Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
и при участието на секретаря
Маргарита Димитрова, като разгледа търговско дело № 1185 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с
правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, във вр.
с чл.86, ал. 1 ЗЗД от Производствено-Потребителна
Обслужваща Кооперация „Н.С.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от председателя Ж.К., чрез адв. Ю.Н.,
САК, със съдебен адрес:***, офис 505-506 срещу Застрахователно дружество „ДЗИ –
О.З.“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч., заедно с всеки един от
изпълнителните директори Б.В., Е.Б.и Б.П., за сумата от 33 685 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили застрахователни събития
на 03.07.2017 година и на 25.07.2017 година по застрахователен договор обективиран
в застрахователна полица № 610117041000006/24.04.2017 година, ведно със законна
лихва считано от предявяване на иска (26.06.2020 година) до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 9 899 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.08.2017
година до датата на исковата молба (26.06.2020 г.).
Ищецът твърди, че е страна (застрахован)
по сключен с ответника (застраховател) застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 610117041000006/24.04.2017
година, с която в застрахователния период от 00,00
часа на 25.04.2017 година до прибиране на реколтата, но не по-късно от 20
ноември на текущата селскостопанска година, са застраховани селскостопански
култури – маслодаен слънчоглед 1296 дка и царевица за зърно първа култура 1418
дка. в
землището на с.Студена. Застрахователната полица била сключена при прилагане на
ОУ за застраховане на земеделски култури и Приложение въпросник с договорено
покритие Клаузи А, Б: градушка, буря, проливен дъжд и пожар, киша при
застрахователна сума 100 лева на дка.
Твърди, че през периода на действие на
застрахователното покритие, на 03.07.2017 година и на 25.07.2017 година
настъпили застрахователни събития - силна градушка, придружена с проливен дъжд
и силен вятър в землището на с.Горна Студена, при която са засегнати посевите
със слънчоглед и царевица.
След първото застрахователно събитие (от
03.07.2017 година) на 12.07.2017 година от експерт на застрахователя (П.Х.), в
присъствието на представител на застрахования (Р.Б.е извършен оглед и е изготвен
акт за оценка на щетите, с който са констатирани следните щети на земеделски
култури – за слънчогледа четвърта степен на поражения, а за царевицата – трета
степен –наранявания по растенията, които могат да причинят значително
намаляване на добива.
Излага се, че в акта е отразено по
отношение на царевичните насаждения в местността „Над гората“ констатирана щета
100% върху 5 дка и 25% върху останалите 761 дка в същата местност. В местността
„Лозето“ е констатирано, че всички 160 засети дка царевица са увредени,
определен е процент на увреждане 27%, а в местността „Старите лозя“ всички 492 дка
са пострадали и е определен процент на увреждане 20%.
Твърди се, че след второто
застрахователно събитие (градушката на 25.07.2017 година) е съставен протокол
на 02.08.2017 година, в присъствието на друг експерт на застрахователя (П.П.който отказва да определи в протокола размера на щетата в
проценти, въпреки отбелязването, че е налице трета степен на щета на царевицата
и увреждане на всички засети площи.
Сочи се, че с жалба от 11.08.2017 година
председателят на кооперацията е изразил несъгласие с извършения оглед като поискал
извършването на нов и реална оценка на щетата, посочвайки че вследствие на
силната градушка, придружена с проливен дъжд и вятър на посочените дати са
нанесени тежки поражения на царевицата-растенията са обезлистени, стеблата
увредени, царевичните зърна са увредени като е започнало гниене и образуване на
плесен.
Последвал е оглед, за който ищецът сочи
че няма връчен протокол, а застрахователят устно заявил че няма да отразява
реално настъпилите щети върху царевицата, а е достатъчно това, че щетата от
увреждането на слънчогледа ще бъде заплатена.
Поддържа, че за настъпилите
застрахователни събития по отношение на културата царевица не му е изплатено обезщетение,
поради което претендира присъждане на застрахователно обезщетение в размер от
33 685 лева, изчислено както следва: за местността „Над гората“ 5 дка със 100 %
щета -500 лева, 761 дка с 25% щета- 19 025 лева; за местността „Лозето“- 160
дка с 27% щета – 4320 лева, за местността „Старите Лозя“- 492 дка по 20% щета -
9840 лева, ведно със законна лихва считано от предявяване на иска (26.06.2020
година) до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на лихва за
забава върху сумата на застрахователното обезщетение за периода от 03.08.2017
г. до завеждане на исковата молба, в размер от 9 899 лева и разноските по
делото.
Ответникът Застрахователно дружество
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва да е
уведомен за настъпили застрахователни събития по процесната
полица. Оспорва в процеса на ликвидация на щетите да е установено подлежащо на
обезщетяване увреждане на застрахованата култура царевица. По отношение на
увредения слънчоглед, твърди да е изплатено определеното застрахователно
обезщетение. Поддържа, че съгласно приложимите към застрахователната полица
общи условия, застраховката покрива количествени щети, каквито в случая не е
имало по царевицата-разкъсването на листата на етапа на развитие на царевицата
не се отразява на добива.
Излагат се твърдения, че експертът П.Х.,
който не е спазил реда за определяне на размера на щетата, съгласно приложените
общи условия, е освободен от заеманата длъжност на 19.09.2017 година в рамките
на изпитателния срок поради несправяне. Твърди се, че при втория оглед на
02.08.2017 година от П.П.и окончателния оглед на
09.08.2017 година се е установило, че не е налице застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по полицата относно царевицата. Твърди се, че е
налице увреждане само на листната маса, което не влияе нито качествено, нито
количествено на реколтата и което е под изискуемия минимум на уврежданията, подлежащи
на обезщетяване, съгласно т.10.6 от ОУ, а именно – 5%. Поддържа, че именно този
протокол е меродавен. Твърди се, че е било извършено и заснемане с дрон над застрахованите масиви и създаване на ортомозайка, при което било установено че няма зони на пречупване
на растенията.
Излага твърдения, че в последствие обектът
е посетен и от комисия, която установила че листната маса е възстановена
напълно, че царевицата се развива нормално, формирала е зърна, а кочаните са с
нормален размер.
Твърди се, че застрахованият се е
съгласил с отказа за заплащане на застрахователно обезщетение и не е поискал
втора оценка.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени.Претендира разноски.
С допълнителната искова молба, ищецът оспорва
възраженията на ответника за липса на щета, че посочените в акта за щети
проценти са произволно определени, както и твърдението по отношение
професионалната компетентност на П.Х. като такива негодни да компрометират
изготвения от него акт за оценка на щети.
Твърди, че в представения от ответника
акт за оценка на щети са нанесени допълнения, които не са съществували към
момента на изготвянето му и не присъстват в копието на застрахования. Сочи се,
че огледът на 09.08.2017 година е компрометиран, че не са представени снимкови
материали, не е ясно какво обхождане и преброяване на растенията е извършил
експерта. Твърди, че с жалбата от 11.08.2017 година, изпратена на ответника по
имейл от ищеца, е оспорена оценката на щетата като не са спазени общите
условия, приложими в този случай, респ. не е извършена нова оценка.
Сочи, че посоченото в отговора облитане с дрон не е включено,
нито като процедура, нито като начин за определяне на процента на уврежданията.
С отговора на допълнителната искова
молба, ответникът поддържа всички наведени възражения в отговора на исковата
молба.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, а и от
приетите писмени доказателства се установява, че на 24.07.2017 година страните
са сключили договор за застраховка, обективиран в застрахователна
полица „Застраховане на земеделски култури“ № 610117041000006/24.04.2017 година
(л.86), по който са настъпили две застрахователни събития, на 03.07.2017 година
и на 25.07.2017 година (л.78 гръб.).
От застрахователната полица се
установява, че срокът на действие на застрахователното покритие по полицата е от
0:00 часа на 24.04.20217 г. до прибиране на реколтата но не по-късно от 20.11
на текущата стопанска година. Застраховани са две култури: слънчоглед маслодаен
- 1296 дка и царевица за зърно – първа култура - 1 418 дка, при покрит по
застраховката риск: градушка,
буря, проливен дъжд, пожар и киша и договорена застрахователна сума на декар от
100 лева.
Видно от застрахователната полица, застраховката
е сключена в съответствие с Общите условия за застраховане на земеделски
култури и Предложение– въпросник № 06/24.04.2017 година.
От приетия като доказателство по делото
опис на засетите култури се установява местонахождението на застрахованата
култура, предмет на исковата претенция, а именно: царевица в местностите
„Старите лозя“, „Над гората“ и „Лозето“.
Видно от представените от ответника и
приети като писмени доказателства по делото общи условия (л.51 и сл.), ответникът
застрахова земеделски култури и реколтата от тях срещу платена застрахователна
премия, доказателства за което са представени от по делото (л.84 гръб, л.85
гръб, л.86 гръб).
Съгласно общите условия (ОУ), застрахователното
събитие градушка, представлява валеж на ледени зърна или парчета със сферична
или неправилна форма, през топлите месеци на годината, причиняващи характерни
градобитни белези по зелените части на растенията, при настъпването, на което
подлежат на обезщетяване от застрахователя количествени щети, вследствие
прякото действие от ударите на градовите зърна,
изразяващи се в пречупване, разкъсване, оронване, нараняване и увреждане на
растенията и плодовете (т.2.1.). Застрахователното събитие проливен дъжд, представлява
интензивен валеж в голямо количество за кратко време с внезапно начало и край.
При настъпването му застрахователя покрива количествени щети, от прякото
действие на дъждовните капки, както в резултат на изравняване, извличане,
затрупване и затлачване от стичащи се водни маси (т.2.3.).
Редът за установяването на застрахователното
събитие, огледът и оценката на увредените култури са уредени в т. 8.1.- т. 8.15
от ОУ.
Съгласно т.8.1. при настъпване на
застрахователно събитие застрахованият е длъжен в срок от 5 работни дни от узнаването,
да уведоми писмено застрахователя чрез попълване на уведомление за щета по
образец. Видно от т.8.6. оценяването на засегнатите културите, се извършва по
масиви (местности, идентификатор – номер на блок на земеделско стопанство),
площи и идентификатор – номер на блока на земеделско стопанство, като за целта
се ползват описите от фактическите засетите, засадени площи с култури.
Разпоредбата на т.8.6.1. предвижда, че процентът щета се
определя по метода на преброяване и пресмятане на изцяло или частично увредени
и напълно запазени растения, които се вземат от пробни парцели с еднакви
размери, на равен интервал и разстояние.
Съгласно т.8.7. в зависимост от
развитието на увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на
първоначалната щета, се извършват две оценки: предварителна – веднага след
събитието и окончателна – непосредствено преди прибиране на реколтата. Предварителна
оценка се извършва: 1.) при млади растения, когато съществуват условия за
възстановяване; 2.) когато има трудност да се определи с точност размера на
щетата. Окончателна оценка се извършва при: 1) напълно унищожена култура; 2) презасяване
(презасаждане) на същата или друга култура върху
засегнатите от застрахователното събитие площи; 3) настъпило застрахователно събитие,
непосредствено преди прибирането или по време на прибирането на реколтата, или
загубите са ясно очертани при напълно завършено развитие на културата, 4)
прибиране на увредената култура на части; 5) наличие на незастрахователни
събития, които могат да увеличат щетата; 6) засегнатата от застрахователно
събитие площ с малки размери.
Размерът на щетата, установен при
окончателната оценка не може да бъде по-висок от тази на предварителната, с
изключение когато се провежда анкета на място от представител на Централно
управление на застрахователя и увеличението се одобри от него /т.8.8/.
Съгласно т.8.9.1. ако културите са
увредени два или повече пъти от застрахователни събития, при последната оценка
се съставя оценителния акт, като се вземат предвид и щетите от предшестващите
застрахователни събития. Ако застрахованият не е съгласен с оценката, може писмено
и не по-късно от 7 дни след запознаването с първата оценка, да поиска втора
оценка, но при условие, че увредените култури се запазят в същото състояние, както
при първия оглед или се оставят пробни парцели. За втората оценка
застрахованият може да посочи вещо лице на негови разноски, и при липса на
съгласие относно размер на щетите – двете страни посочват трето лице, чиято
оценка е окончателна. Резултатите от извършения оглед се отразяват в оценителен
акт по образец, който се подписва от двете страни и от вещите лица, препис от
който се връчва на застрахования. При щети от буря, смерч и проливен дъжд
обезщетение се изплаща след потвърждения на събитието от ХМС или протокол от
оценителна комисия доказващ наличието на застрахователно събитие. /т.8.12.-
т.8.15/.
Размерът на застрахователното
обезщетение се определя по реда на т.10.1.-т.10.6. Предвидено е застрахователното
обезщетение да се изчислява по видове култури, блокове и площи в съответствие
със застрахователните суми на декар по застрахователна полица.
Съгласно т. 10.6 щети до 5 % не се
обезщетяват.
На 03.07.2017 г. с уведомление вх. № 19
(л.39), застрахователят е уведомен от застрахования, че поради силна буря,
проливен
дъжд и градушка през нощта на 2-ри срещу 3-ти 07.2017 г. са нанесени големи щети
на застрахованите култури по посочени в уведомлението местности, вкл. царевица
в местностите „Старите лозя“, „Над гората“, и „Лозето“.
С последяващо уведомление от 26.07.2017
г.(л.40), застрахователят
е уведомен от застрахования, че вследствие на силна буря с градушка и проливен
дъжд на 25.07.2017 г. са нанесени щети на застрахованите култури по посочени местности
и площ на увредените култури, вкл. царевица в местностите „Старите лозя“ – 499
дка, „Над гората“ – 766 дка, и „Лозето“ 160 дка.
Като писмени доказателства по делото са приети
два акта за оценка на щети при земеделски култури – от 12.07.2017 г. и от
02.08.2017 г.. Първият акт, съдържа данни от предварителен оглед и оценка от
12.07.2017 година (л.87), подписан е от експерта на застрахователя П.Х. и от
представителя на застрахования Р.Б., като по отношение на културата царевица е
записана трета степен на поражения, което според описанието на пораженията –
т.4 от същия акт за оценка на щетите означава „нараняване на растенията, които
могат да причинят значително намаляване на добива (без нараняване на
плодовете). По отношение размера на щетата за културата царевица е посочено: Царевица
- местност „Над гората“, при засети 766 дка, увредени 5 дка – определен размер
на щета 100 %; а за 761 дка - определен размер на щета 25 %; местност „Лозето“
при засети 160 дка, увредени 160 дка – определен размер на щета 27 % и местност
„Старите лозя“ при засети 492 дка, увредени 492 дка – определен размер на щета
20 %. За фаза на развитие на културата по време на огледа млечна зрялост.
По делото е приет като доказателство последващ акт за оценка на щети на същата култура и
местности от 02.08.2017 година, подписан от експерт на застрахователя -П.П.и от представителя на застрахования Р.Б. (л.93), който съдържа
данни за трета степен на поражения, представляващи съгласно описанието в акта- „нараняване
на растенията, които могат да причинят значително намаляване на добива (без
нараняване на плодовете), във фаза млечна зрялост, при следните щетата за
културата царевица: местност „Над гората“, при засети 766 дка, увредени 766
дка, местност „Лозето“ при засети 160 дка, увредени 160 дка и местност „Старите
лозя“ при засети 499 дка, увредени 499 дка, без % на щетата, отбелязано като
„необезщетимо“.
На
втора страница на акта е записана дата на окончателен оглед и оценка 09.08.2017
година.
Видно от приетата като доказателство по
делото жалба изх.№ 44/11.08.2017 година от председателя на ППОК „Н.С.“ (л.13),
за чието получаване по имейл ответникът потвърждава в о.с.з.(л.98), председателят
на кооперацията- ищец е възразил срещу констатациите от огледа на 09.08.2017г.,
сочен за окончателен от застрахователя и е поискал извършването на нов оглед и
реална оценка на щетите /стр.69/.
По делото са разпитани свидетели на
двете страни за установява състоянието на засегнатата култура (царевица) по
време на огледите.
Първият свидетел на ответника С.Г.(л.99
и сл.) заявява, че през 2017 г. е работила в дирекция „Аквизиция“
на ответното дружество и се е занимавала със селскостопански застраховки.
Заявява, че е била помолена от колегите си в отдел „Застрахователни
обезщетения“ да прегледа документите по щетата и да отиде на контролен оглед,
поради което е запозната със събитието в Горна Студена по застрахователната
полица на кооперация „Н.С.“. Огледът, на който свидетелката присъствала бил
контролен и се провел след извършена окончателна оценка. Състоял се в края на месец
август-началото на месец септември, когато царевицата била в технологична
зрялост и преди прибиране на реколтата. По време на огледа присъствала другата свидетелка,
нейна колежка -М.С.и човек от външна фирма, който облитал
преди това мястото с дрон, агрономката и вещо лице.
Обходени били всички блокове, упоменати в щетата, като спрели на няколко места
и окомерно разгърнали кочаните, погледнали как са съхранени и дали липсват
зърна. Състоянието на кочаните било нормално изхранени, зърната– добре
изхранени и с нормална дължина, уврежданията на кочаните били незначителни– в
рамките на 5%.
Вторият свидетел на ответника М.С.(л.100
и сл.) заявява, че през 2017 година била част от екипа на ответното дружество,
занимаващ се с управление на щети в направление бизнес земеделски култури и по
този повод била запозната със събитието в Горна Студена и щетата на
застрахованата кооперация „Н.С.“. Сочи, че била на оглед на щетата в края на
месец август, като част от комисия за установяване и определяне на културата и
щетата. Повод за огледа, било искане на застрахования за извършване на
контролен допълнителен оглед. Не си спомня големината на обходените блокове. По
време на огледа царевицата била в етап технологична зрялост, листата й били
изсъхнали. Кочаните били проверени за увреждания по зърната, като не установили
наличието на такова увреждане. Нямало място с щета 100 %.
Първият свидетел на ищеца Р.Б. (л.152 и
сл.) заявява, че през 2017 година е заемала длъжността „агроном“ при ищеца. Твърди,
че през 2017 г. имало опустошителна градушка, която нанесла много щети,
царевицата в млечна зрялост била с разкъсани листа и пробита шума, царевичните
зърна били наранени, миришели на мухъл. Свидетелката присъствала на всички
огледи с представител на застрахователя. След опустошителна градушка паднала на
2-ри срещу 3-ти юли, свидетелката присъствала на първия оглед на 12.07.2017 г.,
заедно с представителя на ДЗИ – П.Х., които взел проби и направил оценка. По
време на огледа, с представителя на застрахователя обходили царевицата в
местностите „Над гората“, „Лозето“ и „Старите лозя“, видели разпокъсана листна
маса на целите растения, както и поражения на царевичните зърна, имало паднали
растения. Присъствала и на втори оглед, след силна градушка на 25 юли, които
оглед се провел на 02.08.2017 г., в присъствието на представителя на ДЗИ –
Петко П., с когото посетили местностите с царевични посеви „Над гората“,
„Лозето“ и „Старите лозя“, а вредата отново била голяма – разкъсани листа,
увредени зърна и мирис на мухъл, което било записано в протокола, но не били
записани проценти на увреждане. Сочи, че щетите при втория оглед били
необратими и по-големи от тези при първия оглед. Заявява, че когато подписвала
протокола на 09.08.2017 г. не е знаела, че оценката е окончателна. Твърди, че
този протокол е дописан с текст „оценката е окончателна“, както и бележките в
графа 9 и 10, след като вече го е била подписала. Заявява, че не се е
разписвала за окончателна оценка на щетите и за това, че са „необезщетими“, а само за описаните увреждания на листната
маса, зърната и миризмата на мухъл. Сочи, че окончателната оценка се прави
седмица преди жътвата – края на месец септември началото на месец октомври. Заявява,
че след жалбата на председателя на кооперацията дошла голяма комисия, с която
свидетелката отишла по увредените царевични полета. Това се случило около
седмици след 11.08.2017 година. Протокол от огледа с комисията не бил съставен,
тъй като тя потвърдила, че няма нанесени щети, с което председателят на
кооперацията не се съгласил, а щетите били реални и видими.
Вторият свидетел на ищеца Б.И.(л.154
гръб и сл.) заявява, че от 2010 година работи при ищеца като отчетник по земята
и член на контролния съвет. Заявява, че през 2017 г. на територията на
землището два пъти паднала градушка, която засегнала всички култури на кооперацията,
най-вече царевицата. Свидетелката ходила на огледи самостоятелно и с
представители на кооперацията, веднага след събитието и на по късен етап. При
царевицата имало наранени стъбла, листа и щети по самите кочани. На по-късен
етап, при оглед се видели мухлясали зърна и загниване. Сочи, че в добри години
добива стигал 900 кг. до тон царевица, а за 2017 г. било около 600 кг. Заявява,
че от застрахователя са правени огледи и след двете градушки, като на първия
оглед имало опреден процент поражения, докато при втория такъв не бил определен.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено въз основа приложените по делото писмени доказателства и документация
предоставена от ищеца. Вещото лице С.Ф. дава заключение, че през 2017 година
количеството добита царевица за местността „Лозето“ е 109 900 кг., при
застрахована площ 160 дка, съответно среден добив 678 кг/дка. Общо добитото
количество царевица за 2017 година е 1 914 935 кг, от което количество 81 тона
са раздадени на съкооператори за лично ползване, а 1 833 935 кг са
продадени. Поради липсата на засяване с царевица в местността „Лозето“ през 2016
година и 2018 година вещото лице не дава отговор за количествата през тези
периоди.
