№ 86
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20202100102032 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция
на Р. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Васил Априлов № 18, ет.З, офис 6 против Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев
Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 25 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на
нанесени телесни увреждания от настъпило на 29.09.2018 год. събитие, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от момента на събитието – 29.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 103.60 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и медикаменти,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 29.09.2018 г., на ул. „Първи май“ в с. Оризаре е настъпило
ПТП, при което водачът на МПС марка „Ауди“ А4 с per. № ******* С. Д. П.
самокатастрофирал като се блъснал в електрически стълб, при което ищцата
пострадала в качеството си на пътник на предна лява седалка в автомобила. В
следствие на катастрофата се наложило и ищцата била транспортирана в коматозно
състояние в „УМБАЛ-Бургас” АД, където била настанена в реанимация с опасност за
живота, като е установена дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна
травма и разкъсно-контузни рани на дясна ръка. След проведено лечение, пострадалата
е изписана от болничното заведение на 08.10.2018 г., като й е предписано домашно
1
лечение. Твърди се, че за автомобила, с който е причинено произшествието, няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради
което легитимиран да отговаря по настоящия иск е именно ответника – Гаранционен
фонд. Заявява се още, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане. В тази връзка се сочи, че произшествието е настъпило по
вина на водача С.П., който е нарушил правилата за движение по пътищата - като не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със
скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, за което по случая е образувано
и ДП № 1937/2018 г. по описа на РУ - гр. Несебър. Ищцата счита, че деянието е
извършено виновно от дилеквента, който не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати. Твърди се, че е налице и причинно – следствена връзка между деянието и
настъпилия за ищцата вредоносен резултат, тъй като горепосочените травми са
настъпили именно в следствие на процесното ПТП.
Заявява се, че в следствие на злополуката, за период от около 4 месеца
пострадалата била неработоспособна, което се отразило и на психическото и състояние
и й причинило безсъние. Инцидента довел до цялостно преобръщане на живота й.
Преживеният силен стрес, прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие.
Изпитвала също така болки на травмираните места, както и внезапно чувство на
безпокойство, тревожност и безнадеждност. Започнала да изпитва страх от
автомобили, затворила се в себе си, а грижите за детето били оставени на нейната
майка, както и на нейна приятелка.
Твърди се от ищцата, че в следствие на процесното ПТП е претърпяла освен
неимуществени вреди и имуществени такива, чийто общ размер възлиза на 103,60 лева.
Сочи се, че разходите са свързани със заплатена такса за болничен престой, както и
такса за придружител без ползване на легло.
В съдебно заседание исковете се поддържат, представят се и се ангажират
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва претенциите. Счита, че в
случая с инициираната административна процедура пред Гаранционния фонд,
ответницата е целяла постановяването на бърз отказ от негова страна, поради липсата
на доказателства за механизма на процесното произшествие, вината на водача и
другите елементи обосноваващи наличието на предпоставките за приложение на чл.п
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Ответникът оспорва, че ПТП е настъпило по начина,
описан в исковата молба. Счита, че представения по делото констативен протокол, в
частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила. Оспорва твърдението на ищцата, че вина за
2
настъпване на произшествието носи само водачът на л.а.“Ауди“ – С.П.. Твърди, че
вредите са съпричинени от ищцата, която е пътувала без предпазен колан, съгласила се
е да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач и самата тя преди процесното
ПТП е употребила алкохол/наркотични вещества, като това е основание за намаляване
размера на обезщетението.
Оспорват се твърденията на ищцата за характера, интензитета и
продължителността на описаните от нея неимуществени вреди. По размера на иска
ответникът изразява становище, че е завишен и не отговаря на критериите за
справедливост, съдебната практика и социално-икономическата обстановка в страната.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от представителя на ответника,
ангажират се доказателства.
С определение №2559/13.11.2020 год. по искане на ответника като трето лице-
помагач е конституиран С. Д. П..
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове против Гаранционен фонд по реда на чл.557 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в
размер на 25 500 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 103,60 лв.,
представляващи разходи за лечение.
Няма спор между страните, че на 29.09.2018 год. в с.Оризаре е настъпило
произшествие с участието на ищцата и третото лице Д., при управление на моторно
превозно средство от последния, за което не е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ответникът оспорва механизма на произшествието, претърпените вреди,
причинно-следствената връзка между произшествието и причинените увреждания на
ищцата.
В хода на делото от ответника се представя споразумение, одобрено от НРС по
НОХД №336/2020 год. на 20.07.2020 год. (преди завеждане на исковата молба в съда),
с което С.Д. се е признал за виновен в това, че на 29.09.2018г. около 0:55 ч. в
с.Оризаре, при управление на моторно превозно средство – от л.а. рег. № *******,
марка „Ауди“, модел „А4“ нарушил правилата за движение, визирани в чл.5 ал.3 т.1,
чл. 20 ал.1 и ал.2от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
возещата се на предна дясна седалка Р.Я., изразяваща се в контузия на мозъка с
хеморагични контузионни огнища в областта на дясна хемисфера, без отпаднала
3
неврологична симптоматика, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, както и контузия на дясна предлакетница и разкъсно-контузна рана на дясна
длан, които са довели до болка и страдание, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,40 на хиляда, установено с химическа
експертиза.
Поради постановения акт на наказателния съд със значение на присъда, за
гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, включително
съставомерните вреди, представляващи контузия на мозъка с хеморагични
контузионни огнища в областта на дясна хемисфера, и контузия на дясна
предлакетница и разкъсно-контузна рана на дясна длан.
Отговорността на Гаранционния фонд по реда на чл.557 ал.2 б.“а“ от КЗ
възниква при следните предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е
настъпило на територията на Република България или на друга държава-членка, да е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и от произшествието да са причинени
неимуществени или имуществени вреди. С представянето на одобреното от
наказателния съд споразумение по НОХД №336/20 год. на НРС и на справката за липса
на сключена застраховка „гражданска отговорност“ за лекия автомобил всички
предпоставки са установени и претенциите са доказани по основание.
Остават спорните въпроси за размера на обезщетението и за принос на ищцата за
настъпване на неимуществените и имуществени вреди.
Според чл.558 от КЗ, размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния
фонд, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие (ал.1); за определянето и изплащането на
обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и
шеста и глава четиридесет и седма (ал.2).
По делото е приобщена медицинската документация, съставена по повод приема
на ищцата в болнично заведение веднага след инцидента. От нея се установява, че
ищцата е приета за интензивно лечение на 29.09.2018 год. в ОАРИЛ на УМБАЛ
Бургас с диагноза дифузна травма на главен мозък, без открита вътречерепна травма.
Била е контактна, объркана, психомоторно възбудена, което е наложило садация. На
01.10.2018 год. е била приведена в Невро-хирургично отделение. Проведено е било
медикаментозно лечение и е била изписана на 08.10.2018 год. с препоръки за домашно
лечение, без физическо и психическо напрежение. От основното заключение на в.л.д-р
4
П. се установява, че мозъчната контузия е била временно опасна за живота на ищцата.
Състоянието й по скалата на Глазгоу при приемането в лечебното заведение е било
оценено с 12 точки, което означава средно тежко състояние. В съдебното заседание на
19.01.2021 год. вещото лице е уточнил, че клиничните симптоми на мозъчната
контузия (главоболие, световъртеж) отшумяват за около шест месеца. През този период
се препоръчва болният да не се натоварва, да избягна психическо напрежение, напр.да
не гледа много телевизия.
От показанията на св.Я., майка на ищцата, се установява, че посетила дъщеря си
в болницата веднага след катастрофата и се грижила за нея по време на болничния
престой. Тя била в интензивно отделение, била зле, викала от болки, не можела да
говори, не познавала близките си. В това отделение ищцата била 4-5 дни, след това я
преместили на петия етаж. Там била на системи, не можела да става, повръщала,
отслабнала много. Според свидетелката, направили операция на главата и на ръцете.
След като изписали ищцата, близките й я отвели у дома, тя била на легло, не ги
познавала. Според свидетелката, 10-15 дни ищцата била на легло и не можела да става.
След това започнала да се изправя, но имала главоболие, не помнела. Един-два месеца
не можела да мръдне, не била на себе си.
От събраните доказателства – медицинска документация, експертизи и
свидетелски показания, съдът достигна до извод, че ищцата е била хоспитализирана за
10 дни, през което време е лекувана медикаментозно. Изписана е била с подобрение, с
препоръки за домашно лечение, без натоварване, но не и при строг постелен режим,
както се твърди от свидетелката. Липсват данни за проведени прегледи и лечение след
изписването, от което се налага извод, че контузията на мозъка е отшумяла без
допълнително лечение и без усложнения. Не се доказва твърдението, че ищцата е била
приета в коматозно състояние. Напротив – от медицинската документация е видно, че
тя е била контактна, но объркана и психомоторно възбудена. От показанията на св.В.
се установява, че веднага след катастрофата пострадалата не говорела, само охкала и
пъшкала, водачът я дръпнал на тротоара и започнал да я успокоява, т.е. тя е била в
съзнание. Ищцата е получила и още две увреждания на ръцете, които са причинили
допълнителни болки и страдания. Възстановяването й е продължило шест месеца, през
които се е оплаквала от главоболие, било е влошено качеството на живот, лишена е
била от пълноценни социални контакти. Съдът не кредитира показанията на св.Я. в
частта им, в която майката на ищцата твърди, че тя била на строг постелен режим за
10-15 дни и била на памперси. В тази им част показанията не кореспондират с
медицинската документация, а следва да бъде отчетена явната заинтересованост на
свидетелката.
Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, която предприела пътуване без обезопасителен колан, при
5
алкохолно/наркотично повлиян водач и самата тя преди процесното ПТП употребила
алкохол/наркотични вещества.
Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите, когато
поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или е
способствало за неговото настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год.
на ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС,
решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
От съдебно-автотехническата експертиза се установява механизъм на ПТП,
който съвпада с установения в наказателния процес – след загуба на контрол от водача
автомобилът се блъснал в бордюр и пътен знак, започнал да се превърта странично и
спрял на 51 м. след мястото на сблъсъка върху дясната си страна. Не се доказва
твърдението на ищцата, че произшествието е настъпило при сблъсък в електрически
стълб с дясната страна на автомобила, в която се намирала пострадалата. От
поясненията на в.л.С. в съдебно заседание е видно, че при огледа на
местопроизшествие и допълнителния оглед на автомобила са установени отворени
(задействани) еърбеци и срязани колани (водаческия и на предното пътническо място),
което дава основание за извод, че и двете лица в автомобила са пътували с поставени
колани. Вещото лице посочва, че при този модел на автомобила, за да се отворят
възглавниците, се изисква поставяне на колан.
Действително, видно е от материалите от досъдебното производство –
протоколи за оглед и фотоалбум, че лекият автомобил, макар и в силно увредено
състояние, е със задействани въздушни възглавници. Освен това, в протокола за оглед
от 13.12.2018 год. разследващият изрично е посочил, че в купето двата еърбега са
задействани, а предпазните колани са скъсани (а не срязани, както е заявил в с.з.
в.л.С.). Този документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,
доколкото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и не е оспорен от
ответника, за да бъде тази сила разколебана.
От друга страна, в медицинските експертизи е направен извод за свободно
движение на тялото на ищцата в купето на автомобила, в резултат на която тя е
получила разпръснати травми, и за липса на описани следи от поставен предпазен
колан. От показанията на св.В. се установява, че около 2 мин. след катастрофата той се
приближил към лекия автомобил е установил, че до колата на асфалта на 3-4 метра
лежи пострадалата. Според съда е изключено ищцата сама да е излязла от автомобила
след като той е преустановил преобръщането си, тъй като от изявленията експерта,
свидетелските показания и от материалите в ДП е видно, че колата се е установила
странично, върху дясната си половина е така е затиснала вратата отпред в дясно,
където е пътувала Я.. Също от протокола, съставен на 13.12.2018 год. е видно, че
6
предната дясна врата е намерена в блокирано състояние, от което следва, че не е могла
да бъде отворена, дори и автомобила да е бил в хоризонтално положение. Свидетелят
В. изнася, че е оказал помощ и е измъкнал водача през прозореца на шофьорското
място, което изключва възможността ищцата да излезе от същото място без чужда
помощ, особено в състоянието си след катастрофата. С оглед на изложеното до тук
съдът приема, че по време на ротацията на колата по хоризонтална и вертикална ос
ищцата е изпаднала от купето. Свободното движение на тялото на пострадалата в
автомобила и изпадането й от купето са резултат от скъсването на колана по време на
удара и/или последвалата ротация. Само така може да се обяснят едновременните
данни за поставен предпазен колан (отворени въздушни възглавници, скъсани колани)
и за липса на поставен колан (пръснати травми по ръцете, краката и главата) и изпадане
от купето. Изявленията на третото лице-помагач, че ищцата предприела пътуване без
колан, не следва да бъдат ценени, тъй като те противоречат на казаното от него в ДП, а
именно, че не си спомня, а и поради неговата заинтересованост и явната изгода, която
има, ако се установи съпричиняване. Освен това следва да се посочи, че
животозастрашаващата травма би настъпила и при поставен предпазен колан, според
заключенията на в.л.П.. В съдебното заседание на 27.04.2021 год. е направено
уточнение от вещото лице, че травмата на главата може да се получи и при поставен
колан, защото тя е резултат от удар на главата странично в колонката или във вратата.
При поставен предпазен колан не биха се получили останалите увреждания, които се
характеризират като леки телесни повреди.
На второ място се твърди, че ищцата предприела пътуване, след като е знаела,
че водачът е употребил алкохол или наркотици. С решение № 29 от 5.06.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1640/2013 г., I т. о., ТК се приема, че съдът може да намали обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице е знаело, че
водачът причинил ПТП, е употребил алкохол. В конкретния случай обаче такова
знание обективно не се доказва. От допълнителното заключение на медицинската
експертиза става ясно, че водачът е управлявал с концентрация на алкохол от 1,4
промила, което попада в горната граница на леката степен на алкохолно опиянение.
Това състояние се характеризира с емоционална лабилност, нарушения на
координацията, забавяне на реакциите, но може и външно да няма видими признаци –
обяснения в съдебното заседание на 27.04.2021 год. Свидетелят В. заявява, че водачът
нямал признаци на алкохолно опиянение. Липсват признания в ДП за предварително
знание на ищцата за употребен алкохол от водача – самата тя при разпита си е заявила,
че няма спомени, а водачът е твърдял, че е употребил алкохол през деня, но не и пред
пострадалата. Съпричиняването се доказва от ответника при условията на пълно
доказване, т.е. по несъмнен начин, а не чрез индиции, косвени признаци и хипотези.
След като липсват категорични доказателства за знание на ищцата, възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат поради предприето пътуване при алкохолно
7
повлиян водач се възприема от съда като неоснователно. Неоснователно е и
твърдението на ответника, че самата ищца била употребила алкохол – липсват
доказателства за това, но дори и да е вярно, това поведение не би могло да повлияе
върху причинно-следствената връзка между деянието и вредите и да способства по
някакъв начин за настъпването им. В обобщение според съда не се доказва
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
Претърпените от ищцата болки, физическо страдание, силни негативни
изживявания, стрес, ограничения в личния живот и контакти, битови неудобства след
произшествието на 29.09.2018 год. представляват неимуществени вреди, които следва
да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.557 ал.2 б.“а“ от КЗ. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните
критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа
конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК).
Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от
ищцата болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически
сътресения, а от друга страна – благоприятния изход от лечението и неговия кратък
период в болнична обстановка, без опасни за здравето интервенции, Бургаският
окръжен съд намира, че на Р.Я. следва да се определи обезщетение в размер от 21 000
лв., а в останалата част претенцията следва да се отхвърли.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло
доказана по основание и размер. Ищцата е направила разходи за лечението си
(заплатила е такси), които следва да бъдат възложени върху ответника.
Ищцата претендира обезщетение за забава върху обезщетението за
неимуществени от момента на увреждането.
Според чл.558 ал.1 изр.второ от КЗ, Гаранционният фонд дължи лихви за забава
при условията на чл.497 от КЗ. Макар, че вредите са причинени от непозволено
увреждане, отговорността на ответника е ограничена от специалната разпоредба на
чл.558 ал.1 изр.второ от КЗ. С случая извънсъдебна претенция е била отправена от
ищцата на 19.10.2018 год. Ответникът е поискал представяне на допълнителни
доказателства, които не са представени от ищцата и е последвал отказ. При така
установените факти, приложима се явява разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ и с
изтичането на тримесечния срок по чл.496 от КЗ ответникът е изпаднал в забава, като
8
дължи лихва от 19.01.2019 год.
Ищцата е поискала присъждане на разноски и има право на такива на основание
чл.78 ал.1 от ГПК. Била е представлявана от адвокат по реда на чл.38 от ЗА. На
основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.В.
възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС в размер
на 1 163,10 лв.
На ответника се следват разноски съразмерно на отхвърлената част. По списък
са поискани разноски от общо 625 лв. (възнаграждения на вещи лица, депозит за
свидетел и държавна такса) и юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор
на исковата молба и становища по делото. От съда се констатира, че действително
отговорът е подаден от юрисконсулт, ето защо и на основание чл.78 ал.8 от ГПК на
ответника следва да се присъди възнаграждение на юрисконсулт. При определяне на
размера му, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за
изплащането на правната помощ и обема на осъщественото представителство, без
явяване в съдебно заседание, като се определи възнаграждение в минимален размер –
100 лв. От общо признатите разходи от 725 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска се присъждат 128 лв.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, дължимата
такса върху присъденото обезщетение следва да се възложи върху ответника на
основание чл.78 ал.6 от ГПК – 844,14 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и Борислав
Иванов Михайлов да заплати на Р. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет.3, офис 6, сумата в размер на 21
000 (двадесет и една хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на нанесени
телесни увреждания от настъпило на 29.09.2018 год. събитие, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.01.2019 год. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 103,60 (сто и три 0.60) лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 14.08.2020
год. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от
9
25 500 лв. и за присъждане на обезщетение за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането 29.09.2018 год. до 19.01.2019 год.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и Борислав
Иванов Михайлов, да заплати на адв.П.В. от Адвокатска колегия - Бургас
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Р. А. Я., ЕГН
********** при условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№2032/20 год. в размер на 1 163,10
(хиляда сто шестдесет и три 0.10) лв.
ОСЪЖДА Р. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет.3, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, адрес: ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан
Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, разноски в първоинстанционното
производство в размер на 128 (сто двадесет и осем) лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, адрес: ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и Борислав
Иванов Михайлов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 844,14 (осемстотин четиридесет и
четири 0.14) лв.
Решението е постановено при участието на третото лице С. Д. П. с ЕГН
**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10