№ 7254
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110151978 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. Д., с която срещу с са предявени
обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № ЧР-100/09.08.2024 г.
уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„оператор сигурност“ при с, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 9186 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
14.08.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024 г. до
окончателното плащане, и с правно основание чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал.
1 КТ за сумата в размер на 395,77 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната
лихва за периода от 02.09.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз
основа на трудов договор от 06.11.2023 г., по което заемал длъжността „Оператор,
сигурност /7/“ при ответното дружество, с основно трудово възнаграждение в размер
на 1300 лева, което с допълнително споразумение от 01.05.2024 г. било увеличено на
1531 лева. Сочи, че със заповед от 09.08.2024 г., връчена му на 14.08.2024 г. трудовото
му правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за
изпитване. Поддържа, че към датата на прекратяване, уговореният между страните
срок за изпитване от 6 месеца бил изтекъл, поради което счита уволнението за
1
незаконно, като предявява искове за признаването на уволнението за незаконно и
отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 14.08.2024 г. до
14.02.2025 г. Отделно от това поддържа, че в периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г. е
полагал извънреден труд от 38 часа, за който твърди, че не му е платено дължимото
възнаграждение, поради което отправя претенция и за заплащане на същото.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е
извършено при спазване на законовите изисквания при доводи, че към момента на
прекратяването на трудовото правоотношение срокът за изпитване не е бил изтекъл. В
този смисъл твърди, че шестмесечният срок на действие на уговорената в трудовия
договор клауза за изпитване е започнал да тече не от момента на постъпване на работа,
а от момента, в който ищецът фактически е започнал изпълнението да длъжността си,
а именно след 19.04.2024 г., когато е издаден сертификат № BG.AVSEC.02045-03656 за
компетентност от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Отделно от това поддържа, че между страните било договорено, че срокът на клаузата
за изпитване започвал да тече от момента, в който служителят успешно премине
всички входящи обучения, съобразно изискванията на Национална програма за
обучение и сертифициране по сигурността в гражданското въздухоплаване
/НПОССГВ/ и вътрешните политики на с, като такива били проведени на ищеца в
периода 13.11.2023 г. – 19.04.2024 г. Същевременно твърди, че ищецът е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност в периода от 19.04.2024 г. до 25.04.2024
г. по силата на Болничен лист № 20241593881, издаден на 23.04.2024 г. от УМБАЛ
„СОФИЯМЕД“ ООД, и в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г. по силата на
Болничен лист № 20241962740, издаден на 09.08.2024 г. от ДКЦ 1 в. Ето защо
ответникът счита, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение
срокът за изпитване не е бил изтекъл. Също така оспорва факта на полагане на
извънреден труд за периода м.05.2024 г. – м.06.2024 г. от ищеца, както и този труд да
не му е бил заплатен. По така изложените доводи счита предявените искове за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С определение от 24.02.2025 г., съдът е приел за разглеждане в настоящото
производство, предявеният в срока по чл. 314, ал. 1 ГПК от ищеца Н. Н. Д. инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 КТ за обявяване за
недействителна клаузата на чл. 12.2 от трудов договор № 100/06.11.2023 г. в частта, в
която е уговорено, че срокът изпитване започва да тече от момента, в който
служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на
НПОССГВ и вътрешните политики, като противоречаща на чл. 70, ал. 4 КТ, а в
условията на евентуалност на чл. 70, ал. 1 КТ.
2
Ответникът с оспорва предявеният инцидентен установителен иск като
неоснователен при доводи, че уговореното в трудовия договор „успешно премине
всички входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните
политики“ съставлява „уважителна причина“ по смисъла на чл. 70, ал. 4 КТ. Поддържа,
че изискването за обучение и сертифициране от ГД „ГВА“ е въведено в съответствието
с действащото законодателство /ЗГВ, НПСГВ и НПОССГВ/ и не зависи от волята и
поведението на работодателя и служителя. Посочва, че продължителността на
процедурата по обучение и сертифициране е строго индивидуализирана и зависи от
това дали, кога и за какъв период от време служителят ще вземе съответните изпити,
след които ще получи и „сертификат за компетентност“ от ГД „ГВА“.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото относими и необходими доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени
доказателства, в т. ч. трудов договор № 100 от 06.11.2023 г. и трудова книжка на
ищеца, съдът приема за установено, че същите били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което, считано от 13.11.2013 г., ищецът е заемал при
ответника длъжността „Оператор сигурност“, сектор „Рентгеново обучение“, отдел
„Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“, главна
дирекция „Операции“, главен оперативен директор, при уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1300 лева и допълнително месечно трудово
възнаграждение в размер на 1,1% за всяка година придобит от служителя трудов стаж
и професионален опит. Видно от изричния запис в трудовия договор /чл. 12.2/, същият
е бил сключен с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца, който
започва да тече от момента, в който служителят успешно премине всички входящи
обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики.
На 28.02.2024 г. и на 07.05.2024 г. между страните били подписани
допълнителни споразумения към трудов договор № 100 от 06.11.2023 г. Видно от
съдържанието на документите страните постигнали съгласие, че считано от 01.02.2024
г. размерът на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца ще бъде 1400 лв.,
а считано от 01.05.2024 г. – 1531 лв.
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищеца
длъжност същият има следните основни функции и задължения: 1/ да работи
постоянно в среда с йонизиращи лъчения на пункт за проверка за сигурност,
оборудван с рентгенов апарат за пролъчване на вещи и ръчни багажи и рамков
металдетектор; 2/ да работи с рентгеново оборудване, оборудване за откриване на
течни експлозиви (LEDS), оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD),
3
скенер за целите на сигурността и всички други методи, които се използват за
проверка сигурност и се въвеждат на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж; 3/
да изпълнява задълженията си на работното място в отдела и да спазва стриктно
стандартите за сигурност съгласно оперативна процедура № 400, както следва: контрол
на достъп, проверка на ръчен багаж с рентгеново оборудване, ръчно претърсване на
лица, ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи, проверка с оборудване за откриване
на следи от експлозиви, проверка на течности, аерозоли и гелове с оборудване LEDS,
проверка със скенер за целите на сигурността, проверка на пътници и ръчен багаж с
нови технологии, които са въведени на пункта за проверка на пътници и ръчен багаж и
други. Посочено е, че е налице изискване за преминато обучение и сертифициране за
изпълнение на длъжността за постигане на сигурност в гражданското въздухоплаване
съгласно Националната програма на сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПСГВ), Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в
гражданското въздухоплаване (НПОССГВ), Регламент (ЕО) № 2015/1998 на Комисията
от 05.11.2015 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни
стандарти за сигурност във въздухоплаването и други международни актове и актове
на Европейския съюз. Поставено е изискване работникът да премине успешно изрично
посочени в т. 2.1 от раздел V от длъжностната характеристика модули, а именно:
Модул 2 – „Основно обучение”, Модул ЗА – „Проверка на лица, ръчен багаж и
пренасяни предмети”, Модул 7 – „Контрол на достъп”, Курс „Безопасен превоз на
опасни товари”, като след успешно завършено специализирано обучение следва да
премине структурирано обучение на работното място по съответното специализирано
обучение (модул). Посочено е, че при структурирано обучение на работното място
работникът трябва да получи положителна оценка преди да бъде допуснат до
самостоятелна работа. Съгласно т. 2.2 от раздел V от длъжностната характеристика,
след успешно преминаване на обучението по подточка 2.1 работникът следва да бъде
сертифициран от ГД „ГВА“, а именно да получи положителна официална оценка и
потвърждение от ГД „ГВА“, която показва, че е преминал успешно обучението и
притежава необходимата компетентност, знания и умения, за да изпълнява точно
възложените му длъжностни функции и задължения, а именно: проверка на ръчен
багаж с конвенционални рентгени, контрол на достъп, ръчно претърсване на лица,
ръчно претърсване на ръчен багаж и вещи, проверка с оборудване за откриване на
следи от експлозиви.
Като писмени доказателства по делото са приети пет броя изпитни протоколи,
както следва: от 22.11.2023 г., 11.12.2023 г., 15.12.2023 г., 20.12.2023 г. и 22.12.2023 г.,
видно от които ищецът е преминал успешно специализираното обучение по следните
модули: Модул 2 – „Основно обучение”, Модул ЗА – „Проверка на лица, ръчен багаж
и пренасяни предмети”, Модул 7 – „Контрол на достъп”.
От приетите като писмени доказателства по делото – Протокол за оценка на
4
компетентността след завършен курс по Модул 7 – КД, съставен на 17.01.2024 г., и
Протокол за оценка на компетентността по процедурата за работа на пункт за
проверка, съставен на 30.01.2024 г., се установява, че Н. Н. Д. е преминал
структурирано обучение на работното място и е получил положителна оценка относно
възможността му да работи самостоятелно като „сътрудник-охрана“ в отдел „Проверка
сигурност на пътници и ръчен багаж“.
Като писмено доказателство по делото е приет Сертификат за компетентност №
BG.AVSEC.02045-03656 от 19.04.2024 г., издаден от Н. х – началник отдел „АС“, при
ГД „ГВА“, видно от който на Н. Н. Д. се разрешава да изпълнява следните функции по
сигурността – проверка на ръчен багаж и носени вещи от персонал с х-гау, ръчна
проверка на лица, ръчна проверка на ръчен багаж и носени вещи от персонал, контрол
на достъпа, наблюдение и патрулиране, ръчен и регистриран багаж.
От приетите като писмени доказателства по делото два броя фишове за заплата,
се установява, че за м.11.2023 г. ищецът е получил трудово възнаграждение в общ
размер на 824,96 лева /нето/ при отработени 14 дни или 98 часа, а за м.12.2023 г. е
получил трудово възнаграждение в общ размер 1202,48 лева /нето/ при отработени
19,9 дни или 139 часа.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото два броя болнични
листи с № Е20241593881 и Е20241962740, Н. Н. Д. е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 19.04.2024 г. до 25.04.2024 г. /7 дни./ и от 08.08.2024
г. до 21.08.2024 г. /14 дни/.
Със заповед № ЧР-100/09.08.2024 г. на работодателя същият упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца,
произтичащо от трудов договор № 100 от 06.11.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Заповедта е връчена на ищеца на 14.08.2024 г. при отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите дб и вн.
При разпита на св. б – понастоящем фактически съжител на ищеца и бивш
служител на ответника, се установява, че същата е заемала длъжност, идентична с
тази на ищеца /„Оператор сигурност“/. Ищецът изпълнявал длъжността от м.11.2023 г.,
като от м.01.2024 г. двамата били в една смяна. Посочва, че работният процес бил
организиран на смени, като нощната смяна започвала в 22,00 часа. Изяснява, че
заплащането на възнаграждението за положения извънредния труд се извършвало на
практика на четири месеца. Свидетелят заявява, че и тя и ищецът са полагали
извънреден труд, но не може да посочи със сигурност за кои месеци.
При разпита на свидетеля н – настоящ служител на ответника, заемащ
длъжността „Директор“ на дирекция „Сигурност“, се установява, че основните
задължения на служителя, заемащ длъжността „Оператор сигурност“, са проверка за
5
сигурност на ръчен багаж и пътници, работа на рентгеновото оборудване. Свидетелят
изяснява, че за да може да изпълнява посочените задължения в пълен обем,
служителят трябва да е преминал изискуемите съгласно европейските регламенти,
Закона за гражданското въздухоплаване и Националните програми за сигурност
обучения, както и да бъде сертифициран. Установява се, че след издаване на
сертификата служителят работи напълно самостоятелно, а преди това под
наставничество на друг служител. Свидетелят изяснява, че след завършване на
теоретичното обучение в учебния център при работодателя с успешно взети изпити,
служителят се допуска до провеждане на т.нар. обучение на работното място, по време
на която служителят работи на пункт за проверка, но не може да изпълнява
самостоятелно задълженията си по проверка на пътници и ръчен багаж. Последните се
изпълняват само под наставничество. Свидетелят изяснява, че единствената позиция,
за която не е необходим сертификат за самостоятелното извършване, е тази преди
извършване на проверката за сигурност, при която напр. пътникът се моли да си свали
багажа. До края на 2024 г. процедурата в цялост е отнемала около шест месеца с оглед
на обученията и сертификационните сесии, провеждани от ГД „ГВА“ два пъти
годишно.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни,
житейски и правно логични, като не се доказа същите да са заинтересовани от изхода
на правния спор, предмет на делото. Същественото е, че субективните им възприятия
по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от
наказателна отговорност.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебна счетоводна експертиза,
от което се установя, че положеният извънреден труд от ищеца в периода м.05.2024 г.
– м.08.2024 г. е с продължителност от 20 часа, възнаграждението за който е
остойностен на сумата от 318,13 лева. Последното е начислено във фиш за заплати за
м.08.2024 г. и преведено по банков път на ищеца на 09.09.2024 г. При изслушване на
експерта в проведеното на 09.04.2025 г. съдебно заседание, същият изяснява, че сумата
е преведена по личната банкова сметка на ищеца.
Съдът при преценка на заключението на съдебната счетоводна експертиза,
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото не са установява същото да е
заинтересовано от изхода на правния спор или да е недобросъвестно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
6
1. По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 КТ:
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 05.11.2015г.
за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за
сигурност във въздухоплаването, лицата, наемани за осъществяване на контрол за
сигурност, следва да са преминали успешно съответното обучение, преди да получат
съответното разрешение да осъществяват самостоятелно контрол за сигурност, като
обучението на лицата, извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни
предмети и регистриран багаж, включва теоретични и практически елементи, както и
обучение в процеса на работа, включващо познаване на конфигурацията на пункта за
проверка и процеса на проверка, информираност как могат да бъдат укрити забранени
предмети, способност за правилна реакция при откриване на забранени предмети,
познаване на възможностите и ограниченията на оборудването за сигурност или на
използваните методи за проверка, познаване на процедурите за реагиране при
извънредни обстоятелства, а когато определените за лицето задачи изискват това –
междуличностни умения, по-специално способност за справяне с културни различия и
с потенциално опасни пътници, познаване на техники за ръчно претърсване,
способност за извършване на ръчно претърсване при стандарт, който е достатъчно
висок, за да се гарантира в приемлива степен намирането на укрити забранени
предмети, познаване на обстоятелствата за освобождаване от проверка и специални
процедури за сигурност, способност за работа с използваното оборудване за
сигурност, способност за правилно разпознаване на изображенията, показани от
оборудването за сигурност; както и познаване на изискванията за защита на
регистрирания багаж – арг. от т. 11.1.2, т. 11.2.3.1 от Регламент № 2015/1998. Лицата,
извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и регистриран багаж,
преминават процедура на първоначално сертифициране или одобрение, а лицата, които
работят с рентгеново оборудване или система за откриване на експлозиви (EDS), както
и за операторите на скенери за сигурност – периодично сертифициране поне веднъж
на всеки 3 години (т. 11.3.1 от Регламент № 2015/1998).
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) е
отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване в Република
България, който координира дейността между физическите и юридическите лица за
постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. ГД „ГВА“ разработва и
предлага за утвърждаване от главния директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ Националната програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване, Националната програма за контрол на качеството за
постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване, Националната програма за
обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване, след
съгласуване със съпредседателите на Съвета за сигурност в гражданското
въздухоплаване – чл. 16г ЗГВ. Видно от представената НПОССГВ служителите по
7
сигурност се сертифицират от ГД „ГВА“. Всяко лице, което е заявило искане за
сертифициране и след завършване на първоначално обучение, следва да бъде обект на
т.н. процедура на първоначално сертифициране. Лица, които са служители по
сигурност преминават през първоначално обучение (основно и специализирано), като
там където е приложимо, лицата следва да преминат през обучение на работното
място в уверение на това, че те са в състояние да прилагат контрол за сигурност.
Същото се извършва в реална работна среда, където обучаемия изпълнява реални
задачи под наблюдение.
В настоящия случай въведеното с посочената наднационална и национална
уредба изискване за обучение и сертифициране на лицата, наемани за осъществяване
на контрол за сигурност във въздухоплаването, е намерило израз в клаузата на т. 12.2
от процесния трудов договор под формата на отлагателно условие, от сбъдването на
което е обусловен началният момент, от който започва да тече срокът за изпитване.
Тези изисквания, които безспорно са необходими за упражняване на заеманата от
ищеца длъжност „Оператор сигурност“, не следва да се използват като средство за
дерогиране на императивните разпоредби на трудовото ни законодателство, каквато е
и новелата на чл. 70, ал. 4 КТ. Последната постановява, че в уговореното време за
изпитване да не се включва времето, през което работникът или служителя е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата,
за която е сключен договорът. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде
продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е
изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално престиране на
работна сила работодателят може да извърши преценката удовлетворен ли е от
годността на работника да изпълни възложеното /така Решение № 16 от 30.01.2015 г.
по гр. д. № 4793/2014 г., IV г. о. на ВКС/.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е завършил успешно необходимото специализирано обучение, съгласно
длъжностната му характеристика и НПОССГВ /арг. от изпитни протоколи от
22.11.2023 г., 11.12.2023 г., 15.12.2023 г., 20.12.2023 г. и 22.12.2023 г./, след което е
преминал структурирано обучение на работното място /арг. от протоколи за оценка на
компетентността от 17.01.2024 г. и от 30.01.2024 г./. Установи се, че по време на
обучението на работното място ищецът е изпълнявал трудовите си функции, една част
от тях самостоятелно, а друга под наставничество. Обстоятелството, че ищецът работи
под наблюдението на наставник, не променя нито характера на престацията, нито
факта на реално полагане на труд от ищеца на работното му място и през установеното
работно време, за което е и получавал трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл.
70, ал. 4 ГПК урежда хипотези, при които служителят не изпълнява изобщо
възложената му работа, поради което настоящият състав не приема, че уговореното в
трудовия договор „успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията
8
на НПОССГВ и вътрешните политики“ съставлява „друга уважителна причина“ по
смисъла на посочената разпоредба.
Отделно от горното, изискването за провеждане на обучение и за сертификация
на служителите не следва да се използва от работодателя като възможност за
въвеждане на модалитети в трудовия договор, какъвто характер има и оспорената
уговорка за „успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на
НПОССГВ и вътрешните политики“. Последната съставлява бъдещо несигурно
събитие, с оглед житейски логичната възможност служителят да не издържи от
първият път или изобщо някои от изпитите, уговарянето на което условие в трудовия
договор е недопустимо.
Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира клаузата на чл.
12.2 от трудов договор № 100/06.11.2023 г. в частта, в която е уговорено, че срокът
изпитване започва да тече от момента, в който служителят успешно премине всички
входящи обучения, съгласно изискванията на НПОССГВ и вътрешните политики, за
недействителна като противоречаща на разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ.
2. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 71, ал. 1 КТ се обуславя от установяването на следните юридически факти, а
именно: 1) да е налице валидно уговорена клауза в трудовия договор, в която да е
опредЕ. срок за изпитване в полза на работодателя, т. е. възможността в определен
период от време, работодателят да може да извърши преценка дали работникът или
служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените трудови функции; 2)
работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно
трудовото правоотношение, чрез едностранно адресирано волеизявление до
насрещната страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.
Пред настоящата инстанция е безспорно и се установява от приетия по делото
трудов договор, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по сключен трудов договор № 100 от 06.11.2023 г., при
уговорен шестмесечен изпитател срок в полза на работодателя. Доколкото по делото
бе установена недействителността на клаузата на чл. 12.2 от трудовия договор в частта,
в която е уговорено, че срокът изпитване започва да тече от момента, в който
служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на
НПОССГВ и вътрешните политики, то в посочената част същата не намира
приложение в отношенията между страните.
Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя цели да
провери годността на работника да се справи с възложената работа. В рамките на
срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е от
качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му. Преценката на
9
работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако
резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може
да прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за изпитване,
без да е необходимо да мотивира решението си /така Решение № 11 от 24.01.2012 г. по
гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о. на ВКС/. Срокът за изпитване започва да тече от момента
на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за
изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка /така Решение № 156
от 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС/. Това е смисълът на
разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ, постановяваща в уговореното време за изпитване да
не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. Както вече бе посочено, в този случай срокът
за изпитване трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът
не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции.
В настоящият случай се установи, че ищецът е изпълнявал трудовите си
функции през периода на провеждане на обучението му на работното място. Видно от
установеното в длъжностната характеристика и показанията на св. н, структурираното
обучение на работното място се провежда едва след успешното завършване на
специализираното теоретично обучение. Настоящият съдебен състав приема, че
последното е приключило на 22.12.2023 г., на която дата ищецът е взел поправителен
изпит по Модул ЗА – „Проверка на лица, ръчен багаж и пренасяни предмети”.
Следователно 28.12.2023 г. /първият работен ден след завършване на теоретичното
обучение/ е най-ранната дата, на която ищецът е могъл да започне структурираното
обучение на работното място, и от която е започнал да тече срокът за изпитване.
Установи се по делото, че в периода от 19.04.2024 г. до 25.04.2024 г. /7 дни./ и от
08.08.2024 г. до 21.08.2024 г. /14 дни/ ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, поради което и на основание чл. 70, ал. 4 КТ тези дни не могат да
бъдат включени в срока за изпитване. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение срокът
за изпитване в полза на работодателя е бил изтекъл, поради което уволнението е
незаконосъобразно извършено. Ето защо искът за отмяна на уволнението на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 2 КТ:
Обусловеността на иска от изхода на спора по предявения иск по чл. 334, ал. 1, т.
1 КТ, предопределя и уважаването на иска за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, а именно на длъжност „Оператор сигурност“, сектор
„Рентгеново обучение“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“,
дирекция „Сигурност“, главна дирекция „Операции“, главен оперативен директор, в с.
4. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
10
С оглед обусловеността му от иска за отмяна на уволнението, доказан по
основание е искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Същият се явява
основателен за периода от 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г., тъй като в посочения
шестмесечен период от незаконното уволнение не се установи ищецът да е полагал
труд по трудово правоотношение. Доколкото ответникът не оспорва претендираното
обезщетение по размер и на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че искът се явява
основателен за сумата от 9186 лева.
5. По иска с правно основание чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ:
От приетото по делото заключение на съдебна счетоводна експертиза се
установи, че за периода м.05.2024 г. – м.08.2024 г. ищецът е положил извънреден труд
с продължителност от 20 часа, възнаграждението за който възлиза на сумата от 318,13
лева. Установи се също, че на 09.09.2024 г. – в хода на процеса, същото е било
наредено по банковата сметка на ищеца.
С оглед горното, настоящата съдебна инстанция намира исковата претенция за
доказана по основание до размера от 318,13 лева, но поради извършеното плащане и
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същата следва да бъде отхвърлена в цялост, като на
ищеца следва да му бъде присъдена законна лихва в размер на 0,84 лева за периода от
03.09.2024 г. до 09.09.2024 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС. По делото ме
са представени доказателства направените от ищеца разноски в размер на 70 лева да са
извършени във връзка с настоящото производство, поради което и същите не следва да
му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 160 лв. за двата неоценими иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
и по т. 2, 367,44 лв. – по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и 50 лева – по иска по чл. 262 ал.
1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ, както и сумата от 400 лева депозит за
възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебна счетоводна експертиза или
общо сумата от 977,44 лева разноски по производството.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл. 12.2 от трудов договор №
100/06.11.2023 г., сключен между Н. Н. Д., ЕГН **********, и с, ЕИК **, в частта, в
която е уговорено, че срокът изпитване започва да тече от момента, в който
служителят успешно премине всички входящи обучения, съгласно изискванията на
11
НПОССГВ и вътрешните политики, като противоречаща на чл. 70, ал. 4 КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **, извършено със Заповед №
ЧР-100/09.08.2024 г. на с, ЕИК **, на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор
сигурност“, сектор „Рентгеново обучение“, отдел „Проверка сигурност на пътници и
ръчен багаж“, дирекция „Сигурност“, главна дирекция „Операции“, главен оперативен
директор, в с, ЕИК **.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: **, да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
**, сумата от 9186 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната
лихва от 03.09.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **, срещу с,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, иск правно основание чл. 262 ал. 1,
вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 395,77 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
01.05.2024 г. до 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА с, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Н.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 0,89 лева, представляваща законна
лихва върху сумата от 318,13 лева за периода от 03.09.2024 г. до 09.09.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК с, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати по сметка на Софийски районен съд, дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство и разноски в размер на сумата от
977,44 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: **, сума в размер на
2000 лева за осъществено процесуално представителство на ищеца по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225
КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13