Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......06.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря
Дарина Баева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
1618
по описа за 2016 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по
искова молба, (ИМ) на "Първа
инвестиционна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. "Драган Цанков" № 37, ЕИК *********, срещу И.Д.И., с адрес: ***,
за приемане за установено между страните, че ответникът, в качеството на
кредитополучател, дължи на ищеца общо 87479,79 евро, от които: 76268.55 –
просрочена главница; 9261.43 евро – просрочена договорна лихва за периода от
13.12.2014 г. до 08.07.2016 г.; 1187.13 евро – просрочени наказателни лихви за
периода от 13.07.2014 г. до 10.07.2016 г.; 762.68 евро – дължими комисионни за
управление на кредита, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 11.07.2016
г. до окончателно изплащане на задължението, на основание Договор за банков
кредит "Свободен ипотечен кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012 г. и Общи
условия на „ПИБ" АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, за
които суми има издадени Заповед за изпълнение № 3924/13.07.2016 г. по ч.гр.д. №
8095/2016 г. по описа на PC - Варна и изпълнителен лист. Претендира се осъждане на ответника
да заплати сторените по делото разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът сочи в исковата молба
следните факти и обстоятелства:
Между банката – ищец, от една страна, и ответника И.Д.И.,
от друга страна, е сключен Договор за банков кредит "Свободен ипотечен
кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012 г., по силата на който "Първа
инвестиционна банка" АД е предоставила на кредитополучателя банков кредит
в размер на 79 500 евро за покупка на недвижим имот. Отпуснатият кредит бил
изцяло усвоен от кредитополучателя на 09.07.2012 г. по банкова сметка ***: *** И.Д.И..
Целта на кредита била финансиране покупката на недвижим имот, описан в по т. 6.1 от договора за кредит. Видно от
нотариален акт за покупко-продажба,
вписан под № 179, том 35, дело 7443, вх.р. № 13967/04.07.2012 г. на СВ
Варна, П.П.Ц.е продала на кредитополучателя И.Д.И. описания в договора за
кредит имот. В нотариалния акт за продажба изрично било уговорено плащането на
продажната цена да стане с кредитни средства, предоставени от ПИБ АД по силата
на Договор за банков кредит "Свободен ипотечен кредит" №
014LD-R-001967/ 02.07.2012 г. Уговорено било за ползвания кредит
кредитополучателят да заплаща на банката за периода от отпускане на кредита до
13.07.2019 г. годишна лихва в размер на 8%, а след тази дата – годишна лихва в
размер на действащия базов лихвен процент на банката /БЛП кс - базов лихвен
процент, коригиран с коефициент за пазарна среда/ за евро плюс надбавка от 3.71
пункта, съгласно т.4, б.б от договора. Договорът за кредит бил сключен при
действието на Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, обезпечени с
ипотека, които били представени на кредитополучателя и същият е приел.
Вземането на банката било обезпечено с първа по ред законна ипотека върху
недвижимия имот, предметна финансиране, и първа по ред договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на ипотекарен длъжник Г.Д.И., представляващ
апартамент № 14, находящ се в гр.Лозница, област Разградска, ж.к. „Найден
Кючуков" блок 3, вход „Б", ет. 4. Уговорено било неиздължените в срок
суми да се отнасят в просрочие и да се олихвяват с
лихва в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към Тарифата на Банката, считано
от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска – т. 6.1 от Общите
условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека. Уговорено
било кредитът да се погасява по разплащателна сметка на месечни погасителни
вноски, всяка една с размер и падеж, определени в погасителен план – приложение
№ 1 към договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 13.07.2032 г.
Считано от месец юли 2014 г. кредитополучателят преустановил редовното
обслужване на кредита като към датата на подаване на заявлението – 11.07.2016
г., са просрочени общо 24 бр. погасителни вноски по главница и 18 бр.
погасителни вноски по лихви. Ищецът, след като отправил писмено предизвестие до
кредитополучателя с писмо изх. № 263-602 от 10.05.2016 г. връчено лично на
10.05.2016 г. на И.Д.И., поради непогасяване на просрочените задължения в
указания срок и размер, е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем считано
от 09.07.2016 г. До 11.07.2016 г. не са
постъпили суми, достатъчни за погасяване на задължението към Банката, поради
което на 11.07.2016 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, на основание на което били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. На основание издадения изпълнителен лист било образувано
изп. дело № 20167190400431. В хода на изпълнителното производство не са
постъпвали суми за удовлетворяване вземането на ищеца. Претенцията е за
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца
по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноските в заповедното
и в исковото производство.
Ответникът в срока по чл. 367 от ГПК, е подал писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за недопустим поради неспазване
на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и неоснователен. Оспорва
представените договор за кредит, погасителен план, уведомително писмо. Оспорва
получаването на сумата по кредита от страна на И.Д.И.. Твърди наличие на
множество неравноправни клаузи без да ги конкретизира. В допълнителен отговор на
исковата молба ответникът уточнява, че сумата по финансираната с договора за
кредит сделка не е била преведена на продавача. Поддържа, че не е необходимо да
конкретизира кои клаузи в подписаните договори са неравноправни и в какво се
състои тяхната неравноправност, тъй като съдът служебно следи за наличието на
такива уговорки в потребителските договори. Поддържа останалите искания и прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
По делото са приети
като доказателства заверени преписи от представените с исковата молба документи
в т.ч. Договор за
банков кредит "Свободен ипотечен
кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012 г.; Погасителен
план - Приложение № 1 към Договора за банков кредит; Общи условия на „Първа
инвестиционна банка" АД и уведомително писмо
изх. № 263-602 от 10.05.2016 г., които са представени от ищеца и в
оригинал по реда на чл. 183 от ГПК.
Изискано и приложено е към
доказателствата по делото ч.гр. д. № 8095/2016 г. по описа на Pайонен съд – Варна, ХІV-ти
състав.
Допусната
е съдебно-счетоводна експертиза със задачи да изчисли и установи размера
на предоставения, респ. усвоения от кредитополучателя кредит, извършените плащания
по главница и лихви, кога е извършено последното плащане за погасяване на
дълга, размера на дължимите главница, лихви и такси от кредитополучателя към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, начина на начисляване на договорна
и наказателна лихва върху една и съща главница, размер на заплатените от
кредитополучателя суми, начина на разпределяне от банката на платените за
погасяване на дълга суми, кога и с колко е увеличаван размера на лихвения
процент от страна на банката. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към
доказателствата по делото.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК.
С
оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на издадена заповед
за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и
възникването на спорното вземане, неговия размер и изискуемостта му към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на посоченото в
заявлението основание, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Видно
от приложената по делото заповед № 3924 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 8095/2016 г. по
описа на ВРС, г.о., същата е издадена по подадено от „Първа инвестиционна
банка" АД заявление като е разпоредено длъжникът И.Д.И. да заплати на кредитора „Първа
инвестиционна банка" АД сумата от 76 268.55 евро – просрочена главница по
Договор за банков кредит „Свободен ипотечен кредит" №014 LD-R-001967/
02.07.2012 год.; сумата от 9261.43 евро – просрочена договорна лихва за периода
от 13.12.2014 год. до 08.07.2016 год.; сумата от 1187.13 евро - просрочени
наказателни лихви за периода от 13.07.2014 год. до 10.07.2016 год.; сумата от
762.68 евро – дължими комисионни за управление на кредита, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.07.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
417, т. 2 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Видно
от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
кредиторът е претендирал парично вземане в размерите, посочени в приложеното
извлечение от счетоводните книги, което е било изцяло уважено.
С разпореждане
№ 42085/19.10.2016 г. на Варненски районен съд, получено от „Първа
инвестиционна банка" АД на 31.10.2016 г., е указано на заявителя, че срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника и, че
заявителят може да предяви иск в едномесечен срок. Видно от приложената по ч.гр.д.
№ 8095/2016 г. на ВРС покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20167190400431, същата е връчена на 29.08.2016
г., а възражението по чл. 414 от ГПК, видно от пощенското клеймо, е подадено на
12.09.2016 г. Срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК е спазен. Заявителят е предявил на
25.11.2016 г. в законоустановения едномесечен срок иск по реда на чл. 422 от ГПК, който е предмет на настоящото производство. Искът е допустим.
