Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 21.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши
съдия Силвия Тачева в.гр.дело № 2339 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 286975
от 27.11.2019 г., постановено по гр.д. № 79954/2018 г. по описа на СРС, Гражданско
отделение, 81 състав, е
осъдено Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
(ПУДООС), ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.К.–
изп. Директор да заплати на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.А.– управител, на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД сума в размер на 11 000 лв., платена на отпаднало
основание гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба на 19.12.2018г. до окончателното изплащане.
Със
същото решение е отхвърлен иска на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.А.– управител, против Предприятие
за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), ЕИК , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.К.– изп. Директор, за
сумата от 18499,00 лв., представляваща направени разноски поради забава на кредитора.
В срока по чл. 259, ал.
1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство,
срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове. Излагат се
доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и противоречие с
материалния закон.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство, с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата
да бъде оставена без уважение. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваните части и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е депозиран насрещен иск от ответника в първоинстанционното производство,
срещу решението, в частите, с които са уважени предявените искове. Излагат се
бланкетни доводи за неправилност на крайния съдебен акт.
Постъпил е и отговор по
насрещната въззивна жалба, с доводи за това, че не са посочени каквито и да
било аргументи в подкрепа на твърденията за неправилност, необоснованост и
неоснователност на решението, в обжалваните части, а въззивната жалба
преповтаря вижданията на ПУДООС за фактическата обстановка, изложена в писмото
за прекратяване на договора за обществената поръчка, както и в отговора на
исковата молба.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По въззивната жалба:
Не е спорно
между страните наличието на облигационна връзка, произтичаща от сключен договор
за обществена поръчка № 11856/21.08.2017 г., с възложител ищеца и изпълнител-
ответника, с предмет Извършване на медийна/информационна (местна и национална)
кампания по проект "Проучване и разработване на пилотни модели за
екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци.
"; фактът, че договорът е прекратен едностранно от възложителя с писмо
изх. № Д -214 от 20.12.2017 г. и на основание чл. 10, ал. 3 от същия
възложителят е задържал гаранцията за добро изпълнение в размер на 11 000 лева.
Съгласно
Техническата спецификация към поръчката, последната е организирана в три групи
дейности, като Дейност № 1 включва Разработване на Програма за осъществяване на
информираност на населението с включена комуникационна и медийна стратегия и
предварителна подготовка на кампанията, Дейност 2 – провеждане на национална
кампания и Дейност 3 – провеждане на местна кампания.
Според чл. 7 от
Договор № 11856/21.08.2017 г., срокът за изпълнение на Дейност 1 е един месец
от датата на сключване на договора, т. е. до 21.09.2017 г. В изпълнение на
първия етап (Дейност 1) на Възложителя са представени три броя Програми,
съответно на 20.09.2017 г., на 20.10.2017 г. и на 30.11.2017 г.
И в трите
програми е посочено, че ще бъдат приложени мерки за постигане на ефективна
комуникация по проекта, включващи мобилизация на информационния ресурс за
поддържане на постоянен интерес към проекта, ефективна комуникация с медиите
като основни медиатори на информацията, създаване на адекватна и
възпроизвеждаща се среда и др.
Това заявление
съответства на изискването в техническата спецификация на поръчката, според
което Изпълнителят трябва да предложи комуникационни канали, които по своята
специфика, мащаби на разпространение, статус, обем на аудиторията си, ще
съответстват на целите на проекта и които да разпространяват широка информация
за целите на изпълнението.
Като медии,
включени в медийния микс, в програмите си Изпълнителят е предложил:
а/ на национално
ниво:
-телевизия с
национален обхват на разпространение – TV България – 24;
Радио с
национален обхват – БНР
Печатни издания
– в. Монитор и в. Сега
Електронни медии
– Off news, Fermer и Premiumdigest. com
Социални мрежи –
Google, Facebook
Специализирани
издания – сп. Екология&Инфраструктура и списание "Go Bio"
б/ на регионално
ниво:
TV България – 24
Радио
"Фокус"
Електронни медии
- Off news, Fermer и Premiumdigest. com
Google, Facebook
Печатни издания
– в. Марица, в. Шуменска заря, Екип 7 (гр. Разград), Черноморски фар (гр.
Созопол) и Посоки (гр. Левски).
Въззивният съд
намира, че при разглеждане на делото съставът на СРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като с определението по
чл. 140 от ГПК е докладвал, че са предявени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и по чл. 96, ал. 2 ЗЗД, като е разпределил
доказателствената тежест само по иска по чл. 55 ЗЗД. Едва с решението си съдът
е намерил, че предявеният иск по чл. 96, ал. 2 ЗЗД всъщност е с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 96, ал. 1 ЗЗД и се е
произнесъл по същество.
Този пропуск на
съда е отстранен в хода на въззивното производство, където в съдебно заседание е изготвен нов
доклад по делото и е разпределена доказателствената тежест по иска за
присъждане на сумата 18499 лв. -необходими разноски с правна квалификация чл.
96, ал. 2 ЗЗД, доколкото вземането е възникнало на договорно основание.
На следващо
място първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила при
събиране на доказателства, което влече след себе си и нарушение на материалния
закон. Този състав не може да се съгласи с извода на първоинстанционния съд, че
въпреки, че кредиторът – ответник е в забава, не са представени доказателства
за сторени разноски от изпълнителя по договора за обществена поръчка. Следва да
се има предвид, че още с исковата молба е приложен диск, в който в папка
„Приложение № 7“ е посочено, че се съдържа файл с опис на разходи и фактури за
извършени разходи. Това доказателство не е било оспорено от ответната страна,
нито съдът е задължил страната да го представи на хартиен носител. Нещо повече
едва след постановяване на съдебното решение, с разпореждане /л. 227 от делото/
съдът го е върнал, приемайки, че не е надлежно доказателство.
И това
процесуално нарушение е отстранено от въззивния съд, като съдът е разпоредил на
въззивника, на основание чл. 184 ГПК, да представи, намиращите на компакт диска
доказателства на хартиен носител.
между страните
са разменени множество писма и електронна кореспонденция, от които е видно, че
изпълнителят е инициирал срещи с възложителя и е координирал с него работата си
по изготвяне на информационните и рекламните материали, създаването на слоган и
лого на кампанията и др. Установява се, че в част от случаите възложителят не е
дал категоричен отговор (напр. относно молбата на изпълнителя да бъде
потвърдена промяната в размера на информационната табела от 300см. /200см. на
300см. /2000см.) или отговаря няколко дни след имейл-а от изпълнителя.
В тази връзка
следва да се обърне внимание, че уведомлението за прекратяване на договора не
се основава на забавено изпълнение и пропускане на първоначално уговорените
срокове от страна на изпълнителя. Напротив – след всяко изпратено предложение
за Програма по Дейност 1, възложителят е изпращал своите коментари и
предложения, като последното му такова писмо е от 15.11.2017 г., т. е. близо
два месеца след изтичането на договорения срок за изготвянето на програмата.
Следва да се заключи, че възложителят е целял качественото изпълнение на
Програмата, като с конклудентните си действия се е съгласил със забавата. Съдът
отчита, че с поведението си възложителя не винаги е оказвал нужното съдействие
на изпълнителя. Това е довело до неизпълнението на изпълнителя.
Видно от
приложените фактури /л. 13-39 от в.гр.д./ категорично се установява, че ищецът
в първоинстанционното производство е направил разноски по изпълнение на
процесния договор в общ размер на 18499,00 лв., поради което и същите се дължат.
По отношение на
насрещен въззивна жалба:
За да възникне
претендираното материално право да се иска връщане на получената от ответника в
първоинстанционното производство сума в размер на 11 000 лв., следва да се
установи по делото съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие
на валидно облигационно правоотношение по договор, сключен между страните;
ищецът да е заплатил на ответника процесната сума от 11 000лв.,
представляваща възнаграждение за изпълнение на задълженията на ответника по договора,
както и настъпило разваляне на сключения договор, т.е. юридическият факт, въз
основа на който е определен размера на възнаграждението за реклама да е
отпаднал с обратна сила.
Доколкото не се
констатира виновно неизпълнение на изпълнителя, а кредиторът е този, който е
изпаднал в забава /не е оказал необходимото съдействие на изпълнителя – не е
предоставил необходимата информация за качествено изготвяне на възложените
дейности/, не са налице основания за задържане на гаранцията от страна на
възложителя, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил иска по чл.
55 ЗЗД.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да се отмени в отхвърлителната част и вместо
това да се осъди Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната
среда (ПУДООС), ЕИК , със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.А.– управител сумата от
18499,00 лв., представляваща направени разноски
поради забава на кредитора.
В останалата
част решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора
разноски се дължат на въззивника - ищец. Същият е заплатила държавна такса за
въззивното производство в размер на 369,98 лв. Видно от представения договор за
правна /л. 73 от делото/ е договорено и платено в брой в деня на подписването
възнаграждение за един адвокат в размер на 1300 лв., с оглед на което й и се
дължат. Отделно разноски за подаване на отговор на насрещната въззивна жалба не
се претендират, поради което и съдът не присъжда такива.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 286975 от 27.11.2019 г., постановено по гр.д. № 79954/2018 г. по
описа на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, в частта, в която е отхвърлен
иска на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.А.– управител, против Предприятие за управление на
дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), ЕИК , със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Р.К.– изп. Директор, за сумата от 18499,00
лв., представляваща направени разноски
поради забава на кредитора и вместо това:
ОСЪЖДА
Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС),
ЕИК , със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.А.– управител сумата от 18499,00 лв.,
представляваща направени разноски поради
забава на кредитора.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
Предприятие
за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), ЕИК , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.К.– изп. Директор да
заплати на „Т.К.“, ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.А.– управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1300,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 369, 98 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
