№ 11440
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря к.д.н.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20231110163966 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. И. К. срещу „... ЕООД, с
която са предявени следните кумулативно обективно съединени осъдителни искове: иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 1687,59 лева, събрана чрез
принудително изпълнение на отпаднало основание по изп. д. № 1529/2021 г. на ... ведно със
законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателно изплащане и иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 480,37 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от действията на ответника по неправомерно образуване и водене на изпълнителното дело,
ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.12.2009 г. по гр. д.
№ 4049/2009 г. на СРС, 71 състав, по който ищецът е осъден за сумата от 2 168,36 лева, от
които 537,48 лева – главница, 826,77 лева – законна лихва за периода 21.01.2009 г. –
14.10.2023 г., 65 лева – разноски по исково производство, 150 лева – разноски по
изпълнително производство, 589,11 лева – такси и разноски съгласно Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ, е образувано изп. дело № 473/2011 г. на ЧСИ .. в., впоследствие
прехвърлено на ЧСИ ... с № 20219040401529, по което в периода 02.05.2011 г. – 02.05.2013 г.
не са извършвани изпълнителни действия и същото се е прекратило по закон на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въпреки това на 03.10.2023 г. вследствие наложен на 30.09.2023 г.
запор на банковата сметка на ищеца, била събрана незаконосъобразно сума в общ размер на
2 167,96 лева, като 1 687,59 лева били разпределени в полза на ответника взискател по изп.
д. 1529/2021 г. на ... а 480,37 лева били усвоени за такси и разноски в полза на ЧСИ ....
Ищецът твърди, че така разпределената сума подлежи на връщане като събрана въз основа
прекратено по закон изпълнително дело, а именно на отпаднало правно основание. Сочи, че
1
на 19.10.2023 г. е изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника с предложение
последният да възстанови неправомерно преведената по изпълнителното дело сума в 5-
дневен срок. Плащане не последвало. Ищецът прави възражение за изтекла петгодишна
давност по отношение процесните вземания.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага, че на 15.05.2008 г. между „... к. ЕАД и ищеца е
сключен договор за кредит, като на 23.02.2015 г. между „....“ ЕАД (с предишно
наименование „... к. ЕАД) в качеството на цедент и ответника в качеството на цесионер е
сключен договор за цесия, съгласно който ответникът е придобил процесното вземане,
възникнало за „... к. ЕАД по договора за кредит. Излага, че последиците от прекратяването
по закон на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са единствено от
процесуален характер, като изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание и материалното право на взискателя продължава да съществува. Сочи, че дори и
при настъпване на прекратителния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, разпределените от ЧСИ
на ответника суми не подлежат на възстановяване като получени без основание. Твърди, че
всяко ново валидно предприето изпълнително действие прекъсва давността и поставя
началото на нов петгодишен давностен срок, поради което, видно от поисканите от
ответника и предприетите от ЧСИ множество изпълнителни действия, погасителната
давност многократно е започвала да тече наново и до настоящия момент не е изтекла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изп. д. № 20118610400473 на .... (прехвърлено на ЧСИ ... с № 20219040401529) е
образувано на 02.05.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2009 г., издаден по гр.
д. № 4049/2009 г. на СРС, 71 състав, с който К. И. К. е осъден да заплати на „... к. ЕАД
сумата от 537,48 лева – главница, дължима по непогасени 12 вноски по договр за целелво
финансиране № ********** от 15.05.2008 г. и законната лихва от 21.01.2009 г. до изплащане
на вземането, както и 65 лева – разноски по делото.
На 14.05.2011 г., 10.08.2011 г. 09.09.2013 г., 12.02.2015 г. са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника. В периода 14.09.2011 г. – 28.03.2012 г. с...ъпвали суми във
връзка с наложените запори. На 29.04.2015 г. „... ЕООД е конституирано като взискател по
делото. На 24.08.2015 г. са наложени запори на трудовото възнаграждение и банковите
сметки на длъжника. На 15.08.2017 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника. На
10.06.2019 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника. С молби от 22.01.2021 г. и
31.10.2022 г. взискателят е поискал налагането на запор върху имущество и банкови сметки
на длъжника. На 30.09.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника. На
03.10.2023 г. е извършено плащане от длъжника в размер на 2167,96 лева. След извършено
разпределение в полза на взискателя са изплатени 1687,59 лева. С разпореждане от
09.10.2023 г. изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 03.10.2023 г. в
2
резултат на принудително изпълнение от ищеца е събрана сума в размер на 1687,59 лева по
изп. д. № 1529/2021 г. на ЧСИ ....
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, ...едният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване н...ва
или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото с...едица на друг факт
или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
В конкретния случай от приложеното по изпълнителното дело разпределение се
установява, че на взискателя „... ЕООД е разпределена сума в размер на 1687,59 лева. С
оглед наведените от страните твърдения е необходимо да се изследва въпросът дали сумите
са били събрани законосъобразно по неперемирано изпълнително дело.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
3
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правн...едица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия случай давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга страна
кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от
съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на
конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по
изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.
116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-взискател в
изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му ВКС е
приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните изпълнителни
действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес, поради което е
приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са били вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 15.12.2009 г., издаден по гр. д. № 4049/2009 г. на СРС,
71 състав. Въз основа на него е образувано изп. д. № 20118610400473 на ...., което
впоследствие е прехвърлено на ЧСИ ... с № 20219040401529.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20118610400473 на .... (прехвърлено на ЧСИ ... с №
20219040401529) давността относно вземането не е текла. Не се установява между отделните
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, или искания за такива, да са изтичали
повече от 2 години, за да настъпи перемпция на изп. дело по силата на закона, като редовно
са предприемани изпълнителния действия от естество да прекъснат погасителната давност.
Така до приключване на изп. д. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК не са изтекли повече от 5
години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен
лист от 15.12.2009 г., не е изтекла, нито пък е настъпила перемпция на образуваното
4
изпълнително дело. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй като се касае за
вземания, произтичащи от договор за целево финансиране, които не са периодични вземания
съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предявен е и иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 480,37 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от действията на ответника по
неправомерно образуване и водене на изпълнителното дело.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: настъпване на
твърдените имуществени вреди; техния размер; причинната им връзка с твърдяното
противоправно поведение на лице, на което ответникът се явява възложител на работата,
при или по повод на която са настъпили вредите. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента.
Съдът намира, че не са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото не се установява настъпването на имуществени вреди в
причинна връзка с противоправно поведение на ответника, тъй като съдът стигна до извод,
че сумата от 1687,59 лева е събрана след законосъобразно проведено изп. производство, по
което регулярно са били извършвани изпълнителни действия, поради което и предвидената
в закона погасителна давност не е настъпила, съответно било е налице годно правно
основание за събиране на процесната сума. Поради това и сумата от 480,37 лева,
представляваща разноски по изп. дело, също има своето законово основание за дължимост и
произтича от законосъобразно проведеното изпълнително производство.
С оглед на изложеното искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. К., ЕГН **********, срещу „... ЕООД, ЕИК ...,
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 1687,59 лева, събрана чрез
принудително изпълнение на отпаднало основание по изп. д. № 1529/2021 г. на ... ведно със
законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателно изплащане и правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД за сумата от 480,37 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
действията на ответника по неправомерно образуване и водене на изпълнителното дело,
5
ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, да заплати на „... ЕООД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6