Вещото лице сочи, че стойността на общо
добитата от ответника за 2017 година царевица е 280 лв./тон. В открито съдебно
заседание вещото лице твърди, че разполага са налице данни, че средният добив
засята царевица през 2019 година за тези 160 дка е 1160 кг на дка.
По делото е прието и заключение на
съдебно-агротехническа експертиза, изготвено въз основа на представения по
делото снимков материал, след изслушване на допуснатите свидетели и запознаване
с приложените писмени доказателства. Вещото лице Д.Н. дава заключение, като
разяснява, че до периода на процесните
застрахователни събития не са открити пропуски в технологичните мероприятия, извършени
от ищеца, което е показателно за вида на растенията, в случая силно развити, с
добре заложени и едри кочани, гарантиращи при нормално развитие висок добив от
декар царевица. Вещото лице излага, че фазата „млечна зрелост“ на царевицата, в
която се намира културата при настъпване на застрахователните събития,
представлява качествен и количествен етап в развитието на растението. Сочи се,
че листата са едни от най-важните растителни органи, доколкото чрез тях
растенията осъществяват фотосинтеза. Твърди, че всяко разкъсване на листата
води до намаляване процеса на фотосинтезиране, а от
там и възможността за изхранване на растението и до намаляване на добива. Разкъсаните
листа в процеса на вегетация не могат да се възстановят, което води до липа на микросреда
необходима за протичане на процесите до узряване. В този случай зърната остават
по дребни, спаружени, а в горната част на кочана дребни и няма да отговарят на
изискванията за качество, което ще се отрази на пазара за зърно. Вещото лице е
категорично, че всяка интервенция върху растението и нарушаването целостта на
органите му, особено листата, намалява добива на зърното (л.180).
Вещото лице на база снимковия материал
по делото, сочи че към 17.07.2017 година са видни разкъсани листа, преведени и прекършени
стъбла, затлачени места, което ще намали ареацията на въздуха и почвата. От
снимковия материал се виждат пожълтели разкъсани листа, суха листна маса по
земята, ударени и паднали кочани, пречупена връхна част. Въз основа на видяното
вещото лице дава заключение, че ще намалее добива на царевицата, но не се
ангажира само по снимковия материал да сочи размера на това намаление.Сочи, че
единствено по-ясно изразено е увреждането при първото събитие, описано в акта
от 12.07.2017 година с конкретните измерения в цифри.Твърди, че щетите се
градират в степени според увреждането и преценката до каква степен е пострадало
не само отделно растение, но и степента на увреждане на растенията в тази площ.
Обобщава, че в конкретния случай увредените в тази фаза растения не могат да се
възстановят до така степен, че да успеят да получат оптималните добиви от
царевицата, отговарящи на възможностите на земята, сорта и технологията на
отглеждане.
Относно добитото количество царевица в
трите местности дава заключение, че през 2017 година от местността „Старите
лозя“ добива е 425 580 кг.(л.193); от местността „Над гората“ добива е 546 000
кг. (л.191) и от местността „Лозето“ добива е 109 900 кг. (л.188), а за 2019 г.
от местност „Лозето“ добива е 188 800 кг. Общо добитото количество царевица за
2017 година от всички площи е 1 914 935 кг.
В о.с.з. уточнява, че в периода „млечна
зрялост“ царевицата завършва своя период на растеж и започва развитието и
царевицата в този период не може да се възстанови. Акцентира, че от снимките
след второто събитие вече се забелязват как първите листа са започнали да
изсъхват, а съхнат ли листата зърното не може да се храни. Счита, че след
второто събитие процента щети върху културата царевица е по-голям. Вещото лице
е категорично, че добивът се определя от размера на зърното, който в случая има
заложени зърна, който не се получават, съответно и добива не се получава.
Изтъква, че разликата между опитните полета (използвани за сравнение) и процесните имоти в годината на събитията е най- малко 30-40%
от средния добив. Сочи, че не може да
има пълно унищожаване на добива на 100%, което означава да се изрежат
растенията, а в случая процентите в протокола за щети от 12.07.2021 година
представлява средни проценти на щетата за определена площ и за определен блок.
Вещото лице сочи в о.с.з., че за
отделните местности приема процентите, дадени от експерта от първия оглед,
защото при липса на други замервания и предвид снимките от второто събитие,
където се забелязва как първите листа са започнали да засъхват, респ. няма как
да се изхрани зърното, при последващо изчисление уврежданията биха били дори по-високи, но това не може да
се докаже категорично, без наличието на данни след второто събитие и затова
приема първите за единствени и за
реални, тъй като царевицата в този период не може да се възстанови в никакъв
случай.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка
по делото, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ и по чл.409 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 33 685
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили
застрахователни събития на 03.07.2017 година и на 25.07.2017 година и нанесени
щети на културата царевица в местностите „Старите лозя“, „Над гората“ и
„Лозето“ и сумата от 9 899 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 03.08.2017 година до датата на исковата
молба (26.06.2020 г.).
С иск по чл. 405,ал.1 КЗ разполага застрахованият,
които е претърпял застрахователно събитие по договор за застраховка и
същевременно претендираното застрахователно
обезщетение представлява дължимата престация,
неизплатена от застрахователя по договор за застраховка.
По този иск в тежест на ищеца е да
докаже предпоставките за основателност на иска: 1) сключен договор за
застраховка на земеделската култура царевица; 2) настъпване на
застрахователните събития по смисъла на застрахователния договор; 3) вид и
стойност на вредите и размер на дължимото застрахователно обезщетение; 4)
надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника- застраховател
е да докаже наличието на изключен риск или основанията за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение, както и въведените твърдения от които черпи изгодни
за себе си правни последици и направените възражения.
По делото се установи сключване на
валиден договор за застраховка на земеделски култури между ищеца и ответника по
застрахователна полица №
610117041000006/24.04.2017 г. и ОУ към тях. Не се спори за заплащането на
застрахователните премии, поради което и договорът за застраховка е влязъл в
сила. Установява се, от приложените към договора приложение-въпросник и опис по
т. 4.2 от ОУ (л. 85), че е застрахована култура царевица в местност „Старите
лозя“ - 429 дка, в местност „Над гората“ – 766 дка и в местност „Лозето“ – 160
дка.
Няма спор по делото, че по сключената между страните
застраховка на 03.07.2017 г. и 25.07.2017 г. са настъпили застрахователни
събития - буря, проливен дъжд и градушка. На 03.07.2017 година и на 26.07.2017
година
от председателя на кооперацията ищец са подадени уведомления за щета, вкл. за
царевицата в местностите „Старите лозя“ „Над гората“ и „Лозето“.
Установява се, че на 12.07.2017 г. е
проведен оглед и е съставен акт за оценка на щети, от експерта П.Х., служител
на застрахователя и представител на кооперацията – Р.Б.. Относно местност „Над
гората“ е посочено, че от засятата царевица 766 дка са увредени 5 дка на 100% и
25% върху останалите 761 дка в същата местност. В местността „Лозето“ е посочени,
че всички 160 засети дка царевица са увредени, определен е процент на увреждане
27%, а в местността „Старите лозя“ всички 492 дка са пострадали и е определен
процент на увреждане 20%.
Установява се, че на 02.08.2017 г. е
извършен последващ оглед, след второто събитие от 25.07.2017
г., от представител на застрахователя П.П.и
представител на застрахования – Р.Б.. При този оглед е посочено засягане на
всички засети площи от трета степен, но не са посочени проценти на щетата.
На 09.08.2017 година е извършен нов
оглед от представителите на застрахователя и застрахования –П. и Б., именно при
този оглед в акта за определяне на щети /от 02.08.2017 година/ е посочено, че
се касае за необезщетими вреди, без да е посочена
причината (л.93-94), като в същото време
има отразяване, че една седмица преди жътва ще има окончателна оценка, а такава
е отразена от застрахователя една седмица
по-късно на 09.08.2017година.
При така установеното, съдът намира,
че ответникът Застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“ЕАД, не доказа основанията за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за щетите, нанесени на
застрахованата култура царевица в местностите „Над гората“, „Лозето“ и „Старите
лозя“.
Ответникът твърди, че не е налице
подлежащо на обезщетяване увреждане на
застрахованата култура, тъй като видно от данните, получеии
при облитането на дрона и
създаване на ортомозайка, няма зони с пречупени
растения.Твърди, че впоследствие обектът е посетен от комисия, която била
констатирала че листната маса е напълно възстановена и царевицата се развива
нормално, респ. събитието не се е отразило качествено и количествено на добива.
Също така сочи, че първият оглед от
12.07.2017 година , на който се позовава ищецът, е извършен от негов служител,
който по-късно бил освободен, поради несправяне с възложената му работа, както
и че посочените в този акт проценти са определени произволно и по информация на
застрахования.
Съгласно т.11.1 от ОУ, задължение на
застрахователя е, след получаване на известието за настъпила щета, да извърши
оглед и оценка на увредената култура в десет дневен срок и в срок до 15 работни
дни да изплати обезщетение или да уведоми застрахования с мотивиран отказ.
Доколкото застрахователят сам избира служителите си,
последният не може да прехвърли риска върху застрахования за начина на
осъществяване на огледа на щетите, както и дали са спазени разписаните в ОУ
правила за опис на щетите по т. 8.6 от ОУ. Соченото от ответника основание не е
сред изчерпателно изброените в чл. 408 КЗ.
Съдът намира, че застрахователят не
е спазил предвидената в ОУ процедура по установяване на щетите. Оценките,
извършена на 12.07.2017 година има характер на предварителна оценка, но последващата (след второто събитие) от 02.08.2017 година
извършена от друг експерт на ответника- П.П.не е изпълнена
по правилата на т.8.9.1. от ОУ, като в оценителния акт не са взети предвид уврежданията
от предшестващото застрахователно събитие. Същевременно, не се установява основанието,
на което е извършен третият оглед на 09.08.2017 година от експерта на
застрахователя П., доколкото не се установяват изискванията в ОУ за извършване
на т.нар окончателна оценка. Съгласно т.8.7. в зависимост от развитието на
увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на първоначалната
щета, се извършват две оценки-предварителна –веднага след събитието и
окончателна-непосредствено преди прибиране на реколтата. Не се установяват и
предпоставките на т.8.7.2 от ОУ.
Дори съдът да приеме за окончателна оценката от 09.08.2017 година, както
и, че са били налице предпоставките за извършването на окончателна оценка, то
по делото не се установява застрахователят да е спазил процедурата по т.8.12 –
т.8.14 от ОУ, която предвижда след подадено писмено възражение от застрахования
да се извърши повторен оглед и нова оценка. Ищецът е подал възражение на
11.08.2017 година срещу окончателната оценка, но не се установява да има
отговор от застрахователя, нито е съставен протокол от трети оглед, какъвто е
бил налице видно от показанията на свидетелката Б.. Не се установи кога точно е
проведен оглед след 09.08.2017 година, (за който сочат свидетелите), спазване на реда по ОУ,
както и какви са резултатите от същия.
Неоснователен е доводът на ответника,
че огледът и оценката на 09.08.2017 година са извършени по реда на ОУ, тъй като
не се установява, този оглед да е по искане на застрахования, като именно след
огледа на 09.08.2017 година е отразено в акта от 02.08.2017 година, че щетите не
подлежат на обезщетяване, а възражението на застрахования е след тази дата
/11.08.2017 година/.
Съдът
приема, че застрахователят не е спазил процедурата за оценка на щетите, предвидена в
приложимите ОУ към договора за застраховка, поради което същият не може да се
позовава на това неизпълнение, за да мотивира отказа си да изплати
застрахователно обезщетение, ако се установят предпоставките – настъпило застрахователно
събитие и щети върху застрахованото имущество.
Изложеното се установява и от заключението на вещото
лице в приетата и неоспорена от страните експертиза, а именно че е налице нарушение на правилата,
предвидени в ОУ- не е извършен оглед и вземане на проби от вече оформените
зърна, преди жътвата, не е съобразена препоръката с оглед резултатите от облитането на дрона, където
изрично е посочено, че оценката трябва да се извърши с помощта на броене, като облитането установява липсата на зони, а не на отделни
пречупени растения, поради което сочи че е било необходимо преброяване. а такъв
протокол липсва. Сочи, че като се има
предвид характера на събитието-силна градушка, придружена с проливен дъжд и
силен вятър, то задължително трябва да се извърши преброяване на растенията на
определени участъци според степента на тяхното увреждане и то в много участъци,
предвид факта че второто събитие не е
било по-слабо като интензивност от първото.
С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели,
акта за оценка на щети от 12.07.2017 година и заключението на
съдебно-агротехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, съдът намира,
че по делото се установява обема на настъпилите щети върху масивите с царевица,
местностите „Старите лозя“ „Над гората“ и „Лозето“.
Вещото лице Н. е анализирало
показанията и на свидетелите, и представения снимков материал по делото, както
и отбелязаното от представителя на ответника при огледа на 12.07.2017 г. –
непосредствено след първото застрахователно събитие.
В акта за определяне на щети от
12.07.2017 г. е посочена местността, където са настъпили щетите, масива и
площта. Неспазването на изискването по т. 8.6 от ОУ да се посочи описа на
блока, съответно, разделяне на участъци по т.8.6.2 от ОУ, не е основание да се
откаже изплащане на обезщетение.
Вещото лице подробно е разяснило
значението на листната маса за развитието на растенията във фазата „млечна
зрялост“, както и че наранената листа маса, която по показанията на
свидетелката на ответника М.С.„вече била изсъхнала“, е от ключово значение за последващото развитие на растенията чрез процеса
фотосинтеза и води до намалено количество на добива, тъй като зърното не може
да се храни, съответно по-ниско качество и добив на културата.
Следва да се отбележи, посоченото от
вещото лице, че по правилата на агрономията, при засаждане на земеделските
култури се спазва принципа за редуване на културите. В тази връзка от
съдебно-счетоводната и съдебно-агрономическата култура, се установява, че в
периода 2015 – 2019 г. само през 2017 г. в посочените местности е засята
царевица, а през 2019 г. само в една от местностите, като с оглед спазване на
агротехническите правила, през останалите години е заменена с други култури (л.162
и л.182).
Съдът не
споделя виждането на ответника, че не дължи плащане на застрахователно
обезщетение, доколкото няма намаляване на реализирания добив.
Установява се от изложеното от вещото лице в о.с.з. на
25.11.2021 година, че разликата в добива между опитните полета и в процесните имоти в годината на събитието е очевадна –
най-малко 30%-40% от средния добив. От трите имота, само местността „Лозето“ с
площ от 160 дка е реколтирана след 2017 година и през
2019 година, като добитото количество царевица през 2017 година е 109 900
кг към 188 800 кг през 2019 година.
Също така вещото лице е категорично в извода си че описаните увреждания дават отражение и
върху количеството и качеството на
реколтата, като царевицата не би могла да се възстанови, което се отразява на
добива на културата.
С оглед
обстоятелството, че и в протокола за оценка на щети от 02.08.2017 година от
представителя на ответника е записана трета степен на увреждане, както и
предвид това, че вещото лице е работило по изготвен и предоставен от ответника
снимков материал, отразяващ увреждане на листната маса до степен разкъсване,
преведени и прекършени стъбла, увредена земна маса, който снимков материал е изготвен
непосредствено след второто застрахователното събитие – градушка, проливен дъжд
и буря, като разясненията, дадени в експертизата, че първоначалните наранявания
на листната маса водят по изсъхване и че в тази фаза на развитие вече не се
формира нова листна маса, уврежданията са невъзстановими, съдът намира, че се
доказаха щетите, така както са посочени в първия протокол- акт за опис на щети,
изготвен на 12.07.2017 г. от представител на ответника, в присъствие на
представител на ищеца.
Ответникът
не оспорва настъпване на увреждания по застрахованата култура, а излага
твърдения, че не се доказват количествени вреди и че не се дължи обезщетение на
основание т.10.6 от ОУ, съгласно която не се обезщетяват щети до 5 %.
Ответникът не би могъл да се
позовава на липса на доказателства, които са в резултат на собственото му неизпълнение
на установените от него правила по т.8.6.1, 8.7. и 8.9.1 на ОУ, нито в липсата
на компетентност на използвания от него експерт при първия оглед, което не беше
доказано в настоящото производство.
Съгласно т. 8.6 от ОУ оценяването на
културите се извършва по масиви, площи и идентификатор, като според т.8.6.1
процентът щета се определя по метода на преброяване и пресмятане на изцяло или
частично увредени и напълно запазени растения. В конкретния случай това не е
изпълнено от застрахователя, както и процедурата по изготвяне на окончателна
оценка, поради което съдът на база събраните доказателства и приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по изготвената
съдебно-агрономическа експертиза, приема данните за щетата в изготвения акт от
12.07.2017 година.
Съгласно т.10.1 от ОУ
застрахователното обезщетение се изчислява по видове култури, блокове и площи в
съответствие със застрахователните суми на декар на застрахователната полица, а
съгласно т.10.5 размерът на
застрахователното обезщетение на декар е равен на договорената /определена
съгласно т.6.1/ застрахователна сума на декар, умножена с процента на
установената щета.
При съобразяване на посочените разпоредби,
събраните доказателства, изготвената съдебно.агрономическа експретиза
и правилото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер от 33 685 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
610117041000006/24.04.2017 година, за настъпили увреждания на културата
царевица, определено по реда на т.10.5 от общите условия (при изчисления %
щета, умножен със застрахователна
сума от 100 лева на дка, умножен по размера на засегнатите декари с култура),
от която 9 840 лева обезщетения за 20 % щета в местността „Старите лозя“, 4 320
лева обезщетения за 27% щета в местността „Лозето“ и 19 025 лева
обезщетения за 25% щета в местността „Над гората“ и 500 лева обезщетение за
щета 100% на 5 дка в същата местност „Над гората“.
При съобразяване разпоредбите на ОУ,
съдът намира, че под „щета“ в определен процент, страните са имали предвид
щети, засягащи определен масив, т.е. какъв процент от растенията в конкретния
масив са увредени. В случая в масив в местност „Над гората“ от 766 дка, е
констатирана щета 100%, засягаща 5 дка и съответно щета 25% в същия масив,
която засяга останалите 761 дка , респ. общата щетата в масива е над 5 % .
Поради изложеното възражението на ответника и в тази част е неоснователно.
Предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение следва за бъде уважен изцяло.
По отношение на акцесорния иск за законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение
На основание чл. 409 от КЗ, във
връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД и т.11.1.2 от ОУ, застрахователят дължи лихва за
забава след изтичане на 15 работни дни от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие/11.3.2. от
ОУ/. Тъй като в случая се касае до две събития по отношение на една и съща
култура и масиви, съдът приема че срокът тече считано от 09.08.2017 година
–последната удостоверена дата в акта от 02.08.2017 година и оказано съдействие по т.11.3.2.6 от застрахования на застрахователя
за осигуряване на достъп до увредените култури в изпълнение на задължението му
при настъпване на застрахователно събитие, и изтича на 30.08.2017 година, т.е.
ответникът дължи лихва за забава от 31.08.2017 година до дата на предявяване на
иска -26.06.2020 година.
Законната лихва върху главницата от 33 685
лева за периода 31.08.2017 година- 25.06.2020 година, вкл. изчислена служебно от
съда чрез електронен калкулатор www.calculator.bg възлиза на сумата от 9637, 65 лева,
като искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 9899 лева и за периода
от 03.08.2017 година до 30.08.2017 година.
По разноските
Разноски се
претендират от двете
страните.
С оглед изхода на делото, на ищеца
се дължат разноски съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал1 ГПК. Ищецът представя списък за разноски в общ размер на 5333,36 лева за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. С оглед правната и
фактическа сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания и при
съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, във вр.
с чл.7, ал.9 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до
сумата от 2200 лева. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 4132,27 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част на исковете, съответно –6,50 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден, на
основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 9,35 лева,
представляваща невнесена държавна такса /определена 1743, 36 лева, внесена
1734,01лв/
Ответникът е останал задължен за
разноски-не е изпълнил определението на съда от 25.11.2021 година за довнасяне
на допълнителен депозит в размер на 160 лева , поради което на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден за посочената сума.
Мотивиран от
гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.409 КЗ, вр. с чл.86 ЗЗД, да
заплати на Производствено-Потребителна Обслужваща Кооперация „Н.С.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 33 685 лева застрахователно обезщетение за настъпили
застрахователни събития на 03.07.2017 година и на 25.07.2017 година по
застрахователен договор обективиран в застрахователна
полица № 610117041000006/24.04.2017 година, ведно със законна лихва считано от
предявяване на иска (26.06.2020 година) до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 9 637,65 лева –
законна лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2017 година до датата
на предявяване на иска - 26.06.2020 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Производствено-Потребителна Обслужваща Кооперация „Н.С.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя Ж.К. иск за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата за разликата над
уважената сума от 9637, 65 лева до пълния претендиран
размер от 9899 лева и за периода 03.08.2017 година- 30.08.2017 година.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Производствено-Потребителна Обслужваща Кооперация „Н.С.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски
в размер на 4132,27 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА
Производствено-Потребителна Обслужваща Кооперация „Н.С.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер
на 6,50 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по
депозитна сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата 160
лева – допълнителен депозит за САЕ.
ОСЪЖДА
Производствено-Потребителна Обслужваща Кооперация „Н.С.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя Ж.К. да
заплати на Софийски Градски Съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 9,35 лева –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.