Р Е Ш Е Н И Е
№56
гр.
Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря С.М.и в присъствието на прокурора
Весела Кърчева от ВТОП разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД №10040/2022 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 63в от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по подадена касационна жалба на
Хайп Велико Търново ООД, представлявано от адв. Л. Б.,*** против Решение №
22/12.1.2022г. постановено по НАХД 20214110201369 на Районен съд В. Търново, с
което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №
2021-1739-023-006 от 14.9.2021г. издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново,
с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 16а, ал.2 от
ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева.
В жалбата се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,
наложеното наказание е явно несправедливо-касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от НПК. Съдът не е обсъдил всички доказателства, не ги е преценил
в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение. Освен това неправилен е изводът на
съда, че касаторът е осъществил състава на нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС,
въпреки липсата на доказателства- конкретно измерване на шума. Съдът се е
позовал само на усещанията на актосъставителя свидетеля на нарушението и
подалите сигнал на тел. 112 за наличие на шум както се посочи по- горе без
обективни данни за каква честота на шума става дума. Освен това , приложената
правна норма е неотносима, тъй като касае хипотеза на друго нарушение, По тези
съображения от съда се иска да отмени оспорваното решение и да отмени издаденото НП. В съдебно заседание не се
представлява.
Ответник жалба – РУ на МВР , редовно призовано не изпраща представител, не взема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. ВТРС правилно е установил фактическата обстановка по спора, след като е направил задълбочен анализ на събраните в производството доказателства и правилно е приложил материалния закон. Обсъдил е направените от касатора възражения за недоказаност на нарушението. Споделя доводите на съда, че от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че е налице осъществено административно нарушение от страна на касатора, както и че липсват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН и НП. Споделя изложеното в решението досежно размера на наложеното наказание и за липсата на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в, от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 22/12.1.2022г. постановено по НАХД 20214110201369 на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 2021-1739-023-006 от 14.9.2021г. издадено от ВПД Началник РУ – Велико Търново, с което на касатора за извършено административно нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: При извършена проверка по подаден сигнал на тел.112 на 17.06.2021г. за нарушение на нощната тишина от заведение, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски“№43, стопанисвано от касатора около 2,20 часа от патрул в състав св.Явор Андонов и Владимир Николо. Същите установили, че заведението работи, озвучава се от музикално- озвучителна система, като още при входа в него, въпреки затворените прозорци и врати се е чувал силен шум. В заведението е имало около 20 души клиенти. Безспорно по делото е , че заведението се намира на приземен етаж в жилищна сграда. За извършената проверка е съставен констативен протокол, предявен на св. Г.Й.- барман в заведението. Въз основа на констатираното и отразено в констативния протокол и изготвена докладна записка от св. И.Н.- полицейски инспектор в група“Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР В. Търново в присъствието на св. Б.и В.и представляващия нарушителя В.С.–Управител, е съставен АУАН с № 2021-1739-023-006 от 30.6.2021г., предявен и подписан от управителя на дружсетвото. От касатора в указания от закона срок е подадено писмено възражение, което е обсъдено от АНО и намерено за неоснователно. Въз основа на така установеното е издадено и НП, предмет на проверка от ВТРС.
Приобщени са всички писмени доказателства въз основа на които е издадено НП, както и доказателства за компетентността на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на НП. ВТРС е приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен на нарушителя съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП и се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е намерил, че правилно е бил приложен материалния закон- чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. ВТРС е сметнал, че свидетелските показания са достатъчни да обосноват извод за наличие на силен шум в заведение, стопанисвано от касатора в 2,20 часа в нарушение на горната правна норма, която забранява озвучаването на обекти- обекти в областта на услугите, разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с поведе от едно жилище и сгради със смесено предназначение за времето от 23,00 до 8,00 часа. Обектът отговаря на легалната дефиниция на §1, т.24 от ДР на ЗЗШОС, което определя за зони , предназначени за жилищно строителство , рекреационни и зони със смесено предназначение са тези по смисъла на издадената Наредба по чл. 13, ал.1 от ЗУТ- Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Доколкото винарната се намира в центъра на града и в сграда , предназначена за жилищни нужди, то първият елемент на фактическия състав на нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС е доказан. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЗШОС под озвучаване , законът има предвид излъчване на звук в околната среда , предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/ или чрез гласово звукоизвличане и пеене. ВТРС е намерил, че от самия текст на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС озвучаване е всяко излъчване на звук в околната среда, като за съставомерността на нарушението е без значение какви са съответните нива на шум в обекта. Изложени са правни доводи, че нормата на чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС има самостоятелно значение и не следва да се прилага Наредба № 6/26.6.2006г. за показателите за шум в околната среда. Изложени са подробни съображения защо съдът приема, че нарушението не съставлява „маловажно“ такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че наложеното наказание съответства на целите в чл.12 от ЗАНН и на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което същото се явява справедливо.
Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от касатора доводи и възражения. Не се подкрепят твърденията на касатора, че част от доводите не са обсъдени от съда, напротив налице е идентичност на направените оплаквания във въззивната и касационни жалби. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Настоящата инстанция не споделя становището на касатора, че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава и най вече не са събрани достатъчно доказателства за нивата на шум, тъй като същите не са измерени съгласно Наредба № 6/26.6.2006г. за показателите за шум в околната среда. Тъй като се касае за питейно заведение, което се намира в изключително оживена част от урбанизираната територия и по- точно в жилищна сграда, то правилно АНО е приел, че за посочения период от 23,00 часа до 8,00 часа не следва да има никакво „озвучаване“ без значение какво е точното ниво на шума.
Не се констатират съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на защита на касатора. Правилно съдът е приел, че не се установяват твърдените нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно задължителните реквизити на АУАН съответно на НП като съдът е приел, че описанието на нарушението е идентично в АУАН и НП, не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод за различна фактическа обстановка.
По приложението на материалния закон съдът приема следното: В Раздел ІІІ Текущ и последващ контрол на Глава Пета Контрол на ЗЗШОС е предвидено - чл. 28, ал. 2 от ЗЗШОС, че констатираните факти и обстоятелства се отразяват в констативни протоколи, съставени при извършване на текущия контрол от длъжностни лица, определени от органите по чл. 17 от ЗЗШОС.
Обществените отношения в областта на шума в околната среда са регламентирани в Закона за защита от шума в околната среда, като видно от чл. 1, т. 1 в неговия обхват попадат и локалните източници на шум. Локален източник на шум е дефиниран § 1, т. 4 от ДР на ЗЗШОС, съгласно който такива източници са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията. Процесното заведение попада в обхвата на дефиницията за локален източник на шум и в този смисъл попада и в обхвата на действието на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява се озвучаването от обекти по ал. 1, в които попада и процесното заведение, разположено в жилищни зони и курорти, за времето между 23, 00 и 8, 00ч. В случая непосредствените възприятия на контролните длъжностни лица сочат за наличието на озвучителна техника включващи и колони и силна музика вътре в заведението, като при влизане/излизане от същото музиката се чува и навън, с което се нарушава нощната тишина в зона с предвидено функционално отреждане за жилищно строителство, което обстоятелство се потвърждава от събраните в административно наказателното производство доказателства. В НП изрично е посочено, че озвучаваният обект е разположен в зона, отредена за жилищно строителство. В разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е установена забрана за озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Нормата не предвижда никакви изисквания относно нивото на шума, нито относно източника на шум. Ето защо, за съставомерността на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е ирелевантно какво е нивото на шума и еквивалентното ниво на шума, измерено по критериите в цитираната от съда Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Достатъчно е да е налице шум от жива музика или озвучителна техника в посочените в закона устройствени зони и времеви периоди на денонощието, които обективни елементи на състава на нарушението в случая са описани подробно и ясно в АУАН и в НП. С това е осигурено правото на защита на санкционираното лице в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС,която изрично
визира нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС като размерът на наложеното
административно наказание "Имуществена санкция“ е определен в
законоустановения минимум от 3000 лв. и е достатъчен за постигане целите на
административното наказание по чл. 12
от ЗАНН.
Настоящата инстанция изцяло препраща към мотивите на ВТРС на основание чл. 221,ал.2 предл. 2 от АПК включително и досежно липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за типично нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Размерът на наказанието е изцяло съобразен с факта, че се касае за първо нарушение, като са взети предвид всички останали обстоятелства, визирани в нормата на чл. 27 от ЗАНН.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН втори касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/12.1.2022г. постановено по НАХД 20214110201369
на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № 2021-1739-023-006 от 14.9.2021г. издадено от ВПД
Началник РУ – Велико Търново, с което на Хайп Велико Търново ООД гр.В.Търново, ул. „Н. Габровски“ 43 за
извършено административно нарушение по чл. 16а, ал.2 от ЗЗШОС и на основание
чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.