№ 206
гр. Благоевград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201045 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на “.....” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр...., ул....., с ЕИК ..., управлявано и представлявано от Р.Р.Д.
против Наказателно постановление № 01-002079 от 21.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Благоевград, с което за
нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416 ал.5
от Кодекса на труда и във връзка чл.414 ал.3 от Кодекса на труда му е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска да се отмени, като неправилно, незаконосъобразно и
несъответстващо на фактическата обстановка обжалваното наказателно
постановление, а алтернативно да се измени в санкционната част, като
санкцията се намали до законоустановения минимален размер. Излагат се
съображения, че административното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател не е осъществено, а акта и
наказателното постановление са постановени при съществени нарушения на
процесуалните правила по чл.57 ал.1 от ЗАНН, както и при нарушение на
материалния закон.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
управителят на дружеството, а се представлява от процесуален представител
– адв. З.И., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
защитната си теза и изразява становище по същество на делото, като моли
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Алтернативно на
това, ако съдът не приеме оплакванията му, моли съдът да намали размера на
1
наложената санкция до нейният минимален такъв. Претендира присъждане на
направените в хода на делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на наказателното постановление и изразява
становище по същество на делото, като моли съдът да го потвърди.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е частично основателна.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
При извършена проверка по работни места на 23.06.2021г. около 15.30
часа от М. ЛЮБ. СТ., Т.Г.К. и А.Л. С., трите служителки в Д „ИТ“ –
Благоевград относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на
обект – шивашки цех, находящ се в гр...., ул....., стопанисван от “.....” ЕООД
със седалище и адрес на управление гр...., ул....., с ЕИК ..., управлявано и
представлявано от Р.Р.Д. и извършена проверка по документи на 12.05.2021г.
на дружеството-жалбоподател е констатирано, че “.....” ЕООД в качеството му
на „работодател“ по смисъла на параграф I, т.1 от ДР на Кодекса на труда е
допуснало на 23.04.2021г. лицето Л.В. И. с ЕГН ********** да извършва
трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „шивач“, без да й е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се сочи, че се потвърждава от
попълнената в хода на проверката по работни места писмена декларация от
Л.В. И. (лист 17 от делото), в която същата удостоверява извършване на
трудова дейност от нея към момента на проверката при определено работно
място, длъжност, работно време, почивки в работния ден и трудово
възнаграждение, като е отбелязала в т. 4 и т.5 от декларацията, че не е
сключила писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател и не са й
предоставени екземпляр от документите по чл.63 ал.1 от КТ, като е отразила
началната дата, от която започнал да предоставя работната си сила на
дружеството – 23.04.2021г. След приключване проверката по работни места
дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка
по документи в Д“ИТ“ – Благоевград на 12.05.2021г. с призовка от 23.04.2021
г. (лист 16 от делото). При проверката по документи на 12.05.2021 г. в Д“ИТ“
– Благоевград се е явил законния представител на търговеца, който е
представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация
на предприятието, като е представил и Трудов договор от 23.04.2021 г.,
сключен с Л.В. И. (лист 18 от делото), който видно от приложената към него
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на
труда от ТД на НАП (лист 19 от делото) е регистриран на 26.04.2021г., 08:37
часа, т.е. след часа на проверката по работни места. За извършената на
2
23.04.2021 г. проверка по работни места и на 12.05.2021 г. проверка по
документи е съставен протокол за извършена проверка с изх. № ПР2113986
от 12.05.2021г. (лист 13-15 от делото), в който са изложени подробно
констатациите от извършените проверки. Предвид така констатираното
проверяващите приели, че е налице допуснато нарушение по Кодекса на
труда, поради което на 12.05.2021г. връчили с разписка за връчване и срещу
подпис на управителя Роза Делиова на дружеството-жалбоподател, Покана
(лист 22-23 от делото) да се яви в сградата на Д“ИТ“ – Благоевград на
19.05.2021 г. в 10:00 часа законен представител на “.....” ЕООД за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. На 19.05.2021г.
свидетелката М. ЛЮБ. СТ., в присъствието на свидетелката М. КР. ЦВ. и в
присъствието на управителя на дружеството Р.Р.Д., съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН № 01-002079 от 18.05.2021г. (лист 11 от
делото), с който квалифицирала осъщественото от “.....” ЕООД, като
нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. АУАН е предявен и връчен на
законния представител на дружеството на 19.05.2021г., който го подписал без
да отрази обяснения или възражения. Писмени възражения в
законоустановения срок постъпили срещу акта и заведени с вх. № 21055385
от 25.05.2021г. (лист 23а от делото), с които се сочело, че при проверката на
23.04.2021г. проверяващите не изследвали в пълнота и правилно
фактическата обстановка, като направили прибързани и необосновани изводи,
тъй като с посоченото в акта лице е било провеждано интервю за работа и все
още не е бил сключен трудов договор. Въз основа на този акт на 21.06.2021
година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, като
надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган,
издал атакуваното Наказателно постановление № 01-002079 от 21.06.2021г.
(лист 7 от делото), с което за допуснато административно нарушение по чл.63
ал.2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че “.....” ЕООД в качеството
му на „работодател“ е допуснало на 23.04.2021г. лицето Л.В. И. да извършва
трудова дейност в обекта на проверката – шивашки цех, находящ се в гр....,
ул....., стопанисван от дружеството-жалбоподател, на длъжност „шивач“, без
да й предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
представляващо нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, поради което
на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на труда във връзка с чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. НП е връчено на Р.Р.Д. –
управител на дружеството-жалбоподател на 07.07.2021г., като в
законоустановеният седемдневен срок, на 09.07.2021г. (лист 2 от делото)
срещу него постъпила и разглеждана в настоящото производство жалба.
По делото е приложена саморъчно попълнена Декларация от Л.В. И. от
23.04.2021г., в която същата декларира, че работи в “.....” ЕООД от
23.05.2021г., като шивачка в шивашки цех на дружеството в гр...., ул.“..., с
работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивка за хранене от 12:00 часа
3
до 13:00 часа, физиологична почивка от 15:00 до 15:15 часа, без сключен
трудов договор и без да е получила копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен трудов договор, с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 30 лева на ден.
Приложени са също Трудов договор от 23.04.2021г., сключен за
неопределено време между “.....” ЕООД, в качеството на работодател и Л.В.
И., за длъжността „шивач“, с работно време от 8 часа при 5-дневна работна
седмица и работна заплата 650 лева.
Представена е и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ, с изх. № 01388213027714/26.04.2021 г. от 08:37:06 часа, от която е
видно, че “.....” ЕООД е подало на 26.04.2021 г., 11 броя уведомления, които
са редовни и приети, едното от които е за сключения трудов договор с Л.В.
И.. От положеният подпис срещу името на лицето е видно, че същото
уведомление му е връчено.
Така отразените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. ЛЮБ. СТ. и
Т.Г.К., двете извършили лично и непосредствено проверката по работни
места, а впоследствие и проверката по документи в процесното дружество.
Същите са категорични, че при извършената проверка лицето Л.В. И. е
работила като шивач в проверявания обект – шивашки цех, като същата
работила на машина – шиела на шевна машина, като същата саморъчно
попълнила, подписала и предала на проверяващите декларацията, формуляр
от която й бил предоставена.
По делото е разпитана и Л.В. И., която установява с показанията си, че
вечерта на 22.04.2021г. й се обадила управителката на фирмата – Роза да се
уговорят за работа, като се разбрали на следващият ден да отиде в шивашкия
цех и да видят дали ще се справя, да види и условията. В 08:00 часа на
следващият ден 23.04.2021г. свидетелката отишла в цеха, но била помолена да
изчака, като чакала доста време. След обедната почивка влязла в цеха за да
види дали ще може да се справя с дадените задачи, като й била дадена да шие
пола. Малко след това в цеха влезли проверяващите от Инспекция по труда,
които раздали да се попълнят декларации, в който свидетелката посочила, че
няма трудов договор. След като си тръгнали проверяващите, управителя на
дружеството проверил свършената работа от свидетелката, одобрил я и едва
тогава сключили и подписали трудовия договор. На свидетелката й било
обяснено, че документите трябва да се вкарат в НАП и ще й се обадят, като
впоследствие й били дадени екземпляр от сключен трудов договор и
уведомлението от НАП. При предявяване на попълнената декларация,
свидетелката е категорично, че това е попълнената от нея декларация,
почеркът е нейният и подписът е положен от нея.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
4
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от М. ЛЮБ. СТ., на длъжност “старши инспектор” в Д
„ИТ“ - Благоевград, която се явява материално компетентна за това и дава
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката М. КР. ЦВ., която
е участвала при извършване на проверките по работни места и по документи,
респ. при констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че са спазени изцяло изискванията
на чл.42 ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН, като не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват
възраженията на дружеството в тази насока.
С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за
безспорно установено от обективна страна осъщественото от “.....” ЕООД на
разглежданото нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна
разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето Л.В. И. е
бил допуснато до работа на 23.04.2021г. около 15.30 часа от търговеца-
жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и
без копие от уведомлението, заверено от ТП на НАП. Не може да бъде
прието, че представеният по делото трудов договор с Л.В. И. е бил сключен
към 23.04.2021г., респ. към момента на проверката, тъй като видно от
представената справка този договор е представен за вписване н ТД на НАП в
08:37:06 часа на 26.04.2021г., респ. след осъществяване на проверката по
5
работни места от проверяващите и е било невъзможно този ден към 15:30
часа същият да е бил подписан, регистриран и връчен на работника, ведно с
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Дори напротив, установи се от една
страна, че към този момент на проверката по работни места на 23.04.2021г.
около 15.30 часа, Я. Л.В. И. е осъществявал трудова функция като „работник“
в проверявания обект – шивашки цех на дружеството-жалбоподател, което
обстоятелство е възприето, както от проверяващите, така и от самата Л.В. И.,
която отразила към този ден и час именно тези обстоятелства и в саморъчно
попълнена и подписана декларация, а от друга страна, видно от представената
справка от регистъра на трудовите договори на ТД на НАП към 23.04.2021г. е,
че за това лице няма сключен и регистриран трудов договор, както и
съответното уведомление по чл.62 ал.3 от КТ преди 08:37:06 часа на
26.04.2021г. В тази насока са и показанията на самата Л.В. И. непосредствено
пред съда, която е категорична, че сключила и подписала трудовия договор в
същият ден, но след проверката. Именно последните обстоятелства обуславя
извода, че към момента на осъществената проверка по работни места на
23.04.2021 г. около 15.30 часа Л.В. И. е работила като „шивач“ в шивашкия
цех търговеца без да й е бил връчен подписан от двете страни трудов договор
и уведомление по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, удостоверяващо вписването
му в ТД на НАП – Благоевград. С оглед на това, като е допуснал работника до
работа, без да има сключен договор между страните по трудовото
правоотношение и без да е изпратено уведомление до съответното ТД на
НАП, търговеца-жалбоподател е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение.
В разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено административно
наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
2 от КТ. В казуса безусловно “.....” ЕООД, в качеството му на търговец по
Търговския закон извършващ стопанска дейност и по смисъла на параграф 1
от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите
във въпросният строителен обект. Без значение е поводът по който Л.В. И. се
е наложило да изпълнява трудови функции в шивашкия цех, в нарушение на
трудовото законодателство и знанието или не, на това обстоятелство от
лицето, упражняващо функциите на работодател. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
осъществяване от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав
на разглежданото административно нарушение, което обуславя
установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се касае за
нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл.83
ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложената на “.....”
6
ЕООД “имуществена санкция”. Същата е в размер над-минималният такъв, а
именно на 2000 лева, като по делото липсват данни мотивиращи санкционния
орган да приеме наличието на завишена степен на тежест на разглежданото
нарушение или други основателни причини и мотиви за определяне именно
този размер на санкцията. Ето защо съдът намира за основателно
възражението на защитата, че така определеният размер на определената
„имуществена санкция“ следва да бъде намален до императивно установеният
от закона минимален размер, а именно до 1500 лева. Именно този размер на
санкцията отразява в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Изложеното като правна последица води до изменение на обжалваното
наказателно постановление в санкционната му част, като размера на
„имуществената санкция“ се намали от 2000 лева на 1500 лева.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Благоевград да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото
продължи в две съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което съдът намира,
че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер
според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на
делото, като над посочения размер искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 пред.2 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-002079 от 21.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Благоевград, с което на “.....”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр...., ул....., с ЕИК ..., управлявано
и представлявано от Р.Р.Д. за нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и във връзка чл.414 ал.3 от
Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две
хиляди) лева, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 2000 (две хиляди)
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
7
ОСЪЖДА “.....” ЕООД със седалище и адрес на управление гр...., ул.....,
с ЕИК ..., управлявано и представлявано от Р.Р.Д. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 – дневен срок пред
Административен съд Благоевград от всяка от страните, считано от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8