№ 2606
гр. Варна, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110105127 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени кумулативно съединени
самостоятелни осъдителни искови претенции с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД от
П. Й. Л. с ЕГН ********** от град Варна срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление с.****, общ.**** за заплащане на сумата 41 280.69 лева /след
допуснато изменение на иск/, представляваща обезщетение за имуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до
окончателното й изплащане; иск за заплащане на сумата 80000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от травматични увреждания, неудобства в ежедневието, получени от
трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр.****, Германия, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане. Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно-деловодни
разноски за производството.
Твърдения от които ищецът черпи права, че страните са се намирали в
трудово правоотношение от 14.01.2016 г. и към настоящия момент. Ищецът е назначен
на длъжност „шофьор товарен автомобил". На 22.01.2020 г. по повод изпълнение на
възложената му работа е претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил
необратими увреждания вследствие на които вероятно няма да се възстанови
окончателно. До края на м.март не е имал възможност да упражнява трудова дейност
1
поради намалена работоспособност. Описва обстоятелствата при които е настъпила
злополуката в гр.****, Германия. Бил е приет по спешност в лечебно заведение, където
му е поставена диагноза „Дислоцирана пер и субтрохантерна многофрагментна
фрактура на десния фемур; контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб". Тъй
като имал изключително силни болки и дълъг период на обездвижване и намалена
работоспособност, ищецът се явил на ТЕЛК. И към момента усеща силни болки в
крака и има ограничено движение, има болки и в гръбнака. Ползва постоянно
обезболяващи медикаменти, които не действат вече. Има ограничено движение и се
изморява бързо. На 07.02.2020 г. работодателят му е подал в ТД на НОИ - Варна
декларация за трудова злополука. С разпореждане № 5104-03-41 от 26.03.2020 г. на
осн.чл.55, ал.1 КСО злополуката е приета за трудова. Имуществените вреди са
определени като пропуснати ползи от невъзможността ищецът да работи и да получава
доходи от трудова дейност за периода м.февруари 2020 г. -31.03.2021 г.
Неимуществените вреди са изразяват във влошено физическо и психическо здраве,
търпени болки и страдания, неудобства от невъзможността да изпълнява ежедневни
обичайни дейности, притеснение, че това състояние може да се запази за в бъдеще.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за
производството. Представя писмени доказателства.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск по
основание и размер. Оспорва представителната власт на упълномощения от ищеца
адвокат, тъй като в представеното с исковата молба пълномощно не е посочено срещу
кое лице и какво дело ще се заведе.
1.Признава фактите, които са посочени в т.III.1 „Становище по обстоятелствата, на
които се основават исковете" - лист 10 от отговора. 2.Оспорва фактите, които са
посочени в т. III.2 „Становище по обстоятелствата, на които се основават исковете"
- лист 11 и 12 от отговора. 3. Заявява възражения срещу иска с твърдения за
съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в следните действия и бездействия
от работника при изпълнение на трудовите задължения:
3.1.Умишлено увреждане от ищеца на здравето му с цел ползване на отпуск и
получаване на обезщетение.
3.2.Допусната груба небрежност и нарушение на трудови задължения, свързани с
безопасни условия на труд и инструкции на мястото на товарене на стоката и
технологични правила.
3.3. Липса на причинени имуществени вреди в размер на 50 700 лева.
3.4. Липса на неимуществени вреди. Оспорва твърденията, че описаните в
медицинските документи на ищеца увреждания са настъпили вследствие на
конкретната злополука, както твърди, че ищецът е имал същите увреждания много
преди датата на злополуката за което е ползвал многократно платен и неплатен отпуск
2
и е споделял това с колегите си.
Твърди се, че ищецът е започнал работа при друг работодател след 01.04.2021 г. и
в тази връзка твърденията, че поради намалена работоспособност е бил лишен от
възможността да получава доходи не са верни.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на разноски
за производството.
При уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди ответното
дружество заявява възражение за прихващане между присъденото обезщетение и
сумата в размер на 782.33 лева, представляващ левовата равностойност на 400 евро,
която е предадена на ищеца на основание посоченото в абзац 4.6 от раздел IV на
отговора и която е следвало да се върне до края на 2020 г. Предвид настъпилия падеж
сумата се задържа от ищеца без основание.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Б.
поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв.Д. поддържа отговора.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните, че същите са били в трудови правоотношения
по силата на трудов договор № 2/13.1.2016 г. и последно допълнително споразумение
към договора № 16/02.1.2020 г. По силата на трудовия договор ищецът П.Л. е бил
назначен в ответното дружество – работодател на длъжност „шофьор на товарен
автомобил, международни превози с основно месечно възнаграждение 610.00 лева,
както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
в размер на 0.6% върху основното възнаграждение.
Със заповед № 33/20.01.2020 г. на представляващия работодотеля, П.Л. е бил
командирован в държавите от ЕС Германия, Франция, Австрия, Люксембург, Белгия,
Холандия, Англия, Словения, Хърватска, Италия за срок от 20.01.2020 г. до 19.04.2020
г. включително, със задача извършване на международни транаспортни услуги- превоз
на товари с товарен автомобил В7618ВН. Командировката е с право на пътни и дневни
в размер на 21 евро за двама шофьори и 27 евро за един шофьор или левовата им
равностояност, които са за сметка на работодателя „****“ ЕООД.
Представено е ЛТД на ищеца в което се съдържат длъжностна
характеристика, обяснения от 11.03.2020 г. във връзка със злополуката, производствена
характеристика, часове шофиране и друга работа по тахограф, обяснения от служители
на ответното дружество, които са били уведомени от ищеца за инцидента на 22.01.2020
г., справка за изплатени обезщетения и помощи по ДОО чрез НОИ.
3
От същото доказателство се установява, че за времето от 22.01.2020 г. до
15.02.2021 г. ищецът е ползвал отпуск по болест след злополуката и са му били
изплатени обезщетения за ползван отпуск поради временна неработоспособност за
времето от 22.01.2020 г. до 15.02.2021 г. Обезщетенията за всеки подпериод от един
месец са изчислени на база средно дневно обезщетение 23.6509 лв.
Длъжностната характеристика е подписана от ищеца от което следва, че той
е бил запознат със същата.
От застрахователна полица се установява, че ищецът е застраховано лице по
групова застраховка „Злополука“ в Булстрад Viennа Insurance Group Живот със срок на
действие 12 месеца – от 0.00 ч. на 29.01.2019 г. до 24.00 ч. на 28.01.2020 г.
В приложените на лист 117 обясненията ищецът е посочил: “...За да бъда
натоварен трябва да отворя странично щората на ремаркето. След освобождаване на
заключващия механизъм на лявата щора от задна страна, трябваше да се кача на
рампата за да отворя щората. При стъпване на рампата загубих равновесие /не съм
сигурен дали се подхлъзнах или се препънах, при което паднах от рампата долу на
земята. Имах силни болки в десния крак и не можах да се изправя. Персоналът на
фирмата ми помогна и веднага повикаха линейка. Бях прегледан и откаран в болница.
Установи се, че десния крак е счупен в областта на бедрото. Същата вечер бях
опериран“.
От представените медицински документи в т.ч. и такива от Университетска
болница ****, към Университета ****, Център по ортопедия и травматология,
Винтенберг 1, 66119 ****, Германия в превод на български език се установява, че
ищецът е опериран в същата болница и е провел лечение за възстановяване след
завръщането му в България.
С Протокол № 1029-03-527#6 от 20.03.2020 г. за резултати от извършено
разследване на злополуката, станала на 22.01.2020 г., издаден от НОИ – ТД Варна и
Разпореждане № 5104-03-41 от 26.03.2020 г. на дл.лице при ТД на НОИ Варна се
установява, че декларираната от ищеца П. Й. Л. злополука, станала на 22.01.2020 г. е
приета за трудова злополука, на осн.чл.55, ал.1 от КСО. Същия представлява
официален документ, тъй като е издаден от компетентния държавен орган, който е
овластен със закон. В същото разпореждане е посочено, че то може да се обжалва
пред директора на ТД-Варна от заинтересованите лица в 14-дневен срок от
получаването му по реда на чл.117 от КСО. По делото няма доказателства за обжалване
на разпореждането, такива твърдения не са заявени от страна на ответника, поради
което съдът приема, че същото е влязло в сила.
Със заповед № 18/01.7.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца на осн.чл.326 от КТ – прекратяване на трудовия договор от работника без
спазено предизвестие, считано от 01.7.2021 г. Заповедта е връчена на работника на
4
същата дата. В преписката по ЛТД се съдържа молба от П.Л. до работодателя за
прекратяване на договора, доказателство за изплатени на ищеца 400 евро, както и
доказателство за заплатени заплати за м.февруари и за м.март 2021 г.
От заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че към момента на прегледа ищецът е в добро
общо състояние, бедрената кост е зараснала, ставите на десния долен крайник са
раздвижени. Има слаби болки в кръста при натоварване без изтръпване на долните
крайници.Счупването е завършило с оздравяване, контузията на кръста е причинила
поява на Шморлово тяло и дисков пролапс на диска Л5-еС1, клинично изразена в
болки и лумбо-радикулеренално е затихнала. Голям пресен възел на Шморл
представлява счупване на ограничен участък от стената на прешлена към
междупрешленовия диск и вгъване на част от меката вътрешна част в тялото на
прешлена. Дисковия пролапс също е в резултат на травмата. Това се е прибавило към
съществуващите дегенеративни промени в поясния отдел на гр.стълб, клиничната
картина на които е периодични болки с или без радикулерен с-м. Тези лекарства не се
заплащат от здравната каса. Към момента на прегледа ищецът не приема медикаменти.
При поява на болки се изписват нестероидни противовъзпалителни лекарства,
витамини и физиотерапевтични процедури. От изследванията в амбулаторен лист №
899/24.03.2021 г. се установява, че има данни за дегенеративни промени по гръбначния
стълб на ищеца и това е в резултат на многогодишен процес.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че общо начислените и заплатени суми от
ответника към ищеца за трудови възнаграждения за 2018 г., за 2019 г., както и до
20.01.2020 г. са в размер на бруто 9487.07 лв., а нето 7364.89 лв. Общо изплатените
обезщетения за временна неработоспособност са 6220.20 лева. Общият размер на
сумите, които ищецът би могъл да получи за периода 22.01.2020 г. – 14.02.2021 г. от
ответника за трудови възнаграждения ако не бе във временна нетрудоспособност, а бе
упражнявал трудовите си задължения като шофьор на товарен автомобил,
международни превози е бруто 8133.40 лева и нето 6311.38 лева, като разликата е
91.18 лева. Ако към тази сума се прибави и сумата за предполагаемите суми за
покриване на дневни командировъчни разходи се получава сумата 41 280.69 лева.
С определение на съда е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че ищецът е получил обезщетение от застрахователно дружество „****“ ЕАД в
размер на 56.60 лева за процесното застрахователно събитие.
От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Илия
Л., който е брат на ищеца се установява, че след злополуката той посрещнал ищеца на
летището, който се движел с помощта на две патерици. Тъй като имал затруднено
движение, личния лекар го посетил в дома му. Около месец и половина му поставяли
5
инжекции против съсирване на кръвта като за целта в дома идвала медицинска сестра.
Свидетелят водел ищеца на контролни прегледи при ортопед. Половин година той се
движел с две патерици, после с една патерица. Не можел да спи, трудно ставал и
трудно се движел за това му изписали обезболяващи. Ходел на рехабилитация за
раздвижване. Оплаквал се, че крака му измръзва, че при натискане на педалите на
автомобила има болки, усеща слабост и не можел да вдига тежко. Не можел да
натоварва крака. Една година след инцидента от м.март започнал работа като шофьор
в друга фирма без да извършва товарни работи. От залежаването получил хемороиди.
Свидетелят помагал на брат си като пазарувал и му помагал да се обслужва.
