Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260
гр. Перник, 18.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 18.10.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00612 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 16978/21.08.2019г. от длъжника Л.Н. против действията по изп. д. № 20198130401011 по описа на ЧСИ A. В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез
налагане на възбрана върху апартамент,
находящ се в ***,
с твърдението това жилище да е единствено за длъжника, поради което е несеквестируемо на основание чл.
444, ал. 7 ГПК и спрямо него законът не допуска принудително изпълнение; насочване на изпълнението върху вземане на длъжника по банковата му сметка *** в "ОББ" АД, чрез налагане на запор върху същата,
като посочва, че по
запорираната сметка получава единствено пенсията си от НОИ и чийто размер е под
секвестируемия минимум, поради което и доходът
е несеквестируем на основание чл. 446 и
чл. 446а ГПК. Длъжникът
обжалва и размера
на определените с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 14397/30.07.2019г.
разноски по изпълнението - 630 лв., в т.ч. за ДТ, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице, за пазач и др.;
такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1039,28 лв. и разноски по изп. дело в
размер на 114лв. Навеждат се
доводи, че определените
разноски са недължими, респ. завишени, доколкото таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е
преждевременно начислена - преди да е събрана дължимата на взискателя сума, а
освен това пропорционалната такса с оглед вземането по изп. лист следва да е в
по-малък размер. Посочените в поканата за доброволно изпълнение общо суми от 630 лв. и 114 лв. са неконкретизирани по вид и
размер без посочване на правно основание, на което се дължат и без да е указан
начинът, по който е изчислен размерът, а освен това сумата 114 лв. би следвало
да се включва в първата сума. Недължимостта на разноските от длъжника за предвидената в т. 9 от ТТРЗЧСИ такса, съответно за разноските по изпълнението, свързани с единственото му жилище, се аргументира и с т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК. Предвид изложеното моли
разноските по изпълнението да бъдат отменени, както и за отмяна на действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху
недвижимия имот на длъжника и банковата му в сметка в "ОББ" АД и да се
постанови вдигане на възбраната.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателите Т.П. и М.Г. излагат съображения за неоснователност
на жалбата, като изтъкват, че по
делото е доказано заплащане на адв. възнаграждение, което е формирано в размера
установен в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които взема становище за неоснователност на жалбата
като
посочва, че адв. хонорар и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ са съобразно материалния
интерес по делото, обикновените такси са съобразно изисканите от взискателите и
изпълнени изп. действия и способи. Налагането
на запор и възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както
и описът на такава вещ е допустимо
изпълнително действие. Излага аргумент, че банката следва да преценява, кои средства по сметката на длъжника са секвестируеми.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните,
както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК /длъжникът е уведомен за
наложените запори, възбрана и разноски на 15.08.2018 г. с получаване поканата за доброволно
изпълнение/ и от легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл.
435, ал.2 ГПК/, но въпреки това е
недопустима в частта относно действията - насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот поради несеквестируемост
на имота. Съображенията за това са следните:
В чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидено право на длъжника да обжалва насочването
на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Изпълнението на парични
вземания върху вещите на длъжника се осъществява чрез тяхното осребряване на
публична продан. Налагането на възбрана, без да са предприети действия
по осребряването на възбранения имот - опис, оценка и публична продан, не е
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, тъй като възбраната има
единствено обезпечителна функция в полза на взискателя. Аргумент за това е и т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, според което длъжникът може да упражни
чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на непотребима вещ, върху която е насочено
изпълнението до изтичането на едноседмичен срок от връчването на съобщението за
насрочване на проданта. В обобщение: защитата на
длъжника срещу предприемане на принудително изпълнение върху несеквестируема
вещ на длъжника се осъществява с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК против
насочването на изпълнението върху недвижимия имот, който той смята за
несеквестируем, а не чрез жалба против възбраната поради твърдяна несеквестируемост
на имота, която като изпълнителни действия не подлежи на обжалване. Данни
по изп. дело за извършване
на опис или на други последващи изпълнителни действия по отношение на имота /оценка, насрочването и
извършването на продан и т. н./ не се съдържат и не се твърдят в жалбата. Хипотезата на чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК е коренно различна и паради това напълно неприложима в случая. Предвид това жалбата в тази част е недопустима.
В останалата част жалбата е допустима за атакуваните действия по насочване на изпълнението
върху несеквестируем доход на длъжника от пенсия чрез налагането на запор
върху банковата му сметка в "ОББ" АД /чл. 435, ал.2, т.2 ГПК/, както и по отношение на
разноските /чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ и
следва да бъде разгледана по същество.
Относно насочване на
изпълнението върху вземането на длъжника по банкова сметка *** "ОББ" АД:
Съгласно т.13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което разрешение е възприето и в чл. 446а, ал.
2 ГПК, ако средствата от възнаграждение за труд и от пенсия са
постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, за тях се
прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл.
446а от ГПК; ако средствата са постъпили по банковата сметка до един месец
преди налагането на запора за тях също се прилагат правилата за пълна и
частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК, а ако
средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на
запора, то те са напълно секвестируеми.
В конкретният случай към датата на налагане на
запора на банковата сметка на длъжника в "ОББ" АД – 30.07.2019г. и видно от справка
от 29.07.2019г. от НАП /според която за длъжника няма данни за активни тр.
договори и че лицето получава безсрочна пенсия за осиг. стаж и възраст и безсрочна
лична социална пенсия за инвалидност общо в
размер на 356,33 лв./ и извлечението от банковата сметка на длъжника в "ОББ" АД за периода 30.11.2018г. до 07.08.2019г. ежемесечно са постъпвали единствено парични средства от „заплати и пенсии КТ“, за които няма данни ЧСИ да е изискал изпълнение от
банката, съответно да са превеждани от банката по сметка на ЧСИ. Последната
постъпила сума преди запора е 356,33 лв., съставляваща пенсия, постъпила на
08.07.2019 г., т. е. по-малко от месец преди налагането на запора и не е била
преведена от банката на ЧСИ, защото в изпълнение на указанията в запорното
съобщение и на основание чл. 446а, ал.1 и 2 от ГПК и чл. 446, ал.1 от ГПК е
несеквестируема, т.к. съставлява доход от пенсия под размера на минималната
работна заплата за страната към момента на налагане на запора /560лв./. В този
смисъл е и запорното съобщение изпратено на 30.07.2019г. до "ОББ" АД, с
което ЧСИ е посочил изрично кои суми попадат в обхвата на запора и кои са извън
него, като текстът на съобщението недвусмислено указва, че запорът, наложен от
ЧСИ не обхваща вземанията на длъжника за пенсии до размера на минималната
работна заплата и всички суми с такъв произход са оставени изцяло на
разпореждане на длъжника /в пълен размер/.
Несеквестируемостта защитава имуществените
обекти, които са необходими за издръжката на длъжника, и по отношение на
паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът (арг. ТР 2-2015-ОСГТК, т.
13). Важно е да се подчертае, че налагането на запор на
сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в
противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако
изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване
разпоредбите на чл. 446
и 446а от ГПК.
Твърдението на длъжника, че не е спазено
ограничението на чл. 446а, ал.
2 ГПК, не съответства на информацията от приложеното от него
извлечение, защото е видно, че запорното съобщение не е породило действие
спрямо пенсията му изцяло и тя му е изплащана в пълен размер, както преди, така
и след налагането на запора. Длъжникът е могла и е извършвала тегления
посредством банковата карта, която очевидно й е била издадена за обслужване на
сметката й, предвид че са налице доказателства /извлечение от банковата сметка на длъжника/ за
ежемесечни извършвани тегления на АТМ устройство в същия ден или малко след
това на постъпване на всяка месечна пенсия. Както се посочи по -горе, по делото няма доказателства
несеквестируеми вземания на длъжника за
пенсия или каквито и да е други суми от посочената й сметка в „ОББ" АД да са блокирани от банката и/или превеждани от банката по сметка на ЧСИ в изпълнение на запора, с оглед на което ЧСИ е
спазил ограничението на чл. 446а, ал. 2 ГПК. В тази връзка без значение е дали
ЧСИ ще постановени изрично разпореждане, с което да вдигне частично запорите,
наложени върху банковите сметки на длъжника по отношение на постъпващите сумите
с основание "пенсия" до размера на минималната работна заплата, тъй
като насочването на изпълнението, чрез налагане на запор по изрично разпореждане
на ЧСИ до банката не обхваща доходите на жалбоподателя от пенсия имащи
несеквестируем характер. Неотносими в тази връзка са обстоятелствата, че "ОББ"
АД е начислило по-високи такси за поддържане на запорирана сметка. С оглед на
това съдът намира, че жалбоподателката не е била лишена от възможността да
разполага с пенсията си в пълен размер, постъпваща по сметката й в
"ОББ" АД, поради което и оплакванията й за насочване на изпълнението
към нейно несеквестируемо имущество са неоснователни. Предвид това жалбата и в тази част е неоснователна.
Относно разноските по
изпълнителното производство:
Вземането на взискателите по изпълнителния лист към деня на образуване на изп. дело възлиза общо на 10 137,86 лв. и съобразно чл. 10, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 417,07 лв., което заедно с
възнаграждението от 200 лв. по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата /кредиторът е подал молба за
образуване на изпълнителното производство чрез упълномощен адвокат, в която молба са посочени различни
способи за изпълнение-запор върху вземания по банкови сметки и възбрана върху имот, осъществени от съдебния
изпълнител/ възлиза на 617,07 лв. Уговореното и платено
възнаграждение за адвокат от взискателите е 630 лв., който размер клони
към минимално предвидения по Наредбата и не е прекомерен
по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, още повече, че двамата взискатели са упълномощили
и платили възнаграждение за един адвокат.
По изп. дело ЧСИ е съставил сметка за начислените обикновени такси общо в размер на 114 лв., посочени в поканата
за доброволно изпълнение. При съответните аритметични изчисления съдът прави
извод, че таксите са били начислени по основание и размер в съответствие с
ТТРЗЧСИ и касаят дължимите от взискателя авансови такси за образуване на
изпълнителното дело и съответните извършени от съдебния изпълнител действия, а
именно за образуване на дело - 20 лв. /т.1/, изготвяне на покана за доброволно изпълнение и
връчването й от служител на съдебния изпълнител – 20 лв. /т.5/, извършване на всяка справка за длъжника и неговото
имуществено състояние – общо 10 лв. /т.3/, налагане на запори на банкови сметки - общо 30 лв. /т.9/, искане до съдията по вписванията за вписване на
възбрана - 15 лв. /т. 10/ - или общо 114 лв. с ДДС. Относно възражението за недължимост на разноските за такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ,
в конкретния случай изпращането на запорно съобщение от ЧСИ
за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна
банка“ АД – 30.07.2019г., е въз основа на справка от 29.07.2019г.
от БНБ /л. 9 от изп. дело/, видно от която длъжникът има банкова сметка ***,
като по изп. дело липсва върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът към датата на налагане на запора не разполага със сметка в тази банка. Ето защо е неоснователно
възражението на жалбоподателя-длъжник, че няма открити сметки в посочената банка и оттук
постановките в т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК са неприложими, съответно не са налице хипотезите
на чл. 79,
ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Идентични
са изводите и относно възражението за недължимост на разноските за такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ, свързани с единственото жилище на длъжника. Налице е изпълнително
действие, за което длъжникът носи отговорност за разноски, поради което не е налице основание за
незаконосъобразност и в тази част.
Жалбоподателят е навел и конкретни възражения относно таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1039,28 лв., посочени в поканата за доброволно изпълнение. Използваният в
текста на т.26 от ТТРЗЧСИ израз "събраната сума" ясно сочи, че
таксата се дължи само при реално събиране на паричното вземане, като размерът й
се определя в зависимост от събраната сума за погасяване на вземането /независимо
дали доброволно и/или чрез способите на принудителното изпълнение/. Липсва
основание за начисляването на пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху несъбран размер на вземанията, доколкото дължимостта
на същата би настъпила само при събиране на вземането, което е бъдещо несигурно
събитие. В случая по изп. д. липсва сметка, в която да е посочено върху какъв
материален интерес е начислена определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и въобще по изп. д. липсват данни вземането на
кредитора да е било частично или изцяло удовлетворено след започване на
принудителното изпълнение било поради извършено от длъжника доброволно плащане
и/или чрез способите на принудителното изпълнение, в т. ч. запори по сметки и
възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника и др. В този смисъл е и
Определение № 612 от
25.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2016 г., III г. о., ГК, в което се приема, че не е допустимо /юридически и
технически/ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ да се впише преди да са събрани парични суми чрез използвания по
конкретното изпълнително дело изпълнителен способ, тъй като този вид такса се
определя в процент от събраната сума. Освен това определянето по този начин на
пропорционалната такса е от значение за спазването на реда за удовлетворяване
на вземането - разноски, лихви, главница - чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което не може да
бъде известно нито в началото на процеса, нито в хода на неговата висящност. С оглед горното, като е определил таксата върху
вземане, което фактически не е събрано по изп. дело, ЧСИ е допуснал нарушение
на т. 26 от ТТРЗЧИ, съгласно който пропорционалната такса се събира съответно
на събраната сума, поради което е налице основание за незаконосъобразност в тази част.
Предвид изложеното, жалбата е частично основателна относно начислената
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1039,28 лв. и обжалваното
постановление за разноски от 30.07.2019 г. следва да се отмени в тази част. Жалбата
в частта против останалите начислени и възложени на длъжника разноски и насочване на изпълнението върху вземане на длъжника
за пенсия – чрез налагането на запор на банковата му сметка в
"ОББ" АД, е неоснователна и следва да се отхвърли. В останалата част - против насочване на
изпълнението върху несеквестируем имот чрез налагането на възбрана, жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
По разноските във въззивното производство
Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по
отношение разпределяне между страните на отговорността за разноските, поискани
и направени в настоящото производство.
Жалбоподателят-длъжник не претендира и не доказва
направени в настоящото производство разноски, поради което такива не му се
дължат.
Взискателите претендират, но не доказват направени в
настоящото производство разноски (липсват доказателства за заплатено адв.
възнаграждение, както и списък по чл. 80 ГПК), поради което такива не им се
дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 16978/21.08.2019г. от длъжника Л.Б.Н., ЕГН **********
*** постановлението за разноски /обективирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 14397/30.07.2019г./ по изп. д. № 20198130401011 по описа на ЧСИ A. В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, в частта му по отношение на начислената пропорционална такса
по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 1039,28 лв. с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 16978/21.08.2019г. от длъжника Л.Б.Н.,
ЕГН ********** *** в останалата й част против постановлението за разноски /обективирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. №
14397/30.07.2019г./ по изп. д. № 20198130401011 по описа на ЧСИ A. В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС – Перник, по отношение начислените и възложени на длъжника обикновени такси по ТТРЗЧСИ общо в размер на 114 лв. с ДДС и начислено адв. възнаграждение на
процесуалния представител на взискателите в размер на 630 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. № 16978/21.08.2019г. от длъжника Л.Б.Н.,
ЕГН ********** ***, в частта й против действията по изп. д. № 20198130401011 по описа на ЧСИ A. В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника
за пенсия чрез налагането на запор на банкова сметка *** "Обединена българска банка" АД със запорно
съобщение с изх. № ***
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
16978/21.08.2019г. от длъжника Л.Б.Н., ЕГН ********** ***, в частта й против действията по изп. д. № 20198130401011 по описа на ЧСИ A. В., с рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС - Перник, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника - апартамент, находящ се в ***, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 00612/2019 г. на Окръжен съд – Перник в тази част.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването
на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата част не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.