ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15399
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110157866 по описа за 2023 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. от
10,20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 13478/2023 г. по описа на СРС, 118- ти
състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***** е предявило по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл.
240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземания на ищеца срещу ответника Р. Д. А. с ЕГН: ********** и адрес:
********** за сумата 660,85 лева (шестстотин и шестдесет лева и 85 стотинки),
представляваща главница по Договор за кредит №**** от *** г. сключен с „****“ ЕАД с
ЕИК ***, ведно със законна лихва от 15.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 106,27
лева (сто и шест лева и 27 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2017 г. до 20.03.2018 г., сумата 245,89 лева (двеста четиридесет и пет лева
и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 23.02.2021 г.,
сумата 147,20 лева (сто четиридесет и седем лева и 20 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13478/2023 г. по
описа на СРС, 118-ти състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че между *** EАД, ЕИК ***, като кредитодател, и Р. Д. А., ЕГН
********** , като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на
18.05.2017 г. по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
1
разстояние /ЗПФУР/. Твърди се договорът да е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. Под условие, че не бъде прието за доказано посоченото,
поддържа, че е сключен договор за заем считано от датата на получаване на паричната сума.
Поддържа, че на 18.05.2017 г. ответникът Р. Д. А., ЕГН **********: е сключил Договор
за потребителски кредит № ****на *** с „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, по силата на който е получил сумата от 800 лв.. С договора ответникът
се задължил да заплати 10 вноски по 95,89 лева всяка с падеж на последната - 20.03.2018 г.
съгласно погасителен план по Приложение № 1 към договора. Договор за потребителски
кредит. Сочи, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, като посочен
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити,
приложими към договорите за кредит, сключвани от първоначалния кредитор, било
предвидено задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска в случай на допускане
на такова забавяне на плащането, както и на всички разноски за извънсъдебното, респ.
съдебното събиране на вземането, направени от кредитора. Длъжникът не изпълнил
задължението си за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен
план вноски, поради което за същия възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Посочва, че на 18.05.2017 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството *** ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да
сключи договор с Кредисимо АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички
задължения по Договора за кредит с **** АД, съответно да плати всички изискуеми
задължения при поискване от *** АД /чл. 3 /. Твърди, че на 18.05.2017 г. **** и **** са
сключили договор за поръчителство, по силата на който А**** ЕООД се е задължило
спрямо *** АД за всички задължения на ответника по Договора за кредит.
Поддържа, че с Приложение № 1 от 18.02.2021 г към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „****“ АД като цедент е прехвърлило
вземанията към ответника по договора за потребителски кредит на ищеца Твърди, че
ответникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният
представител на ответника оспорва да е налице сключен договор за кредит и ответникът да е
получил в заем твърдяната сума. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 , т.9 и т. 10 ЗПК и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Оспорва ответникът да е приел общите условия. Твърди, че ответникът не е уведомен
за цесията. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА
ТЕЖЕСТ на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор „*****“ ЕАД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита; наличието на валидни
клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които
не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени
индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване забавата на
кредитополучателя и възникване на конкретни по размер вземания за посочените процесни
периоди.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че задълженията на
2
ответника по договора за кредит са изпълнени на „****“ ЕАД от „*****“ АД, като
последното се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор и е прехвърлило на
ищеца суброгационните вземания към ответника, за което същият е надлежно уведомен.
Ответникът не твърди факти, за установяването на които да му бъде разпределена
доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3