№ 61
гр. Севлиево , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200190 по описа за 2021 година
Жалбоподателят „Панацея“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «Гочо Москов» № 2, вх. А, ет. 1, представлявано
от ДР. Г. Б., чрез адв. Г.Б. от САК, е обжалвал наказателно постановление №
552994-F550951 от 03.12.2020 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни
дейности» - Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което за извършено нарушение по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006
година на МФ /Наредбата/, във връзка с чл. 59б, ал. 1 от същата наредба, във връзка с
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС са наложени имуществена санкция в размер на 500,00 лева по Фактура №
**********/27.09.2020 година и имуществена санкция в размер на 500,00 лева по
Фактура № **********/27.09.2019 година. В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира да
се отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви,
както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За ответника по жалбата – ЦУ на НАП, редовно призован, се явява представител
при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
1
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 28.02.2020 година в бензиностанция Б001, находяща се на ул. „Стефан
Пешев“ № 151 в гр. Севлиево, стопанисвана от дружеството – жалбоподател, била
извършена проверка относно спазването на данъчното законодателство от свидетелите
Н.Д. и И.Е. – служители в ЦУ на НАП. По време на проверката и при последваща
проверка в информационните масиви на НАП се констатирало, че за проверяван
период 01.09.2019 г. – 31.10.2019 г. е установено несъответствие между декларирани с
документ доставки на дизелово гориво и отчетеното такова чрез НИС вливане в общ
размер на 12 668. 69 литра, които са отчетени в повече от НИС, като на 27.09.2019 г. е
отразено вливане на 10 883.02 л. без документално деклариране, а на 30.09.2019 г. в
НИС е отразено вливане на 6 823.95 л. отново без документално деклариране.
Посочено е, че недекларирането на получени доставки на дизел за тези две дати с
документ чрез наличното в обекта ЕСФП е нарушение на Наредба № Н-18/2006 г. и е
предпоставка за налагане на ПАМ – затваряне на обекта. За констатациите от
проверката бил съставен Протокол № 2682 от 28.02.2020 година.
Въз основа на този протокол в последствие свидетелката Н.Д., в присъствието на
свидетеля И.Е. и упълномощен представител на дружеството – жалбоподател
съставила акт за установяване на административно нарушение № F550951/04.06.2020
година срещу „Панацея“ ООД гр. Севлиево, за това, че при извършена оперативна
проверка на 28.02.2020 година в 14:25 часа на обект – бензиностанция Б001, находяща
се в гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 151, стопанисван и експлоатиран от
„Панацея“ ООД, и последваща проверка в информационните масиви на НАП, е
констатирано, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва продажби на
течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, е допуснало нарушение на разпоредбите на
чл. 59А, ал. 1, като не е подало данни за полученото гориво по надлежния ред, с което
е нарушило реда и начина за подаване на данни, формата и срока на подаването им,
като не е изпълнил задължението в законоустановения срок, а именно:
За доставките на гориво – „Дизелово гориво – Б6“, получена на 27.09.2019
година в количество 11925,00 литра, осчетоводен съгласно Фактура №
**********/27.09.2019 година, издадена от „Товарни превози“ АД по АДД от
27.09.2019 година с УКН 0000000004835944 и
За доставките на гориво „Дизелово гориво – Б6“, получена на 30.09.2019 година
в количество 6956,00 литра, осчетоводен съгласно Фактура № **********/30.09.2019
година, издадена от „Товарни превози“ АД по АДД от 30.09.2019 година с УКН
0000000004840574.
В акта е записано, че „задълженото лице не е изпълнило задължението си да
въвежда данни за доставени количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП,
2
съдържат задължително уникален контролен номер /УКН/ на еАДД или митнически
референтен номер /МРН/ на ЕАД за горецитираните доставки“ . Актосъставителят е
квалифицирал гореописанотто деяние като нарушение на чл. 59А от Наредбата във
връзка с чл. 59б, ал. 1 от същата наредба, във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
След съставянето на акта, същият бил предявен на упълномощения представител
на дружеството – жалбоподател да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН представителят на
жалбоподателя е вписал в графата за възражения, че ще представи писмени такива в 3
– дневен срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу
съставения АУАН.
Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл.
185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция
в размер на 500,00 лева по Фактура № **********/27.09.2020 година и имуществена
санкция в размер на 500,00 лева по Фактура № **********/27.09.2019 година.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Н.Д. и И.Е., съпоставени с писмените доказателства:
АУАН от 04.06.2020 година; обжалваното наказателно постановление; Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10778 от 09.06.2020 година;
Протокол за извършена проверка в обект от 28.02.2020 година; Дневен финансов отчет;
2 броя фискални бонове; два броя служебни бонове; Опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката; 2 броя декларации от лице, работещо
по трудово/гражданско правоотношение; Справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво за дружеството за периода от 01.09.2019 година до 31.10.2019
година; Протокол № 1539148/06.03.2020 година; Протокол от 17.03.2020 година;
Протокол от 04.06.2020 година и Приложение № 1 към Протокол №
1539273/04.06.2020 година за извършена проверка на „Панацея“ ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 26.04.2021 година. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма Спиди на 29.04.2021
година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да
се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица.
3
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, правилност и обоснованост, прави следните изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от
Наредбата, според който: „Лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни
чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща
се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са
декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен
документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП,
както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или
митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва
чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от
лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове,
на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване
на обобщения акцизен данъчен документ.“.
С издаденото наказателно постановление наказващият орган е приел, че
задълженото лице не е изпълнило задължението си да въвежда данни за доставени
количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП, които съдържат задължително
УКН на еАДД или МРН на ЕАД за двете доставки на горива на 27.09.2019 година и на
30.0.2019 година.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС: "Данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. ". По делото не се спори, че
жалбоподателят се явява получател на такива доставки за двете процесни дати.
Защитната теза на дружеството е, че за него важат изключенията по чл. 118,
ал. 11 на закона и конкретно на това по т. 5, според която данни по ал. 10 не се подават
от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет. Съответно жалбоподателят намира, че е приложима в конкретния
4
случай разпоредбата на чл. 59А, ал. 3, т. 1 на Наредбата, съгласно която лице по ал. 1 -
получател по доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП, като за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени
количества горива по документ, чрез въвеждането им в електронната система с
фискална памет. Не се спори, че дружеството е притежател на такава електронна
система за фискално отчитане и чрез нея то отчита доставените количества горива. То
е изпълнило задълженията си по чл. 3, ал. 3 от Наредбата, като е подало своевременно
нужните данни за доставка по установената дистанционна връзка на данни /нивомерна
измервателна система/, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и при наличието на такава
система по всяко време може да се направи справка за наличните количества течни
горива. От тук се налага изводът, че дружеството не укрива информация от
контролните органи, напротив, то предоставя редовно и в пълнота такава. В търговския
обект продажбите на течни горива се извършват чрез средства за измерване на разход,
а регистрацията на продажбите се осъществява посредством издаването на касови
бонове, като в случая не е установено жалбоподателят да е нарушил тези изисквания.
Отчитането на приходите е обвързано с продажба, а не с покупка на стока /гориво/,
какъвто е случаят, с оглед на което няма как да се твърди, че дружеството е целяло или
на практика е укрило приходи, ощетило, целяло да ощети или би могло да нанесе щета
на фиска с действията си.
Ответната страна не оспорва, а това е видно и от представената Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво в бензиностанцията за периода от
01.09.2019 година – 31.10.2019 година, че действително на 27.09.2019 г. и на 30.09.2019
г. има отчитане на нивомерната система за доставка на горива, т. е. че в резервоарите
на бензиностанцията е налято съответното гориво. Твърди обаче, че за тези дати няма
изпратена информацията, която се следва.
Според разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС разпоредбата на чл. 118,
ал. 10 от същия закон е неприложима за случаите, в които в търговския обект се
използва ЕСФП, какъвто е и настоящия случай. Ето защо съдът е на становище, че не
може да се приеме като неправомерно поведение на наказаното лице невъвеждането
ръчно на данните за УКН, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., която императивно определя, че въвеждането на УКН на
еАДД става единствено чрез баркод четец. Тази норма е цитирана от
административния орган, но без да е анализирано съдържанието й и тя да е приложена
в съответствие с него. Следва да се има предвид в тази връзка, че всяко лице по ал. 2 от
Наредбата е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите
5
за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва именно въпросната нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и тя подлежи на метрологичен контрол, съгл. чл. 3,
ал. 3 от този нормативен акт. След като доставките са били отчетени от тази система
като получени и не е изяснен въпросът защо въпреки това в НАП липсва информация
за получаването, то тази неяснота не може и не следва да бъде в негатив за данъчно
задълженото лице.
Наличните в обекта документи са достатъчни, за да се установи, че
процесните доставки са реализирани именно в бензиностанцията, стопанисвана от
жалбоподателя. Няма спор, че той притежава нивомерна система за отчитане на
полученото от него и налято в резервоарите дизелово гориво, както и че тя е отчела
процесните доставки. По какви причини обаче информацията от наличната ЕСФП,
находяща се и ползвана в обекта, не е постъпила в НАП не е ясно. Трайната съдебна
практика приема, че задължението на лицето по чл. 3, ал. 3 и чл. 59А, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да
подаде данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП без за него да съществува
задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната
администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са
получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на
лицето, то посоченото задължение следва да се счита за изпълнено, а редът за подаване
на данните - спазен. В случая и при двете доставки от нивомерните системи на обекта
са отчетени получените доставки, който факт е бил известен на наказващия орган,
предвид изричното му отразяване в Приложение № 1 към Протокол сер. АА №
1539273/04.06.2020 година за извършена проверка на „Панацея“ ООД гр. Севлиево /л.
44 от делото/.
От изложеното до тук следва да се приеме, че жалбоподателят не е нарушил
реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, поради което твърдяното
административно нарушение съдът намира за недоказано.
За изчерпателност следва да се отбележи, че административно – наказващият
орган е съобразил, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1 и при това положение е посочил, че санкционирането е на
осн. чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, но нито в АУАН, нито в НП се съдържат
фактически констатации, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, а
това като елемент от фактическия състав следва да фигурира, доколкото е определящо
за правилната квалификация на нарушението и съответно определяне на наказанието.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
6
постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото наказващият орган следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатска защита, които видно от
списъка на разноските, представен от жалбоподателя, и от договора за правна помощ
възлизат на сумата от 600,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 552994-F550951 от 03.12.2020 година,
издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности» - Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ПАНАЦЕЯ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Гочо
Москов“ № 2, вх. А, ет. 1, представлявано от ДР. Г. Б. и М.Б. Б.а, за извършено
нарушение по чл. 59а от Наредба Н-18/13.12.2006 година на МФ, във връзка с чл. 59б,
ал. 1 от същата наредба, във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС са наложени имуществена санкция в
размер на 500,00лв. /петстотин/ лева по Фактура № **********/27.09.2020 година и
имуществена санкция в размер на 500,00лв. /петстотин/ лева по Фактура №
**********/27.09.2019 година, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦУ НА НАП, ЕИК:
1310631880291, да заплати на „ПАНАЦЕЯ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Гочо Москов“ № 2, вх. А, ет. 1, представлявано
от ДР. Г. Б. и М.Б. Б.а, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600,00лв. /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7