Р Е Ш Е Н И Е
№
260123
гр. Троян, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, в публично заседание
на шести декември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Иванова
гр.д.№1151 описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В Троянски районен съд е
образувано горното дело по искова молба предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С.,
Я.Я.Ч.и Я.К.Ч., пълномощник Г.С.Г. – юрисконсулт, против М.Н.М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание
чл.422 от ГПК – за установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 867/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян в размер на 4 775.15 –
четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 28.06.2018г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД и М.Н.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.10.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 1 511.29
– хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от
25.12.2018г. до 27.08.2019г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/; сумата 226.27 – двеста двадесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки, представляваща непогасена лихва за забава за периода от
26.08.2018г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 27.08.2019г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата
848.53 – осемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки,
представляваща лихва за забава, дължима от 27.08.2019г. – датата на предсрочна
изискуемост до 19.10.2020г., като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; сумата
228.49 – двеста двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки,
представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 –
петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и осъдителен иск по
чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 4 033.10 – четири хиляди тридесет и три лева и
десет стотинки, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че претендираните вземания се основават на договор за потребителски кредит № *** от 28.06.2018г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и М.Н.М. и закупен пакет допълнителни услуги.
В ИМ се излага, че по
силата на посочения договор Заемодателят-ищец е предоставил на ответника паричен заем в
размер на 5000.00 лева, за срок от 36 месеца, с размер на вноската -243.98
лева, като е посочено общо задължение по кредита – 8783.28 лева. Посочено е
още, че по избран пакет допълнителни услуги, ответникът дължи сумата 4403.52
лева. Посочено е, че общото задължение е в размер на 13186.80 лева, при общ
размер на вноската 366.30 лева и с падеж – 25-то число на месеца. На следващо
място ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, но поради факта на неизпълнение от страна на
ответната страна като длъжник на задълженията му по договора за банков кредит
на основание чл.12.3 от Общите условия договорът е прекратен автоматично от
страна на ищеца и той е обявил предсрочна изискуемост на задълженията, считано от 27.08.2019г., за което на
ответната страна е изпратено уведомително писмо с обратна разписка на посочен
от страната адрес, но същото не е получено. Ищецът прави искане съдът да
постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
съществуване на вземане, както следва: главница по процесния договор в размер
на 4775.15 лева, договорно възнаграждение в размер на 1511.29 лева, лихва за
забава в размер на 226.27 лева, за периода 26.08.2018г. – дата на изпадане на длъжника в забава до
27.08.2019г. – дата на предсрочна изискуемост и сумата 848.53 – осемстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки, представляваща лихва за
забава, дължима от 27.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до
19.10.2020г.
Предявен е и осъдителен иск за
сумата 4033.10 лева - пакет от допълнителни услуги.
Претендират се направените в
настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното
производство.
При проведената процедура по
реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила отговор в указания
едномесечен срок чрез пълномощника си адв. В.Г. от ЛАК, който е взел становище
за неоснователност на предявения иск. Направено
е искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, а на
ответницата да бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание за
ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител, изразено е писмено
становище по същество. За
ответницата М.Н.М. в съдебно заседание се явява пълномощникът й адв. В.Г. ***,
който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан, като в представени по делото писмени бележки адв.Г. излага подробни
аргументи.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 867/2021 г.
по описа на Районен съд гр. Троян се установява, че ищцовото дружество е подало
заявление до Районен съд - гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
С разпореждане №260255 от
21.10.2020 г. заповедният съд е
отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги в размер на 4033.10 лева, както и за сумата 30,00 лева
-такси за извънсъдебно събиране. Разпореждането е влязло в законна сила.
След като заповедният съд е уважил частично заявлението, е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 260058 от 21.10.2020 г., с която
е разпоредено на М.Н.М. да заплати на кредитора „Профикредит България"
ЕООД, сумата 4 775.15 – четири хиляди седемстотин седемдесет и
пет лева и петнадесет стотинки, представляваща остатъчна предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 28.06.2018г., сключен
между „Профи кредит България“ ЕООД и М.Н.М., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.10.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 1 511.29
– хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки,
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от
25.12.2018г. до 27.08.2019г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/; сумата 226.27 – двеста двадесет и шест лева и двадесет и седем
стотинки, представляваща непогасена лихва за забава за периода от 26.08.2018г. – дата на изпадане на длъжника в забава до
27.08.2019г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата 848.53 – осемстотин
четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки, представляваща лихва за
забава, дължима от 27.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до
19.10.2020г., като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е начислявана законна
лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; сумата 228.49 – двеста
двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки, представляваща разноски по
делото за платена държавна такса и сумата 50.00 – петдесет лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение. В предвидения законов срок е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение от длъжника М., поради което съдът е указал на заявителя,
че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
Установява се, че по силата на договор за потребителски кредит № № *** от 28.06.2018г. сключен между „Профи кредит
България" ЕООД, като кредитор и М.Н.М. – длъжник е отпуснат кредит в размер на 5000.00 лева, за срок от 36 месеца. Посочен е
размера на погасителната вноска 243.98 лева, при годишен лихвен процент 41.17%
и годишен процент на разходите 49.89% .
Посочен е размера на дължимата сума по кредита – 8783.28 лева.
Установено е, че на 28.06.2018 г., въз основа на сключеният договор е направен превод по разплащателна сметка в полза на М.Н.М. в размер на 2533,45 лева , която представлява разлика между отпуснатия заем в размер на 5000.00 лева и рефинансиране на друго задължение в размер на 2466.55 лева.
По искане на страните, съдът е
допуснал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.И.. От изготвеното и
прието като доказателство по делото заключение на вещото лице, неоспорено от
страните се установява, че по Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № *** М. е направила 4 броя
погасителни вноски на обща стойност 1150.85 лева, както следва: На 19.09.2018 г. -380.85 лв.; на
29.10.2018 г. -380.00 лв; На 30.10.2018 г. – 10.00 лв. и на 30.11.2018 г.-380.00 лв. Установено е, че с платените
суми изцяло са погасени дължими вноски с падеж 25.08.2018 г., 25.09.2018 г. и
25.10.2018 г.
Със сключен между страните Анекс № 1 от 04.12.2018 г. към Договор
за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г., кредитополучателят е заявил
отлагане на вноска № 4, като се е задължил да изплаща кредита си по нов
погасителен план, като последната погасителна вноска е с дата 25.08.2021 г. ,
представляваща сумата на отложената вноска. Експерта е установил, че с
дължимата 5-та вноска с падеж 25.12.2018г. са погасени частично 3,46 лв., като
след 30.11.2018 г. не са извършвани
плащания от Кредитополучателят М.Н.М..
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от
длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е
пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде
установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен
предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е
допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на
следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти
относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен
кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно
задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на
задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му,
настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по
процесния договор от страна на ищеца/.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
Безспорно е обстоятелството, че на 28.06.2018г. е сключен договор за потребителски кредит № № *** между „Профи кредит България" ЕООД и М.М. в размер на 5000.00 лева, от които е преведена сумата от 2533,45 лева с основание за плащане ***, а с разликата от 2466,55 лева е посочено, че се рефинансира „друго задължение“, като липсва информация за размера и основанието му към 27.06.2018 г. при сключването на Договор за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г.
В тази връзка настоящият състав споделя изложените от адв.Г. аргументи, че за
да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД следва да е налице съществуването
на две действителни вземания (задължения); вземанията да са насрещни; двете
вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на
страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо и ликвидно.
От
събраните поделото доказателства се установи, че към 27.06.2018 г.-датата
на сключване на договор
за потребителски кредит № №*********
липсва информация за размера и основанието на „другото задължение“ към 27.06.2018 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г. ответницата е получила в собственост от ищеца заемни средства в размер на 2 533.45 лева с банков превод на 28.06.2018година, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 41.17 % и годишен процент на разходите 49.89 %. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца с месечна вноска по кредита в размер на 243.98 лева при дължима сума по кредита 8783.28 лева. Експерта е констатирал, че общата сума на направените плащания от страна на М.Н.М. по Договор за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г. е в размер на 1 150.85 лева, с която са погасени: главница- 224.85 лв.; лихви- 507.09 лв.; вноски по допълнителни услуги- 370.42 лв.; лихви за забава- 18.49 лв. и такси по тарифата- 30.00 лв.
Изложеното по-горе мотивира съдът да приеме, че ответницата, в качеството си на кредитополучател дължи
на ищеца сума в размер на 1382.60 лева По отношение на
твърдението за нищожност на договора:
Съгласно споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за паричен заем на
заемателят му предоставят пакет от пет услуги, сред които приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства, за възползването от които кредитополучателят
дължи сума в размер на 4403.52 лева, която следва да се заплаща разсрочено към
месечната погасителна вноска , която нараства на 366.30 лева.
Общото задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги е 13186.80 лв. Общия размер на вноската е 366.30
лв.
Съдът е
отхвърлил подобно искане в заповедното производство с разпореждане от
21.10.2020г., за което е изложил подробни мотиви за нищожността на подобна
клауза от договора, поради което в настоящето производство е предявен и
осъдителен иск.
Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните за сметка на другата. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя
приема, че „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 то ЗЗД е
обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно
търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите
нрави" злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може
да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с
потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1. клауза,
сключена във вреда на потребителя; 2. клауза, която не съответства на изискванията
за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите и 3. клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл. 4 пар. 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за
неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на
стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички
обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.
Относно
уговорената в процесният договор за потребителски кредит № № *** от 27.06.2018г. възнаградителна лихва в размер
на 41.17%, следва да се приеме за недействителна. В раздел VI „Параметри" от сключения между страните
договор за кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща
годишна лихва в размер на 41.17 %. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва. При положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради
което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че
максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен.
Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Поради това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити -
двукратния размер на законната лихва /в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС/. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе
предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Следва да се има предвид, че законовата лихва към момента на
сключване на договора е 10 %, при което уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 41.17 % годишно е повече от четирикратно
по-висок размер от законната лихва. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
уговаряне на възнаградителна лихва в размер четири пъти над законната
значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, предполагащ недостиг на парични средства у
едната страна следва да се приеме, че процесната уговорка не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни отношения и
равнопоставеност на страните по това правоотношение. Следователно същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
По отношение на уговорените в процесният Договор за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г. годишен процент на разходите в размер на 49.89 % и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4403.52 лева:
Съдът намира същите
за недействителни, като изцяло споделя изложените от адв.Г. аргументи в
следният смисъл:
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, като съгласно ал.4 от визираната правна норма в сила от 23.07.2014
г. и приложима към процесния договор годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочените задължения
в левова и валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя", а това са всички разходи по
кредита, включително лихви комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси. По отношение на сумата от 4403.52
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги считам
клаузата за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.
Налице е противоречие с чл.10, ал.2 от ЗПК, тъй като включените в този пакет
услуги по своята същност са действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК,
където е казано, че това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С този
пакет се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по
кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално
надхвърля 49.89 % и възлиза на повече от 100.00 %, тоест са над максимално
допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който петкратен
размер е 50 %. С уговарянето на плащане за пакета допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не съставлява плащане на
услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите
разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна. В противоречие с императивната норма на
чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочените пет допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, което потребителят следва да заплати само за
възможността за предоставяне на изброените услуги без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана, което противоречи на принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето и оттам и на добрите нрави, изискващи
потребителят да заплаща за реални услуги, а не за хипотетични. В договора
трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и цената на закупения пакет от допълнителни
услуги в размер на 4403.52 лв., която уговорка е нищожна, а реално е сигурна
печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.17%,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането
от 4403.57 лева, формално уговорено като възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. Нарушен е чл.11 ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният
годишен лихвен процент.
Освен изложеното
по-горе, следва да се отбележи, че
доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата
от 4403.52 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11 ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не
надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл. 19, ал.4 ЗПК/.
Налице е съществено нарушение в
съдържанието на договора за потребителски кредит, такова по чл. 11, ал. 1 т. 10
от ЗПК. Посоченият ГПР по кредита в размер 49.89 % е неточен и заблуждава
потребителя. Това е така, тъй като в договора е предвидено вземане в размер на
4403.52 лева, което следва да се включи в ГПР съгласно нормата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК, която дава легална дефиниция на понятието ГПР. Невключването на това
вземане в посочения в потребителския договор размер на ГПР води до това, че има
разлика между посочения и действително прилагания, което по същество е равнозначно
на непосочване на ГПР по кредита, както се посочи нарушение по чл. 11, ал. 1 т.
10 от ЗПК. В тази връзка ако към договорната лихва се прибави вземането в
размер на 4403.52 лв., то за периода на кредита, той се оскъпява с повече от
100 %, тоест ГПР се променя значително, което е в нарушение на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в сила от 23.07.14 г., действаща към момента на
сключване на процесния договор за потребителски кредит.
С тази клауза за
вземане за пакет от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в
резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърля 49.89 % и възлиза на над 100.00 %, тоест
са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК,
който петкратен размер е 50 %. С уговарянето на плащане за пакет от
допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като
съставлява плащане на прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят
допустимите разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
Следва да се посочи, че в искането
за отпускане на потребителски кредит № *** е отбелязано рефинансиране -
Кредитор: „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД; В полза на: М.Н.М., като липсва
информация за размера на рефинансираната сума и от какво произтича евентуалното
задължение- липсва информация за размера и основанието му. Освен това на
07.12.2018 г. страните са подписали Анекс № 1 към Договор за потребителски
кредит № *** от 27.06.2018 г. за отлагане на една погасителна вноска № 4, която
следва да се заплати в края на погасителния план. Съгласно уговореното в анекса
Годишния лихвен процент се запазва в размер на 41.17 %, а Годишния процент на
разходите се променя и става 46.63 %. Видно от приложените погасителни планове
размерът на задължението преди и след отлагането на погасителната вноска не се
променя. Променя се само Годишния процент на разходите /ГПР/ при липсата на
каквото и да е обяснение и информация каква е причината за това.
В проведено на 06.12.2021 г.
съдебно заседание вещото лице уточни, че
не може да обясни и че не става ясно от договора на какво се дължи и от какво
произтича голямата разлика между годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите. Вещото лице сочи, че
не става ясно дали към годишния процент на разходите е добавена сумата на
пакета от допълнителни услуги. Според експерта най-вероятно не е добавена,
„….защото ако се съпостави главницата, която е отпусната по кредита и общото
задължение по кредита, което заедно с
допълнителните услуги , над 100 % е сумата която трябва да се върне освен главницата.
Главницата е 5000 лв. а трябва да се върнат 13186.80 лв. Много над 100 % е
сумата която трябва да се върне…"
При тези изводи съдът приема, че
Договор за потребителски кредит № *** от 27.06.2018 г., сключен между
„Профи кредит България" ЕООД и М.Н.М., като кредитополучател, за нищожен,
поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
накърняване на добрите нрави.
Съгласно
чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, по безспорен начин се доказа, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 1382.60 лв., / 2533.45 лв. - получени от М. заемни средства по договор № *** от 27.06.2018г., от които се приспада сумата 1150.85 лв. –платени от М.Н.М. в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в периода от 01.01.2017 г. до датата на заключението/.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК право на разноски
има ответницата, съразмерно с отхвърлената част от иска и ищецът - съразмерно с
уважената част от иска. Страните са представили списък с разноски по чл. 80 от ГПК, съответно ищцовото дружество претендира 905.98 лева разноски в настоящото
и заповедното производство, а ответницата - за 1887.64 лева за настоящото и заповедно производство .
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ищеца за прекомерност на адв. хонорар на пълномощника на М., поради следните
съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Минималния размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д. № 867/2020 г. по описа
за
В исковото производство ищеца е
предявил установителен иск с цена 7361.24 лв. и осъдителен с цена 4033.10
лв., за които минималния размер на адвокатското
възнаграждение по двата иска определен по Наредбата е в размер на 1210.38 лв.
По делото е представено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на
1100.00 лв. /хиляда и сто лева/. В договора е посочено, че уговореното
възнаграждение е платено в брой при подписване на договора на 28.01.2021 г.
Съдът като съобрази изложеното
по-горе счита, че следва на „Профи кредит България" ЕООД да бъде
присъдена сумата 108.71 лева, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената/отхвърлена част от иска, а на М.М. -1661.12 лева, съразмерно с
отхвърлената/уважена чат от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на М.Н.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** наличие на вземане на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., а именно, че М.М. дължи
сумата 1382.60- хиляда триста
осемдесет и два лева и шестдесет стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № *** от
27.06.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2020 г. /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до
окончателното й изплащане, като иска до пълния му размер от 4 775.15
– четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница, сумата 1 511.29 – хиляда петстотин и единадесет
лева и двадесет и девет стотинки, представляваща непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода от 25.12.2018г. до 27.08.2019г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/, сумата 226.27 – двеста двадесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки, представляваща непогасена лихва за забава за
периода от 26.08.2018г. – дата на
изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019г. – дата на предсрочна изискуемост
и сумата 848.53 – осемстотин четиридесет
и осем лева и петдесет и три стотинки, представляваща лихва за забава, дължима
от 27.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до 19.10.2020г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск за
сумата 4033.10 /четири хиляди тридесет и
три лева и десет стотинки/ лева - пакет за допълнителни услуги. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***В, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч., сумата 108.71 /сто и осем лева и
седемдесет и една стотинки/, съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство и по ч. гр.д.№867/2020г. на ТРС, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1661.12 /хиляда
шестстотин шестдесет и един лев и дванадесет стотинки/, съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство и по ч. гр.д.№867/2020г. на ТРС, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: