Р Е Ш Е Н И Е
град София, 09.06.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13261 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №136898 от 01.07.2020г., постановено по
гр.дело №33749/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 174-ти състав, е отхвърлен
предявения от Н.Л.У. срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1,
пр.3 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3221.83 лв., представляваща
вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода от
18.09.2015г. до 16.12.2015г., за клиентски №300056655617, и за имот,
с адрес: град София, ул.“*****,
за която сума е издадена фактура №**********/07.01.2016г.. С решението е осъдена Н.Л.У.
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 350.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски. С решението е осъдена Н.Л.У. да
заплати по сметка на СРС сумата от 50.00 лв., представляваща допълнително заплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице за
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Постъпила
е въззивна жалба от ищцата - Н.Л.У., чрез адв.Д.Д., с която се обжалва изцяло решение №136898 от 01.07.2020г., постановено по гр.дело
№33749/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 174-ти състав. Инвокирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния
закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения
не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на
постановеното решение. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд
неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има
законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищцата за
потребена ел.енергия за минал период от време - 18.09.2015г. до 16.12.2015г.. Твърди се, че ответникът
няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като
такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и
законодателят не е делегирал на ДКЕВР правомощия да приема правила, по които да
бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия
е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се
съдържа ред за уведомяване на клиента. Излага се още, че при изчисляване
на количеството на ел.енергия не е спазена методиката по чл.48 от ПИКЕЕ, поради
което корекционната процедура е опорочена и като такава е незаконосъобразна. По изложените аргументи и
допълнително изложени такива в молба от 21.03.2022г., имаща характер на писмена
защита, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което
да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт
А., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства като е
обосновал краен извод, че е налице законово основание да се извърши едностранна корекция на сметката на ищцата за потребена ел.енергия за минал период от време - 18.09.2015г. до 16.12.2015г. на
основание съставен констативен протокол /КП/ №1013698 от 16.12.2015г.. Поддържа
се, че първоинстанционният съд е обсъдил Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013г., на които „Ч.Е.Б.” АД основава правото да извърши едностранната корекция.
Излагат се съображения, че правилно е прието от СРС, че отговорността по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ има обективен характер - достатъчно е да
се установи, че липсва измервателен уред, респ. че измервателният уред мери с
грешка извън допустимата или не мери количеството енергия, като е ирелевантно
кой го е манипулирал, тъй като оспореното вземане не представлява санкция за
потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между
интересите на потребителите и тези на сигурността на доставките, както и че е
налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ от 2013г. и извършването му преди тази
дата. Счита, че приложимият в случая ЗЕ е специален по отношение на ЗЗД и дерогира общите правила на договорната
отговорност, както и че приетите в изпълнение на ЗЕ ПИКЕЕ регламентират специфичен вид
отговорност, която е обективна. Излага се още, че „Ч.Е.Б.” АД е изпълнил вменено по закон задължение, регламентирано в
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да предвиди в Общите условия ред и условия за
уведомяване на клиентите в случай на корекция на сметки, който в случая е
спазен. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на сумата от 300.00 лв.. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от Н.Л.У. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 3221.83 лв., представляваща стойност на допълнително начислена за
периода от 18.09.2015г. до 16.12.2015г. електроенергия за имот, с адрес: град София, ул.“*****, с клиентски №300056655617, съгласно извършена корекция по КП №1013698/16.12.2015г.
и фактура №**********/
07.01.2016г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от Н.Л.У. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 3221.83 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена за периода от 18.09.2015г. до 16.12.2015г. електроенергия за имот, с адрес: град София, ул.“*****,
с клиентски №300056655617, съгласно извършена корекция по КП №1013698 от
16.12.2015г. и фактура №**********/ 07.01.2016г.. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
В случая не се спори, видно и
от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от ищцата
сума от 3221.83 лв. е
в резултат на едностранно извършена служебна корекция на
сметката на ищцата от страна на
ответника за консумирана електрическа енергия за
минал период от 18.09.2015г. до 16.12.2015г., въз основа на съставен КП №1013698 от 16.12.2015г., издаден на основание ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г., приложими в процесния
случай, тъй като отговорността на ищцата за потребена и неплатена ел.енергия е ангажирана от ответника
за периода от 18.09.2015г. до
16.12.2015г./,
който е съставен
след извършена проверка, при която са установени нарушения,
които създават условия и представляват нерегламентиран достъп до СТИ с промяна
в схемата на свързване на електромера и съответно водят до частично отчитане на
потребената ел.енергия. Видно от съдържанието на
протокола, същият е съставен в присъствие на служител на МВР, в съответствие с
изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, предвид установената при самата проверка
видима промяна на схемата на свързване. Констативният протокол, подписан от
служител на МВР е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК за
следните удостоверени с него обстоятелства:
присъствието на служителя на МВР при проверката, останалите лица, взели
участие в проверката, както и установеното при проверката видимо състояние на
проверения електромер. Като официален документ КП се ползва с материална
доказателствена сила за посочените удостоверени факти. Същото се потвърждава и от
показанията на свидетелите,
които са присъствали на извършената проверка и при изготвянето на КП. Същевременно от приетото по
делото експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което
съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че сумата, начислена с процесната фактура, е определена правилно
по реда на чл.48, ал.1, б.„а“ от ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в КП
отклонение /грешка/ в измерваната от СТЕ ел. енергия в размер на минус 93,46 %, като изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените
цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Ето защо законосъобразно
корекцията е извършена на база само на КП, съгласно нормата на чл.48, ал.2 от
ПИКЕЕ. В тази връзка, въз основа на същия следва да
бъде направен извод, че по валиден начин е установена от оператора, промяна в
схемата на свързване и намеса в измервателната система, поради което са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция по реда
на ал.1 на чл.48 от
ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършена корекционна процедура, съдът приема, че ищцата
дължи на ответника начислените й, чрез тази допустима процедура суми за
консумирана ел. енергия за минал период. В тази връзка релевираните във
въззивната жалба възражения
за липса на правно основание на извършената корекция на сметките не намират
опора в закона и доказателствата по делото и като такива се явяват
неоснователни. Само за пълнота съдът намира
да посочи, че установената отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за
потребителя, а нормативно установен метод за справедливо разпределяне на
загубата между потребителя и електроразпределителното дружество.
На
следващо място от представените по делото писмо с изх. № NTZ39186/17.12.2015г.
и известие за доставяне се установява, че операторът е положил дължимата грижа
да уведоми ищцата за извършената проверка и за съставения констативен протокол,
предвид на което съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения
относно неспазване на реда за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.
Въз основа
на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника
е възникнало правото по чл.48, ал.1
от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният
иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника
– въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК
(изм. и
доп.,бр.8 от 24.01.2017г.) въззивният съд
определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100
лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при
съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия, без
явяване в съдебно заседание. Въззивникът - Н.Л.У. следва да бъде осъдена да плати на въззиваемия - „Ч.Е.Б.“
АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №136898 от
01.07.2020г.,
постановено по гр.дело №33749/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 174-ти състав.
ОСЪЖДА Н.Л.У., с ЕГН **********, с адрес: ***;
да заплати на „Ч.Е.Б.” АД,с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на
правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./