№ 36077
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20221110118345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу СТ. ИВ. Т..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът
намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер на 258,26 лв. –
незаплатени вноски по договорна неустойка дължима за периода 01.04.2020 г. – 01.08.2020
г.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 01.02.2020 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в чл. 25, ал. 2 от договора за кредит за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
1
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009
г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочената по-горе част.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу СТ. ИВ. Т., в частта относно следните суми: за сумата в размер на 258,26 лв. –
незаплатени вноски по договорна неустойка дължима за периода 01.04.2020 г. – 01.08.2020
г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2