№ 52
гр. Ямбол, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Г.М.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200977 по описа за 2022 година
Подадена е жалба от С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез пълномощника
адв. И. С. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 22-0813-000585/22.06.2022 г.
на Началника на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон по съображения, изложени в жалбата и се иска да бъде отменено наказателното
постановление. Иска се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК – Ямбол,
който поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено наказателното постановление,
като се сочи, че неправилно е била извършена поправка в АУАН. Сочи се, че е посочена
„другата цел“ съобразно нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради която жалбоподателят е
използвал пътя.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулта А. оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и пледира съда да го потвърди, тъй като е
безспорно доказано извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.04.2022 г. в 17.02 ч. жалбоподателят Ж. управлявал собствения си л.а. ***. На
кръстовището с бул. ***, жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила и презавил
волана, което довело до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което
автомобилът поднесъл на платното за движение надясно, след което наляво и продължил
посоката си на движение към пътната отсечка, свързваща бул. ***. Тези действия били
забелязани от полицейските служители М. и Т., които последвали автомобила, управляван
от жалбоподателя и го спрели за проверка. Установена била самоличността на
жалбоподателя. Същият бил сам в автомобила. Жалбоподателят не представил контролен
талон към СУМПС. Ж. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата била отрицателна. За констатираните от Ж. нарушения, свид. М. му съставил АУАН
№ 544912/28.04.2022 г., като са вменени за нарушения разпоредбите на чл.104б, т.2 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият не е
направил възражения по него. Впоследствие въз основа на акта, при идентично фактическо
и юридическо описание на нарушението било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателят на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М. и на свидетеля Т. и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
съставляват формално основание за отмяна на НП. И в актът, и в НП пълно и точно са
описани нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата при които са
били реализирани и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушенията в акта и
НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.
Относно възражението, изложено в съдебно заседание, че неправилно е било допуснато
дописване В АУАН на бул. *** с химикал, съдът намира, че същото не е съществено
нарушение, тъй като впоследствие при издаване на НП същото дописване е било
удостоверено с подписа на наказващия орган.
Относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:
2
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална
дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“,
което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза. В процесния казус в АУАН и в НП не само е посочено, че
не се използва пътя по предназначение, но е описано, че водачът извършва форсиране на
двигателя и презавиване на волана, което довежда автомобила до загуба на сцепление с
пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение
надясно, след което наляво и продължава посоката си на движение към пътната отсечка,
свързваща бул. ***. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и
товари. За да е налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът
на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук
следва, че мястото на извършване на процесното деяние – кръстовището на ул. *** *** се
явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на
превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.
От събраните по делото доказателства, съдът установява, че жалбоподателят е
управлявал л.а. ***, като на кръстовището с бул. *** е форсирал двигателя и е презавил
волана, което е довело автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на
което автомобила е поднесъл на платното за движение надясно, после и наляво. Това
поведение на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя – да се движат
автомобили, да пресичат хора, да се пренасят товари. Кръстовището не е място за
изпробване на техническите възможности на превозните средства, тъй като това би
представлявало опасност за останалите участници в движението. Като е форсирал двигателя
и е презавил волана, автомобилът е поднесъл на платното за движение, същият е загубил
сцепление с пътната настилка и жалбоподателят не е шофирал според общоважимите норми
и явно е използвал въпросното кръстовище не по предназначение, а с друга цел. Другата цел
в случая е да се форсира двигателя и презавива волана, което довежда автомобила до загуба
на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за
движение в посока надясно, а после и наляво. Подобно поведение на пътя е не просто
неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. Поради това съдът
счита, че правилно наказващия орган е приел, че Ж. е използвал пътя в нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел забраната по чл.104б,
т.2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Ж. доказват, че той е
3
съзнавал обществено-опасния характер на поведението си и е искал настъпването на
обществено-опасните последици, т.е. действал е с пряк умисъл. Поради горното, съдът
приема, че е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна
извършването на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Съдът не счита, че нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е маловажно и че следва да
се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни,
нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно от справката за
нарушител/водач, Ж. има и други нарушения на ЗДвП. Освен това поведението на Ж. на
пътя се явява и обществено-опасно, тъй като може да доведе до неовладяване на
автомобила, до загуба на пълен контрол над МПС-то, а от там и до фатални последици.
Подобно поведение на пътната мрежа, отворена за движение застрашава живота и здравето
и на останалите участници в движението и като цяло характеризира подобен род поведение
като такова с висока степен на обществена опасност. Нарушението е формално и
представлява типична проявна форма на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради това
настоящия съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Съгласно чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца и с глоба 3 000 лв., поради това и с оглед доказаността на нарушението
по чл.104б, т.2 от ЗДвП на Ж. следва да бъдат наложени тези наказания, които са в
установения в закона срок и размер. Точно фиксираните им срок и размер не позволяват на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Доколкото определените в НП срок на лишаване от право да управлява МПС и размер на
глобата съвпадат с посочените в закона, санкционната част на НП също се явява
законосъобразна и следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава водачът на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, като фактическия състав на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП включва
неносене на определените документи – в случая контролния талон. Налице са всички
елементи от фактическия състав на нарушението, като е безспорно установено, че
жалбоподателят Ж. като водач на управляваното от него МПС - лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № *** при извършването му на проверка от контролните органи не е носил
контролния талон към свидетелството за управление на моторното превозно средство, което
управлява, с което е нарушил горепосочената разпоредба от Закона за движението по
пътищата. Правилно е била приложена от административнонаказващия орган санкционната
норма на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 10 лв. и тъй
като размера на глобата, определена в горепосочената разпоредба е фиксиран, съдът счита,
че липсва законово основание за намаляването й. Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление и в тази му част следва да бъде потвърдено като
4
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0813-000585/22.06.2022 г. на
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на С. С. Ж., ЕГН
**********, адрес: гр. *** на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на ОД МВР
ЯМБОЛ направените по делото разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5