№ 1738
гр. Плевен, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430103255 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404,
р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от у.Х.М и П.В., чрез
юрк. Б.Т. /Пълномощник на управителите/ против П. П. К. с ЕГН **********,
адрес: гр. Плевен, ул. Серес 30,ет.2,ап.2, в която се твърди следното : между
страните Кредисимо EАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и П. П.
К., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски кредит №879192 на 19.05.2017 г. по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
1
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява се, че ако съдът приеме, че договорите не са сключени по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, то да приеме, че Договорът за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
Твърди се, че за потребителски кредит е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото
законодателство. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по
договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи
условия и Договор за потребителски кредит №879192 на 19.05.2017г. по
безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните
2
норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че на 19.05.2017 г П. П. К. е сключила Договор за
потребителски кредит 879192 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ N° 7Б, по
силата на който е получила сумата от 600 лв., срещу което се съгласила да
върне 12 броя вноски по 61,86 лева в срок до 20.05.2018 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение N 1 към Договор за
потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните са постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие
3
на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
На 19.05.2017г., ответникът П. П. К., ЕГН: ********** е сключила
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По
силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е
задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да
отговаря пред Кредисимо солидарно с П. П. К., ЕГН: ********** за всички
задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.
На 19.05.2017 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на П. П. К. по Договора за кредит. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.3.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г., в видно че страните са
постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение №1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част
от договора.
Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания
Договор за кредит № 879192 е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ***, като дължимата сума по договора е била в размер на 980.44
лв.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Връчването на съобщението за
4
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът
да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо
действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник
на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено.
Заявява се, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника -
ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата
искова молба.
Твърди се, че П. П. К. не е изпълнила в срок задълженията си по Договор
за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
настоящия момент задължението все още не е погасено.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за
установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника П. П. К.,
че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
сумата в общ размер от 980.44 лв., формирана както следва : главница по
Договор за потребителски кредит в размер на 600 лв., договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит в размер на 142.32 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 31.3.2017 г,
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в
размер на 238.12 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 20.05.2018г., както и лихва
за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се разноски, вкл. за азповедното производство.
5
Представените писмени доказателства следва да се приемат.
В срок е депозиран писмен отговор от П. П. К., с който исковете изцяло
се оспорват и се заявява следното : оспорва да е сключвала представения от
ищеца Договор за потребителски кредит с № 879192 от 19.05.2017 година.
Твърди, че от нейна страна липсва волеизявление за сключване на такъв
договор, било то по електронен път, както се твърди в исковата молба, било
то на хартиен носител. Не е приемала условията по договора и общите
условия към него. Не е получила и усвоявала сумата по кредита от 600.00
лева, т.е. кредиторът никога не й е предоставял в заем сумата от 600.00 лева
за посочения срок от време и при уговорените условия, твърдени в исковата
молба.
Излага, че нито в представения Договор за потребителски кредит с
№879192 от 19.05.2017 година, нито в приложението към него, има положен
неин подпис в качеството на кредитополучател, а са налице два подписа само
срещу наименованието „Кредисимо“. На всяка страница под Общите условия
за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД също има поставени по два
подписа, за които не е ясно от кои лица са положени.
В представения от страна на ищеца Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити също няма неин
подпис и твърди, че такъв формуляр не съм подписвала. Заявява, че по
делото въобще липсва заявление от нея за отпускане на кредит, с посочване
на неин адрес, телефон или имейл за връзка, от което следва, че тя не е
титуляр на посочената в неподписания от нея Договор за потребителски
кредит електронна поща. Предвид това не е налице възникнало
правоотношение между нея и „Кредисимо“ АД, в качеството й на
кредитоискател.
В Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, л. 20, са
посочени конкретните условия на кредита: размер на предоставения кредит
1000 лв.; срок от 12 месеца; брой погасителни вноски - 12; размер на
погасителните вноски 100, 01 лв.; лихвен процент по кредита - 35, 09% и ГПР
- 50 %. Посочено е, че общия размер на всички плащания е 1 200, 12 лв.
Прави възражение за нищожност на клаузи от представените от страна на
ищеца договори.
В Приложение №1 към договора за потребителски кредит са посочени
6
конкретните условия на кредита: размер на предоставения кредит 600 лв.;
срок от 12 месеца; брой погасителни вноски - 12; размер на погасителните
вноски 61.86 лв.; лихвен процент по кредита - 41.24 % и ГПР - 50 %.
Посочено е, че общия размер на всички плащания е 742.32 лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят се
задължава в срок от 10 дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от посочените обезпечения: 1 банкова гаранция
съгласно ОУ в срок от подаване на заявлението или 2 да сключи договор за
поръчителство с одобрено от кредитора дружество - поръчител, в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Посочено е, че одобряването на заявлението
при изпълнение на горните условия става до 24 часа, а при непредставянето
на съответните гаранции и обезпечения до 14 дни.
В чл.4, ал.2 от договора изрично е посочено, че в случай в посочения в
ал.1, изречение първо срок, кредитополучателят не представи съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
КРЕДИСИМО, съответно този договор, не поражда действие между
Кредисимо и Кредитополучателя.
В изпълнение на условията по чл.4, ал.1 по договора, към вече сключения
договор за кредит е сключен на същата дата и договор за предоставяне на
поръчителство от 19.05.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и мен, /какъвто
заявява, че не е подписвала/.
Съгласно договора „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на поръчител, се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, съгласно
който да отговаря пред дружеството кредитор, солидарно с главния длъжник,
за неговите задължения, възникнали по повод на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл.4 от договора за поръчителство, поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, като в случай че
изпълни задълженията на потребителя към кредитора, той има право да
поиска от потребителя: възстановяване на платените от него задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума, разноските, които е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото искане от кредитора за възстановяване
на сумата.
7
Самото възнаграждение, за което говори чл.4, ал. 1 от договора за
поръчителство не е посочено в него, а в Приложение № 1 към него, т. II, от
където се установява, че то е в размер на 44.23 лева на месец и се погасява
съгласно погасителен план. Или общата сума на дължимото по договора за
поръчителство е 786.55 лева.
Счита, че посоченото в чл.4, ал.1 от Договора за кредит условие, поставя
изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Клаузите относно обезпечеността на кредита не сочат на доброволност
при избора на обезпечение, а обратното, те са задължително условие за
сключване на договора за потребителски кредит, без значение дали.
кредитополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно
договореното.
Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Разпоредбата на чл.143
от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, доколкото и съгл. т.19 не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана с нов чл. 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г..
Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
8
възможност да влияе на нейното съдържание. Клаузата по чл. 4 от договора за
кредит е именно такава - предварително изготвена и задължителна, без
възможност на потребителя да влияе върху нея, в това число и относно избора
на дружество - поръчител.
Отделно от това самият договор за кредит не съдържа каквито и да е
взаимни уговорки между страните по него, индивидуализиращи параметрите
на облигационното правоотношение. Този договор е част от Общите условия
за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД, което само потвърждава
липсата на всякаква индивидуална уговорка между страните. Конкретните
параметри по облигационно-кредитното правоотношение са посочени в
Приложение № 1 към договора, както и погасителния план по него.
Съгласно посоченото в чл.4, ал.1 от договора за поръчителство, между
„Ай Тръст“ ЕООД и кредитополучателя, и в Приложение №1 към него, се
установява, че дължимото за поръчителството възнаграждение е в размер на е
44.23 лева и се погасява съгласно погасителен план. Това възнаграждение не е
включено в погасителния план към основния договор за потребителски
кредит, въпреки че е във връзка с него. Чрез изплащането на
възнаграждението за поръчителството, общия размер на дължимото във
връзка с договора за кредит става в размер на 786.55 лева, а не както е
посочено в договора за кредит от 742.32 лева. Съответно месечната
погасителна вноска става 65.55 лева, а не както е посочено в договора за
кредит от 61.86 лева.
Посочва, че чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на
интернет адрес https: //www. calculator.bg/l/barzi_krediti.html#imgl се
установява, че при месечна погасителна вноска от 65.55 лева по договора за
потребителски кредит, годишния процент на разходите /ГПР/ е 140.96 %.
Този размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон ГПР,
посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в т. 8 от
Приложение № 1 към договора, че същия е в размер на 50 %.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне
9
размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Предвид на това, че ОЛП на БНБ към момента на сключване на договора е
бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Този максимално
допустим размер е договорен и в първичния договор за потребителски
кредит, но той не отчита и не включва увеличението на ГПР след изплащане и
на вноската по договора за поръчителство.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Счита, че договорът
съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, които се изразяват
в следното:
На първо място самият договор за потребителски кредит е бланков и не
съдържа конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията
за неговото погасяване. Всички условия относно договора за кредит са
посочени в Приложение № 1 към договора, което съгл. чл. 17 , е неразделна
част от него.
Приложение №1 към договора, не съдържа всички изискуеми елементи
от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгл. чл.11, ал.1, т.7 и
т.9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а.
Погасителният план съдържа невярна информация относно
задължителното съдържание по т.9 и т.10 от чл.11, ал.1 ЗПК, относно
лихвения процент по кредита, както и относно годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
10
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Посоченото в Приложение №1 е невярно, поради това, че сочи, че
общото задължение по договора за кредит е 786.55 лева, а не колкото е в
действителност от 742.32 лева, а не както е посочено в договора за кредит.
Невярна и въвеждаща в заблуждение в Приложение №1 е и
информацията относно размера на ГПР по кредита, които не включват
вноските по договора за поръчителство, съответно посочено е ГЛП от 41,24
%, като е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ в размер на 50 %,
вместо действителните 140.96 %.
Счита, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна, а
доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата
е и нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Посоченото в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит условие, поставя
изпълнението на задълженията на кредитора в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля. Това по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 3 от ЗЗП е неравноправна клауза.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В тези случаи и на основание чл. 23
от с. з., потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Относно договора за предоставяне на поръчителство и договорът за
поръчителство заявява следното : сключеният договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД има само привидно самостоятелен
характер, доколкото формално в него не е посочено, че се сключва във връзка
с чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит. Обусловеността на договора
за предоставяне на поръчителство от договора за потребителски кредит се
установява от съдържанието на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Договора за
поръчителство, която сочи, че той има за предмет, солидарната отговорност
на поръчителя пред „Кредисимо“ АД, за изпълнение на всички задължения на
потребителя, възникнали, съгласно Договора за потребителски кредит, както
и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
11
договора за потребителски кредит.
Очертаният предмет на договора за предоставяне на поръчителство е
идентично с посоченото в чл.1 от договора за поръчителство между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Посоченото в договора за потребителски кредит, относно обезпечеността
на кредита не сочи на доброволност при избора на обезпечение, а обратното,
предоставянето на обезпечение за вземането на кредитора, е задължително
условие за сключване на договора за потребителски кредит, без значение дали
кредитополучателят е в състояние или не да го изпълнява, съгласно
договореното. Договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
- да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Нормата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит, е
„неравноправна клауза“ по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, тъй
като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, както и
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Значително и при това недопустимо съгласно чл.19, ал.4 ЗПК,
надвишаване на ГПР е било предвидено от самия кредитор и е в негова полза,
а самото увеличение нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за потребителски кредит.
Посочването в Приложение №1 към договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна и измамна информация относно
общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
/Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
12
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя,
е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора
клаузи, не са уговорени индивидуално и като такива са нищожни, поради
което и не подлежат на изпълнение.
Като не подлежи на изпълнение разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора за
потребителски кредит, то изцяло нищожен се явява и сключеният въз основа
на него договор за предоставяне на поръчителство. Нищожната разпоредба на
чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит не поражда и задължение за
сключване на договор за поръчителство с избрания от кредитора поръчител.
Създадените с договора за предоставяне на поръчителство правоотношения
не могат да възникнат, поради което и за поръчителя не може да възникнат
правата по чл. 4, ал. 2, т. 1-3 от договора за предоставяне на поръчителство,
конкретно в случай че е платил на кредитора всички задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, да иска възстановяване на
сумата на платените от него задължения, както и законната лихва върху
платената от него сума, също и разноските които е направил.
Липсват доказателства, че праводателят „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнил
задълженията си по чл. 2 от договора за предоставяне на поръчителство,
съответно и по чл.2 от договора за поръчителство, като е заплатил всички
задължения на кредитополучателя към кредитора, произтичащи от сключения
договор за кредит. Само надлежно изпълненото задължение на поръчителя,
при наличието на действителен договор за поръчителство, може да породи
неговото право да иска регресно възстановяване на платеното, включително и
всички разноски за това. Отсъствието на извършено плащане от поръчителя
не поражда права за регресно претендиране на платеното от него, поради
което и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 ЗЗД той не може да
встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Представеният договор за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и потребителя поради своята акцесорност и основаност на
нищожната клауза на чл.4 от договора за потребителски кредит, е изцяло
нищожен и не може да породи права и задължения за страните по него,
13
съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД от момента на неговото сключване. От това следва,
че не може да има изпълнение на един нищожен договор, какъвто се явява
договорът за предоставяне на поръчителство.
Счита, че нищожен, също на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е и сключеният
договор за поръчителство между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД.
Счита, че договорите за предоставяне на поръчителство между „Ай
Тръст“ ЕООД и потребителя, договорът за поръчителство между
„Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, поради което не пораждат
права и задължения за страните по тях.
Счита, че процесният договор за цесия е частично нищожен и излага
подробни съображения в тази връзка.
При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на всички искови претенции.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява и не
е ангажирало становище по предмета на делото.
В о.с.з. ответницата се представлява от адв.Ю.С., която поддържа
отговора и моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, но по същество изцяло неоснователен и недоказан.
Следва да бъде отхвърлен.
Видно от приобщеното по настоящото дело ч.гр.д. №2505/2023год. по
описа на ПлРС е, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответната страна за
сумите, предмет на настоящата искова молба. В срок е постъпило
възражение, с което се оспорва вземането на заявителя-кредитор.
В хода на администриране на делото е постъпил писмен отговор, с който
ответната страна оспорва наличието на валидно сключен договор за
потребителски кредит. В тази връзка, с постановяване на определението по
реда на чл.140 от ГПК съдът е открил производство по оспорване валидността
на порцесния договор и е указал на ищеца да заяви изрично дали ще се
14
ползва от същия, респ. в случай, че ползва – да представи на електронен
носител съответните данни във вр. със сключването му за нуждите на
техническа експертиза. Съобщението е редовно връчено на ищеца и нито в
дадения 3-дневен срок, нито в срока до първото о.с.з. същият е изразил
становище. При това положение съдът приема, че представените и оспорени
от ответната страна писмени документи следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото, което обосновава отхвърляне на предявените
искове.
При този изход на процеса на ищеца не се дължат разноски.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
разноски по делото за един адвокат – в размер 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” №81 В,
представлявано от у.Х.М и П.В., чрез юрк. Б.Т. против П. П. К., с ЕГН
**********, адрес: ***, искове на основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено да дължи сумите 600лв. - главница по Договор за потребителски
кредит, договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за
потребителски кредит в размер на 142.32 лв. за периода от 19.05.2017 г. до
31.3.2017 г, законна лихва за забава върху главницата Договора за
потребителски кредит в размер на 238.12 лв. за периода от 19.05.2017 г. до
20.05.2018г., както и лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2505/2023год. по
описа на Плевенски районен съд , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15