Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11532 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът „А.” ЕООД е предявил срещу ответниците М.П.К. и „П.И.” ЕООД иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване недействителността по отношение на ищеца на договор за продажба на недвижим имот от 02.02.2018 г., оформен с нотариален акт №4, том I, рег.№199, н.д. №3/2018 г. на С. М. – Нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с №389, с който М.П.К. е продал на „П.И.” ЕООД следния свой собствен недвижим имот, а именно – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-928, от кв. 114 по утвърдения през 1999 г. и 2002 г. дворищно-регулационен план на гр. София, местност „Драгалевци-разширение-север“, целият имот от 1 040 кв.м., който съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1972.928, с адрес на поземления имот – гр. София, Столична община, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******, с площ по кадастралната скица 1 050 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.

         Ищецът излага твърдения, че на 13.06.2017 г. е сключено споразумение между „О.Г.” ЕООД, „Т.С.” ЕООД, „О.П.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „О.“ ЕООД и М.П.К., по силата на което „О.Г.” ЕООД се е задължило спрямо „Т.С.” ЕООД в срок до 15.08.2017 г. да заличи в имотния регистър при АВ – гр. София договорна ипотека, учредена в полза на „ПИБ“ АД, обективирана в нотариален акт №16, том 30, рег.№68177/17.11.2015 г. и договорна ипотека, учредена в полза на „ПИБ“ АД, обективирана в нотариален акт №13, том 30, рег.№68181/17.11.2015 г., като при неизпълнение на горепосоченото задължение се е задължило да заплати на „Т.С.” ЕООД неустойка в размер на до 3 150 000.00 лв. в срок до 25.08.2017 г., като за задълженията на „О.Г.” ЕООД се е задължил да отговаря солидарно и М.П.К..

В нотариален акт № 102, том CCI, дело №62401, вх. рег. № 85172/29.12.2016 г. продавачът „О.Г.“ ЕООД е декларирал, че дружеството е едноличен собственик на продавания имот, че към момента на нотариалното прехвърляне върху имота няма никакви вещни тежести, вписани искови молби или заявени претенции от трети лица, с изключение на договорна ипотека, учредена в полза на „ПИБ“ АД, вписана в Служба по вписванията - гр. София, като акт № 46, том XII, дело № 22731, вх. № 28847/20.06.2013 г. Дружеството продавач - „О.Г.“ ЕООД се е задължило да продължи да обслужва точно кредита, обезпечен с вписаната върху имота ипотека, като погаси същия в краен срок до 18.06.2018 г. При неизпълнение на поетите задължения от страна на продавача за погасяване на кредита в уговорения между продавача и купувача срок и ако, като резултат имотът бъде изнесен на публична продан за дълг на продавача, същият се задължава с неустойка към купувача в размер на 1 000 000.00 лева. Управителят на дружеството „О.Г.“ ЕООД - М.П.К., се е задължил да отговаря пред купувача „Т.С.“ ЕООД за изпълнението на задължението, включително и за уговорената неустойка. Продавачът се е задължил освен за неустойката и за връщане на получаната цена по сделката.

Предмет на описаната сделка е УПИ ХХVIII - 1612, 1646, 1647, 1678  от квартал 8 по плана на град София, местността НПЗ „Военна рампа - изток“, целият с площ от 9 899 квадратни метра, при граници по скица УПИ XXVII - отреден за складова дейност, УПИ IV - отреден за ел.подстанция, УПИ V - отреден за малко предприятие и складова дейност, УПИ VI, УПИ II - за складова дейност и УПИ  I- за комунално обслужване.

За задълженията на „О.Г.“ ЕООД било образувано изпълнително дело 20198500400222 по описа на ЧСИ А.Б., per. № 850 от КЧСИ с район на действие СГС, и гореописаният недвижим имот, собственост на „Т.С.“ ЕООД е изнасян неколкократно на публична продан, като последното обявление е за публична продан, която ще се състои в периода от 24.08.2020 г. до 24.09.2020 г.

С нотариален акт, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 19866 от 04.04.2018 г., вписан, като акт № 16, том XLIV, дело 13882, ответникът М.П.К. отново е поел солидарната отговорност да отговаря заедно с продавача „О.Г.“ ЕООЗ и да заплати на купувача „Т.С.“ ЕООД неустойка в размер на 270 000 евро при изнасяне имота на публична продан за дълг на продавача. Предмет на сделката е четвърти етаж от пететажна административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Н.Б.“ № ** със застроена площ от 378.63 кв.м. Имотът е бил изнесен на публична продан от ЧСИ М.Ц., per. № 840 от КЧСИ, район на действие СГС, по изп.дело №20198400400530, и на 24.02.2020 г. било изготвено възлагателно постановление за същия този имот.

С Договор за цесия от 01.09.2020 г. „Т.С.“ ЕООД, в качеството си на кредитор с прехвърлими вземания към „О.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, „О.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.“ ЕООД, ЕИК 1*******, „О.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявани от едноличния собственик на капитала и управител М.П.К. и М.П.К., лично като физическо лице, като цедент, е прехвърлило възмездно свои парични вземания за договорени неустойки, както следва: в размер на 1 000 000.00 лева, съобразно уговореното в Нотариален акт № 102, том CCI, дело 62401, вх. рег. № 85172/29.12.2016 г., дължима от „О.Г.“ ЕООД и солидарния длъжник М.П.К.; в размер на 3 500 000.00 лева, дължима от „О.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, и солидалните длъжници „О.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.“ ЕООД, ЕИК 1*******, „О.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявани от едноличния собственик на капитала и управител М.П.К. и М.П.К., лично като физическо лице, съобразно уговореното в Споразумение от 13.06.2017 г„ сключено между „О.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, „Т.С.“ ЕООД, ЕИК*******, „О.П.“ ЕООД, ЕИК *******, „П.“ ЕООД, ЕИК 1*******, „О.“ ЕООД, ЕИК ******* и М.П.К..       Длъжникът бил уведомен на 20.10.2020 г. за сключения договор за цесия.

          Ищецът излага подробни доводи, че ответникът М.П.К. и всички горепосочени дружества, солидарни длъжници, са предприели действия по увреждане на кредиторите си, сключвайки договори за покупко-продажба, утежнявайки имотите с привидни тежести и др. Една от сделките е по прехвърляне на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-928, от кв. 114 по утвърдения през 1999 г. и 2002 г. дворищно-регулационен план на гр. София, местност „Драгалевци-разширение-север“, целият имот от 1 040 кв.м., който съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1972.928, с адрес на поземления имот – гр. София, Столична община, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******, с площ по кадастралната скица 1 050 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, който бил продаден фиктивно на 02.02.2018 г. от М.П.К. на „П.И.” ЕООД. Навежда доводи, че купувачът „П.И.” ЕООД е знаел за увреждането, което се установявало от обстоятелството, че дружеството не ползва имота, а уговорената продажна цена от 290 000.00 лв. е близка до данъчната оценка на имота. Горепосочената прехвърлителна сделка имала за пряка и непосредствена последица намаляването на имуществото на длъжника М.П.К. и препятствала възможността за удовлетворяване на кредитора „А.” ЕООД от стойността на прехвърления недвижим имот.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът М.П.К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Навежда доводи, че настоящият иск е предявен от лице, което не е имало качеството кредитор към момента на извършване на процесната разпоредителна сделка. Излага твърдения, че горепосоченият договор за покупко-продажба не уврежда ищеца, тъй като върху прехвърления недвижим имот е учредена договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД, ползващ се с правото на предпочтително удовлетворяване от стойността на ипотекирания имот. Сочи, че не е било налице и знание от страните по сделката за увреждането на кредитора, тъй като процесната сделка предхожда по време възникването на вземането на ищеца. Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „П.И.” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията на ищеца, че гореописаният недвижим имот му е прехвърлен фиктивно, както и че е знаел за увреждането на кредитора. Навежда доводи, че че горепосоченият договор за покупко-продажба не уврежда ищеца, с оглед на вписаната върху имота договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД. Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че 13.06.2017 г. е сключено споразумение между „О.Г.” ЕООД, „Т.С.” ЕООД, „О.П.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „О.“ ЕООД и М.П.К., по силата на което „О.Г.” ЕООД се е задължило спрямо „Т.С.” ЕООД в срок до 15.08.2017 г. да заличи в имотния регистър при АВ – гр. София договорна ипотека, учредена в полза на „ПИБ“ АД, обективирана в нотариален акт №16, том 30, рег.№68177/17.11.2015 г. и договорна ипотека, учредена в полза на „ПИБ“ АД, обективирана в нотариален акт №13, том 30, рег.№68181/17.11.2015 г., като при неизпълнение на горепосоченото задължение се е задължило да заплати на „Т.С.” ЕООД неустойка в размер на до 3 150 000.00 лв. в срок до 25.08.2017 г., като за задълженията на „О.Г.” ЕООД се е задължил да отговаря солидарно и М.П.К..

Установява се и, че съобразно уговореното в акт № 102, том CCI, дело №62401, вх. рег. № 85172/29.12.2016 г. продавачът „О.Г.“ ЕООД се е задължил при неизпълнение на поетите задължения да заплати на купувача „Т.С.” ЕООД неустойка в размер на 1 000 000.00 лева, като управителят на дружеството „О.Г.“ ЕООД - М.П.К., се е задължил да отговаря пред купувача „Т.С.“ ЕООД за изпълнението на задължението, включително и за уговорената неустойка.

Видно от представения по делото договор за продажба на недвижим имот от 02.02.2018 г., оформен с нотариален акт №4, том I, рег.№199, н.д. №3/2018 г. на С. М. – Нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с №389, М.П.К. е продал на „П.И.” ЕООД следния свой собствен недвижим имот, а именно – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-928, от кв. 114 по утвърдения през 1999 г. и 2002 г. дворищно-регулационен план на гр. София, местност „Драгалевци-разширение-север“, целият имот от 1 040 кв.м., който съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1972.928, с адрес на поземления имот – гр. София, Столична община, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******, с площ по кадастралната скица 1 050 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.

От представения по делото Договор за цесия от 01.09.2020 г., се установява, че ищецът „А.” ЕООД е придобил вземанията на „Т.С.“ ЕООД към „О.Г.“ ЕООД, „О.П.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „О.“ ЕООД и М.П.К., както следва: в размер на сумата от 1 000 000.00 лева, съобразно уговореното в Нотариален акт № 102, том CCI, дело 62401, вх. рег. № 85172/29.12.2016 г., дължима от „О.Г.“ ЕООД и солидарния длъжник М.П.К.; и в размер на сумата от 3 500 000.00 лева, дължима от „О.Г.“ ЕООД, и солидалните длъжници „О.П.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „О.“ ЕООД и М.П.К., съобразно уговореното в Споразумение от 13.06.2017 г.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Фактическият състав на предявения конститутивен иск с с правно основание чл.135 ЗЗД включва два елемента: 1) обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора: ищецът да е носител на вземане и атакуваното действие да го уврежда и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането у длъжника и у лицето, с което е договарял. Доказването на всички релевантни факти е в тежест на ищеца.

          В конкретния случай предявеният отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен. Преди всичко по настоящото дело се доказва, че атакуваната сделка (от 02.02.2018 г.) е извършена преди ищецът да придобие качеството кредитор спрямо ответника. Това качество ищецът е придобил със сключването на договора за цесия от 01.09.2020 г. и съобщаването на цесията на длъжника. Цесията е била съобщена на длъжника М.П.К. от цедента на 20.10.2020 г., видно от представената по делото разписка (на л. 26 от делото), поради което съдът приема, че  длъжникът М.П.К. е уведомен за цесията по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД и цесията е породила действие спрямо него. От този момент ищецът „А.” ЕООД е придобил качеството кредитор спрямо ответника М.П.К.. Правопораждащият правото на Павлов иск фактически състав на нормата в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имуществото, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл. 133 ЗЗД. Ето защо при положение, че това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера, какъвто се явява ищеца по иска и датата на цесията се предхожда от разпоредителната сделка, то цесионерът не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден от него към датата на извършването му. От изложеното следва, че когато атакуваната с Павлов иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителната сделка с имущество на длъжника, е сключена преди датата на самата цесия, с която цесионерът е придобил вземането срещу длъжника, цесионерът не е активно материалноправно легитимиран да води този иск. (в този смисъл Решение № 199 от 13.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 191/2012 г., II т. о., ТК)

Следващата предпоставка за уважаване на предявения иск е оспорената сделка да уврежда интересите на кредитора. Такова увреждащо действие сделката би имала, ако с нея се намалява или обременява имуществото на длъжника, така че да се направи невъзможно или да се затрудни реализиране на правата на кредитора чрез насочване на изпълнение срещу имуществото на длъжника или чрез трансформация на това имущество.

В случая, по делото не се доказва ответникът М.П.К. да има други задължения към други лица. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи като обезпечение за неговите кредитори. Ищецът не е ангажирал доказателства, че към датата на приключване на съдебното дирене ответникът М.П.К. не разполага с достатъчно имущество, за да се гарантира реализирането на правата на ищеца.

Дори и да се приеме, че оспорената сделка уврежда правата на кредитора, искът би бил неоснователен. Настоящият съд дължи да изследва въпроса дали длъжникът и лицето, на което са прехвърлени права с оспорената сделка са имали намерение да увредят кредитора. Доказването на намерението у страните по оспорената сделка да увредят кредитора следва да бъде направено от ищеца. Въпреки дадените му указания ищецът не е ангажирал никакви доказателства – нито преки, нито косвени, от които съдът да може да направи извод, че оспорената сделка е сключена с намерение да бъде увреден кредитора. Напротив от събраните гласни доказателства се установява, че страните по договора за покупко-продажба са имали друго намерение при сключването му. Твърдяното от ищеца намерение за увреждане не може да бъде предполагано от съда.

В конкретния случай ищецът следва да докаже не само факта на притежаване на вземането и на момента на неговото възникване, но и на намерение за увреждане у длъжника и лицата, с които той е договарял, тъй като презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД няма сила в хипотезата на ал. 3 на чл. 135 ЗЗД. За доказването на горните факти са допустими всички доказателствени средства - официални документи, частни документи с достоверна дата, свидетелски показания. Недоказването на субективната предпоставка на отменителния иск, която е в доказателствена тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността, в случая това е ищецът, има за последица неговото отхвърляне като неоснователен. (в този смисъл Решение № 179 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2010 г., III г. о., ГК).

          По изложените съображения предявеният Павлов иск за обявяване на атакувания договор за покупко-продажба, сключен между ответниците по делото за недействителен по отношение на ищеца, следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по производството

          На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М.П.К. следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по делото в размер на 2 200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

             Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от „А.” ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Г.Г., срещу М.П.К., ЕГН **********,*** и „П.И.” ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижим имот от 02.02.2018 г., оформен с нотариален акт №4, том I, рег.№199, н.д. №3/2018 г. на С. М. – Нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с №389, с който М.П.К. е продал на „П.И.” ЕООД следния свой собствен недвижим имот, а именно – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XII-928, от кв. 114 по утвърдения през 1999 г. и 2002 г. дворищно-регулационен план на гр. София, местност „Драгалевци-разширение-север“, целият имот от 1 040 кв.м., който съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1972.928, с адрес на поземления имот – гр. София, Столична община, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „*******, с площ по кадастралната скица 1 050 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.

ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Г.Г., да заплати на М.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 2 200.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: