РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Смолян, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900044 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ.
ИЩЦАТА Р. АТ. ЕВТ., ЕГН********** с адрес с.Ер. р.,
ул.“Р.“ №*, община Златоград, чрез пълномощника и адв. Р. М., твърди в
исковата молба, че на 2.VІІІ.2020год., в с.Ст., община Зл., на ул.“В.Л.“ № **,
водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ с рег.№** **** ** Р.Ст.
Еф., не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното от него МПС,
вследствие на което е загубил контрол над автомобила, излязъл в ляво извън
пътното платно и се ударил в бетонна подпорна стена, с което реализирал
ПТП, при което сериозно е пострадала Р.Е., която е била пътник в
автомобила. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№ 371р-7329/2020год., като на водача Р. Еф. е издаден
АУАН серия Д №998436/2020год. След злополуката, пострадалата Р.Е. била
транспортирана в МБАЛ „Д-р Ат. Д.“АД гр.К.. Била е приета в отделението
по Ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки в двете ръце,
невъзможност за движение на двете ръце, оток и деформация на същите. След
извършените изследвания и прегледи, са установени: съчетано счупване на
1
диафизите на двете кости на лява предмишница /фрактури на диафизите на
двете предлакътни кости на лява ръка/, силна болка, оток, деформация,
ограничени движения на дясна гривнена област, дясна гривнена област -
фрактура на радиуса в долния край /фрактура на десния радиус на дясна ръка
на типично място/, болка, невъзможни движения, оток, нарушена функция на
крайниците и други. Поставена й е диагноза: съчетано закрито счупване на
диафизите на лакътната и лъчевата кост на лява ръка и счупване на долния
край на лъчевата кост на дясната ръка. След клинично обсъждане е взето
решение за провеждане на оперативно и медикаментозно лечение. На
4.VІІІ.2020год., под обща анестезия, е извършена оперативна интервенция,
при която е направено открито наместване с вътрешна фиксация - радиус и
улна. Поставена й е гипсова имобилизация и на 11.VІІІ.2020 год. Р.Е. е
изписана, като са й дадени препоръки да спазва указаните й режим и
поведение по отношение на увредените крайници, както и да приема
предписаното й лечение.
Пътният инцидент е причинил на Р.Е. внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Фрактурите на двете ръце
значително са затруднявали всички физически активности в ежедневието на
ищцата. Тя е изпитвала силни болки и дискомфорт от травмите, не можела да
движи ръцете си, да се храни и обслужва сама, да държи предмети в ръцете
си, чувствала слабост в тях, бързо се изморявала при минимална физическа
активност. Не е можела да спи нощем от болките, изпитвала тежест от
поставения гипс, сънувала кошмари, свързани с преживения инцидент. Имала
нужда от постоянни грижи от своите близки, заради фрактурите на двете ръце
и поставената гипсова имобилизация. Горепосочените увреждания са
затруднили значително ежедневието на ищцата. Заради силния изживян
стрес, както при самия удар при ПТП-то, така и при възстановяването и, Р.Е.
станала напрегната, тревожна и раздразнителна. Затворила се в себе си,
станала неуверена, особено когато контактувала с други хора. Зависимостта и
от непрекъснатите грижи на други лица, от които се нуждаела, също я
правели напрегната, тя се притеснявала и чувствала неудобство, че е в тежест
на своите близки, че не може да върши никаква домакинска работа и да се
грижи за семейството си, което я разстройвало. Изпитвала страх от
автомобили. Психологическата травма, тревожността и напрегнатостта,
отключени след злополуката, все още не са отминали. И към настоящия
момент ищцата продължава да страда от получените при ПТП травми, тъй
като не може да движи и използва пълноценно ръцете си. От справката,
извършена в Информационния център към Гаранционния фонд, се
2
установява, че към момента на ПТП, виновният водач, който е управлявал лек
автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** **, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София по застрахователна полица
№BG/30/120000985455, валидна от 9.ІV.2020год. до 9.ІV.2021год. Поради
тази причина, с молба вх.№4034/12.ХІ.2020год. ищцата е отправила до
ответното дружество застрахователна претенция, с искане да и бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и
неимуществени вреди. Към настоящият момент застрахователят не е изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск на
основание чл.432ал.1 КЗ. Ето защо ищцата моли Смолянският окръжен съд да
постанови решение,с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
гр.София, ЕИК200299615 да и заплати сумата 80 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от Р.Е. болки и
страдания, в резултат на причинените и телесни увреждания при ПТП на
2.VІІІ.2020год., ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция за
репариране на причинените вреди от ПТП- 12.ХІ.2020год. до окончателното и
изплащане и съдените разноски по водене на делото в настоящата съдебна
инстанция, като се присъди адвокатско възнаграждение на адв.Р. М. на
основание чл.38ал.2 ЗА за осъщественото процесуално представителство на
ищцата по делото. Присъдените суми следва да се платят по банкова сметка с
IBAN: BG ** **** **** **** **** ** в „Пощенска банка“АД с титуляр Р. АТ.
ЕВТ..
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Б. Г. Ив. и Ж. Ст. К., чрез пълномощника му юрисконсулт Ив. В., подава
писмен отговор вх.№2572/27.ІХ.2021год. /с дата на пощенското клеймо
24.ІХ.2021год./ на исковата молба. Ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек
автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** ** по застрахователна
полица№BG/30/120000985455. Но това правоотношение не е единствено и
достатъчно за заплащане на застрахователно обезщетение на ищцата. На
първо място- счита исковата молба за нередовна, тъй като в нея липсва пълно
3
описание на процесното ПТП, в резултат на което ищцата твърди, че са и
причинени неимуществени вреди. Ищцата не е описала механизма на ПТП,
липсват подробности за скоростта на движение на ППС в процесното ПТП,
маневрите, които са били предприети преди процесното ПТП и др.
релевантни факти. Поради липсата на пълно изложение на релевантните за
спора факти, ответникът твърди, че не може да упражни правото си на защита
в процеса. Освен това ищцата не е уточнила какви неимуществени вреди са и
причинени от процесното ПТП по вид и размер, т.е. „по пера“. И съответно
какво е имущественото изражение на всяка неимуществена вреда по вид. На
второ място- ответникът оспорва вината на водача на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег.№** **** ** Р. Ст. Евт., който не е нарушил правилата за
движение по ЗДвП и ППЗДвП и съответно не е причинил процесното ПТП,
така, както е описано в исковата молба. Счита, че не е налице елемент от
фактическия състав на деликта противоправно поведение. Според
ТР№2/6.VІ.2012год. по т.д.№1/2010год. на ОСГТК на ВКС, прякото право на
пострадалия по чл.432ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо
правото му на иск на деликтно основание по чл.46 ЗЗД. Т.е. претенция за
обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма
право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на
нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ.
невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ.
невъзникване на прякото притезание по чл.432ал.1 КЗ. Ответникът оспорва:
механизма на ПТП, твърдените травми на ищцата тяхното съществуване и
интензитет, както и медицинските разходи, свързани с тях, причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и претърпените от ищцата
травми. Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол с
пострадали лица, който е официален удостоверителен документ, но не се
ползва с материално доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй
като съставилият го орган не е присъствал лично на самото ПТП. Оспорва, че
следствие на процесното ПТП ищцата е преживяла стрес, душевни болки и
страдания, тъй като няма никакви доказателства за тях, а това са само
твърдения в исковата молба. Ответникът оспорва претенцията на ищцата за
присъждане на лихви, размера на претендираните лихви и началния момент,
от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния
4
иск. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, която в нарушение на императивната разпоредба на чл.137а ал.1
ЗДвП, не е ползвала обезопасителен колен в момента на възникване на ПТП.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД.
Претендира за присъждане на съдебните разноски по делото, съгласно
списъка по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. Р. М., становището
на ответника и неговият пълномощник адв. Н. Л., обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключенията на САТЕ, СМЕ и СПЕ, в
тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, на 2.VІІІ.2020год., около
19.40часа в с.Ст., на ул.“В. Л.“ №**, е настъпило ПТП, тъй като водачът на
лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ с рег.№** **** ** Р. Ст. Ефт.,
ЕГН**********, не е владеел непрекъснато МПС, което е управлявал,
загубил е контрол над автомобила, в резултат на което излязъл в ляво извън
пътното платно за движение и се ударил в бетонна подпорна стена, за което
му е съставен АУАН серия Д №998436/2.VІІІ.2020год. за допуснато
нарушение по чл.20ал.1 от ЗДвП. На основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 ЗДвП
е издадено наказателно постановление№20-0371-000347/28.VІІІ.2020год. от
началника на РУ на МВР- Златоград, с което на виновният водач Р. Ст.Ефт.,
ЕГН********** е наложена глоба в размер на 20лв., за допуснатото
нарушение по чл.20ал.1 ЗДвП, което е довело до настъпване на ПТП на
2.VІІІ.2020год. Наказателното постановление е влязло в законна сила на
26.ІХ.2020год., видно от представената като доказателство по делото
административно-наказателна преписка, водена срещу Р. Ст. Ефт. ЕГН
********** по повод процесното ПТП. При ПТП, настъпило на
2.VІІІ.2020год. е пострадала пътувалата на предна дясна седалка Р. АТ. ЕВТ.,
ЕГН**********, на която са причинени следните травматични увреждания:
съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кости на лявата ръка
и счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, с болки, оток,
деформация и ограничени движения на ръцете /видно от епикризата, издадена
на 11.VІІІ.2020год. от МБАЛ „Д-р Ат. Д.“ АД гр.Кърджали/.
5
Безспорно е по делото, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 2.VІІІ.2020год., е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка и модел „Рено Клио“ с рег.№** **** ** по застрахователна полица
№BG/30/120000985455, валидна от 9.ІV.2020год. до 9.ІV.2021год., сключена
със ЗАД “ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ АД гр.София, ЕИК *********.
По делото като доказателства се представят: медицинската
документация за проведено лечение на ищцата Р.Е. в МБАЛ „Д-р Ат. Д.“ АД
гр.К. и медицинската документация за проведено лечение на ищцата Р.Е. в
УМБАЛ „К.“ АД гр.Пловдив. От епикризата, издадена на 11.VІІІ.2020год. от
Отделението по Ортопедия и травматология в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“
АД гр.Кърджали се установява, че на 2.VІІІ.2020год., Р. АТ. ЕВТ. е
транспортирана в болницата, където е постъпила в отделението с фрактура на
двете предмишници, получени след ПТП-то. Окончателната диагноза е:
съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кости на лявата ръка
и счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Извършено е
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. От
епикризата, издадена на 16.ХІ.2020год. по ИЗ№23612 от Отделението по
Ортопедия и травматология в УМБАЛ „Каспела“ АД гр.Пловдив се
установява, че Р.Е. е постъпила в болницата на 11.ХІ.2020год. по спешност за
оперативно лечение. Извършена е фасциотомия, като е отстранена
остеосинтезата със съответния инструментариум, извършена е открита
репозиция и декортикация и е поставена компресивна плака на радиуса, на
улната кост е поставен пирон „Щайнеман“, с имобилизация за 60дни. Р.Е. е
изписана в добро състояние на 16.ХІ.2020год. На 25.І.2021год. ищцата е
постъпила отново в УМБАЛ „Каспела“ АД гр.Пловди за отстраняване на
остеосинтезата със съответния инстурментариум, като на 1.ІІ.2021год. е
изписана в добро състояние.
По делото са разпитани свидетелите Р. Ст. Ефт., Ф. Ю. К., Д.
А. Я. и Ант. Яс. Л..
Свидетелят Р. Е. е съпруг на ищцата Р.Е.. Твърди, че в деня на
произшествието, двамата били на гости в с.Ст., откъдето са роднините на
съпругата му. Той е управлявал лекия автомобил „Рено Клио“ с рег.№** ****
6
** на 2.VІІІ.2020год., който е собственост на предприемача Анг. Анг. от
гр.София. Твърди, че след като се прибрал от Германия, оставил собствения
му автомобил за техническо обслужване и ремонт в автосервиза на Анг. Анг.,
а последният му предоставил за ползване лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№
** **** **, докато тече ремонта на неговия автомобил. В късния следобед на
2.VІІІ.2020год., свидетелят и съпругата му тръгнали да се прибират в с.Ерма
река, където живеят. Времето било ясно, с добра видимост, суха асфалтова
настилка, като свидетелят управлявал автомобила с около 40км/ч. Трябвало
да направи десен завой до читалището в с.Старцево, но по средата на улицата
му изскочило куче и той, за да избегне удара с животното, се ударил в
насрещната бетонна стена. Движел се по улицата от училището към здравната
служба в с.Ст., където трябвало да направи десен завой и да поеме по пътя
надолу към с.Ер. р.. Свидетелят твърди, че както той, така и съпругата му
били с поставени обезопасителни колани, но ударът бил силен. При удара,
воланът на автомобила го ударил в гръдния кош и получил разместване в
рамото на лявата ръка, което все още го боляло. А съпругата му била с две
счупени ръце, като лявата ръка била видимо счупена, защото стояла
неестествено, а за дясната не било ясно, докато не направили снимка в
болницата. Свидетелят предполага, се съпругата му се е опитала да се защити
с ръце, след като видяла, че автомобилът върви към насрещната бетонна
стена. Свидетелят сам успял да излезе от автомобила, и да откопчае
обезопасителния колан на съпругата му, която не можела да си движи ръцете
и викала от болки. Линейката закарала съпругата му в болницата в
гр.Кърджали, където установили, че и двете и ръце са счупени. В болницата
гипсирали ръцете и и я изписали за домашно лечение. Наложило се
свидетелят да се грижи за съпругата си, тъй като ръцете и били счупени. Тя
успявала да се храни с дясната ръка, но за преобличане, къпане, лична
хигиена и за домакинската работа, му помагали две съседки. Свидетелят
твърди, че имат две деца, но те са в Германия, където живеят със семействата
си и работят, затова се наложило да иска помощ от съседките. Не си спомня
колко дълго е продължил оздравителния процес на съпругата му, тъй като
има проблеми с паметта от няколко години. Спомня си, че съпругата му не
можела да спи нощем от болки, чувствала се неудобно, че други хора трябва
да се грижат за нея като малко дете. След ПТП-то Р.Е. се променила, станала
по-затворена, често плачела, страхувала се да пътува с автомобил, като сядала
7
само на задната седалка. Сега съпругата му може да се справя с домакинската
работа, но тежката работа все още я върши той. Свидетелят твърди, че все
още не е възстановено в пълен обем движението на ръцете на съпругата му,
като тя има болки при всяка смяна на времето и не може да върши тежка
домакинска или селскостопанска работа. При ПТП-то силно е пострадала
предната част на автомобила, били счупени фаровете, смачкана решетката, и
изкривени ламарините.
Свидетелят Ант. Яс. Л. е от с.Ер. р., затова познава Р. Еф. и
Р.Е.. Твърди, че на 2.VІІІ.2020год. той също бил на гости в с.Старцево, като
заедно с неговите приятели били на една площадка близо до мястото на ПТП-
то. Видял, че син лек автомобил „Рено“ се движел с превишена скорост по
главната улица в с.Старцево, след което чул удар и видял, че автомобилът се
е блъснал в насрещната бетонна стена. Било привечер, лятно, ясно, слънчево
време, суха настилка на пътя, без мъгла, с добра видимост. След като чули
удара, свидетелят и неговите приятели веднага отишли на
местопроизшествието. Там той видял Р. Ефт., който управлявал лекия
автомобил и когото познавал от с.Ерма река. Свидетелят си спомня, че Р. Ефт.
и Р.Е. били с поставени предпазни колани. Р. Ефт. излезнал сам от
автомобила, а свидетелят помогнал на Р.Е. да откопчае колана, защото тя
била в шок и се оплаквала от болки в ръцете. Свидетелят се обадил на
телефон 112, като почти веднага на мястото на произшествието дошли
линейка и полиция. Твърди, че катастрофиралият автомобил се движел в
посока от училището на с.Ст. към центъра и читалището в селото. Но на
кръстовището, водачът на автомобила не могъл да вземе завоя и затова
продължил направо и се ударил в насрещната подпорна стена. Свидетелят
твърди, че на пътя е нямало никакви животни или други препятствия, просто
автомобилът се движел с превишена скорост, затова водачът не могъл да го
овладее, продължил направо и се ударил челно в подпорната стена. При удара
предницата на автомобила била смачкана, но предните врати можели да се
отварят, затова и пътуващите в автомобила могли да излязат от него.
Свидетелят твърди, че ударът на лекия автомобил „Рено“ станал в
насрещното ляво платно за движение на главната улица „В. Л.“ в с.Ст..
Свидетелката Ф. К. е от с.Ер.р. и е приятелка на ищцата Р.Е..
Тя работи в магазина на селото и живее близо до ищцата. Твърди, че след
като Р.Е. се прибрала от болницата, тя ходела да я къпе и преоблича, докато
8
другата свидетелка я гледала- хранела я, водела я до тоалетна и се грижела се
за домакинството. Свидетелката си спомня,че видяла странни железа да
изличат от ръката на Р.Е., които били ужасна гледка, а ръцете били
гипсирани. Свидетелката действала и психологически на ищцата, като и
давала кураж да се справи с травмите и болките. Счита, че е много
притеснително други хора да се грижат за човек, затова Р.Е. се чувствала
много неудобно, че други хора се грижели за нея, и била много отчаяна.
Близо шест месеца тя била с гипс на ръцете, след което отишла в болница в
Пловдив, където я оперирали и отново и сложили гипс. Новата операция се
наложило защото нещо станало с железата. Твърди, че Р.Е. не е ходила на
рехабилитация след като свалили гипса от ръцете и. Свидетелката била
рехабилитатор, като правела масаж на ръцете на ищцата, карала я да и маха за
довиждане, за да прави въртеливи движения с ръцете. Свидетелката близо
година се грижила за ищцата. Виждала, че Р.Е. има болки от фрактурите на
ръцете и взема лекарства, но не я е питала какви точно лекарства приема-
дали за успокоение на психиката или за болките в ръцете. Ищцата и се
оплаквала, че от болки не може да спи нощем. След като и свалили гипса,
ищцата не се възстановила напълно и можела да върши само по-леки работи.
За основно почистване на дома и помагат съседките все още. Твърди, че Р.Е.
се страхува от автомобили и дали ще се оправи напълно, защото все още не е
възстановила движението на ръцете в пълен обем. Сега е по-затворена, често
плаче и бързо се разстройва. Избягва да говори за катастрофата. Не може да
работи в градината, може да се грижи само за цветята.
Свидетелката Д. Як. е от с.Ер. р. и е съседка и приятелка от
детинство на Р.Е.. Твърди, че след катастрофата тя се е грижела за ищцата,
която била с две счупени ръце, които били гипсирани. Спомня си и че над
гипса на едната ръка стърчели железа. Твърди, че тя хранела ищцата, водила я
до тоалетната, грижила се за личната и хигиена, чистила къщата и помагала с
каквото може в домакинството. Но другата свидетелка Ф. К. я къпела и
обличала. Грижите по ищцата продължили 9 или 10 месеца, защото дори след
като свалили гипса, Р.Е. не можела да движи ръцете си. Ищцата ходела на
рехабилитация, но свидетелката не я е питала къде. Дори сега ищцата не е
напълно възстановена и не може да вдига повече от 1кг тежест, защото
ръцете я болят. Твърди, че Р.Е. била добра жена, много общителна. След
катастрофата се променила, станала по-нервна, не искала да говори и да се
9
събира с много хора. Страхувала се да пътува с автомобил. Счита, че
психиката на ищцата не е много добре след катастрофата, защото постоянно
плачела, не искала да говори за катастрофата, не можела да спи нощем, била
неспокойна, чувствала се неудобно и се срамувала, че други хора се грижат за
личните и нужди. Твърди, че ръцете на ищцата все още я болят, когато
времето се застуди, не може да ги вдига нагоре, защото има болки. Ищцата не
може да се справи сама с основно почистване на дома, затова тя и другата
свидетелка и помагат все още.
Вещото лице по назначената САТЕ инж. Г. Д. Т. в
заключението си твърди,че процесното ПТП е настъпило на 2.VІІІ.2020год.,
около 19.40часа, на кръстовището между ул.“В. Л.“, ул.“П.Я.“ и ул.“О.“ в
с.Ст. /видно от динамичната снимка към заключението/, в светлата част на
денонощието, при хубаво, ясно време, с добра видимост при дневна светлина.
В дадения участък на ул.“В. Л.“, пътят е хоризонтален с две ленти за
движение. Пътното платно е широко 7.86м, като лявата пътна лента е с
ширина 4.30м, а дясната пътна лента е с ширина 3.56м. Лекият автомобил
„Рено Клио“ с рег.№ ** **** **, управляван от Р. Ст. Ефт., непосредствено
преди удара, се е движил със скорост около 64км/ч, при ограничение на
скоростта за населеното място от около 40км/ч. Ударът е настъпил в
подпорна стена, в края на левия тротоар по ул.“В. Л.“ с.Ст.. След удара,
лекият автомобил се е установил на място, както е посочено на фиг.7 от
заключението. Към момента на настъпване на ПТП видимостта е била
нормална, при дневна осветеност, без мъгла или друга задименост. Двете
пътни платна са разделени с една непрекъсната линия. Вертикалната
планировка е следната: по двете пътни платна има пътни знаци Б27
/Забранени са престоят и паркирането/, Б24 /Забранено е изпреварването на
МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош/ и Д17 /Пешеходна
пътека/. Водачът на автомобила Р. Ефт. е пренебрегнал пътни знаци Б2 /Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и Д17 /Пешеходна пътека/,
като е завил на дясно със скорост от около 64км/ч. По думите на водача на
автомобила, по същото време, на средата на платното, е имало куче и водачът,
за да избегне удара с него, завил наляво, като загубил управлението над
автомобила, качил се на тротоара и се блъснал челно в насрещната подпорна
стена. Така той е реализирал процесното ПТП, при което е пострадала Р.Е..
Вещото лице счита, че скоростта, която водачът на лек автомобил „Рено
Клио“ с рег.№** **** ** е избрал, не е била съобразена и технически опасна,
с оглед метеорологичните, атмосферните и други условия на населеното
място. Ударът е настъпил в предната част на автомобила. В резултат на удара
силно е деформирана предната част на автомобила. При ПТП-то е пострадала
и пътничката на дясната предна седалка на автомобила, Р.Е.. Вещото лице
твърди,че лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** ** фабрично е
оборудван с 3-точков обезопасителен колан на предните и задните седалки. В
10
случая ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан и
настъпилите увреждания отговарят на механизма на процесното ПТП. Ако
ищцата е била без правилно поставен обезопасителен колан, независимо, че
инстиктивно е вдигната ръцете напред, за да се предпази при удара на
автомобила в насрещната бетонна стена, тялото и е щяло на полети напред и
от изместването на масовия център на тежестта и ъгловата скорост от
кинетичния момент, е щяло да последва удар в главата в предното стъкло.
Вещото лице счита, че ищцата Р.Е., виждайки, че автомобилът ще се удари в
насрещната стена, инстиктивно е вдигнала ръцете си напред, за да се
предпази от удара и се е ударила в арматурното табло пред нея. Твърди, че
при челен удар на колата в бетонната стена, се получава изместване на
масовия център, което съгласно теоремата на изменение на кинетичния
момент при удар, тялото получава кинетичен момент, респективно ъглова
скорост, като тялото получава движение напред. Предпазният колан е
ограничил движението на тялото на ищцата напред, но ръцете са били
свободно движещи се и при опирането им в арматурното табло са се
получили процесните травматични увреждания. Силата, която се получава
при удара и инерцията,с която жената се е движила с движещия се автомобил,
са допринесли за удара между двете сили, които са причинили фрактурите на
ръцете на ищцата. Вещото лице твърди, че в материалите по делото няма
данни за деформирани детайли и/или елементи вътре в салона на автомобила,
които могат или са наранили Р.Е., затова счита, че нараняванията на ищцата
не са от такива деформации на автомобила. Вещото лице твърди, че на място,
пред подпорната стена има тротоар, с малък банкет, който е способствал за
намаляване на скоростта на автомобила преди удара в бетонната стена. Затова
ударът не е бил толкова силен. Тъй като на мястото няма спирачен път, то
вещото лице счита, че водачът на автомобила не е натиснал спирачки. Ако
беше натиснал спирачките, нямало да се стигне до удара в насрещната стена.
Вещото лице е категорично, че водачът на автомобила Р. Ефт. има вина за
настъпилото ПТП, защото се е движил с превишена скорост от около 64км/ч,
на кръстовището не е спрял, като е пренебрегнал пътните знаци „Стоп“ и
„Пешеходна пътека“, загубил е контрол над управлявания автомобил, затова
не е могъл да вземе завоя и да продължи по пътя, а е навлязъл в насрещното
платно и се е ударил в насрещната бетонна стена.
