Решение по адм. дело №1504/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. Ю. С. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000393 от 16.06.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, с която на А. Ю. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“а“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазена установената форма, издадена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните норми, както и по съображенията, изложени в допълнителната молба от 21.07.2025 г., поради което се иска нейната отмяна.

Ответникът в писмено становище от 15.07.2025 г. оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 22.06.2025 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 20.05.2025 г. в сектор „Пътна полиция“ е подадено заявление за издаване на протокол за ПТП (л.11) от Х. В.. На 13.06.2025 г. до началника на сектора е подадена докладна записка (л.12) от инспектор в сектор „Пътна полиция“, че при явяването си на 04.06.2025 г. в сектор „Пътна полиция“ за съставяне на протокола единият от двамата водачи – жалбоподателят А. С., бил изключително трудно подвижен и със забавени реакции, страдал от множество заболявания, за което представил експертно решение на ТЕЛК (л.13), според което жалбоподателят е с 100% трайно намалена работоспособност, пожизнено, т.е., установява се, че жалбоподателят има регистрирани две и повече заболявания, изискващи индивидуална преценка за получаване на СУМПС съгласно приложение № 1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи а установяване на физическата годност за водачите от различните категории.

Въз основа на така установеното е издадена оспорената заповед № 25-1030-000393 от 16.06.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която временно е отнето СУМПС до отпадане на основанието за това.

Представените в хода на съдебното производство две удостоверения от Окръжна прокуратура [област] (л.43) и от Районна прокуратура [област] (л.55) и писмото от 11.09.2025 г. (л.51) „Бюро съдимост“ при Районен съд [област] са неотносими към предмета на делото и законосъобразността на оспорената заповед, тъй като налагането на принудителна административна мярка, която също представлява вид държавна принуда, не е обвързано по никакъв начин от съдебното минало на жалбоподателя. От друга страна, жалбоподателят не представи нови доказателства относно своето здравословно състояние, установяващи факта, че отговоря на медицинските изисквания да бъде водач на МПС, каквито указания са му дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито заседание.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.171, т.1, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това.

В случая принудителната административна мярка е наложена след извършена от полицейски служител констатация, че при явяване в сектор „Пътна полиция“ жалбоподателят е бил изключително трудно подвижен и със забавени реакции, обяснил, че причината да не остане на мястото на ПТП е прилошаване, което често му се случвало поради тежестта на заболяването му – хронична бъбречна недостатъчност, което налагало извършване на хемодиализа, представил експертно решение на ТЕЛК. Т.е., полицейският инспектор е отразил в докладната си записка видимите признаци на отклонение от медицинските изисквания за водачите – изключително трудно подвижен и със забавени реакции. Тези констатации на полицейския инспектор на дължат на личните му възприятия, не са опосредствани от други лица, не се дължат на преценка на медицински документи, за каквато оценка той не притежава компетентност. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че полицейският инспектор е правил изводи на основата на медицинските му документи. Напротив, експертното решение на ТЕЛК единствено е използвано като доказателство за правилността на личните впечатления на инспектора за констатираното от него медицинско отклонение.

Следователно в случая по безспорен начин се доказва кумулативното наличие на фактическите основания за прилагането на мярката по чл.171, т.1, б.”а” ЗДвП – несъответствие с медицинските изисквания за водачите на МПС, което несъответствие е видимо за неспециалист, явно и очевидно.

Вярно е, че по делото липсва актуална оценка на медицинския статус на жалбоподателя, но тази оценка не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл.171, т.1, б.”а” ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка и липсата на тази актуална оценка не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Тази оценка не е част и от процедурата по налагане на мярката по чл.171, т.1, б.”а” ЗДвП. Т.е., не е налице нарушение нито на материалния закон, нито на административнопроизводствените правила.

От друга страна, в административната преписка се съдържа експертното решение на ТЕЛК, отразяващо медицинския статус на жалбоподателя към 2023 година, което следва е актуалното към онзи момент и с което на жалбоподателя е определена 100% трайно намалена работоспособност, пожизнено Няма данни за ново преосвидетелстване на жалбоподателя от ТЕЛК, а в представеното експертно решение са посочени всичките му заболявания – водеща диагноза и множество придружаващи заболявания, посочени в приложение № 1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. под №№ 51, 52, 58, 62, б.“в“ и б.“г“ и № 65, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, като при наличие на повече от едно заболяване, какъвто е настоящия случай, заключението за физическа годност се дава от ТОЛЕК (т.10 към приложение № 1 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., както правилно е посочено това в оспорената заповед). В този смисъл обоснован е изводът на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за водач и че преценката следва да бъде направена от ТОЛЕК.

Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират защита на правата и законните интереси на жалбоподателя, но общественият интерес и охраняваните обществени отношения изискват налагането на принудителната административна мярка да предхожда процедурата по оценка на медицинския му статус и възстановяване на правоспособността му да бъде водач на МПС. В този смисъл не е налице нарушение на принципа за съразмерност.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ю. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.3, срещу заповед № № 25-1030-000393 от 16.06.2025 г. на началник група към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.