Свидетелите **** и **** работят при ответника. **** разказва, че често е
командирован във Франция в базата на фирмата. Лично е посетил ищеца в болницата в
Германия, при изписването той го завел до летището. Това му било възложено от
работодателя. Първия път посещението в болницата било на втория ден след
инцидента. Според него състоянието на Пенко било добро, дори заедно слизали на
първия етаж да пушат цигари. Движел се без придружител като използвал патерици.
При изписването се придвижил с патериците без чужда помощ до автомобила, който
бил паркиран на около 300-500 м. от входа на болницата. Първо отишли до базата на
фирмата, защото Пенко имал багаж, който подредил сам. Съпругата на свидетеля
предложила на ищеца да му помогне, но той отказал. Вечерта хапнали и пийнали
заедно. Закарал го на летището на следващия ден, като го оставил на входа и от там
Пенко тръгнал сам като казал, че ще се оправи сам. После се чули по телефона веднъж,
имали уговорка да пият кафе, но срещата се отложила. Свидетелят е прибрал лично в
базата на фирмата камиона, който управлявал Пенко при инцидента. Обяснява
местоположението на рампата. Предполага, че на самите стълби за качване на рампата
не може да се получи нараняване. Заявява, че ищецът му е близък като колега.
Свидетелката **** разказва, че преди инцидента ищецът бил командирован в
края на м.януари 2020 г. Трябвало да замине в началото, но ходел на някакви
процедури на кръста тип „нагревки“. Оплаквал се е в предходни години от болки в
кръста. Пенко работи във фирмата от около 5 години. В офиса на фирмата ходел сам да
носи болничните листи и се качвал до първия етаж пеша. Не ползвал асансьора, казвал,
че трябва да се раздвижва. Винаги бил в добро настроение и усмихнат. Приказвал си с
колегите в офиса, както и със свидетелката, която му предлагала кафе. Казвал, че чака
да се стопли времето и да се качва на камиона. През м.март 2021 г. занесъл последния
болничен. Болничните предавал на служителката от „Личен състав“. През април
управителя **** му се обадил по телефона за да разбере ще идва ли на работа. Пенко
отговорил, че е в чужбина и работи на друго място. Разговора се провел пред
свидетелката и нейна колежка. Същия протекъл спокойно и без напрежение. На
идванията в офиса се срещал с управителите и с колеги. Управителите **** винаги го
питали дали има нужда от нещо, но той никога не е казвал, че има някакви претенции.
6
В края на лятото дошъл в офиса и подписал документите за освобождаване от работа
по взаимно съгласие. При разговорите по телефона управителите го питали кога ще
дойде и какви намерения има защото няма как да го водят на работа щом работи на
друго място.
Ответникът се е противопоставил на приемането на част от писмените
доказателства, които е представил ищеца, като е направил искане за представяне на
оригиналите. Това указание на съда не е изпълнено. Същите доказателства са ценени
от съда в съвкупност с останалите доказателства, в т.ч. свидетелските показания и
приетите заключения на СМЕ и ССЕ, поради което съдът приема, че не следва да ги
изключи от доказателствата по делото.
Между страните няма спор, че преди злополуката, станала на 22.01.2020 г.,
те са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 2/13.01.2016 г.
При назначаването му на работа ищецът е бил запознат с длъжностна характеристика
за длъжността му, както и за задължението му да спазва правилата за безопасност на
труда.
След инцидента работникът е дал обяснения за злополуката като е посочил,
че при изпълнение на трудови задължения, при стъпване на рампата е загубил
равновесие, като не е сигурен дали се е подхлъзнал или се е препънал, при което
паднал от рампата на земята. Работодателят е възложил на комисия, определена със
заповед от 22.01.2020 г. на управителя на „****“ ЕООД да разследва причините за
злополуката.
Представени са медицински документи в т.ч. и такива от Университетска
болница ****, към Университета ****, Център по ортопедия и травматология,
Винтенберг 1, 66119 ****, Германия в превод на български език.
В Протокол № 1029-03-527#6 от 20.03.2020 г. издаден от НОИ – ТД Варна са
посочени резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 22.01.2020
г., която е декларирана от П. Й. Л.. С влязло в сила Разпореждане № 5104-03-41 от
26.03.2020 г. на дл.лице при ТД на НОИ Варна същата е приета за трудова злополука,
на осн.чл.55, ал.1 от КСО.
При така установеното от фактическа страна се извеждат следните правни
изводи:
Предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 от
КТ са наличие на професионално заболяване, причинени вреди от професионалното
заболяване и наличието на временна нетрудоспособност от заболяването, причинна
връзка между тях. За вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които
са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника,
отговаря имуществено само предприятието.
7
При очертания предмет на доказване, ищецът следва да установи
твърденията в молбата и фактите от които черпи права, а именно, че е настъпила
описаната трудова злополука, вида на уврежданията, размера на имуществените и
размера на на неимуществените вреди, които са настъпили вследствие на същата
злополука. Ответникът следва да установи възраженията си в отговора за недължимост
на претендираните суми като докаже твърденията си.
От събраните в производството доказателства е установено по безспорен
начин, че ищецът е получил травма, която е настъпила вследствие на описания
инцидент и по описания начин. Същата злополука е приета за трудова от компетентния
орган на осн.чл.55, ал.1 КСО, от което следва, че е установена причинна връзка между
увреждането и злополуката. Протокол № 1029-03-527#6 от 20.03.2020 г. издаден от
НОИ – ТД Варна и влязлото в сила Разпореждане № 5104-03-41 от 26.03.2020 г. на
дл.лице при ТД на НОИ Варна представляват официални документи, тъй като са
издадени от компетентния държавен орган, който е овластен със закон. Оспорването от
страна на ответното дружество по реда на чл.183, ал.1 ГПК в становище от 24.02.2022
г. е недопустимо.
При сключване на трудовия договор, на 14.01.2016 г. на ищеца П. Й. Л. е
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, което се установява
от приложената служебна бележка на лист 108 от делото. В длъжностната
характеристика е посочено, че при работа като международен шофьор, работникът е
длъжен да спазва инструкциите за безопасност на труда и противопожарна охрана;
спозва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
В хода на производството не се събраха доказателства за извършено
нарушение от страна на ищеца, което да представлява умишлено увреждане на
здравето му с цел ползване на болничен и получаване на обезщетение, не са налице
доказателства за извършени действия от ищеца, които могат да се определят като
проявена груба небрежност и нарушение на трудовите задължения. Съдът приема за
недоказано твърдението на работодателя, че злополуката е вследствие действия на
ищеца, свързани с нарушаване правилата за безопасност или нарушаване на други
правила на трудовата дисциплина.
Установи се също така от събраните гласни доказателства, които съдът цени
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и основани на непосредствени
впечатления, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и затруднения при
движението на крайника през оздравителния период, който е повече от 5 месеца,
съгласно заключението на СМЕ. През този период са били ограничени възможностите
на ищеца за физическо натоварване, същият е бил затруднен при извършване на
обичайни ежедневни дейности. От показанията на свидетелите се установи, че в
началото братът на ищеца – св.Илия Л. му е помагал за купуване на продукти, водене
8
на прегледи и рехабилитация, тъй като движенията на ищеца били затруднени и той
ползвал помощни средства – патерици. Имал болки при натоварване, споделил на
свидетеля, че кракът му измръзва. При посещение в офиса на работодателя, ищецът
бил в добро настроение и усмихнат, казвал, че ще се оправи и имал желание да се качва
на камиона.
По отношение размера на претендираните обезщетения за неимуществени
вреди, съдът намира, че обезщетението по чл. 200, ал. 1 от КТ следва да се определи
по справедливост на осн.чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази както характера и степента на увреждането, така и понесените неудобства,
болки и притеснения по време на възстановяването от травмата за период повече от 5
месеца. Следва да се съобразят и затрудненията, които в бъдеще ищецът ще изпитва от
травмата при физическо натоварване на крайника и при студено време. От
свидетелските показания се установи, че от м.април 2021 г. същият работи отново като
шофьор при друг работодател. Тези факти обуславят извод, че полученото увреждане
от конкретния инцидент в съвкупност с диагностицирано преди злополуката
заболяване, характеризиращо се с дегенеративни промени по гръбначния стълб в
резултат на многогодишен процес позволяват на ищеца да работи по трудово
правоотношение съгласно притежаваната от него професионална квалификация на
международен шофьор.
Предвид изложеното, принципа за справедливост изисква определяне на
дължимо от работодателя обезщетение на работника за неимуществени вреди,
настъпили пряко от трудовата злополука на 22.01.2020 г. в размер на 20000.00 лева,
като за горницата до претендираната сума от 80000.00 лева молбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Обезщетението по чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Претенцията
на ищеца за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
разликата между сумите, които той би могъл да получи за периода 22.01.2020 г. –
14.02.2021 г. от ответника за трудови възнаграждения ако бе работил като
международен шофьор на товарен автомобил като извършва превози в чужбина,
съгласно заключението на ССЕ е 41189.51 лева /41280.69 лева - 91.18 лева за трудово
възнаграждение/. Тази сума е изчислена от вещото лице за непълни 13 месеца, но по
делото няма доказателства, че командироването на ищеца е с такава продължителност.
Съгласно заповед №33/20.01.2020 г. на ръководителя на ответното дружество
командироването на ищеца е било за три месеца – за времето от 20.01.2020 г. до
19.04.2020 г., с право да получи дневни и пътни за сметка на работодателя в размер на
9
21 евро за двама шофьори и 27 евро за един шофьор. Ако се приеме, че ищецът е
следвало да бъде командирован с продължителност на командировката по 3 месеца,
то в случая може да се предположи, че командироването ще бъде най-малко веднъж и
най-много четири пъти през процесния период от 22.01.2020 г. до 14.02.2021 г., който е
около една календарна година. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че
съгласно трудовия договор на ищеца, той има право да ползва платен годишен отпуск
в размер на 20 работни дни основен и на 5 работни дни допълнителен отпуск. Съдът
намира, че не е възможно да се определи по време, продължителност и място едно
бъдещо командироване на работника от работодателя, тъй като същото зависи от
различни обстоятелства и събития, които могат да настъпят през процесния период и
които са извън волята на страните. Това са брой на поръчките и клиентите на
търговеца - работодател техническото състояние на камионите и здравословното
състояние на техните водачи, здравословното състояние на ищеца, както и
форсмажорни обстоятелства, каквито са налице в момента – пандемия, война,
ограничение на движението на хора и стоки в различните държави - членки на ЕС и
извън тях, високи цени на горивата и недостатъчни количества, усложнена
икономическа и политическа обстановка в Европа и в света. Отделно от изложеното, в
случая не става въпрос за трудово възнаграждение, което е установено по своето
основание и размер в трудовия договор, а се касае за пътни и дневни разходи при
командироване на работник, което става със заповед на ръководителя на
предприятието и зависи единствено от нуждите на предприятието и от преценката на
неговия ръководител.
В настоящия случай, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 162 ГПК
като приема, че предявения иск за имуществени вреди е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер и определи размера по своя
преценка. Съдът определя обезщетението за имуществените вреди което ответникът
„****“ ЕООД следва да заплати на ищеца Л. в размер на 1/2 от сумата по т.3 на
заключението на ССЕ, а именно 20594.75 лева. Претенцията на ищеца за
имуществени вреди е основателна и за сумата 91.18 лева, представляваща разликата
между дължимото трудово възнаграждение за периода 22.01.2020 г. – 14.02.2021 г. в
размер на 6311.38 лева и заплатеното такова в размер на 6220.20 лева, както е
установено от заключението на ССЕ. Сбора на двете суми е 20685.93 лева и
представлява стойността на пряката вреда, която е настъпила в имуществената сфера
на ищеца, вследствие на злополуката, поради което претенцията за този размер следва
да се уважи.
По възражението за прихващане на ответника:
Съгласно чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
10
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да
го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Разпоредбата на чл.
104 ЗЗД регламентира начина по който се извършва прихващането - чрез изявление на
едната страна, отправено до другата, като същото не може да бъде направено под срок
или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня,
в който прихващането е могло да се извърши.
От РКО за валута, приложен на лист 157 от делото се установява, че на
20.01.2020 г. на П.Л. е броена сумата 400 евро. В частния документ не е посочено кое
лице е предало сумата и на какво основание е предадена същата. В хода на
производството не се установиха твърденията на ответника от които произтича
вземането му, а именно, че същата сума е получената от ищеца като аванс за трудово
възнаграждение или на друго основание по Кодекса на труда, че същата подлежи на
връщане, че страните са уговорили падеж на връщане, който е края на 2020 г. Съдът
намира насрещната осъдителна претенция на ответника срещу ищеца чрез прихващане
на вземане за неоснователна, доколкото от доказателствата по делото не се установяват
положителните предпоставки на чл.103 ЗЗД за съдебно прихващане. Възражението
следва да се отхвърли с нарочен диспозитив.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора – арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Обезщетението за забава за вреди от деликт се
дължи от деня на увреждането без да е необходима покана, на осн.чл. 84 ал.3 от ЗЗД.
Ето защо, в случая лихвата за забава върху дължимото обезщетение следва да се
присъди от деня на увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на
молбата във ВРС – 08.04.2021 г.
За определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000
лева, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването
на молбата – 08.04.2021 г., лихвата за забава е 2466.66 лева. За определеното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 20685.93 лева, считано от датата на
увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на молбата – 08.04.2021 г.,
лихвата за забава е 2545.52 лева.
Същата е изчислена с помощта на онлайн калкулатор
Сalculator.BGhttps://www.calculator.bg.
11
По въпроса за разноските:
За уважената част на иска ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
производството в размер на 2012.81 лева.
За отхвърлената част на иска ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 4473.35 лева.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на
РС Варна държавна такса в размер на 1627.44 лева /4 % върху цената на всеки
осъдителен иск/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****,
общ.**** да заплати на П. Й. Л. с ЕГН ********** сумата 20000 /двадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова
злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр.****, Германия, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от травматични увреждания и неудобства в ежедневието, на
осн.чл.200 КТ, вр.чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на
молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 2466.66
/две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 66 ст./ лева, представляваща
обезщетение за забава върху 20000 лева от датата на увреждането 22.01.2020 г. до
деня, предхождащ подаването на исковата молба – 08.04.2021 г., на осн.чл.84, ал.3,
вр.чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата над 20000
лева до претендираната сума 80000 лева.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****,
общ.**** да заплати на П. Й. Л. с ЕГН ********** сумата 20685.93 /двадесет хиляди
шестстотин осемдесет и пет лева и 93 ст./ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в
гр.****, Германия, която сума е разликата между сумите, които ищецът е получил за
12
обезщетения за временна неработоспосочност и сумите, които би получил за трудово
възнаграждение и за дневни командировъчни разходи за периода 22.01.2020 г. –
14.02.2021 г. на осн.чл.200 КТ, вр.чл.162 ГПК, ведно със законната лихва, считано от
подаване на молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата и
сумата 2545.52 /две хиляди петстотин четиридесет и пет лева и 52 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава върху 20685.93 лева, считано от датата на
увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на молбата – 08.04.2021 г.,
на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
горницата над 20685.93 лева до претендираната сума 41280.69 лева.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление с.****, общ.**** срещу П. Й. Л. с ЕГН ********** за връщане
на сумата 782.33 лева, представляваща левова равностойност на 400 евро, която сума
е предадена на ищеца с РКО от 20.01.2020 г. и подлежаща на връщане на „****" ЕООД
на падеж края на 2020 г., на осн.чл.103 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****,
общ.**** да заплати на П. Й. Л. с ЕГН ********** разноски в размер на 2012.81 /две
хиляди и дванадесет лева и 81 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Й. Л. с ЕГН ********** да заплати на „****" ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление с.****, общ.**** разноски в размер на 4473.35 /четири
хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 35 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****,
общ.**** да заплати по сметка на РС Варна държавна такса в размер на 1627.44
/хиляда шестстотин двадесет и седем лева и 44 стлева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13