РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав в
публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Сашо Тотев, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 3711/2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI НПК.
С решение от 09.04.2019г., постановено по НОХД № 10410/2015г.
СРС, НО, 21-ви с-в е признал oбвиняемите К.Л.Г. и Г.Л.Г. за виновни в това, че
на 26.08.2014г. около 21:30 часа в с.
Световрачене, обл. София, ул. „*******“, в междублоковото пространство между
бл.*******, в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака, причинили на Емил Спасов Л.лека телесна повреда, чиито медико-биологични
признаци отговарят на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК съдът освободил и
двамата обвиняеми от наказателна отговорност, като им наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на от по 2000 лв. на всеки.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
защитника на двамата обвиняеми – адв. П., като същата е бланкетна и се твърди,
че решението е неправилно, без да са посочени конкретни доводи. Направено е
искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като на негово място
бъде постановен нов, с който двамата му подзащитни да бъдат признати за
невиновни.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемите, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
В хода по същество
защитата на обвиняемите – адв. П. – моли съдът да уважи депозираната жалба.
Счита, че приетата от СРС фактическа обстановка е неправилна, както и
вътрешнопротиворечива. На следващо място твърди, че съдът е приел за достоверни
само една част от доказателствата, а за другата – е отхвърлил с аргумента, че
част от свидетелите се намират в родствена връзка с обвиняемите. Прави анализ
на доказателствената съвкупност, като обръща внимание на изготвените СМЕ на
двамата обвиняеми. На следващо място посочва, че дори да се приеме, че е налице
причиняване на лека телесна повреда, то липсва квалифициращия признак
„хулигански подбуди“. Прави възражения и във връзка с индивидуализацията на наказателната
отговорност на двамата обвиняеми. В заключение моли съдът да отмени атакуваното
решение.
Представителят на СГП
намира жалбата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съдебен състав
правилно е признал двамата обвиняеми за виновни по така повдигнатото им обвинение.
Счита мотивите за подробни, а доказателствата – правилно анализирани. В
заключение моли съдът да потвърди контролирания съдебен акт поради неговата
правилност и законосъобразност.
Обвиняемият Г.Г. в
правото си на лична защита и последна дума заявява, че желае да бъдат оправдани
той и брат му.
Обвиняемият К.Г.,
редовно призован, не се явява, но правото му на защита е надлежно гарантирано
чрез участието на неговия защитник – адв. П..
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени от страните в
съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е
добре изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия
обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното
решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК
доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически
изводи, а оттам – и правни изводи.
За да постанови крайния си
съдебен акт, районният съд е провел производството по реда на глава 28 от НПК,
тъй като в хода на проведеното разпоредително заседание е констатирал, че са
налице всички предпоставки за провеждане на посочената диференцирана процедура. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение
на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по
делото доказателствени материали. Възприетата от първостепенния съд фактическа
обстановка се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за
нейната промяна. Пред настоящата съдебна
инстанция с оглед липсата на доказателствени искания, от която и да е било от
страните, както и с оглед извода, че е събран необходимия обем от доказателства
за разкриване на обективната истина, не бяха представени и събрани нови
доказателства. Въззивният съд, на свой ред, прие фактическа обстановка, която
не се различава от тази, приета от контролираната инстанция.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Обвиняемият К.Л.Г., с ЕГН ********** роден на ***г. в гр. София, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, средно специално образование, работи в
строителството, с адрес за призоваване: с. Световрачане, обл. София, ул. „*******и
настоящ адрес Винтербах, Германия, “*******
Обвиняемият
Г.Л.Г., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, средно специално образование, работи като готвач,
с адрес село Световрачане, ул. „**************
На
26.08.2014 година около 19.00 часа в село Световрачане на улица „*******“ № **
в беседка в близост до блок 2 се били събрали свидетелите А.А., И.А.и Г. А.,
заедно с други техни близки, за да отпразнуват рождения ден на св.Г. А.. Около
21.00 часа покрай празнуващите преминал свидетелят Е.Л., живущ ***, донесъл на
съседите си пържена риба, при което те го поканили да седне заедно с тях. Л.казал,
че ще се присъедини към тях по-късно, след което се отправил към намираща се в
близост пейка, на която седял свидетелят К.Д.. Л.седнал при него и двамата
започнали да си говорят. В това време пристигнал лек автомобил „Ауди 80“,
управляван от свидетелката М.С., приятелка на обвиняемия Г.Г.. Г.Г. стоял на
задната седалка на автомобила, а отпред стоял обвиняемия К.Г.. Двамата
обвиняемия видимо били употребили алкохол. В автомобила се намирал и малолетния
син на С. и Г.Г.. Е.Л. познавал като съсед от същото село само обвиняемия К.Г.
и не се познавал с обвиняемия Г.Г.. Когато автомобилът спрял, обвиняемият Г.Г.
отворил прозореца и се обърнал към свидетеля Е.Л. и го попитал дали е „М.“,
като Л.отговорил отрицателно. Тъй като малолетния син на св.С. и обвиняемия Г.Г.
обичал да натиска клаксона на автомобила, обвиняемият К.Г. двукратно подал
продължителен звуков сигнал с клаксона на автомобила. Това провокирало реакция
у свидетеля Е.Л., който станал от пейката и се обърнал към двамата братя Г. и К.
Г.с репликата: „Какво свиркате?“. Обвиняемият К.Г. излязъл от предната врата на
автомобила, а обвиняемият Г.Г. излязъл от задната врата на автомобила и нанесъл
удар с юмрук в лицето на свидетеля Е.Л.. Обвиняемият К.Г. разпознал своя съсед
и се опитал безрезултатно да възпре брат си като му заявил, че с Л.се познават.
Л.се опитвал да се отдръпне, но като видял, че обвиняемия Г.Г. няма намерение
да спре, започнал да бяга бос към блока, в който живеел и пред който се намирал
личния му автомобил. Двамата обвиняеми застигнали Л.в близост до автомобила му
и продължили да нанасят удари с ритници в тялото му, повалили го на земята и
при падането Л.си ударил главата. Действията били възприети от свидетелката М.С.,
която се намирала на пейка в междублоковото пространство на разстояние от около
50 метра. Свидетелката С. възприела фигурите на двама мъже, които преследвали
лице от мъжки пол, което тичало по посока входа на блока. Под светлината на
уличното осветление С. разпознала съседа си Е.Л., а преследващите го лица
обвиняемите К.Г. и Г.Г., които се заканили по адрес на Л.с репликата „Ей сега
ще видиш“. С. позвънила на съседа си св. Б.Б.и го информирала, че две лица
нанасят побой на Е.Л..
Междувременно,
свидетелката М.С. позвънила на свидетеляЛ.Г., баща на двама обвиняеми, за
да го уведоми за случващото се.Л.Г. пристигнал с автомобила на място с още
неустановени лица и носел в ръката си бухалка. Съпругата на обвиняемия К.Г. -
свидетелката Д.Г.чула шум и викове от побоя и слязла пред блока, където
заварила съпруга си, обвиняемия Г.Г. и св.Е.Л. да се бият. СвидетелкатаГ.възприела
действията на двамата братя К. и Г.Г. по повалянето на Л.на земята и видяла, че
Л.си ударил главата при падането. Пред блока слязъл и свидетелят Б.Б., който
бил уведомен от св. С., че бият колегата му Е.Л.. На входа на блока Б. срещнал Л.и
видял, че главата му и тениската, с която бил облечен били окървавени. Л.му
споделил, че са го пребили безпричинно. Към входа на блока се насочил
обвиняемият К.Г., когото свидетелят Б. познавал като „К.“, но Б. го възпрял и
му казал че всичко е приключило, а братът на св.Д.Г.- св.Б.Б., който се прибирал
към блока с племенницата си, спрял обвиняемия Г.Г. от по-нататъшна
саморазправа.
В
21,48 часа свидетелят Г. А. е подал сигнал на телефон 112, че пребиват полицай,
визирайки Е.Л.. В 21,57 часа свидетелката О.Й., която живеела в село
Световрачане, ул.“ *******“ № *, също подала сигнал за възникнал побой на
телефон 112. Идентичен сигнал бил подаден и от приятеля на св. Й. - свидетелят Е.П.,
който по това време се намирал в дома й и възприел случката от разстояние
100-150 метра, което му позволило само да различи силуети на лицата. Сигнал за
възникналия побой подал и свидетелят Г. А., който се бил върнал до дома си и по
пътя към беседката, където празнувал със семейството си видял две непознати
лица да нанасят побой на Е.Л.. Съдържанието на подадените сигнали от лицата е
възпроизведено посредством съдебно-техническа експертиза.
На
място пристигнали полицейските служители С. Г. и Л.Д., които снели сведения от
участниците в инцидента. Свидетелят Д. посочва, че Л.видимо не бил употребил
алкохол и не носел оръжие.
Пострадалият
Л.посетил ВМА с цел да му бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол. От
Съдебно-химическата и токсикологична експертиза на лист 44-45 от ДП се
установява, че Л.не е употребил алкохоли други упойващи вещества. На Л.било
издадено СМУ от УМБАЛ „А.“ ЕАД за нанесените му телесни увреждания. От
основното и допълнително заключение на СМЕ на вещото лице С. се установява, че
на Л.са причинени следните травматични увреждания: кръвоизлив под конюнктивата
на лявата очна ябълка, разкъсно-контузна рана в лявата инфраорбитална област,
кръвонасядане и оток на левия долен клепач, кръвонасядане и оток по лявата
ябълчна област, кръвонасядане по лявата област на шията, охлузване на дясната
половина на горната устна, охлузване по долната устна, охлузвания в основата на
гръдния кош вляво и към кръста, кръвонасядане и оток на палеца на левия крак.
Според заключението на вещото лице кръвонасядането и отокът на долния клепач на
лявото око и вътрешната половина на лявата ябълчна кост, както и кръвоизливът
под конюнктивата на лявата очна ябълка са причинени от човешки юмрук.
Разкъсно-контузната рана на лицето под орбитата на лявото око също е причинена
от въздействие на твърд предмет, какъвто може да бъде и човешкият юмрук.
Охлузването на горната устна по своята морфология може да бъде причинено от
въздействие на тъп предмет - удар с ръка или ритник. Кръвонасядането на шията е
в резултат на стискане с ръце, а охлузванията в областта на гръдния кош са
вероятно причинени от ритници. Медико-биологичната характеристика на
установените травматични увреждания е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
По
отношение на обвиняемия К.Г. също е представено СМУ № 665 /2014 година (л.26 от
ДП), видно от което са му причинени травми, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Изготвена е основна и
допълнителна СМЕ, според която по-голяма част от травмите биха могли да бъдат
причинени при падане на терен, а кръвоизливът под конюнктивата на дясната очна
ябълка може да бъде причинен от удар с юмрук.
Представено
е СМУ № 666/2014 за Г.Г., издадено от УМБАЛ „А.“ ЕАД за следните увреждания:
разкъсна рана на дясната длан охлузвания на лявата лакътна става и лявото
коляно, които представляват Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От заключението на основната и допълнителна СМЕ се установява, че
посочените увреждания могат да бъдат причинени от падане на терен. А посоченото
в свидетелски показания на Г.Г. кръвонасядане на шията е в резултат от
притискане с ръка.
От
СППЕ, изготвени по отношение на обвиняемите К. и Г. Г.се установява, че те са
психично здрави и са могли да разбират свойството и значението на извършеното
от тях към момента на инцидента. И двамата обвиняеми се намирали към момента на
инцидента в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване като по
отношение на обвиняемия Г. то е било в долните граници на средна степен.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на обв. Г.Г.
(л.157-158 от СП), свидетелските показания на Е.Л. (л.5, л.86-87 и л.133от ДП),
на К.Д. (л.14-15 и л.92 от ДП), на С.Д.(л.21 от ДП), на М.С. (л.22 от ДП), на М.З.(л.23
от ДП), наЛ.Г. (л.24 от ДП), на С. Г. (л.27 от ДП), на Л.Д. (л.28 от ДП), на А.А.
(л.29 от ДП), на Б.Б. (л.30 от ДП), на С.З.(л.31 от ДП), на Д.Г.(л.32 от ДП),
на Г. А. (л.33 от ДП), на И.А.(л.34 от
ДП), на Б.Б.(л.35 от ДП), на М.С. (л.57 от ДП), на О.Й. (л.58 и л.95 от ДП), на
Борис Д. (л.85 от ДП), на Е.П. (л.128 от ДП)очна ставка между Ем. Л.и Г. Г.
(л.59-60 от ДП), очна ставка между Е. Л.и К. Г. (л.61-62 от ДП), очна ставка между К. Д. и К. Г. (л.63-64 от
ДП), очна ставка между К. Д. и Г. Г.
(л.65-66 от ДП), очна ставка между К. Д.
и Е. Л.(л.126-127 от ДП); писмени
доказателства: СМУ на обв. Г.Г. (л.25 от ДП), СМУ на обв. К.Г. (л.26 от
ДП), СМУ на Е.Л. (л.20 от ДП), справка за съдимост на Г. Г., справка за
съдимост на К. Г.; Способи за доказване:
заключение от изготвената съдебно-химическа (токсикологична) експертиза
(л.44-45 от ДП), заключението от изготвената СМЕ на Е.Л. (л.48-50 от ДП) и
допълнителна СМЕ (л.113-115 от ДП), СМЕ на Г.Г. (л.55-56 от ДП) и допълнителна
СМЕ (л.120-121 от ДП), СМЕ на К. Г.
(л.52-53 от ДП) и допълнителна СМЕ (л.117-118 от ДП), заключението от
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Г.Г. и
на К. Г. (л.68-72 и л.74-78 от ДП), заключение от изготвената техническа
експертиза (л.97-110 от ДП).
С оглед
изчерпателен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност правилно СРС е
отчел наличието на няколко групи
свидетели, обосноваващи различни версии относно хода на събитията през
инкриминираната вечер и участието на
двамата обвиняеми Г.в тях. За да отсее спорните моменти и да издири
обективната истина, настоящият съдебен състав, подобно на контролирания,
подложи на анализ заявеното на всеки един от разпитаните свидетели. С цел пълнота и всеобхватност на анализа, въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че, когато са налице взаимоизключващите се
твърдения, изграждащи взаимоизключващи се фактически обстановки, изясняването
на обективната истина по делото налага събирането на доказателства за множество
контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства с оглед
извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в
свидетелските показания, като a priori
не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид
изложеното е необходимо да се изследва както характерът на взаимоотношенията
между двамата подсъдими и пострадалия Л.към датата на инкриминираното деяние,
така и съответствието на застъпената от пострадалия и обвиняемия Г. Г. версия с
останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
От анализа на всички
събрани по делото гласни доказателствени средства, които в тази им част са
непротиворечиви и достоверни, безспорно се установява времето и мястото на
инцидента, присъствието на двамата обвиняеми на инкриминираното място, както и повода
за конфликта – неколкократното натискане на клаксон.
Основният спорен по
делото въпрос, върху който са съсредоточени и по-голяма част от възраженията на
защитата, е свързан с механизма на причиняване на телесните увреждания на св.Л.,
както и с авторството на деянието. Настоящият състав изгради доказателствените
си изводи относно спорните обстоятелства преимуществено на заключението на основната и допълнителна съдебно-медицинската експертиза, анализирано в
съвкупност с представеното по делото СМУ, както и с показанията на разпитаните
свидетели, преди всичко с тези на свидетелите Л., Д., Б. и М. С., намирайки
доводите на защитата в тази насока за неоснователни.
На първо място,
въззивният съд подобно на контролираната инстанция се довери изцяло на
показанията на свидетеля Л.. Фактът, че същият е пострадал от престъплението,
не е основание те да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като само
този факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията му, а
следва да се разглежда като основание за по-задълбочен анализ. Нещо повече, съдебната практика е
константна, че осъдителна присъда може да бъде обоснована само на
показания на пострадалото лице, стига те да се подкрепят от останалия
доказателствен материал. В конкретния случай, показанията на св. Л.като пострадал от деянието са
основен носител на значима доказателствена информация поради характера на
засегнатите обществени отношения, а именно – накърняване на телесна му
неприкосновеност. С оглед същественото им значение на основен източник на
обвинителни доказателства срещу обв. К.Г. и обв. Г.Г., както и с оглед
качеството на пострадал на свидетеля, тези гласни доказателствени средства и
съдържащата се в тях информация следва да бъдат внимателно проверени. За да се довери на показанията на пострадалото лице, на
първо място въззивният съд констатира, че същите са логически последователни,
достатъчно подробни и описателни относно
основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия,
локацията и динамиката на осъщественото от обвиняемите посегателство над
личността му. Свидетелят
е имал възможност пряко да възприеме обвиняемите, както и поведението им преди
и по време на осъществяване на процесното посегателство. Л.подробно описва всички факти, които
непосредствено е възприел през инкриминираната вечер, касаещи присъствието на
подсъдимите и демонстрираната от тях физическа агресия. Същият внася конкретна информация,
касаеща повода за ескалиране на
ситуацията – неколкократното натискане на клаксон от наблизо спрелия лек
автомобил на обвиняемите. Същият
дава сведения последователно за случилото се вечерта на 26.08.2014г., за
извършителите на деянието, както и относно събитията непосредствено преди и
след случката, вкл. събирането му със св. Д. пред блока, внезапното появяване
на лекия автомобил, в който са били и двамата обвиняеми, физическото
съприкосновение с двамата братя Г.и конкретните нанесени от последните юмручни удари в
областта на главата и тялото на пострадалия, както
и преследването му от двамата братя и баща им в опит да се скрие. Относно горепосочените обстоятелства
свидетелят е последователен и еднопосочен по
време на всичките му разпити в хода на
досъдебното производство. Досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ механизма на причиняване
на процесната телесна повреда, в разпитите си, св. Л.не надгражда или по друг
начин трансформира показанията си, а казаното от него представлява устойчив
разказ независимо от датата, на която е депозирал своите показания или е
участвал в очни ставки. Като в тази връзка следва да се отбележи, че възможността за причиняване на телесното
увреждане по посочения от пострадалия начин, е потвърдена и по експертен път
съгласно заключението от изготвената СМЕ и допълнителна такава. С оглед
гореизложеното въззивният съд намира показанията на Л.за достоверен източник на
преки доказателства.
На следващо място, споделеното от пострадалия
търпи надлежна проверка и при съпоставката му с останалия доказателствен материал
и по-конкретно с в
показанията на останалите свидетели К. Д., Б.Б. и М. С.,
които настоящата инстанция намира за достоверни източници на информация относно
реално стеклите се събития. Показанията
на така посочените свидетели разкриват
логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредственост на
придобитите впечатления. Те пресъздават обективно личните възприятия на
разпитаните лица върху развилата се обстановка на престъплението, както и
отразяват съхранени спомени за съществени елементи в различни етапи от вечерта.
Така свидетелят К.Д. внася информация относно пристигането на обвиняемите с
лекия автомобил, управляван от св. С., продължителното натискане на клаксон,
довело до отправяне на забележка от страна на св. Л.към двамата обвиняеми и
последвалото физическо съприкосновение над последния; намесата на други
присъствали лица, появата на полицията, физическото състояние на пострадалия и
опита му да се укрие от двамата извършители. Въпреки че К. Д. не е възприел
пряко размяна на юмручни удари или такива с крака между някое от замесените в
конфликта лица, той дава категорична информация досежно „бутане със свити в
юмруци ръце“ в областта на гърдите на св. Л.от страна на обв. Г.Г., което се
намира в пълна корелация с показанията на Л.и със заключението на СМЕ.
Свидетелите Б.Б. и М.С., от своя страна, не са възприели директни удари, но са
станали преки очевидци на състоянието на пострадалия Л.непосредствено след нанесения
му побой, като в тази си част същите са източник на косвени доказателства
досежно възникналия физически конфликт. Показанията на Б.Б. и М. С. подкрепят
тези на пострадалия Л.и в частта, в която последният твърди, че е бягал от
обвиняемите Г.. Както С., така и Б. са възприели лично, как свидетелят Л.е
тичал към намиращия се в близост блок, като бил преследван от две лица,
разпознати като обвиняемите Г.от С., а Б. е разпознал категорично обвиняемия
Кр. Г.. Самият свидетел Б. заявява, че се е опитал да парира създалата се ситуация, като е
задържал с двете си ръце обв. К.Г.. Анализирайки
показанията на св.Б. и С., съдът установи, че въпреки че не са видели удари от
страна на двамата обвиняеми по отношение пострадалия Л., то са възприели
викове, окървавеното лице на пострадалия, както и преследването му от двамата
обвиняеми Г., като в тази им част
показанията изцяло кореспондират със заявеното от св. Л.и св. К. Д..
Споделеното
от горепосочените свидетели – Л., К., С. и Б., намира опора и в
заключението на СМЕ и
съдебно медицинското удостоверение, приобщени по делото, установяващи вида,
характера и механизма на получаване на процесните увреждания. Доколкото
твърденията на св. Л.за причинените наранявания, както и за начина, по който ги
е получил, напълно съответстват на изложеното в изготвената СМЕ и
допълнителната такава, следва да бъде дадена вяра на неговите показания, която
доказателствена съвкупност опровергава твърденията на обвиняемия Г. Г., че не е
нанасял удари по отношение на св. Л..
С
оглед гореизложеното въззивният съд намира показанията на свидетелите Л., К., С.
и Б. за обективен източник на информация, от който се извеждат преки и косвени доказателства
досежно авторството на деянието и динамиката на развилия се физически конфликт
между двамата обвиняеми и пострадалия Л., които се намират в пълна
корелация помежду си.
Показанията
на свидетелите Л.Д. и Св.Г., които обосновано са кредитирани от първия съд, не
произтичат от очевидци на събитието, но установяват косвени и контролни
доказателства, които също допринасят за правилното изясняване на делото. От
същите се установява, че Д. и Г., назначени в наряд като АП 147 на територията
на 02 РУ–СДВР към инкриминирания ден, непосредствено след отзоваването им на
подадения сигнал за побой, са възприели физическото състояние както на
пострадалия Л.непосредствено след нанесения му побой, така и това на двамата
братя Г.(„имаха наранявания по тялото – ожулвания в областта на китката на
ръката, по колената.“). Показанията им намират доказателствена опора освен в
свидетелските показания на св. Л., Д., така и в
изготвените СМЕ и приобщената към делото медицинска документация.
Съдът подходи внимателно
при анализа на обясненията, дадени от обв. Г.Г., като съобрази двойствената им
природа на доказателствено средство, но и средство за защита на подсъдимия.
Съдът намери, че следва да ги кредитира частично, като ги използва при
изграждане на фактическите си изводи, доколкото същите се оборват от останалия
събран и проверен по делото доказателствен материал само относно определени
обстоятелства. Недостоверни са обясненията на обвиняемия в частта, че при
първоначалното сбиване той е бил провокиран от св. Л.и е целял единствено да се
защити. Тук е мястото да се посочи, че
самият Г. не отрича да е имал съприкосновение с пострадалото лице, но
същевременно твърди, че инициаторът на конфликта е св.Л., който след ставането
си от пейката, започнал да се разправя с обвинямия К.Г. и след това тръгнал да
хваща обв. Г.Г. за гушата. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, че той
й брат му – обв. К.Г. са били нападнати от пострадалия, като те двамата не са
нанасяли удари на последния, а само са го дьрпали и държали за ръцете в опит да
противодействат на физическата му агресия. Това е така, тъй като този
доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ
ход на събитията. Обясненията на обвиняемия сами по себе си не отговарят на
обективните находки по делото, намерили отражение в изготвените по делото СМЕ и
допълнителна такава относно установения механизъм на увреждане, който показва,
че различните травматични увреждания на св. Л.са получени от удар с твърд, тъп
предмет, какъвто е човешкият юмрук, охлузването по горната му устна също е
получено от тангенциалното действие с твърд, тъп предмет (при удар с ръка или с
ритник), кръвонасядането по шията е в резултат на стискане с ръце, а
охлузванията в основата на гръдния кош в ляво и в областта на кръста могат да
бъдат причинени от ритници. В тази си част експертното заключение, съпоставено
с показанията на свидетелите Л.и К.Д., както и с издаденото съдебно медицинско
удостоверение на името на св. Л.по категоричен начин опровергава твърдението на
обвиняемия за липса на физическа агресия, насочена към пострадалия.
Съдът намира за достоверно отражение на реално
стеклите си събития онази част от обясненията, която кореспондира с други доказателствени
източници по делото, а именно – разположението на присъствалите в управлявания
от свидетелката С. автомобил лица; отправената от св. Л.забележка по повод
продължителното натискане на клаксон; намесата на други лица, опитващи се да
разтърват двамата обвиняеми и пострадалия; сигнализирането на полицейските
служители и тяхното пристигане на мястото на инцидента. На следващо място
въззивният съд кредитира с доверие и твърдението на обвиняемия за наличие на
„следи по коленете“, тъй като се намира в унисон както със заявеното и от
двамата полицейски служители (свидетелите Св. Г. и Л. Д.) за забелязани
ожулвания в областта на китката на ръката и по колената, така и с констатациите
в изготвените СМЕ на двамата обвиняеми и издадените съдебно-медицински
удостоверения.
Не са игнорирани като източник на доказателства и
показанията на свидетелите С., Д. Г., Б. Б., Л.Г. и М. З.. Съдът отчете
обстоятелството, че различните свидетели са присъствали на различни етапи от
развоя на конфликта поради различния им момент на пристигане – съответно са
възприели откъслечни фрагменти от цялостната обстановка. Следва да се отбележи
и че възприемането на определени свидетелски показания като достоверни, е
въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От друга страна, подлежи на
контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение.
Действително районният съд при анализа на тази група свидетелски показания е
изтъкнал роднинските взаимоотношения между свидетелите и двамата обвиняеми, но
това не е единствената причина, поради която ги е отхвърлил като недостоверни в
по-голямата им част. Истинността на свидетелските показания не може да се
преценява изолирано само с оглед някаква особена емоционална и/или роднинска
връзка на свидетеля с обвиняемото лице. Единственият законосъобразен подход,
който принципно може да бъде използван при анализа на гласните доказателствени
средства, е внимателната им съпоставка с показанията на останалите свидетели, с
другите обективни доказателства по делото, както и с оглед на собствената им
логичност и вътрешна убедителност. В тази
връзка, за да не се довери на споделеното от тях, първоинстанционният съд е
констатирал и противоречието им с останалите кредитирани по делото доказателствени
източници. Подобно на него въззивният съд, след анализ, дава само отчасти вяра споделеното
от тях, а в останалата част като опит за доизграждане защитната версия на
двамата обвиняеми. Опитът тези свидетели да подкрепят изложената от обвиняемите
версия ясно проличава в съществените противоречия в споделеното от тях. Така на
първо място свидетелката С. твърди, че след възникване на конфликта се обадила
на свидетеля Л. Г., да го осведоми за случващото се, като в същото време
прибрала сина си. Тя заявява, че след това отново се върнала на мястото на
конфликта, където заварила обвиняемите Г.и пристигналите полицейски служители –
свидетелите Св. Г. и Л. Д.. В противовес
на споделеното от С. стои заявеното от свидетеля Л.Г., който твърди, че след
като научил за скандала, отишъл на местопроизшествието и заварил обвиняемите,
свидетелките С. и Д.Г.и мъж, който не познавал, както и двете му внучета /сина
на С. и дъщерята на Д.Г./, които били на място и плачели. Същият твърди, че
след това и в негово присъствие дошли полицейските служители, едва след което
той се прибрал заедно със С. и внучетата.
