Решение по дело №3602/2019 на Районен съд - Велико Търново

    Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                           21.8.2020 г.                         град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седемнадесети август                                              две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3602 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „А. с. в.” ЕАД срещу Д.Т.Т., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 1 653.75 лева - главница по договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., за сумата от 196.81 лева – договорна лихва за периода 10.8.2018 г. - 22.2.2019 г., за сумата от 348.00 лева – цена на допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г. за периода 10.8.2018 г. - 22.2.2019 г., за сумата от 957.00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., за сумата от 96.75 лева – лихва за забава по договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., както и за сумата от 68.22 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2912/2019 г. на Великотърновския районен съд.

Ищецът твърди, че на 13.6.2018 г. между „М. К.” АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който на последния е предоставена сумата от 2 000.00 лева. Заявява, че ответникът е следвало да погаси задълженията си на 36 равни погасителни вноски, включващи главницата и уговорената лихва, като между страните бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който последният се е задължил да заплати сумата от 432.00 лева. На основание договора за допълнителни услуги, заемодателят е предоставил на ответника финансиране и разсрочване на сключена с „У. Ж.” АД застраховка срещу задължение на последния да върне на заемодателя платената премия от 1 188.00 лева. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 767.00 лева, с която са погасени част от главницата, уговорената лихва, цената на пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия. Заявява, че падежът на последното плащане е настъпил на 22.2.2019 г., както и че по силата на договор за цесия вземанията на първоначалния кредитор към ответника са прехвърлени на „А. с. в.” ЕАД. В качеството си на пълномощник на стария кредитор цесионерът е изпратил уведомително писмо до ответника, с което същият е уведомен за прехвърлянето на вземанията.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба. 

С писмена молба, подадена преди насроченото открито заседание, ищецът поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.

Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

От представените писмени доказателства съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни, доколкото от доказателствата е видно, че между „М. К.” АД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е доставил на ответника уговорената сума, като по делото не се ангажирани доказателства за това последният да е заплатил изцяло задълженията си по договора.

С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и не се яви в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в заповедното производство разноски в общ размер от 116.41 лева.

В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените от ищеца разноски за държавна такса следва да се прибави определеното от съда юрисконсултско възнаграждение, които събрани се равняват на 349.74 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Т., ЕГН ********** дължи на „А. с. в.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 1 653.75 лева - главница по договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., сумата от 196.81 лева – договорна лихва за периода 10.8.2018 г. - 22.2.2019 г., сумата от 348.00 лева – цена на допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г. за периода 10.8.2018 г. - 22.2.2019 г., сумата от 957.00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., сумата от 96.75 лева – лихва за забава по договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., както и сумата от 68.22 лева - лихва за забава по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1911-10184101/13.6.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 28.9.2019 г. до изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2912/2019 г. на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН ********** да заплати на „А. с. в.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 349.74 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, както и сумата от 116.41 лева, представляваща разноските, направени в производството по ЧГД № 2912/2019 г. на Великотърновския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване, но при наличие на предпоставките по чл. 240, ал. 1 ГПК страната, срещу която същото е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд – Велико Търново в едномесечен срок от връчването му.  

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: