РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Перник, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500389 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д., чрез адв.А. против Решение № 286 от
20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на Районен съд - Перник XI гр.
състав, с което се същият е осъден да заплати на П. Б. П., с ЕГН: ********** следните суми:
1/ сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от
телесно увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и изразяващо се в избит преден долен
десен зъб /41 зъб/ на ищцата П. Б. П., което затруднява дъвченето и говоренето и сумата от
2/ 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - в резултат от телесно
увреждане, причинено от ответника А. М. Д. и изразяващо се в увреден преден долен ляв
зъб /31 зъб/ на ищцата П. Б. П., умъртвен по медицински път вследствие травмата, които
увреждания са предизвикали при ищцата болки, страдания и стрес и са нанесени от
ответника А. М. Д. на ищцата на дата 28.09.2018 г. при побой, за което ответникът е осъден
с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху така претендираните суми,
считано от датата на увреждането - 28.09.2018 г., до окончателното им изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за това, че районния съд не е спазил
предписаното в ППВС № 4/1968 г. с което са дадени задължителни указания за критериите,
които съдилищата следва да спазват при определяне на обезщетенията за неимуществени
1
вреди при непозволено увреждане. В тази връзка се възразява относно това, че безкритично
е прието заключението по съдебно медицинската експертиза. Възразява се на следващо
място и по това, че според жалбоподателя данните изнесени от свидетелите К. и С. са
противоречиви, неточни и непълни и вместо да констатира този факт, първата инстанция
също ги е приела безкритично. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли
изцяло, като неоснователни както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца П. П. чрез пълномощника
й адв.Б., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че деянието и вината на ответника са установени безспорно с оглед разпоредбата
на чл.300 ГПК. На следващо място, била събрана обилна медицинска документация, от
която в съвкупност с изслушаната експертиза може да се направи ясен и непротиворечащ
извод за характера на нанесените увреждания, търпените болки и страдания и медицинските
изгледи за възстановяване на П..
Постъпила е въззивна жалба и от ищеца П. П. чрез пълномощника й адв.Б.
против Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на
Районен съд - Перник XI гр. състав, в частта му с която исковите претенции за
неимуществени вреди- болки, страдания и стрес, причинени от: 1/избиване на преден долен
десен зъб /41 зъб/ на ищцата за сумата от 9 000 лева, представляваща разликата между
уважения размер от 8 000 лева и пълния предявен размер от 17 000 лева и 2/ увреждане и
умъртвяване на преден долен ляв зъб /31 зъб/ на ищцата за сумата от 3500 лева,
представляваща разликата между уважения размер от 1500 лева и пълния предявен размер
от 5 000 лева, поради неоснователност са отхвърлени.
В жалбата се твърди, че при правилно установени факти, първия съд неправилно
е приложил принципа за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания от
ищцата. Акцентира се върху това, че лечението на избития зъб не е приключило и П.
продължава да посещава медицински прегледи и да търпи в тази връзка неудобство. Твърди
се още, че районния съд е подценил получената психо травма въз основа на която ищцата е
изпитвала страх, срам и неудобство.
Въз основа на всичко това се моли предявените искове да бъдат уважени в
пълнен размер.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника с който въззивната
жалба на ищцата се оспорва изцяло. Изложените доводи са същите като тези във въззивната
жалба на отнветника.
Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Разгледана по същество и
двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
2
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно –
обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора
факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите
законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
С присъда 260036/ 07.06.21 г. по НОХД 1340/2019 г. на районен съд Перник
ответника А. Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2018 г. в *** е причинил чрез
нанасяне на удар с юмрук средна телесна повреда на ищцата П. П. изразяваща се в избиване
на първи зъб долу вдясно /зъб 41/, без който се затруднява дъвченето и говоренето, като е
осъден и му е наложено съответно наказание. В мотивите на присъдата ясно е посочено, че
удара Д. е нанесъл без изобщо да бъде провокиран и изненадващо за пострадалата.
От заключението по съдебно медицинската експертиза и приложените писмени
доказателства /медицински документи/ е видно, че наред с избития зъб на ищцата са
причинени и силно разклащане на 31 зъб, травматично увреждане на 32 и 42 зъби и
разкъсно контузна рана на лигавицата на долната устна. В последствие, поради развита
гангрена, първи долен ляв зъб е умъртвен, което състояние е необратимо.
При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в
точно приложение на материалния закон е приел, че по делото са доказани всички елементи
на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Поради това и иска по чл.45 ЗЗД се явява доказан в своето основание.
В двете въззивни жалби страните развиват само доводи за несправедливост на
отмереното обезщетение. Ищцата в насока, че присъденото е малко, а ответника обратно, че
е прекалено. В тези рамки, съгласно чл.269 изр. второ ГПК, настоящия въззивен състав
намери, че решението на районния съд е правилно и определеното обезщетение е съответно
на принципа на справедливостта- чл.52 ЗЗСД във връзка с указанията по Постановление № 4
от 23.XII. 1968 г. на Пленум на ВС и задължителната практика.
Районния съд е отделил значително място в мотивите си при обосноваване на
фактите въз основа на които е определил обезщетението за претърпените неимуществени
вреди. Поради тяхната изчерпателност въззивния съд напълно се солидаризира с изложените
доводи. Отчетени са характера и естеството на увредата, като тук следва да се има предвид,
че ищцата претендира само част от причинените й с престъпното деяние вреди- по
отношение на два от зъбите. Отчетено е, че се касае за предни зъби и освен битовото
неудобство при говорене и захапване налице е и загрозяващ козметичен дефект. С оглед
последното е взета под внимание младата възраст на пострадалата. Отчетен е и
продължителния период през който ищцата е търпяла болки и страдания, както и
настъпилите усложнения при лечението и невъзможността последното да се проведе бързо и
качествено с ясно предвидим резултат. Отчетена е и психическата травма, която
пострадалата е понесла и довела до ограничаване на контактите й с близки и приятели,
чувство на страх, несигурност и дискомфорт.
3
При всичко това отмерения размер от 8 000 лв. за избития преден долен десен зъб
и 1 500 лв. за увреден преден долен ляв зъб се явява справедлив. Районния съд изрично е
отбелязал, че се съобразява с обществено икономическите условия в страна към момента на
увредата, съобразно задължителната в тази насока практика на ВКС. И действително, към
2018 г. обществените икономически условия съществено се различават от тези към момента
на постановяване на решението с оглед изминалото време и най- вече последиците от
глобалната пандемия Ковид 19.
С оглед на всичко изложено неоснователна се явява жалбата както на ищцата,
така и на ответника.
Твърдените от свидетеля М. обстоятелства, че е виждал пострадалата в заведения
след инцидента не могат да намалят претърпените от същата болки и страдания.
При този изход на делото не следва да бъдат присъдени разноски за която и да е
от страните.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение Решение № 286 от 20.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 2283/2022 г., по описа на Районен съд - Перник.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4