Вещото лице по назначената СМЕ д-р Н. Ст. в заключението
си твърди, че в резултат на настъпилото ПТП на 2.VІІІ.2020год., ищцата Р.Е. е
получила счупване на лява лъчева и лакътна кост в средна трета с разместване
на фрагментите, както и счупване на дясна лъчева кост в дисталния край,
характерно като счупване на типично място. Механизмът на счупването
/получаване на травмите/ не може да се определи като директен или
индиректен, най-вероятно е от смесен характер. След травмата на мястото на
счупването се е получил оток и деформация, които са затруднили движението
на лявата предмишница. Дясната гривнена става също е отекла, деформирала
се е от типа на байонет. Движенията и са били болезнени, по възможни в
11
определен обем. В началото на травмата болките в лявата предмишница са
били с голям интензитет и сила, причинени от нарушаването на целостта на
лъчевата и лакътната кост, с получен хематом и оток в същата зона. След
настъпилите травматични увреждания на лявата предмишница, през острия
период, който трае непосредствено от настъпване на травмата до оказване на
спешната медицинска помощ, ищцата е търпяла значими болки и
дискомфорт, изразяващи се в невъзможност за обслужване и натоварване на
увредения крайник, оток и деформация, обхващащи мястото на фрактурите в
предмишницата и в дясната гривнена става. В подострия стадий, който
започва след направените манипулации, болките са били с по-умерен
интензитет и сила. В хроничния стадий, след операцията, болките постепенно
са намалявали, като е останал дискомфорта от отока и ограничените
движения в дясната предмишница. Вещото лице твърди, че на Р.Е. е
проведено оперативно лечение и метална остеосинтеза с плаки. Наложена е
гипсова имобилизация по повод опорочаването на остеосинтезата за 35-
40дни. След три месеца ищцата отново е претърпяла операция в УМБАЛ „К.“
АД гр.Пловдив, където е отстранен стария и опорочен остеосинтезен
материал, поставена е заключваща плака за лъчевата кост, игла „Щайнеман“
за лакътната кост и гипсова имобилизация на лявата ръка за 60дни. Дясната
гривнена става и специално лъчевата кост е лекувана консервативно с гипсова
имобилизация за 30дни. Вещото лице твърди, че продължителността на
лечебния и възстановителен процес е 4-5 месеца за лявата предмишница и 2
месеца за дясната гривнена става. През това време ищцата е търпяла
дискомфорт от носенето на гипсовата имобилизация и на двете
предмишници- за лявата предмишница при първата операция за 35-40дни и
30дни за дясната предмишница. След втората операция е носила гипсова
имобилизация за 60дни. През периода след сваляне на гипсовата
имобилизация, ищцата е имала персистиращ оток и на двете ръце, които са
ограничавали движенията в лявата предмишница, и оттам е нарушено
самообслужването и. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилите травматични увреждания на ищцата и процесното
ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2020год. Здравословното състояние на ищцата е
задоволително от общ характер. Оздравителния процес за подобни травми и
оперативна намеса трае 5-6 месеца. В процеса на оздравяване се правят
прегледи, които диктуват последващи рехабилитационни процедури.
Рехабилитацията започва веднага след сваляне на гипса, но в случая
рехабилитационни процедури и контролни прегледи на ищцата не са
документирани. В случая има данни за усложнения по време на първия
оперативен период- опорочаване на остеосинтезата. Понастоящем Р.Е. е
възстановена добре от приложеното лечение, като е останал дискомфорта на
двете предмишници след натоварване. Прогнозата за в бъдеще, въпреки
претърпените страдания от страна на ищцата на двете предмишници, е добра.
Дегенеративни изменения не може да влияят на фрактурата в лявата ръка, а
само при фрактурата на гривнената става на дясната ръка- може да настъпят
12
остеопорозни изменения и артрози. Останали са и белези от оперативните
интервенции.
Вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/ Д.Хр. Т.- магистър-психолог по социална приложна и
съдебна психология, в заключението си твърди, че ищцата Р.Е. е на 68
години, т.е. тя е в напреднала възраст /според класификацията, приета от
СЗО/. В тази възраст емоционалната сфера на човека е тясно свързана с
неговата активност и цялостна жизнена позиция. В случая, в продължение на
няколко месеца Р.Е. изпитва негативни емоции от ситуацията, която е
оценила като неблагоприятна и опасна. Като неблагоприятна е оценена от
Р.Е. невъзможността да се справя сама с грижата за себе си и домакинството.
Тя е направило едно болезнено сравнение за себе си, че от жизнена личност и
станала зависима личност и за най-дребните неща. Изменената жизнена
ситуация е довела до промяна в отношението на ищцата към себе си, тя се
чувства непълноценна, тревожна и подтисната. Тревожността е психично
състояние на човека, за което са характерни емоционална напрегнатост, лесна
възбудимост, очакване за нещо неопределено. Изразява се в страх, опасения,
затруднения, несигурност и безпокойство. Не са редки и проявите на
разстройство на съня, за което споделя Р.Е.. Като състояние на тревожността
при нея се проявява и страха от пътуване с автомобил. При злополуката от
2.VІІІ.2020год., Р.Е. е получила счупване на кости на двете ръце. Последвали
са медицински интервенции, две операции на лявата ръка, дълъг период на
възстановяване, които са оказали силно травмиращо въздействие, тъй като са
довели до невъзможност да се справя сама с грижата за личната си хигиена,
самообслужването и домакинските дейности за период от няколко месеца.
Необходимостта от чужда помощ и усещането, че не може да се грижи сама
за себе си са се отразили негативно на психологическото й благополучие.
Затрудненията при самообслужването носят стресогенен характер,
преживяват се като загуба на усещането за независимост и контрол,
предизвикват срам и неудобство, съпроводени с болезнено изживяване, което
се отъждествява с мъчително посегателство върху достойнството и
себеуважението й. Оценката и интерпретацията на събитията е в основата на
емоционалното й преживяване, довело до висока тревожност, подтиснатост,
напрегнатост, сетивна и емоционална чувствителност. Данните от
проведеното изследване очертават Р. АТ. ЕВТ., ЕГН **********, като
личност с повишена тревожност, ниска самооценка, песимистично настроена,
подтисната, с понижено настроение. Разкрива се наличие на социална
тревожност, неувереност, неумение за себепредставяне, податливост на стрес.
Насочена е към себе си, към своите мисли, чувства и преживявания.
Личността притежава известни ресурси, които позволяват да се справя с
дребните ежедневни неприятности, но не са достатъчни за преодоляване на
сериозни трудности и усложнения. Има ограничени възможности за
адаптация, особено в стресогенни ситуации, когато личностовото отреагиране
се проявява под формата на тревожност, напрегнатост, сетивна и
13
емоционална чувствителност. Състоянието на Р.Е. към момента на
изследването може да се квалифицира като състояние на загриженост, с
развиване на депресивна реакция. При извършеното психологично
изследване, независимо, че от пътно-транспортния инцидент и медицинските
интервенции е изминала повече от една година, при Р. АТ. ЕВТ. се
констатират: повишена тревожност, напрегнатост, чувство за неефективност,
невротичност и депресивност, съпроводени с емоционална лабилност и
подтиснато настроение. Личностовите особености на Р. АТ. ЕВТ. и
занижените възможности за справяне с травмиращи събития, създават
благоприятни условия за изпадане в депресивни състояния.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СМЕ,
САТЕ и СПЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени, както и
неоспорени от страните по делото.
Ищцата Р. АТ. ЕВТ., ЕГН ********** с молба вх.
№4034/12.ХІ.2020год. е отправила до ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
гр.София претенция за изплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, в размер на 80 000лв., но застрахователното дружество
не се е произнесло по застрахователната претенция и до настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка,която е
безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София, ЕИК200299615 да заплати на Р.
АТ. ЕВТ., ЕГН********** от с.Ер.р., община Зл. сумата 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените
от нея телесни увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2020год.,
който пътен инцидент е причинен от водача на лек автомобил „Рено Клио“ с
рег.№ ** **** ** Р. Ст. Ефт., ведно със законните лихви върху
претендираното обезщетение от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП на 12.ХІ.2020год. с извънсъдебна молба-претенция до
окончателното му изплащане.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
14
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователа писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка по
която застрахователят да плати обезщетението.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищцата Р. АТ. ЕВТ., като увредено
лице, е спазила изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като
с молба вх.№4034/12.ХІ.2020год. е отправила застрахователна претенция до
ЗАД «ДаллБогг: Живот и здраве» АД гр.София за изплащане на 80 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и
психически стрес, причинени от получените при ПТП на 2.VІІІ.2020год.
телесни увреждания. Тъй като застрахователят и до настоящия момент не е
отговорил на застрахователната претенция, увреденото лице Р. АТ. ЕВТ. е
15
предявила настоящия пряк иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София, който са процесуално
допустим. С разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл.45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и
здраве“АД гр.София, ЕИК200299615, в качеството му на застраховател по
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№**
**** ** по застрахователна полица №BG/30/120000985455, валидна от
9.ІV.2020год. до 9.ІV.2021год., сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД гр.София, ЕИК *********. Ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД гр.София не оспорва този факт и признава, че е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег.№** **** **, към датата на
настъпване на процесното ПТП- 2.VІІІ.2020год..
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
случая ищцата Р. АТ. ЕВТ. е материалноправно легитимирана да предяви
прекият иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като
при ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2020год. са и причинени следните телесни
увреждания: съчетано закрито счупване на диафизите на лакътната и лъчевата
кост на лява ръка и счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.
Тези травматични увреждания са и причинили болки, страдания и психически
стрес, някои от които продължават и до днес. Според чл.478ал.2 КЗ увредено
е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
16
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които
обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди,
за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован,
причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в
чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея
имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното
застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищцата е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 2.VІІІ.2020год., около
19.40часа, на кръстовището между ул.“В.Л.“, ул.“П. Я.“ и ул.“О.“ в с.Ст., тъй
като водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№СА 2900 МВ Р. Ст. Ефт.,
ЕГН**********, движейки се с превишена скорост от 64км/ч, при
ограничение на скоростта от 40км/ч за населеното място, пренебрегвайки
пътните знаци Б2 /Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/ и Д17
/Пешеходна пътека/, при завой на дясно на кръстовището, е загубил контрол
над управляваното от него МПС, при което автомобилът е излезнал в ляво
извън пътното платно за движение и се е блъснал челно в бетонна подпорна
стена. При настъпилия челен удар на автомобила в бетонната подпорна стена,
на пътувалата на предна дясна седалка в автомобила, Р. АТ. ЕВТ.,
ЕГН********** са причинени травматични увреждания- съчетано закрито
счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост на лява ръка и счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. На виновният водач Р. Ст.
Ефт., ЕГН********** е съставен АУАН№378/5.VІІІ.2020год. и с наказателно
17
постановление№20-0371-000347/28.VІІІ.2020год., издадено от началника на
РУ на МВР- Златоград, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20лв. за допуснатото нарушение по чл.20ал.1 ЗДвП- тъй като
водачът на МПС не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС,
при което е загубил контрол над автомобила и е причинил ПТП. Установено
е, че водачът Р. Ефт. не е употребил алкохол, защото е тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ №ARBB-0074,
тариран до ноември 2020год., който е отчел 0.00 промила.
По гореизложените съображения съдът счита за неоснователни
и недоказани възраженията на ответното застрахователно дружество, че
водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** ** Р. Ефт. няма вина за
настъпилото ПТП на 2.VІІІ.2020год. Напротив- както в настоящето дело, така
и в административно-наказателната преписка на РУ на МВР- Златоград,
образувана срещу Р. Ст. Ефт. безспорно е установено, че вина за настъпилото
на 2.VІІІ.2020год. ПТП има водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ с рег. №
** **** ** Р. Ст. Ефт. който е допуснал нарушение по чл.20ал.1 от ЗДвП.
Когато извършеното деяние осъществява както признаците на
престъпен състав по НК, така и на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, са
възможни различни варианти. В случая наказателно производство не е
образувано, а е наложено административно наказание на виновния водач Р.
Ст. Ефт., тъй като са налице законовите предпоставки за ангажиране на
административно-наказателната му отговорност за причиненото ПТП. Макар
да е изразено становище относно виновността на дееца, наказателното
постановление на административно наказващия орган не е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от
деянието. Това безспорно становище е обективирано в
ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.№112/1966год. на ОСГК на ВС и изразява
перманентното виждане на съда, че само влязлата в сила присъда обвързва
гражданския съд. Ето защо настоящия съд проведе пълно и всестранно
дирене на фактите за настъпване на ПТП на 2.VІІІ.2020год.
Няма спор по делото, че при ПТП на 2.VІІІ.2020год. на ищцата
Р.Е. е причинено телесно увреждане- фрактура на лява лъчева и лакетна кост
в средна трета с разместване на фрагментите и фрактура на дясна лъчева кост
в дисталния край, характерно като счупване на типично място. Механизмът
на получаване на счупването, според вещото лице по СМЕ, не може да се
определи като индиректен или директен, и най-вероятно е от смесен характер.
18
Но според вещото лице д-р Н. Ст. е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото на 2.VІІІ.2020год. ПТП и травмите на ищцата. На ищцата
е проведено оперативно лечение и метална остеосинтеза с плаки на лявата
предмишница и гипсова имобилизация на двете ръце. След три месеца,
поради опорочаване на стария остеосинтезен материал, в УМБАЛ „Каспела“
АД гр.Пловдив оперативно е премахнат стария остеосинтезен материал на
лявата ръка и е поставена заключваща плака на лъчевата кост на лявата ръка,
игла „Щайнеман“ на лакътната кост на лявата ръка и гипсова имобилизация
за 60дни. Продължителността на лечебния и възстановителен период, според
вещото лице по СМЕ, е 4-5месеца за лявата предмишница и 2 месеца за
дясната гривнена става. Дясната гривнена става и специално лъчевата кост е
лекувана консервативно с гипсова имобилизация за 30дни, като ищцата е
можела да се храни с дясната ръка, тъй като са били възможни ограничени
движения и хващания с пръстите на ръката.
Безспорно се установи по делото, че ищцата е търпяла болки и
страдания от получената травма. След травмата, на мястото на счупването се
е получил оток и деформация, които са затруднили движенията на лявата
предмишница и на дясната гривнена става. В началото на травмата болките в
лявата предмишница били с по-голям интензитет и сила- причинени от
нарушаване на целостта на лъчевата и лакътната кост, получения хематом и
оток в същата зона. През острият период, който настъпва след получаване на
травмата и продължава до момента на оказаната спешна специализирана
помощ, ищцата е търпяла значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в
невъзможност за обслужване и натоварване на увредения крайник, оток и
деформация, обхващащи мястото на фрактурата и цялата предмищница. В
подострият период, който настъпва след направените манипулации и
приемане на обезболяващи лекарства, болките са с по-умерен интензитет и
сила. В хроничният стадий, който настъпва след операцията, болките
постепенно са намалели, но е останал дискомфорта от отока и ограничените
движения в лявата предмишница, както и ограничените движения в дясната
китка. Пострадалата е търпяла болки и дискомфорт и от проведеното
оперативно лечение и метална остеосинтеза с плака, оздравителния процес на
която е по-дълъг, поради полученото усложнение- опорочаване на
остеозинтезния материал, което е наложило оперативно да бъде отстранен и
да се постави нова, по-модерна заключваща плака за лъчевата кост и игла
„Щайнеман“ за лакътната кост и гипсова имобилизация за 60дни. Ищцата е
търпяла дискомфорт и от гипсовата имобилизация, която е носила в
продължение на 35-40дни след първата операция и още 60дни след втората
операция на лявата ръка, през което време персистиращия оток е ограничавал
движенията в лявата предмишница и оттам е било нарушено
самообслужването и. Прогнозата на заболяването и е добра, тъй като костта е
зарастнала напълно, но е установено намаляване на силата на ръцете и болки
при претоварване.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
19
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. Застраховани лица са собственикът на
МПС, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползува автомобила на законно основание. В настоящия случай не е спорно,
че Р. Ефт. е ползвал лек автомобил «Рено Клио» с рег.№** **** ** на законно
основание, докато неговият собствен автомобил е бил на ремонт в автосервиз
на А. А. от гр.София.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД. Безспорно се установи по делото деликт- нарушение
на правилата за движение по пътища /чл.20ал.1 ЗДвП/ от страна на водача на
лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** ** Р. Ст. Ефт., който е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
“Далл Богг: Живот и здраве“ АД гр.София, което е довело до настъпване на
процесното ПТП на 2.VІІІ.2020год..Установи се и че деликтът е извършен
виновно /по непредпазливост/ от водача на лекия автомобил, който е
управлявал автомобила с превишена скорост от 64км/ч, при допустима
ограничена скорост за движение в с.Ст. от 40км/ч, не се е съобразил с
пътните знаци, като не е спрял на кръстовището на знака Б2 и Д17-
Пешеходна пътека, поради което при десен завой е загубил контрол над
автомобила, излезнал е в ляво извън платното за движение и се е блъснат
челно в насрещната бетонна подпорна стена, при което е причинил
травматични увреждания на пътуващата в автомобила Р.Е.. Установи се и
причинно-следствената връзка между извършеното по непредпазливост
деяния и травматичните увреждания причинени на Р. АТ. ЕВТ.- фрактура на
лява лъчева и лакетна кост в средна трета с разместване на фрагментите и
фрактура на дясна лъчева кост в дисталния край, характерно като счупване на
типично място.
Ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
която в нарушение на изискванията на чл.137а ал.1 ЗДвП не била използвала
обезопасителен колан. Напротив- от свидетелските показания на А.Л. и Р.
Ефт., от писмените доказателства - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 2.VІІІ.2020год. и АУАН№998436/2.VІІІ.2020год. на
20
органите на РУ на МВР- Златоград, и от заключението на САТЕ безспорно се
установи, че пострадалата Р. АТ. ЕВТ. е била с поставен правилно
обезопасителен колан, затова и не е получила при челния удар на автомобила
по-тежки наранявания, напр. черепно-мозъчна травма от удар в главата.
Поради което съдът счита възражението на ответника за неоснователно и
недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
2.VІІІ.2020год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания-физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
21
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
делото, че при ПТП на 2.VІІІ.2020год. са причинени телесни увреждания на
ищцата Р.Е.- фрактура на лява лъчева и лакетна кост в средна трета с
разместване на фрагментите, наложило метална остеосинтеза с плака и
метален пирон „Щайнеман“ и фрактура на дясна лъчева кост в дисталния
край, характерно като счупване на типично място, с гипсова имобилизация на
двете ръце, които са и причинили душевни болки и страдания. При
определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от общественото
разбиране за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към
момента на постановяване на решението, което разбиране е обусловено от
икономическата конюктура в страната, при отчитане на възрастта на
увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата
Р.Е.-68години, икономическата конюктура в страната и общественото
възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно
22
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Р.Е. за причинените му неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
и причинени при ПТП на 2.VІІІ.2020год., 60 000лв.. За разликата над
60 000лв. до претендираните 80 000лв. предявеният иск ще следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
травматичното увреждане и проведеното оперативно лечение, съдът отчете
силните болки и страдания, които ищцата е изпитвала от получените травми,
двете операции на лявата ръка за метална остеосинтеза с плака и поставяне на
пирон „Щайнеман“, с гипсова имобилизация на двете ръце за продължителен
период от време. Тези болки и страдания са продължили през целия
възстановителен период на пострадалата от 4-5 месеца за лявата
предмишница, което е причинило трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник за повече от 30дни, и 30дни за консервативно лечение с
гипсова имобилизация на дясна гривнена става, по-специално на лъчевата
кост. Болките и страданията, дискомфортът от травматичното увреждане и
извършената метално остеосинтеза с плака, са много силни, особено в острия
период, в началните дни след ПТП. Според вещото лице д-р Н. Ст.
оздравителният процес е протекъл в обичайните срокове за този вид
увреждане, но е бил съпроводен със силни болки и страдания, с дискомфорт
за ищцата /тя не е можела да се обслужва сама и е трябвало да разчита на
помощта на близки хора за физиологичните нужди след операцията и
поставянето на гипсовата имобилизация на лявата ръка за около 4-5 месеца/.
В началото болките са били изключително силни, интензивни и остри, в
последствие са намалели, като движенията на ръцете са възстановени в добър
обем. При Р.Е. е възможно пълно възстановяване от получените увреждания
за срок от 4-5 месеца, но поради липса на проведена рехабилитация и
контролни прегледи, възстановителния период е бил по-дълъг около
10месеца, според свидетелските показания на Ф. К. и Д. Я.. Рехабилитация,
само чрез „плетене с куки“, която лекуващите лекари от УМБАЛ „Каспея“
АД гр.Пловдив са посочили на ищцата, е крайно недостатъчна, за да се
възстановят в пълен обем движенията на ръцете на пострадалата. Но заради
недостатъците в здравната система, ищцата не е провела нужната
рехабилитация, поради което и движенията на ръцете все още не са
възстановени напълно по обем, а само в добър обем, според вещото лице д-р
С.. Което от своя страна се отразява на качеството и на живот, при
изпълнение на ежедневните дейности и грижи за домакинството.
На ищцата е нанесена и психоемоционална травма, която е
дала отражение, както през време на претърпяната злополука, така и след
това. От събраните по делото доказателства /заключение на СПЕ и
свидетелски показания/ безспорно се установява, че в резултат на ПТП,
получената травма, извършените операции и периода на възстановяване след
23
това, при Р. АТ. ЕВТ., ЕГН**********, се установяват елементи на преживян
силен стрес, довел до съществени промени в начина й на живот. Данните от
проведеното психологическо изследване очертават Р. АТ. ЕВТ., ЕГН
**********, като личност с повишена тревожност, ниска самооценка,
песимистично настроена, подтисната, с понижено настроение. Разкрива се
наличие на социална тревожност, неувереност, неумение за себепредставяне,
податливост на стрес. Ищцата е насочена към себе си, към своите мисли,
чувства и преживявания. Личността и притежава известни ресурси, които
позволяват да се справя с дребните ежедневни неприятности, но не са
достатъчни за преодоляване на сериозни трудности и усложнения.
Състоянието на Р.Е. може да се квалифицира като състояние на загриженост,
с развиване на депресивна реакция. При извършеното психологично
изследване, независимо, че от пътно-транспортния инцидент и медицинските
интервенции е изминала повече от една година, при Р. АТ. ЕВТ. се
констатират: повишена тревожност, напрегнатост, чувство за неефективност,
невротичност и депресивност, съпроводени с емоционална лабилност и
подтиснато настроение. Личностовите особености на Р. АТ. ЕВТ. и
занижените възможности за справяне с травмиращи събития, създават
благоприятни условия за изпадане в депресивни състояния. От заключението
по СПЕ се установява дълготрайна промяна в емоциите, поведението и
нарушение на социалното функциониране на ищцата. Счупените при
катастрофата ръце, последвалите две операции и дългия период на
възстановяване, са оказали силно травмиращо въздействие, като са изправили
Р.Е. пред невъзможност да се справя сама с отговорностите, свързани с
поддържане на личната и хигиена и домакинството. Слабостта на ръцете
пречи на способността й да изпълнява нормалните си ежедневни дейности,
което води до констатираните високи нива на тревожност и депресивност,
ниска себеоценка и преобладаване на песимистични мисли. Ищцата е
изпитвала чувство на унижение и срам, тъй като не е можела да се
самообслужва- не е можела сама да се храни, облича, къпе и е зависела
изцяло от грижите на други хора /разпитаните по делото свидетелки Ф. К. и
Д. Я./. Ищцата се чувства в тежест на своите близки и е изключително
неспокойна, тревожна и напрегната. Постоянно се притеснява, че не може да
се справя сама с битовите дейности, тъй като все още изпитва слабост в
ръцете и не можи да върши тежка физическа работа. Ограничила е
социалните си контакти заради силния дискомфорт, срамува се и е станала
по-затворена. При определяне на размера на неимуществените вреди съдът
отчете напредналата възраст на ищцата- 68години, поради което получените
травми са се отразили изключително негативно на психо-емоционалното и
състояние /тревогата дали ще се възстанови напълно, за да се грижи сама за
себе си и за домакинството си/.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-
12.ХІ.2020год. до окончателното му изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
24
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по
ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Р.Е.,
считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
12.ХІ.2020год.,Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на
ищцата законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция на
ищцата-12.ХІ.2020год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София да заплати по
сметката на СОС дължимата ДТ в размер 2 400лв., съобразно размера на
уважения иск.
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът
да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 258.75лв., съобразно
размера на уважения иск.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София да заплати на пълномощника на
ищцата адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2 796лв. с 20%
ДДС. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство на ищцата Р.Е., изчислено на база
материалния интерес по чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер
на 2 330лв., а дължимият ДДС, съгласно §2а от Наредбата е в размер на 466
лв.
25
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск, в размер на 212.50лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., съгласно чл.78ал.8
ГПК във връзка с чл.37ал.1 от ЗПП.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В настоящия случай пълномощникът на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение с включено ДДС, определено съгласно изискванията на
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и така е определено дължимото възнаграждение на адв. Р.
М., поради което липсва прекомерност на присъденото възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615,
представлявано заедно от изпълнителните директори Р. В. Мл. и Б. Г. Ив. да
заплати на Р. АТ. ЕВТ., ЕГН********** с адрес с.Ер. р., ул.“Р.“№*, община
Златоград, сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни
увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2020год., което е
причинено от водача на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№** **** ** Р. Ст.
Ефт. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
12.ХІ.2019год.- датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП
с извънсъдебна молба-претенция до окончателното изплащане на
обезщетението и 258.75лв. /двеста петдесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки/ разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, съобразно
размера на уважения иск, които суми следва да се преведат по сметка с с
IBAN: BG ** BPBI **** **** **** ** в „Пощенска банка“АД с титуляр Р.
АТ. ЕВТ..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. АТ. ЕВТ., ЕГН**********
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
26
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615, представлявано заедно от
изпълнителните директори Р. В. Мл. и Б. Г.Ив., иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, за разликата от 60 000лв. до 80 000лв.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София,
ЕИК200299615, представлявано заедно от изпълнителните директори Р. В.
Мл. и Б. Г. Ив. да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд дължимата
ДТ в размер на 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, съобразно
уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София,
ЕИК200299615, представлявано заедно от изпълнителните директори Р. В.
Мл. и Б. Г. Ив. да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адв. Р. Ив. М.,
ЕГН********** адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на ищцата в размер на 2 796лв. /две хиляди
седемстотин деветдесет и шест лева/ с ДДС.
ОСЪЖДА Р. АТ. ЕВТ., ЕГН********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК200299615 съдебни разноски в настоящата
съдебна инстанция в размер на 212.50лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, съобразно отхвърлената част на предявения иск, както и 360лв.
/триста и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
27