
които са причинени и са предмет на престъплението, и че всеки е длъжен да
възстанови виновно причинените от него вреди, се дължи на св. Т. сумата 90 лева – доказаната като авторство и
стойност на противозаконно отнета сума. Предвид горното съдът осъди подсъдимия
А.С.Б. да заплати на Б.Т.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 90 /деветдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2010 г. до окончателното й изплащане. Съдът не присъди
разноски в полза на гражданския ищец защото липсват данни по делото за
направени такива.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А.С.Б. да
заплати по сметка на ВСС сумите - 50 / петдесет / лева държавна такса върху
уважения размер граждански иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Впоследствие с определение по чл. 306 НПК подс. Б. ще следва
да бъде осъден да заплати и разноските за изплатеното от НБПП гр. София
адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: