№ 6628
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110144847 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.04.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Д.а, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №44847 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от А. Д. В. и Е. А. В., чрез
адв.Р. Р. от САК, срещу ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от ........- изпълнителни директори, с която се иска да се признае за
1
установена недължимостта на сумата от общо 1 820,35 лв., както следва:
спрямо А. Д. В.- недължимостта на сума от 910,17 лв., представляваща ½ от общия
размер на главницата за топлинна енергия по Изпълнителен лист от 05.08.2014 г.,
издаден по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117-и състав, като погасена по
давност, и
спрямо Е. А. В.- недължимостта на сума от 910,17 лв., представляваща ½ от общия
размер на главницата за топлинна енергия по Изпълнителен лист от 05.08.2014 г.,
издаден по ч. гр. д. № 16538/2012 г. по описа на СРС, 117-и състав, като погасена по
давност;
Посочва се, че за вземанията по изпълнителен лист от 05.08.2014 г., издаден по ч.гр.д.
№16538/2012г. по описа на СРС, 117 състав, е било образувано изп. дело №3543/2016г. при
......, по което ищците били конституирани като длъжници. Твърди се, че в хода на
изпълнителното производство са били предприети изпълнителни действия- изпращане на
запорни съобщения на 22.12.2016 г. и налагане на възбрана върху недвижим имот на
10.01.2017г. Сочи се, че на 19.09.2019г. взискателят е подал молба за извършване на опис, а
на 11.12.2019г. и на 13.08.2020г. били погасени задълженията за разноски и лихви чрез
принудително събиране на сумата в размер на 1050,70 лв. Твърди се, че в периода от
10.01.2017г. до 19.09.2019г. са изминали повече от две години без да бъдат предприети
изпълни действия, поради което изпълнителното производство е било прекратено по силата
на закона. Поддържа се, че при подаване на молбата от 19.09.2019г. за извършване на опис
взискателят не е подал заявление за образуване на ново изпълнително дело, както е
следвало. Твърди се, че всички действия, извършени след прекратяване на изпълнителното
дело се считат за процесуално незаконосъобразни, с оглед което поддържа да е настъпила
погасителна давност спрямо процесните вземания. Иска се присъждане на сторените по
делото разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.
......., с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа,
че перемпцията няма правно значение за настъпването на погасителната давност. Оспорва се
да е настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания. Претендира се
присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявенитe искoве
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело. Изпълнителното
производство е образувано на 03.11.2016г. във връзка с молба от взискателя ....., въз основа
на Изпълнителен лист от 05.08.2014г. по ч.гр.д. №16538/2012г. по описа на СРС, 117 състав,
издаден срещу Е. В. и А. В., за задължения за топлинна енергия, въз основа на постановено
съдебно решение по реда на чл.422 от ГПК. Извършени са справки по изпълнението от
съдебния изпълнител. Наложена е обезпечителна мярка „запор на вземане“ в ......., като с
Постановление от 10.11.2017г. е вдигнат наложения запор върху размера на получаваната
пенсия. Наложена е възбрана върху нива, находяща се в СО, р- н „......, която е заличена с
Постановление от 30.11.2022г. С Постановление от 11.09.2017г. на съдебния изпълнител е
намалено юрк. възнаграждение в изп. производство на 100 лв., а на 04.12.2017г.- на 50 лв. С
разпореждане от 10.08.2020г. по изп. дело по молба на взискателя е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника по изпълнението Е. B в ......., като на 13.08.2020г. е постъпил
служебен превод по сметка на ЧСИ от кредитната институция, от който сума от 570,03 лв.
на 24.08.2020г. е преведена по банков път на взискателя, /стр.141 и сл /. С Постановление от
28.11.2022г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп. производство е прекратено и са
вдигнати наложените обезпечителни мерки.
Служебно са изискани и приложени към настоящото производство ч.гр.д.
2
№16538/2012г. по описа на СРС, 117 състав и гр.д. № 62109/2012 г. по описа по описа на
СРС, 74 състав, по което е постановено с решение по чл.422 от ГПК, влязло в закона сила на
25.04.2014г., като на 05.08.2014г. заповедният съд е издал изпълнителен лист за главница и
мораторна лихва, съобразно решението на исковия съд.
Правните изводи на съда са следните:
На основание чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на
задължението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист, независимо от акцесорния
или самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава
само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен
ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респ. лицето, което е встъпило в
правата му.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изборени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изпълнителният процес не
може да съществува сам по себе си, тъй като целта му е да се осъществяват конкретни
изпълнителни способи. Давността се прекъсва с предприемането на всяко едно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Такива действия могат да бъдат
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
3
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В настоящия случай не може да се приеме, че е изтекла приложимата 5- годишна
погасителна давност за процесното вземане в рамките на образуваното изпълнително
производство, без през този период да са извършвани надлежно действия на принудително
изпълнение. В случая теченето на давността е прекъснато надлежно на основание чл.117,
ал.2 от ЗЗД на 10.08.2020г. с наложения запор на вземане върху банкова сметка в ......., от
който е реализирано изпълнение. Издаденият въз оснoва на влязло в законна сила съдебно
решение по исков процес по реда на чл.422 от ГПК изпълнителен лист води до установяване
на 5- годишна погасителна давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД за вземане, което се
погасява с по- кратка погасителна давност, каквото е в случая. Настъпилата „перемпция“ се
явява ирелевантна по отношение теченето на погасителната давност. От 10.08.2020г.
теченето на погасителната давност е надлежно прекъснато. С оглед на горното не може да се
формира извод за погасяването по давност на процесните задължения към момента, поради
което исковете на ищците се явяват неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай в полза на ответника следва да се
възложат разноски от 100 лв., представляващо определено в минимален размер
юрисконсултско възнаграждение, по реда на приложимата наредба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. В., ЕГН:********** и от Е. А. В., ЕГН: **********,
срещу ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от ........-
изпълнителни директори, отрицателни установителни искове за признаване недължимост на
сумата от общо 1 820,35 /хиляда осемстотин и двадесет лева и тридесет и пет стотинки/
лв., съгласно Изпълнителен лист от 05.08.2014г., издаден по ч.гр.д. № 16538/2012г. по описа
на СРС, 117 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН:********** и Е. А. В., ЕГН: **********, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, да заплатят на ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от ........- изпълнителни директори, сума в размер на 100 /сто/ лв.,
представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4