От
представените и приетите по делото писмени доказателства се установява, че
между ищеца в качеството му на кредитор, от една страна, и И.Д.И. – кредитополучател, от друга страна, е подписан Договор
№ 014LD-R-001967/ 02.07.2012 г. за банков кредит "Свободен ипотечен
кредит", по силата на който банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя банков кредит в размер на 79500 евро, със срок на издължаване
13.07.2032 г. Договорена е годишна лихва за периода от отпускане на кредита до
13.07.2019 г. в размер на 8%, а след тази дата – в размер на действащия базов
лихвен процент на банката, коригиран с коефициент за пазарна среда /БЛП кс за
евро/, плюс надбавка от 3.71 пункта. Уговорено било
кредитът да се погасява по разплащателна сметка на месечни погасителни вноски,
всяка една с размер и падеж, определени в погасителен план – приложение № 1 към
договора. Видно от уговореното в т. 8 от договора за кредит в
отношенията между страните са приложими и Общите условия на ПИБ АД за кредити
на физически лица, обезпечени с ипотека, за което кредитополучателят изрично се
е съгласил. Общите условия са представени по делото с изписано и подписано
върху тях изявление на кредитополучателя, че е получил екземпляр. Съгласно т. 6.1 от Общите условия неиздължените в срок суми се отнасят
в просрочие и се олихвяват с лихва в размер, посочен в Бюлетина за лихвите към
Тарифата на Банката, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска. Съгласно т. 10.1.2.(а) от ОУ, банката има право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за
срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и
да е плащане по договора (не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от
5 работни дни след датата на падежа, а т. 10.3 от ОУ предвижда, че кредитът
става незабавно изцяло и предсрочно изискуем във всички случаи, когато е
налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на кредитополучателя
за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това
задължение е станало изискуемо.
От изслушаното
по делото заключение по допуснатата ССЕ, неоспорено от страните, прието от съда
като обективно, безпристрастно и компетентно, се установява, че процесният кредит
в размер на 79500.00 евро е усвоен изцяло на 09.07.2012 г. по банковата сметка
на И.Д.И. с IBAN *** (л. 134). От заключението на експертизата се установява,
че към датата на заявлението – 11.07.2016 г. задълженията на ответника са в
размерите посочени в извлечението от счетоводните книги. Съгласно заключението последното
извършено плащане по договора за кредит по отделни компоненти на задължението е
следното: за главница – на 10.07.2014 г. в размер на 144.99 евро; за редовна
лихва – на 16.01.2015 г. в размер на 1482.11 евро; за наказателна лихва – на
30.03.2015 г. в размер на 0.05 евро и за такса управление – на 02.07.2014 г. в
размер на 383.59 евро.
Видно от приложеното по делото уведомително писмо изх. № 263-602 от 10.05.2016 г., ищецът е отправил
писмено предизвестие до кредитополучателя, с което му е предоставил срок от пет
дни за погасяване на всички просрочени суми по кредита, като го е предупредил,
че на основание т. 10.1.2.(а) от ОУ при непогасяване на задълженията в указания
срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем. Писмото е връчено лично на
10.05.2016 г. на И.Д.И.. Към датата на връчване на изявлението на банката
са били налице просрочени задължения за главници и лихви за период много
по-дълъг от уговореня в т. 10.1.2.(а) от ОУ срок от 5
работни дни след датата на падежа, респ. от уговорения в т. 10.3 от ОУ срок от
150 календарни дни. Изводът е, че предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита са били налице.
Като документ
по чл. 417 от ГПК в заповедното производство е представено извлечение от
счетоводни книги по Договор за банков
кредит "Свободен ипотечен кредит" № 014LD-R-001967/02.07.2012г., удостоверяващо
размера на задълженията на кредитополучателя към 11.07.2016 г. с дата на
настъпила предсрочна изискуемост – 09.07.2016 г.
Съдът
намира, че макар и срокът на предизвестието, отправено до кредитополучателя, да
е изтекъл на 15.05.2016 г., за дата на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита следва да се приеме посочената в извлечението от счетоводните книги
дата 09.07.2016 г. От една страна, възможността за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е уговорена в интерес на кредитора, поради което няма
пречка последният да изчака изтичането на допълнителен срок след първоначално
предоставения на длъжника за погасяване на просрочените задължения и едва след безрезултатното
му изтичане, да счита предсрочната изискуемост за настъпила. От друга страна,
съгласно разрешението, дадено с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., предсрочната изискуемост настъпва
при условие, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника (кредитополучателя)
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая, изявлението е връчено лично на длъжника на 10.05.2016 г., а за дата на настъпилата
предсрочна изискуемост кредиторът е приел 09.07.2016 г., която дата предхожда датата на
депозиране на заявлението в съда. Следователно
предсрочната изискуемост, на която се позовава кредиторът в заявлението по чл.
417 от ГПК, е настъпила преди подаване на последното в съда, с което е
изпълнено и условието на чл. 60, ал. 2, предл. 2 от ЗКИ, съгласно което банката
може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните
си книги.
От
събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 11.07.2016 г., задължението е съществувало на
основанието и в размерите посочени в извлечението от сметката на длъжника. Съдът
приема, че това се отнася до всички обективирани в извлечението от счетоводните
книги претенции, тъй като, от една страна, длъжникът не е въвел конкретни
твърдения, с които да оспори същите по основание и размер (с изключение на общо
въведеното възражение за неравноправност), а от друга страна, от заключението
на вещото лице се установява, че същите са надлежно вписани в счетоводните
книги на дружеството, които съгласно чл. 182 от ГПК могат да служат за
доказателство и на страната, която ги е водила. Банката не е допуснала
нарушения при начина на начисляване на договорната и наказателната лихви.
Изчисленията на ищеца, видно от експертното заключение са правилни.
Възражението
за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит е неоснователно. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост банката не е променяла лихвения процент, поради което хипотетичната
възможност за извършване на такава едностранна промяна е ирелевантна. Евентуална
констатация за неравноправност на съответните клаузи в договора и общите
условия не би се отразила нито на основателността нито на размера на исковата
претенция.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявения срещу И.Д.И. иск се явява доказан по основание и размер, поради което и следва да
бъде изцяло уважен.
Отговорност за разноски.
С
оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски за заповедно производство в размер на 3421.91 лева –
държавна такса и 3 096,43 лева – юрисконсултско възнаграждение
и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски за заплатена
държавна такса в размер на 3421.91 лева, възнаграждение за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350,00 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Сумата
от 150,00 лева допълнително внесен депозит за изготвяне на ССЕ подлежи на
връщане на ищеца по реда на чл. 82 от ГПК.
Възражението
за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение е частично основателно.
Дължимото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи в съответствие с Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретно
чл. 7, ал. 2, т. 4 (редакция преди
изменението в ДВ бр. 8/2017 год.) и е в размер на 3096,43 лева. Претендираното
в исковото производство възнаграждение за юрисконсулт съответства на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в сега действащата редакция.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявен
иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответникът И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, на основание Договор № 014LD-R-001967/ 02.07.2012 г. за банков кредит „Свободен
ипотечен кредит“ сумата от 76268.55 /седемдесет и шест хиляди двеста шестдесет и
осем 0,55/ евро – просрочена главница, сумата от 9261.43
/девет хиляди двеста шестдесет и едно 0,43/ евро – просрочена договорна
лихва за периода от 13.12.2014 год. до 08.07.2016 год.; сумата от 1187.13 /хиляда сто
осемдесет и седем 0,13/ евро – просрочени наказателни лихви за
периода от 13.07.2014 год. до 10.07.2016 год.; сумата от 762.68 /седемстотин шестдесет и две евро 0,68/ евро
– комисионни за управление на кредита; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.07.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 3924/13.07.2016
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 8095/2016 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сумите: 3421.91 лева – държавна такса
и 3 096,43 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски в заповедното производство по издаването на Заповед
№ 3924/13.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 8095/2016 г. по описа на ВРС, и сумата 4071,91 лева, представляващи
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: