РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Варна, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Елитис Мегастор” ЕООД против наказателно постановление № 03-
012792/16.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Елитис Мегастор” ЕООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 250 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно
и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
В качеството си на работодател „Елитис Мегастор” ЕООД не е изплатил
парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г.
1
при прекратяване на трудовото правоотношение на К*** М**** на длъжност
работник-склад, считано от 31.01.2020г. пропорционално на времето което се
признава за трудов стаж. След извършената проверка от служители на
Инспекция по труда по спазване на трудовото законодателство дължимото
обезщетение било изплатено.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран за извършено
нарушение по чл.224 ал.1 вр.чл.128 т.2 и чл.228 ал.3 от КТ.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по
чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на
ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно
лице. В случая НП е било издадено от Директора на Дирекция „ИТ” Варна,
който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта
на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга
страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към
същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
2
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се
сочи като нарушение на процесуалните правила.
АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е
направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и
твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника. Посочени са дата и място на нарушението както и
нарушените законови норми, като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени
и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното
обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника
възражение в тази насока.
На въззивното дружество е било възведено обвинение за нарушение на
чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3, чл.128 т.2 от КТ. Според разпоредбата на чл.
224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Срокът за изпълнение на задължението на работодателя по
чл. 224, ал. 1 от КТ е предвиден в чл. 228, ал. 3 от КТ, според който
обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. В тази връзка съдът
3
намира, че правилно е било санкционирано въззивното дружество, като е
било съотнесено установеното към хипотезата на правната норма.
Нарушението и обстоятелствата при които е извършено са пълно и ясно
описани, в това число посочване на съставомерни факти. Посочено е в НП, че
работодателят не е изплатил на М**** в законоустановения срок начисленото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Конкретизирано е за коя година
какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от
него е ползвана и в какъв размер е следвало да се изплати обезщетение. От
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за
извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2
вр. чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда. По делото няма спор по отношение на
това, че въззивникът към месец март 2020г. има качеството работодател по
отношение на М****, като и че на за този месец на работника не е изплатено
парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г.
при прекратяване на трудовото правоотношение на К*** М**** на длъжност
работник-склад, считано от 31.01.2020г. В горната насока в същност са и
всички събрани по делото доказателства.
КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и
служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, каквото
нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е
вменено задължението за проверки, налагане на принудителни
административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за
тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази
връзка осъществяването на контрол по спазването на трудовото
законодателство, даването на предписания и налагане на санкции при
констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана дейност.
Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на
труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията на Р
България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се
грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради
4
което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на
адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението
от обективна страна, а по делото спор, че заплатата не са били изплатена в
пълен размер в определения срок няма.
В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения ред на
държавно управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо
определените с Конституцията права на работниците, поради което и може да
бъде субект на адм.наказателна отговорност, каквато отговорност е и изрично
предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно
административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл.128, т.2 от КТ. Като е приел, че нарушението е било отстранено
веднага след установяването му е наложил санкция съобразно нормата на чл.
415в, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство, но
отстрани нарушението веднага след установяването му по реда, предвиден в
този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители. Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. В случая с НП на въззивника е наложено
наказание към максималния размер – имуществена санкция в размер на 250лв.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените
случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената
санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. Съдът приема за съответно на конкретното нарушение
налагането на административна санкция над законоустановния минимум в
размер на 250 лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране на
конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид. Съдът намира, че при определяне размера
на наложеното наказание е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН,
която визира, че административните наказания се налагат с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
5
ред и в тази връзка са съобразени всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. В случая наказанието което е определено е
справедливо и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП
следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-012792/16.06.2020 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Елитис
Мегастор” ЕООД е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 250 лева на основание чл.416
ал.5 вр. чл.415в, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Елитис Мегастор” ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
6
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7