№ 945
гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20234110103068
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.” АД срещу Г. К.
Петков, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 8 642.99 лева – главница по договор за
потребителски кредит PLUS-17145261/4.7.2019 г., сключен с „***“ ЕАД,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за сумата от 2 501.67
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.6.2022 г. до 20.12.2025 г., както
и за сумата от 859.42 лева – мораторна лихва за периода от 20.7.2022 г. до
19.6.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1908/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 4.7.2019 г. между ответника и „***“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е отпусната
сумата от 12 000.00 лева срещу задължение за нейното връщане до 20.6.2025
г. Сочи, че между страните по договора е уговорена фиксирана лихва от 14.10
%, такса ангажимент и застрахователна премия, платими разсрочено с всяка
погасителна вноска. Заявява още, че между страните е сключено
споразумение за отсрочване на погасителни вноски по договора, в резултат на
което срокът за издължаването е удължен до 20.12.2025 г. Твърди, че
ответникът е преустановил плащането на месечните вноски по кредита на
20.6.2022 г., в резултат на което кредиторът е уведомил същия за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията. Сочи, че считано от 1.6.2023 г. е
придобил търговското предприятие на „***“ С.А., клон България, при което
правата и задълженията на последното са преминали върху него.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че първоначално е изплащал
1
кредита редовно, но през 2022 г. здравословното му състояние внезапно се е
влошило до степен, при която не бил в състояние да се грижи сам за себе си,
като вследствие на установените заболявания и множество операции е
възпрепятстван да упражнява труд и да изкарва средства, с които да покрива
задълженията си по договора. Заявява, че е поискал от застрахователите да
заплатят вместо него задълженията му кредита, но последните са отказали
изплащане на застрахователно обезщетение. В този ред на мисли, счита, че
претендираните суми следва да се търсят от застрахователите, с които
ищецът го е заставил да подпише договор. Оспорва да е страна по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-07145261 от 4.7.2019 г., като отрича
подписите, положени под договора, да са негови, както и да е усвоявал суми
по договора. Твърди, че договорът за кредит е неистински документ, както и
че съдържанието му е преправено след неговото подписване. Заявява, че към
исковата молба липсва извлечение от счетоводни книги, което нарушава
правото му на защита, тъй като няма информация към кой момент са
настъпили падежите на задълженията и как са изчислени същите, че няма
информация за непогасените вноски - колко са същите, за кои периоди и пр.
Твърди, че не е надлежно уведомен от ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията. Оспорва като нищожни клаузите в договора за
потребителски кредит относно лихвения процент, наказателния лихвен
процент, таксите, разноските и застраховките, като счита, че същите са
неравноправни.
С определение от 14.12.2023 г. съдът е конституирал „Кардиф
Животозастраховане“, клон България като трето лице-помагач на страната на
ответника.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният
представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърляне на исковете.
Трето лице-помагач не изпраща представител, като в писмено становище
заявява, че като застраховател се е произнесъл по претенцията на ответника,
но е отказал да извърши плащане, поради липсата на достатъчно
доказателства за основанието и размера на претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да установи съществуването на вземанията,
предмет на договора за потребителски кредит, а именно - валидно
правоотношение, по което праводателят му е изпълнил поетите задължения
съобразно уговореното, включително, че е предал сумата по кредита, размера
на вземането и неговата изискуемост, изпадането на ответника в забава и
2
размера на мораторната лихва.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, беше да
установи, че е изпълнил задълженията си по договора както и всички
правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и право-изключващи
възражения, които направи в производството.
Видно е от договор за потребителски паричен кредит номер PLUS-
17145261 от 4.7.2019 г. и общи условия към него, че „*** С.А., клон
България“ е отпуснало на Г. К. П. сумата от 12 000.00 лева, която е следвало
да бъде върната на 72 месечни погасителни вноски в периода 20.7.2019 г. –
20.6.2025 г., включващи главница, лихва и застрахователна вноска. Уговорен
е лихвен процент /ЛП/ от 14.10 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от
16.67 %.
На 17.6.2020 г. между страните е сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по договора, по силата на което заплащането на 6
месечни вноски /от 11-та до 16-та вкл./ е отложено за срок от 6 месеца, с
което срокът на кредита е удължен до 20.12.2025 г.
Видно е от заключението на приетата по делото съдебно-графическа
експертиза, че подписите, положени под договор за потребителски паричен
кредит номер PLUS-17145261 от 4.7.2019 г., са изпълнени от Г. К. П..
Видно е от заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, че размерът на шрифта, с който е изпълнен договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-17145261 от 4.7.2019 г., е 12 пункта, а
размерът на шрифта, с който са изпълнени сертификат № PLUS-17145261,
удостоверяващ сключен договор по пакет „Стандарт“ и „Комбинирана
защита“, договор за застрахователно посредничество и общи условия за
застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“, е 7 пункта.
Видно е от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че сумата от 11 580.00 лева /след удържане на „такса ангажимент“
в размер на 420.00 лева/ е преведена по сметка на Г. К. П. на 5.7.2019 г.
Посочено е, че впоследствие по сметка на кредитора са постъпили 29
плащания в общ размер от 8 456.98 лева, с което са погасени 2 897.01 лева от
главницата /вноски от 1-ва до 29 вкл./, 3 254.97 лева от договорната лихва
/вноски от 1-ва до 29-та вкл./ и 1 305.00 лева от застрахователната вноска
/вноски от 1-ва до 29-та вкл./. Сочи се, че кредитът е обслужван редовно до
20.5.2022 г., както и че след тази дата не са отчитани вноски за погасяване на
задълженията, поради което към 13.12.2022 г. /датата на твърдяната
предсрочна изискуемост/ не са били погасени погасителни вноски от 30-та до
35-та вкл. на обща стойност 1 782.23 лева, а към 30.6.2023 г. /датата на
подаване на заявлението/ не са били погасени задължения в общ размер от
9 760.47 лева, от които 8 102.99 лева – главница /988.85 лева падежирала и
7 114.14 лева предсрочно изискуема/, 545.84 лева – договорна лихва /490.87
лева падежирала и 54.97 лева за периода 21.11.2022 г. – 12.12.2022 г./, 540.00
лева – застрахователна вноска /270.00 падежирала и 270.00 лева предсрочно
3
изискуема/ и 571.64 лева – мораторна лихва за периода от 21.7.2022 г. до
30.6.2023 г.
При преглед на процесния договор за потребителски кредит съдът не
констатира да е налице нищожност на същия или пък в него да се съдържат
неравноправни клаузи. В случая ГПР е фиксиран за целия срок на договора и
не е предвидена възможност за едностранната му промяна от страна на
кредитора. Такова изменение не е и направено с оглед установеното от
съдебно-счетоводната експертиза, че се претендират вноски в размер,
съответстващ на размера, посочен в погасителния план. С оглед горното,
договорът не може да се приеме за нищожен, като в подобна насока е и
практиката на ВКС /напр. Решение № 153/13.3.2020 г. по т.д. № 1294/2015 г.
на II т.о./, което пък прави неоснователни възраженията на ответника в тази
насока.
Неоснователно е и възражението, че шрифтът, с който са изпълнени
сертификат № PLUS-17145261, удостоверяващ сключен договор по пакет
„Стандарт“ и „Комбинирана защита“, договор за застрахователно
посредничество и общи условия за застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“, е под 12 пункта, тъй като изискването на 5, ал. 4 ЗПК
се отнася единствено за договора за потребителски кредит, а не за
застрахователния договор, за който подобно изискване не е въведено.
Неоснователни са и възраженията, че ищецът не е правоприемник на
кредитора, както и че сумите по кредита следва да се търсят от третото-лице
помагач. В тази връзка след справка в Търговския регистър се установява, че
ищецът е придобил търговското предприятие на „*** С.А., клон България“, с
което правата и задълженията на този търговец са преминали върху него. От
друга страна, застрахователният договор е сключен между ответника и
третото лице-помагач, поради което ищецът няма как да търси вземанията си
по договора кредит от застрахователя, а дори да имаше това право, то
насочването на исковете срещу ответника е право на негов избор.
Така, въз основа на представените доказателства, съдът приема за
установено съществуването на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя е отпусната
сумата от 12 000.00 лева. Получаването на сумата по договора е породило за
ответника задължение за нейното връщане, както и на уговорените
възнаградителна лихва и застрахователна вноска.
В случая следва да се даде отговор на въпроса на коя дата е настъпила
изискуемост на вземанията на ищеца. В исковата молба последният твърди,
че предсрочната изискуемост е настъпила на 13.12.2022 г. с получаването на
покана от ответника, като във връзка с това твърдение съдът намира
следното:
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, правото
4
на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т. е. предпоставка за
изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване
кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Тази
предпоставка е налице дори и в случаите, когато в договора настъпването на
предсрочната изискуемост не е обвързано със задължение на кредитора да
уведомява длъжника. Същевременно за надлежното уведомяване на
длъжника следва да са предприети всички действия за откриването му,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като
съдът следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е
осъществено по надлежния ред. В светлината на изложеното, съдът намира,
че в настоящия случай не е доказано, че на 13.12.2022 г. по надлежен начин е
обявена сочената от ищеца предсрочна изискуемост, тъй като от страна на
последния не се ангажираха доказателства за връчване на уведомление на
ответника в тази насока. В случая по делото е представена само сочената
покана, но не и някакви доказателства, че същата е изпратена и получена от
ответника. Съдът намира, че предсрочната изискуемост е съобщена надлежно
на ответника за пръв път в рамките на настоящото дело, тъй като
волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на
исковата молба и в представена изрична покана в тази насока. Видно е, че
исковата молба, ведно с въпросната покана, е връчена на ответника на
9.11.2023 г., поради което съдът приема, че на тази дата от ищеца е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит /видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза към тази дата
предпоставките за нейното обявяване са били налице, тъй като плащането на
вноските по кредита е преустановено още на 20.5.2022 г./. В тази връзка в
Решение № 169/17.1.2017 г. по т.д. № 1272/2015 г. по описа на II т.о. на ВКС и
Решение № 86/17.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС е
прието, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено
от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради
което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед
цитираната съдебна практика и след като съобрази разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след предявяване на иска – на 9.11.2023 г., е
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит.
При горния извод следва да се обърне внимание на задължителните
постановки на ТР № 7/2017 г. от 2.4.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
5
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението. Постановките на посоченото тълкувателно решение са
доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10/25.2.2020 г. по т. д. №
16/2019 г. по описа на II т.о. на ВКС и Решение № 60009/2.6.2021 г. по т. д. №
2891/2019 г. по описа на II т.о. на ВКС е прието, че ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването
на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба /както е в случая/, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми.
От всички тези постановки, заложени в съдебната практика, могат да се
направят следните изводи, относими за настоящия спор: 1/ Кредитът е обявен
за предсрочно изискуем в хода на процеса – на 9.11.2023 г.; 2/ Към момента
на приключване на съдебното дирене по делото на 21.5.2024 г. е настъпила
редовна изискуемост на всички вноски по кредита до 20.5.2024г., което следва
да се отчете по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК; 3/ За вноските от 20.6.2024 г. до
20.12.2025 г. също е настъпила изискуемост с оглед обявяването на
предсрочна изискуемост в хода на процеса, което също следва да се отчете по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Следователно предявеният иск е основателен за
всички дължими, но неплатени до момента вноски по договора за кредит и на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважен за тях, независимо от
обстоятелството, че предсрочна изискуемост не е била обявена към момента
на подаване на заявлението.
Видно е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
стойността на дължимата главница по кредита от момента на спиране на
плащанията до датата на последната вноска – 20.12.2025 г. е в размер на
8 102.99 лева. Ето защо претенцията за главница е доказана до този размер и
следва да бъде уважена до него и отхвърлена до пълния предявен размер от
8 642.99 лева.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва следва да се
обърне внимание, че съобразно задължителните постановки на т. 2 от
6
Тълкувателно решение № 3/27.3.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на
ОСГТК на ВКС упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В случая в
периода 20.6.2022 г. – 9.11.2023 г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, поради което за този период се дължи
възнаградителна лихва, но такава лихва не се дължи за периода след
9.11.2023 г. Съдът, съобразявайки заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, както и представеното извлечение по кредита /л. 28-31/,
установява, че за периода от 20.6.2022 г. до 9.11.2023 г. дължимата
възнаградителна лихва е в общ размер от 1 200.46 лева, поради което искът за
възнаградителна лихва следва да се приеме за доказан до този размер и
отхвърлен до пълния претендиран размер от 2 501.67 лева.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за периода 20.7.2022 г. – 19.6.2023 г. С оглед направените
по-горе изводи, предсрочна изискуемост на вземането е настъпила от
9.11.2023 г., като не се доказа такава да е настъпила на 13.12.2022 г., каквито
са твърденията на ищеца. Ето защо лихва за забава се дължи само върху
падежиралите вноски за главница в периода 20.7.2022г. – 19.6.2023 г. В тази
връзка, при приложението на чл. 162 ГПК, съдът намира, че размерът на
дължимата лихва за забава за посочения период върху падежиралите вноски е
450.80 лева. Ето защо претенцията за лихва следва да бъде уважена до този
размер и отхвърлена до пълния предявен размер от 859.42 лева.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
хода на производството ищецът е направил разноски в размер на 2 716.52
лева, като съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 2 207.38 лева.
В полза на ищеца по съразмерност следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство в размер на 1 070.60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. К. Петков, ЕГН **********,
дължи на „Ю. Б.” АД, ЕИК ********* сумата от 8 102.99 лева – главница по
7
договор за потребителски кредит PLUS-17145261/4.7.2019 г., сключен с „***“
ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.6.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1 200.46 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.6.2022 г. до 9.11.2023 г., както и
сумата от 450.80 лева – мораторна лихва за периода от 20.7.2022 г. до
19.6.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1908/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над сумата от 8 102.99 лева
– главница по договор за потребителски кредит PLUS-17145261/4.7.2019 г.,
сключен с „***“ ЕАД, до пълния предявен размер от 8 642.99 лева, за
разликата над сумата от 1 200.46 лева – възнаградителна лихва, до пълния
предявен размер от 2 501.67 лева, както за разликата над сумата от 450.80
лева – мораторна лихва, до пълния предявен размер от 859.42 лева.
ОСЪЖДА Г. К. Петков, ЕГН ********** да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК
********* сумата от 2 207.38 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и
сумата от 1 070.60 лева, представляваща направените в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Кардиф
Животозастраховане“, клон България като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8