Следващо противоречие в показанията на Л.Г. е относно твърдението му, че именно
той е показал на полицейските служители пострадалия Л., сочейки го като мъжа,
отправил закани към синовете му. Същевременно полицейските служители посочват,
че самите обвиняеми Г.са споделили с тях какъв е бил конфликтът и къде да
намерят пострадалия Л.. Противоречията и неяснотите се задълбочават и след
прочита на показанията на Д. Г., която всъщност заявява, че свидетелят Л.Г. е
дошъл след полицейските служители или заедно с тях, но не и преди това: „Кратко
време след това пристигна полиция. На място пристигнаха и свекър ми, и свекърва
ми.“. По-нататък въззивният съд констатира, че по отношение на присъствалите на
мястото лица се изнася различна информация и от Б. Б.. Същият заявява, че
отивайки при обвиняемите Г.и пострадалия Л., заварил на мястото единствено
сестра си – свидетелката Д.Г., като не споменава за присъствието на други лица.
Противоречие се констатира и между показанията на Б.Б. и Д.Г. и относно
дъщерята на последната. Б. твърди, че я оставил във входа на блока и ѝ
казал да стои там, докато Д.Г. твърди, че Б. ѝ предал детето и ѝ
казал да се дръпне настрани. Така описаните и констатираните съществени
противоречия в показанията на свидетелите М.С.,
Д. Г., Б. Б. и Л.Г. относно времето им на пристигане на местопроизшествието и
лицата, които са заварили там поставят под основателно съмнение обективността
на техните лични субективни възприятия. С оглед на това правилно не са били
кредитирани в по-голямата им част от контролирания съд, включително и в частта
относно твърденията им, че пострадалият Л.е отправял обидни квалификации по адрес на
двамата обвиняеми, както и че се е заканвал, че ще ги „изпозастреля“. Съпоставяйки
показанията на четиримата свидетели, въззивният съд намира, че същите са
непоследователни и не кореспондират помежду си, поради което ги възприе за
недостоверни относно отправените обидни думи и заплахи, както и относно
нанесени удари от пострадалия Л.. По
отношение генезиса и развитието на физическия конфликт показанията им не
отговарят и на обективните находки по делото, намерили отражение в изготвената
по делото СМЕ и допълнителна такава относно установения механизъм на увреждане
на пострадалия, който показва, че голяма част от получените травми са резултат от действието
на удари с твърди, тъпи предмети, като отговаря да са получени при нанасяне на
удари с части на човешкото тяло (юмрук/ритник). Не на последно място,
въззивният съд не се довери и на показанията на свидетелката З. относно
отправени подобни заплахи, тъй като същите са източник на производни
доказателства, поради което не могат да заместят първичните такива, изводими от
показанията на Л., Д., Б. и С..
Акуратно
районният съд е обособил в отделна група свидетелските показания на Д., И. А.,
А. А.а, О. Й. и Е.П., посредством които се извлича единствено косвена
информация досежно наличието на конфликтна ситуация (вербална и физическа)
между двамата обвиняеми и св. Л.. Тази група свидетели действително пряко е
възприела единствено очертания на силуети в тъмното, викове и крясъци, но не и
някаква конкретика досежно разменени думи (вкл. отправени заплахи) и удари.
Досежно главния предмет на доказване показанията им са с ниска степен на
информативност, поради което по-подробно и задълбочено изследване на същите не
е необходимо.
На следващо
място въззивният съд констатира, че правилно районният съд е кредитирал
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза по писмени данни и допълнителна СМЕ по отношение
на пострадалия Л.. Подобно на първата, настоящата съдебна инстанция оценява
процесното заключение за обективно и компетентно изготвено, като от последното
се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на
св. Л.и техните медикобиологични характеристики, както и механизма на тяхното
получаване. Въз основа на заключението се установява, че на св. Л.са причинени редица травматични увреждания:
кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка; разкъсно-контузна рана в
лявата инфраорбитална област; кръвонасядане и оток на левия долен клепач;
кръвонасядане и оток по лявата ябълчна област; кръвонасядане по лявата област
на шията; охлузване по дясната половина на горната устна; охлузване по долната
устна; охлузвания в основата на гръдния кош в ляво и към кръста; кръвонасядане
и оток на палеца на левия крак. Така посочените увреждания са причинили на
пострадалия Л.временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като по
отношение на различните увреждания вещите лица са посочили и конкретен
механизъм на получаване, а именно – кръвонасядането и отокът на долния клепач
на лявото око и вътрешната половина на лявата ябълчна област – от директен удар
с твърд, тъп предмет, какъвто е човешката ръка (юмрукът); кръвоизливът под
конюнктивата на лявата област на лицето под орбитата на лявото око – от удар с
твърд, тъп предмет, какъвто е човешкият юмрук; охлузванията на горната устна в
дясно – тангенциалното действие с твърд, тъп предмет(при удар или ритник);
охлузването по долната устна до левия ъгъл – от тангенциалното действие
на/с/върху твърд, тъп предмет; кръвонасядането по шията – от стискане с ръце;
охлузванията в основата на гръдния кош в ляво и в областта на кръста могат да
се получат от ритници. Така посочените увреждания и посочения механизъм на
тяхното получаване напълно съответства на заявеното от пострадалия Л.за
нанесени му от двамата обвиняеми различни удари с ръце и крака в различни части
по тялото.
