№ 7912
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110147764 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма” ЕАД, ЕИК 111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Н. Х. Б. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 2339.35 лева, от които 2000.22 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от 09.09.2019г. до изплащане на вземането, 294.39 лева - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016г. до 29.08.2019г., както и суми за дялово разпределение 36.75 лева -
главница за периода от м.08.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 09,09.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, и 7.99 лева - лихва за периода от 30.09.2016г. до
29.08.2019г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№51437/2019 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. №1111, ИД номер 1111111.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „фирма“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
1
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител. Прави се възражение за погасяване на сумите по
давност. Оспорва се годността на приложените към исковата молба доказателства да
докажат потребление на топлинна енергия от страна на ответницата.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 09.09.2019 г. „фирма“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Х. Б. за сумите: 2000.22 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 1111 за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на
вземането и мораторната лихва в размер на 294.39 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
29.08.2019 г.; сумата от 36.75 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 09.09.2019 г. до
изплащане на вземането и мораторната лихва в размер на 7.99 лв. за периода от 30.09.2016 г.
до 29.08.2019 г.- непогасени задължения за топлинна енергия за имот, находящ се на адрес:
АДРЕС аб.№ 1111.
С разпореждане от 08.10.2019 г. по ч. гр. д. № 51437 /2019 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 46.79 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на основание чл.
415, ал. 1, т.2 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111,
2
том II, рег. №1111, дело №111 от 2006 г. на Нотариус КК, видно от който Н. Х. Б. е
закупила жилище ***** находящо се в гАДРЕС. С нотариалния акт подавачите ВПВ ВИВ
са запазили за себе си докато са живи вещно право на ползване върху целия имот.
От изготвените справки от НБД „Население“ се установява, че ВПВ е починал на
16.10.2016 г., а ВИВ е починала на 08.03.2017 г.
Видно от представения протокол от проведеното на 30.09.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между с „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:
АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва сградата на ул.“Оборище“ №41. Общия топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. В процесния имот У процесния период
е имало два радиатора в помещения: хол и кухня с монтиран ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/ и демонтиран радиатор в помещение стая. За
периоди 15/16г. и 17/18г. са отчетени уредите, като отчетите от 26.05.2016г. и 19.05.2018г. с
подпис на потребител са представени на в.л. и същите отчетени стойности фигурират в
изравнителните сметки, изготвени от „ФДР“ ООД, представени на в.л. За период 16/17г. не е
осигурен достъп за отчет на уредите, за което са представени протоколи от 09.06.2017г. и
17.06.2017г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за двата радиатора на база
инсталирана мощност в размер на: хол 1359W и кухня 931W, умножена по МСРС. През
процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба №
16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 165куб.м. На в.л. е представен списък
с отопляеми кубатури в сградата, в който фигурира отопляема кубатура 145куб.м., но само
за помещения с радиатори, без коридори и общи части. Не е представен акт за
разпределение на кубатурата. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи
части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.12.1996г. В процесния имот
е имало един брой водомер за топла вода. За периоди 15/16г. и 17/18г. са отчетени уредите,
като отчетите от 26.05.2016г. и 19.05.2018г. с подпис на потребител са представени на в.л.
3
При отчета извършен на 19.05.2018г. е установено, че водомера е сменен с нов с показание
18куб.м., но не е представен документ за узаконяване на водомера, от който да е видно на
коя дата е монтиран новият водомер и на коя дата е демонтиран стария водомер и с какви
показания. За период 17/18г. има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни
стойности от предходния период. За период 16/17г. не е осигурен достъп за отчет на
водомера, за което са представени протоколи от 09.06.2017г. и 17.06.2017г. За същия период
има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности от предходния период.
Отчетеното и изчислено количество на топла вода за 15/16г. е намалено с -5куб.м., тъй като
отчета е извършен през м.юни и намалено с още -4.41 куб.м. спрямо показанието на общия
водомер в абонатната станция. През процесния период във фактурите изготвени от
„ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.
СТЕ счита, че за целия процесен период сумата за ТЕ за отопление от сградна
инсталация не може да се докаже, тъй като не е представен коректен документ за
отопляемата кубатура. За останалите компоненти изчисленията извършени от ФДР са в
съответствие с действащата Наредба№16-334/06.04.2007г. изменение от 01.06.2014г. Поради
това в СТЕ е представен вариант на изчисление с приспадане на сумата в общ размер от
413.96 лева.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ, сградна
инсталация и имот би била общо 2763.56 лева като след приспадане на сумата от 413.96 лева
– за сградна инсталация, дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ и имот би била 2349.60
лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че има
извършвани плащания по партидата с аб. №1111 за процесния период – сума в общ размер
от 824.68 лева, от която сумата от 763.43 лева е отнесена за главница и 61.25 за лихва. Тези
суми не са част от исковата претенция и са съобразени от ищеца при предявяване на
исковата молба.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
4
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт се установява, че ответницата в рамките на
процесния период е бил едноличен собственик на топлоснабдения имот, а до 16.10.2016 г. -
ВПВ, съответно до 08.03.2017 г. - ВИВ са били вещноправни позлватели.
С посочения тълкувателен акт ВКС дава преимущество на договореното между
конкретен субект и дружеството доставчик на топлинна енергия. Посочено е, че при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Процесният случай се различава, дотолкова доколкото както ответницата като
собственик, така и ВПВ и ВИВ, като носители на ограничено вещно право на ползване, са
ex lege по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Логично е именно носителите на правото на ползване да са задължени лица, доколкото
в качеството си на ограничени вещни ползватели именно те биха ползвали имота, съответно
и биха потребявали топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „фирма“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
5
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че в
рамките на исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот само за времето след погасяване на ограниченото вещно право на ползване-
от 09.03.2017 г. до м.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за периода от 09.03.2017 г. до
м.04.2018 г. е 915.93 лева.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
6
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 09.09.2019 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 09.09.2016г.
Доколкото съдът приема, че ответницата е била потребител на ТЕ само за периода от
09.03.2017 г. до м.04.2018 г., то сумата за главница за ТЕ в размер на 915.93 лева, дължима
за този период не е погасена по давност
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
29.09.2019 г. в размер на 106.03 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 16.08.2022 г.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „фирма” ЕАД – в качеството
му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от 09.03.2017 г. до м.04.2018 г.е правилно определена, не е погасена по давност и е
на обща стойност от 25.74 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
7
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „фирма” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 7.99 лева - лихва за периода от 30.09.2016г. до
29.08.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „фирма” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 468.81 лв., от общо дължим размер от 1046.79 лева/ в т.ч. държавна такса- 46.79 лева,
депозити за вещи лица-600 лева, депозит за особен представител – 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -43.35 лева от пълен размер от
96.79 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо Н. Х. Б. с ЕГН:**********, с адрес: АДЕРС,
че дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 915.93 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот: АДРЕС аб. №1111, ИД номер 1111111 за периода от 09.03.2017 г. до м. 04.2018 г.,
мораторна лихва за забава в размер на 106.03 лева. за периода 15.09.2017 г. до
29.08.2019г., както и сума за дялово разпределение за периода 09.03.2017г. до м.04.2018 г.
в размер на 25.74 лева, ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението /09.09.2019г./ до окончателното изплащане на
сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№51437/2019 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над уважения
размер от 915.93 лева до пълния предявен размер от 2002.22 лева и за периода от м.05.2015
г. до 08.03.2017 г., иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от
106.03 лева до пълния предявен размер от 294.39 лева и за периода от 14.09.2016 г. до
15.09.2017 г., иска за суми за дялово разпределение над уважения размер от 25.74 лева до
пълния предявен размер от 36.74 лева и за периода от м.08.2016 г. до 08.03.2017 г., иска за
мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение в размер на 7.99 лева за периода от
30.09.2016г. до 29.08.2029г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главниците.
ОСЪЖДА Н. Х. Б. с ЕГН:**********, с адрес: АДЕРС, да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК 111111 , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 51437/2019 г. на СРС в размер на 43.35 лева, както и за
настоящото производство, в размер на 468.81 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9