№ 12674
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110140471 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Р. Ж., Р. И. Ж. и В. Д. Ю.,
действащ чрез законния си представител Д. В. Ю., уточнена с молба с вх. №
227420/25.10.2022 г., срещу ЗД „Евроинс” АД. В същите се твърди, че на 13.08.2017 г.
настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на път І-4 при км. 27+800 в посока
гр. Варна – гр. София, причинено виновно от ** ** **, застрахован към момента на
произшествието от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. В резултат на произшествието били причинени смъртта на ** Р.а
Ю.а, ** Д. Ю. и ** Т.ова Ж.а, и телесни повреди на В. Д. Ю., а лекият автомобил, в
който пътували посочените лица – лек автомобил „**“ с рег. № ** – бил увреден и
унищожен. С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 533/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч водачът ** ** ** бил признат за виновен в това, че на 13.08.2017 г., около
15:00 часа, на ГП І-4 (София – Варна) при км. 27+800, в землището на с. **, общ.
ловеч, при управление на л. а. „**“ с рег. № **, нарушил чл. 42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на ** Р.а Ю.а, ** Д. Ю. и ** Т.ова Ж.а,
както и средна телесна повреда на В. Д. Ю.. Лекият автомобил „**“ с рег. № **,
собственост на ** Т.ова Ж.а, бил изцяло унищожен в резултат на процесното деяние.
** Ж.а била общ наследодател на тримата ищци, поради което същите твърдят наличие
на правен интерес да претендират от застрахователя на виновния за произшествието
1
водач обезщетение в размер на стойността на причинените на автомобила щети.
Заявяват, че в качеството си на наследници по закон на собственика на моторното
превозно средство претендираното от тях обезщетение следва да им бъде заплатено от
ответника в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/3 част за всеки от
тях. В тази връзка отправили искане до застрахователя, по което била образувана
претенция № ** от 28.01.2022 г., но дружеството не заплатило претендираното
обезщетение. Отправено е искане за уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор,
като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв исковите претенции се оспорват като
неоснователни. ЗД „Евроинс” АД твърди, че в дружеството постъпила извънсъдебна
претенция от ищците за заплащане на обезщетение за причинените на процесното
МПС щети в размер на 2000,00 лева, което застрахователят приел да изплати в пълния
заявен размер след представяне на свидетелство за регистрация на МПС – част І,
удостоверение от КАТ за прекратена регистрация и документ за придобиване на
застрахованата вещ. Тези документи не били представени от ищците, поради което
ответникът не извършил заплащане на обезщетението. Сочи, че претендираното по
делото обезщетение в размер на 3000,00 лева било прекомерно и не отговаряло на
действително претърпените вреди. Поддържа, че била налице тотална щета, като
релевира възражение за приспадане от действителната стойност на автомобила на
стойността на запазените части и вторични суровини. Оспорва се претенцията за
заплащане на законна лихва, като се сочи, че застрахователят дължи заплащането на
такава при представяне на удостоверение за прекратяване регистрацията на увредения
автомобил. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като
неоснователни и недоказани.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗД „Евроинс“ АД да заплати на
ищците, в качеството им на наследници по закон на ** Т.ова Ж.а, при условията на
разделна отговорност при равни квоти сумата от общо 3000,00 лева, представляваща
обезщетение, дължимо от ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите, за имуществени вреди, причинени на
лек автомобил „**“ с рег. № ** в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2017 г.
Исковите претенции са допустими, включително и с оглед изискването на чл.
498 КЗ за наличието на предшестваща предявяването на иска по чл. 432 КЗ
2
извънсъдебна писмена претенция до застрахователя. Наличието на развило се между
страните рекламационно производство по чл. 498 ГПК не е спорно по делото и се
установява от представено към отговора на исковата молба уведомление от 25.02.2022
г. (л. 130).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", като отправи писмена застрахователна претенция.
Посочената норма урежда правната възможност на увредено лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща деликтната му отговорност. За
основателността на иска е необходимо да бъдат установени в хода на производството
следните материални предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2/
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 16.05.2023 г., са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните релевантни за спора обстоятелствата: 1/
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм; 2/ обстоятелството, че са
налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие – деянието, причинените с него вреди, причинно-
следствената връзка между ПТП и причинените вреди; 3/ наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между виновния водач и ответното дружество; 4/
признаването на последния за виновен с влязла в сила присъда за причиняване по
непредпазливост смъртта на ** Р.а Ю.а, ** Д. Ю. и ** Т.ова Ж.а, както и средна
телесна повреда на В. Д. Ю., в резултат на процесното ПТП; 5/ обстоятелството, че към
датата на ПТП собственик на процесния увреден автомобил е била ** Т.ова Ж.а; 6/
обстоятелството, че ищците са наследници по закон на ** Т.ова Ж.а; 7/ наличието на
пряка причинно-следствена връзка между причинените на увредения автомобил щети и
настъпилото ПТП; 6/ изпращането от ищците на покана до ответника за заплащане на
процесното обезщетение.
Така изложените обстоятелства се установяват и от събраните в хода на
производството доказателства. Като съобрази същите, както и релевираните от
страните възражения, съдът намира за безспорно установено, че ответникът, в
качеството си на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен между него и причинителя на процесното ПТП, носи отговорност
3
причинените от това произшествие вреди на ищците, в качеството им на наследници
по закон на ** Т.ова Ж.а. Неоснователен е доводът на ответника, че исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищците не представили, въпреки
изрично искане на застрахователя, свидетелство за регистрация на МПС – част І,
удостоверение от КАТ за прекратена регистрация и документ за придобиване на
застрахованата вещ. Непредставянето на документи, изискани от застрахователя в хода
на рекламационното производство по чл. 498 КЗ, не рефлектира върху основателността
на предявената впоследствие искова претенция, а от значение единствено за началния
момент, от който ищцовата страна има право да претендира лихва за забава.
Спорен по делото е единствено въпросът относно размера на вредите, в частност
– налице ли са основания за приспадане стойността на запазени части и вторични
суровини от действителната стойност на увредения автомобила. За установяване
действителната стойност на щетите, причинени на увредения автомобил в резултат на
процесното ПТП, е допуснато изслушването на съдебна авто-техническа експертиза.
Според същата, уврежданията по процесния автомобил съответстват на т. нар.
конструктивен тотал – конструктивно унищожаване на автомобила, водещо до
технологична невъзможност и недопустимост на възстановяването му до началните
характеристики и изискуеми качества на якост, безопасност и технически показатели
на производителя. Според вещото лице, при такъв тип тотална щета, недопускаща
възстановяването на превозното средство, то може да бъде реализирано на вторичния
пазар единствено като скрап. Съобразявайки актуалните цени за реализиране като
скрап на останки от автомобил с характеристики на процесния, вещото лице сочи, че
като стойност на останките за скрап от автомобила следва да бъде приета сумата от
350,00 лева. В о. с. з. експертът е изяснил, че възприема тази стойност, предвид
диапазона на актуалните цени за скрап за такъв автомобил (от 250,00 лева до 450,00
лева) и обстоятелството, че процесното МПС е силно увредено, въпреки наличието на
минимални запазени части. Съгласно изготвеното експертно заключение, по делото
липсват данни, въз основа на които да бъде определена стойност на запазените части
по автомобила, с оглед установената конструктивна невъзстановимост на същия. В
тази връзка вещото лице е уточнило, че наличието на някаква запазена част от
автомобил, претърпял тотална щета, не води до автоматична възможност за
остойностяването на тази част, предвид липсата на яснота относно бъдещата
реализация на вторичния пазар. Вещото лице е определило пазарната стойност на лек
автомобил „**“ с рег. № ** към датата на процесното ПТП (13.08.2017 г.) на сумата от
2850,00 лева. Така изготвеното заключение, неоспорено от страните по делото, съдът
кредитира изцяло, съобразно нормата на чл. 202 ГПК, като логично, мотивирано и
компетентно изготвено.
От събрания доказателствен материал, в частност – изслушаната техническа
експертиза, се налага изводът, че процесният автомобил е претърпял тотална щета.
4
Поради това и на основание чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи вещ от същия вид и качество към момента на
увреждането, т. е. пазарната стойност на вещта. В случай на тотална щета увреденото
имущество има остатъчна стойност – т. нар. запазени части, чиято стойност следва да
бъде приспадната от действителната стойност на вещта. В противен случай ищецът би
получил нещо повече от това, което му се полага, тъй като към пазарната стойност на
увредената вещ ще се добави допълнителна имуществена облага, възлизаща на
стойността на запазените части (в този смисъл – Решение № 165 от 24.10.2013 г. по
търг. д. № 469/2012 г. на ВКС; Решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. на
ВКС; Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 4007/2018 г. на ВКС, 3 ГО; Решение
№ 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение № 92 от
20.02.2014 г. по търг. д. № 2662/2013 г. на ВКС; Определение № 519 от 22.08.2017 г. по
т. д. № 546/2017 г. на ВКС, 2 ТО; и др.). Като съобрази изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че от действителната пазарна стойност на процесния
автомобил, определена към датата на произшествието (2850,00 лева), следва да се
приспадне неговата остатъчна стойност. В случая, обаче, тя не представлява
стойността на запазените части, доколкото такава не може да бъде определена, поради
претърпяната конструктивна тотална щета от автомобил. Като остатъчната стойност на
лек автомобил „**“ с рег. № ** следва да се приеме стойността на останките за скрап,
възлизаща сумата от 350,00 лева, тъй като при този тип тотална щета, недопускаща
възстановяването на превозното средство, останките от автомобила могат да бъдат
реализирани на вторичния пазар единствено като скрап. Предвид изложеното, съдът
намира, че дължимото се на ищците в условията на разделна отговорност при равни
квоти обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за вредите, причинени на лек автомобил „**“ с
рег. № **, е в размер на 2500,00 лева, определено след като от пазарната стойност на
автомобила към датата на ПТП е приспадната стойността на останките за скрап.
По искането за заплащане на законна лихва за забава:
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2, и
ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване, или на
предявяване, на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е
5
най-ранна.
С отговора на исковата молба е представено писмено доказателство, неоспорено
от ищците, удостоверяващо, че ответното дружество е уведомено за настъпването на
застрахователното събитие, съответно – за отправената до дружеството претенция за
изплащане на обезщетение, на 28.01.2022 г. (л. 130). Други доказателства за по-ранна
дата, на която ответната страна е била уведомена за настъпването на застрахователното
събитие, не са ангажирани по делото. От така приложеното на л. 130 доказателство –
Уведомление с рег. № РК-**/2/25.02.2022 г., се установява, че ЗД „Евроинс“ АД е
определило обезщетение по заявената пред него претенция в размер на 2000,00 лева,
като е посочило, че ще изплати същото по представена от ищците банкова сметка, но е
отправило искане за представяне в оригинал на свидетелство за регистрация на МПС –
част І, удостоверение от КАТ за прекратена регистрация и документ за придобиване на
застрахованата вещ. В хода на производството не са представени доказателства, които
да установяват предоставянето на посочените документи на застрахователя преди
предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съобразно предвиденото в чл. 390, ал. 1 КЗ, при изплащане на обезщетение за тотална
щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят следва да изисква
представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, поради тотална щета. Както бе посочено, по
делото е представена справка за прекратена регистрация (л. 97), но не са събрани данни
ищците да са представили такава на застрахователя в хода на рекламационното
производство, въпреки изричното искане на дружеството в този смисъл. Съдебната
практика на ВКС безпротиворечиво приема, че неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето на доказателства за това пред застрахователя е
ирелевантно обстоятелство за основателността на претенцията за главница за
застрахователно обезщетение, но следва да бъде съобразено при определяне началния
срок на изпадането в забава (така напр. Решение № 59/12.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
1256/2014 г., II т. о., Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, I
ТО и др.). ВКС приема, че изпълнението на административната процедура по
дерегистрация обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен
ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но
не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователното
обезщетение). В случая, доколкото увредените лица не са изпълнили задължението си
да представят свидетелство за прекратена регистрация на увреденото МПС в хода на
извънсъдебната процедура пред застрахователя, законната лихва за забава се дължи,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
6
По разноските:
Съдът намира, че разноски в производството се дължат и на двете страни,
предвид изхода на спора по делото. Доколкото ищците не са заплащали такси и
разноски по делото, с оглед нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, такива не следва да им
бъдат присъждани. На процесуалния им представител се дължи възнаграждение за
безплатно оказана правна помощ съобразно уважената част от исковете, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в общ размер от 1000,00 лева (по 333,33 лева за всеки ищец),
съгласно представени по делото списък по чл. 80 ГПК и договори за правна помощ и
съдействие (л. 158-161). В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се
дължат разноски в общ размер от 58,33 лева, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, за депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да
заплати на Т. Р. Ж. , ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, на Р. И. Ж., ЕГН:
**********, с адрес гр. **, и на В. Д. Ю., ЕГН: **********, действащ чрез законния
си представител Д. В. Ю., в качеството им на наследници по закон на ** Т.ова Ж.а, в
условията на разделна отговорност при равни квоти сумата от общо 2500,00 лева (по
833,33 лева на всеки ищец), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
дължимо от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите, за имуществени вреди, причинени на лек автомобил
„**“ с рег. № ** в резултат на ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.07.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата
над присъдената част от общо 2500,00 лева до пълния претендиран размер от общо
3000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, да заплати, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адвокат **, САК, личен номер: **, с адрес на
кантора гр. София, **, сумата от общо 1000,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита на тримата ищци, съобразно
7
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Т. Р. Ж. , ЕГН: **********, с адрес гр. София, **, Р. И. Ж., ЕГН:
**********, с адрес гр. **, и В. Д. Ю., ЕГН: **********, действащ чрез законния си
представител Д. В. Ю., да заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ЗД „Евроинс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Х.фор
Колумб“ № 43, сумата от общо 58,33 лева, представляваща сторени в хода на
производството разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8