Тук
е мястото да се посочи, че съдът кредитира с доверие и изготвените СМЕ и
допълнителна такава за двамата обвиняеми Г., от които се установяват
травматични увреждания, получени от тях
самите. Това обстоятелство е логично и обяснимо с оглед установеното по делото
сборичкване, станало след първоначалното отправяне на забележка от страна на пострадалия
към тях да престанат да натискат клаксона на автомобила и последвалото нанасяне
на удари от обвиняемите на св. Л., при което свидетелят
се е опитвал да се защити, отвръщайки на ударите. Действително изготвените експертни заключения
почиват на дадените от двамата обвиняеми свидетелски показания преди да бъдат
привлечени в качеството на обвиняеми, но не са единствените използвани от
вещите лица изходни данни, така че да обусловят некредитирането на
експертизата. За да обосноват своите крайни експертни заключения вещите лица са
използвали и независим информационен източник, а именно – ксерокопие на
съдебномедицински удостоверения на името на К. и съответно Г. Г., които съдът
кредитира с доверие. От ДСМЕ и медицинските удостоверения се установяват
травматични увреждания, получени от обвиняемите. Това обстоятелство е логично и
обяснимо с оглед установеното по делото физическо съприкосновение между тях и
св. Л., станало след първоначалното нанасяне на юмручен удар от обвиняемия Г. Г.
на св. Л., при което св. Л.се е опитал да се защити, отвръщайки на физическата атака от страна на двамата братя Г..
Действително, по делото се установява, че
на двамата обвиняеми също са
нанесена телесни увреждания, но това по никакъв начин не изключва
тяхната собствена отговорност за извършеното от тях самите престъпление срещу
физическата неприкосновеност на св. Л..
Правилно районният съд е кредитирал и
изготвените комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на
двамата обвиняеми, както и съдебно-техническата експертиза. От изготвените по
делото комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи на обвиняемите Г. и К. Г.се установява, че
въпреки употребения от тях алкохол през вечерта на инцидента, двамата са
психично здрави, като въпреки състоянието на обикновено алкохолно опиване (в
долните граници на средна степен), по време на деянието са могли да разбират свойството
и значението на извършеното, както и да ръководят постъпките си.
Заключението от изготвената техническа експертиза настоящият
съдебен състав на свой ред също намира за обективно и компетентно изготвено, и
като такова правилно е било кредитирано от контролирания съд. От съдържанието
на същото се установява освен часа и броя на подадените сигнали до телефон 112
за развилата се ситуация през инкриминираната вечер, така и подателите на
сигналите, вкл. и съдържанието на последните.
Контролът
за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира
обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на
противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала
съпоставката на гласните доказателствени средства с наличната медицинска
документация, както и с изготвената СМЕ.
По този начин първостепенният съд
е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат
информация извън възможната причинно-следствена последователност. В заключение
въззивният съд намира, че установените от районния съд релевантни факти не са
резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация.
Несъгласието от страна на обвиняемите и
тяхната защита с възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на
теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след
като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране,
проверка и оценка на доказателствата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка
заключението на районния съд, че с деянието си обвиняемите К. и Г. Г.са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1, т.12 вр. чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК
е обосновано и законово издържано. Правните изводи на
съда са съобразени с доказателствата по делото, с установената фактическа
обстановка и със закона.
От обективна страна – на инкриминираните в обвинителния акт ден и място обвиняемите Г.в съучастие като извършители, чрез
нанасяне на удари с ръце
и крака в областта на лицето и тялото на св. Л.му
причинили няколко травматични увреждания, описани по-горе, изпълващи
медикобиологичните характеристики на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което по своята медикобиологична характеристика отговаря на
признаците на лека телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена
връзка между нанесените от двамата обвиняеми удари и констатираните увреждания.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с изводите на контролирания съд
досежно наличието на доказано съучастие между двамата обвиняеми Г.– под формата на съизвършителство.
Всеки един от извършителите не само лично е нанасял удари, а е възприемал и
одобрявал действията на другия, тоест бил е налице общ умисъл за нанасянето на
телесна повреда на св.Л.. Устойчива е съдебната практика, че при общ умисъл за
нанасяне на телесна повреда, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е
налице съизвършителство. При последното не е важен конкретният каузален принос
на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност
общественоопасни последици, защото престъпният резултат е постигнат не от
изолирано въздействие, а като последица от съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние. Така, независимо от индивидуалния принос на всеки един
от авторите на престъплението, те носят съвместно отговорност за настъпилия
краен резултат.
Този въззивен състав намери, че от субективна страна деянието е извършено
от обвиняемите в условията на пряк алтернативен умисъл. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че двамата братя Г.са искали да причинят на
пострадалия Л.телесна повреда, всеки от
тях е нанасял удари в тялото и главата на пострадалия, ударите са нанесени с
юмруци и ритници, вследствие на което на пострадалия е причинено процесното
нараняване, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер както на своето
деяние, така и на деянието на съизвършителя си, всеки от обвиняемите Г.ясно е
съзнавал, че с действията си нарушава телесната неприкосновеност на
пострадалия; всеки от тях е съзнавал, че другият извършител с нанасяните от
него удари също нарушава телесната му неприкосновеност, като са целели именно
това – да нанесат телесно увреждане на св.Л., без обаче да са имали конкретно
решение каква точно телесна повреда желаят да му причинят. Съдебната
практика е последователна и в становището, че за умисъла при телесните повреди често
е характерна алтернативност – деецът цели последици от даден вид (с
неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на
различни резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който и да е от
тях.
На следващо място
правилно контролираният съд е приел за доказано, че двамата обвиняеми са действали не само при форма на вината пряк
умисъл, но и по хулигански подбуди – без да са предизвикани от пострадалия,
демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото.
Неоснователни се явяват
възраженията на защитата, че не са налице обстоятелства, от които да се направи
извод, че леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди.
Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати като квалифициращо обстоятелство от
субективна страна, в настоящия случай се доказват безусловно, според настоящия
съдебен състав, от поведението и конкретните действия на обвиняемите Г.. Действията
на обвиняемите са били неприлични, станали са достояние на множество лица,
присъстващи на мястото или близо до него (наблюдаващи от балконите на домовете
си), предприети са без повод спрямо лице, с което нямат предхождащи деянието
конфликти. Не без значение е и обстоятелството, че арогантното и явно
незачитащо поведение на двамата обвиняеми е станало късно вечер, както и
обстоятелството, че първоначалното поваляне на пострадалия Л.на земята не е спряло
физическата агресия на обвиняемите и те са продължили да му нанасят удари. Така
осъщественото деяние се характеризира с буйство и невъздържаност, като явно
изразява висока степен на неуважение към личността на пострадалия Л.и
общоприетите правила на поведение в обществото. Проследяването на действията
на обвиняемите в тяхната
последователност говори единствено, че с нанесения побой на пострадалия, след
като последният им е направил забележка да спрат да натискат клаксона на лекия
автомобил, първоначално обв. Г.Г., а впоследствие към него се присъединил и
обв. К.Г. са изразили абсолютно незачитане на пострадалия като личност и то без
последният да ги е предизвикал по какъвто и да било начин.
Дори да бъде прието за
безспорно твърдението на обвиняемите –
същите да са били провокирани от пострадалия, то тази провокация не е била с
такъв характер и интензитет, че да предизвика физическа саморазправа чрез
нанасяне на удари по главата и тялото, и преследване на пострадалия. Поради
това, поведението на обвиняемите съставлява брутална демонстрация против
установения ред, доколкото се характеризира с физическа саморазправа, която е в
пълен разрез с установените социални правила за поведение.
Съдът не споделя тезата
на защитата, че в случая следва да бъде приложено правилото за реторсията, с
оглед обстоятелството, че на обвиняемите също били нанесени леки телесни повреди
от пострадалия. В процесния случай от
представените съдебно-медицински удостоверения на обвиняемите и
изготвените съдебно-медицински експертизи и допълнителни такива става ясно, че
при възникналия инцидент на обвиняемите са причинени телесни увреждания, които
е напълно възможно да не са причинени от пострадалия Л., а да са резултат от
действията на самите обвиняеми при
нанасяне на побоя. Дори и да се приеме, че част от тях са причинени от
пострадалия Л., то същият е действал в
опит да защити себе си и да отблъсне физическата агресия, на която е бил
подложен. Институтът на реторсията е неприложим и поради обстоятелството, че
обвиняемите са предадени на съд за лека телесна повреда, причинена по
хулигански подбуди, т.е. за квалифициран състав на лека телесна повреда, при
които не е възможно да се приложи реторсия.
По наказанието:
Настоящият въззивен състав споделя извода на
СРС, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки
случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. При
индивидуализацията на размера на административното наказание контролираният съд
е отчел смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с чието значение
настоящият съд се съгласява частично. Така въззивният съд намира, че семейното
положение, трудовата ангажираност и продължителният срок на наказателното
производство представляват смекчаващи отговорността и на двамата обвиняеми
обстоятелства, а обстоятелствата, че деянието е извършено в съучастие от две
лица, намиращи се в състояние на алкохолно опиване и пред погледите на
множество хора са фактори, отегчаващи наказателната отговорност. Неуместно обаче чистото съдебно минало на обвиняемите е взето
предвид като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
липсата на предишни осъждания за престъпления от общ характер и на наложени
наказания по реда на глава VIII от НК е отчетено
от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Поради това не може да бъде едновременно
и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на дееца, тъй като
противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза
на извършителя, каквато не е целта на закона. На следващо място, настоящият
съдебен състав като отегчаващо отговорността обстоятелство третира и факта, че на
пострадалия Л.са причинени множество травматични увреждания, макар и всички
субсумиращи се под престъпния състав на леката телесна повреда.
При съвкупната преценка на изложените
обстоятелства въззивният съд намира за правилен крайния извод на първата
инстанция, че на обвиняемите следва да бъдат наложени административни наказания
глоба в размер на по 2000 лв. /под средния размер/, който се явява достатъчен
за постигане на целите по чл.36 от НК.
Правилно с оглед изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на обвиняемите Г. и К. Г.разноските по делото.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
на Софийски районен съд, НО, 21 с-в от 09.04.2019 г. по НОХД № 10410/2015 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.