Р Е Ш Е Н И Е №261585
28.05.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на втори април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5037/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на С.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, депозирана против „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, и искане с правно
основание в чл. 55 от Закона за задълженията и договорите.
Според фактите в исковата молба, между
страните бил сключен договор за потребителски кредит CrediHome № ********* от *******. и
договор за допълнителни услуги към същия. По договора за допълнителни услуги дружеството
- кредитодател се задължило да предостави
на Р. допълнителни услуги, изразяващи се
в посещение вкъщи или на удобно място за събирането на вноските, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
„Микро кредит“ АД; безплатно внасяне на вноски
директно в офиса на „Микро кредит“ АД и безплатно предоговаряне и разсрочване
на заема и наказателна лихва при просрочие от 15 дни. Срещу така посочените
допълнителни услуги Р. се задължила да заплати насрещно възнаграждение в размер
на общо 403.20 лв. общо възнаграждение по договора за допълнителни услуги,
платими на 48 равни седмични вноски по 8,40 лв., разсрочено като част от
вземане по договора за потребителски кредит. От тези 403.20 лв., Р. платила 319.84 лева.
Изложени са от ищеца твърдения за нищожност
на договора в частта му, представляваща договорено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги , поради противоречие със закона и добрите нрави, поради
заобикаляне на закона - императивни
разпоредби на Закона за потребителския кредит; понеже договора или клаузата за
допълнителни услуги са нищожни, то даденото по тази клауза е престирано без
основание. За платеното на ответника възнаграждение за пакет допълнителни
услуги, ищецът се снабдил със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело №
1227/2020 год. по описа на Софийски районен съд от дата 16.01.2020г., за сума
от 319.82 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението – 13.01.2020г до
окончателното изплащане на вземането. Ответното дружество възразило против
заповедта. Затова се иска от съда да установи съществуването на вземането по
реда на чл. 422 от ГПК, при горните параметри , и да осъди ответното дружество
да плати разноските по делото.
Ответното дружество оспорва иска , отрича
пороци на договора . Моли се претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят
направените разноски.
Вещото лице по проведената експретиза дава
заключение , че по клаузата за допълнителни
услуги ( пакет „комфорт „ ) , Р.
е платила на ответното дружество сума от 319.20 лева.
Иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, имплицитно
допустим като установителен. Сроковете
по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени , има идентичност между вземането , описано
в заповедта за плащане по частното дело № 1227 по описа на СРС за 2020г, и това
– предмет на исковата молба.
По същество , съдът съобрази следното :
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване. Сключването на договора между страните не е
спорно, представено и е копие от същия между кориците на дело № 259 по описа на
РС Пловдив за 2019г. Имущественото разместване пък личи от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира.
Клаузата в договора за допълнителни услуги,
коята предвижда заплащането им , е приета с влязло в сила да е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Това решение , постановено по гр. дело № 259 по
описа на ПРС, е задължително за настоящия състав на основанието по чл. 297 от ГПК, макар да е постановено по спор между различни страни; то е
противопоставимо и на цедента , доколкото нищожност се релевира към датата на
сключването на договора , по който ответното дружество е страна. Само заради
изложеното, съдът следва да приеме за доказана тази нищожност.
Независимо от горното , настоящия съд
споделя и виждането на решилия гр. дело №
259 състав за нищожност на клаузите за
възмездно престиране на посочените по – горе
„допълнителни услуги“. Тази клауза противоречи на добрите нрави, тъй
като предвижда плащане за използване на права , които законът предвижда в полза
на длъжника. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите – тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално
договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на
основанието по чл. 146 от ЗЗП. Клаузата заобикаля и закона , в частност чл. 19
ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй като няма основание дължимите за
допълнителните услуги плащания да бъдат изключени от формирането на годишния
процент на разходите по договора за потребителски кредит, а включването им ще
доведе до процент на разходите ,който
надвишава повече от пет пъти годишния
лихвен процент ( за сравнение , в договора за потребителски кредит е посочен
годишен процент на разходите от 49.99 % ). По този начин съответно се избягва
забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което
релевира нищожност на тези клаузи по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. ІІ от ЗЗД.
Искът съответно е основателен до размера на
платеното, така , както е посочен от вещото лице.
Разноски се присъждат в тежест на ищеца.В
полза на правосубектното адвокатско дружество хонорар по реда на чл. 38 от
Закона за адвокутората не може да бъде присъден , тъй като дружеството не е от
посочените в тази разпоредба лица, а и преценката за наличието на
продпоставките на чл. 38 от ЗА е лична. Затова хонорар се присъжда на
осъществилия защитата на Р. адвокат в лично качество .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Микро
Кредит“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, че в отношенията между страните , дължи
на С.К.Р., ЕГН **********, с адрес ***, плащане на сумата от 319.20 лева , недължимо
платена по клауза за възнаграждение за допълнителни услуги (пакет „комфорт“ ) по договор за потребителски кредит CrediHome № *********
от *******г. и договор за допълнителни услуги към същия, за която сума е
издадена заповед за плащане от дата 16.01.2020г по ч. гр. дело № 1227/2020 год. по описа на
Софийски районен съд, ведно със законната
лихва върху тази сума от дата 13.01.2020г до окончателното изплащане на `
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по размера му над стойност от 319.20 лева до пълния предявен размер от
319.84 лева.
Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София,
да заплати на С.К.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер
от 170 лева.
Осъжда „Микро Кредит“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, да заплати на адвокат М.К. сумата от
720 лева хонорар на основание чл. 38 от ЗА, дължим по частното дело № 1227 /
20, СРС и дело № 5037/20, ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в
срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