Решение по дело №84/2018 на Софийски окръжен съд

    Р Е Ш Е Н И Е

   №

          гр. София, 01.06.2018 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                               2.  РОСИНА ДОНЧЕВА

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 84 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

          Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 979 от 30.10.2017 г., на   РС - Пирдоп,  по  гр. д. № 317 по описа на същия съд за 2015г., с което е отхвърлен предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу ТЛП -  „С.П.“ АД за заплащане на сумата от общо 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи похабено лично имущество-личен автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № РВ 9315 МК, в размер на 1 000,00 лева  и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените болки и страдания, вследствие на настъпилото ПТП в размер на 1 000,00 лева, като сумите представляват частично предявени искове от цялостната искова претенция на горните основания в размер на 4 000,00 лева-имуществени вреди и 40 000, 00 лева-неимущестевни вреди, ведно със законната лихва на основание чл. 86 отЗЗД, считано от 27.09.2014 г. до окончателното плащане на присъдените суми, ведно с дължимите лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане и направените по делото разноски.

         Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалният и материалният закон. Излагат се съображения, че не са изяснени фактите от значение за случая и не е обсъден доказателствения материал, което довело съда до грешни правни изводи.

         Не било изяснено дали собственикът на МПС е обезщетен от застрахователна компания. От протокола за ПТП се установявало, че лицето управлявало МПС не е възразило по така съставения протокол. Според автотехническата експертизата настилката е била само мокра и шофьорът е могъл да предотврати произшествието като намали скоростта на движение. Длъжностното лице отразило произшествието не е направило снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.3 от Наредба № I-167  от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. Твърди, че процесният участък на ПТП, съгласно договор за обществена поръчка № Д-9 от 23.03.2011 г. се поддържа от изпълнителя „С.П.“ АД, който следва да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и да осигури безопасни условия на движение. Изпълнителят осъществява надзор по смисъла на чл. 50 ЗЗД за състоянието на пътя, което се потвърждава и от Сертификат № 89/30.09.2014 г., рекапитулация по сметки, констативен протокол за установяване на извършени дейности за месец септември 2014 г. и ежедневен отчет за район Златица, подписани от двете страни. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

         В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор по въззивната жалба от „С.П.“ АД.  Сочи, че е неоснователно твърдението на Агенция „Пътна инфраструктура“, че дейността по договора за обществена поръчка се извършва от "С.П.“ АД. Твърди, че процесният договор е сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител и сдружение „С.0000“, представлявано от Ц. Ц., с водещ партньор „П. Е. А.“ АД, като изпълнител. Участието на „С.П.“ АД като партньор в сдружението е в размер на 5 %. В разпределението на работата по изпълнение на процесния договор не е участвало с техническо ръководство, техници или работници, които да са осъществявали дейност, поради което не носи отговорност за вреди. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира разноски за производството.

         Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Пирдоп решение, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С решение № 119 от 18.10.2016 год. по гр. д. № 317/2015 год. Пирдопският районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на Г.А.Ч. *** сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи повреди по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ РВ0000 МК, както и сумата 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени болки и страдания вследствие настъпило на 27.09.2014 год. ПТП, като посочените суми представляват частично предявени искове, като общият размер на твърдяните вреди възлиза на 4000 лева за претърпените имуществени вреди и 40 000 лева – за неимуществените вреди, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 27.09.2014 год. до окончателното изплащане. Постановеното решение на РС-Пирдоп е потвърдено с решение №  178 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 852 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд, което е окончателно.

Агенция „Пътна инфраструктура“ е предявила срещу третото лице помагач С.П.“ АД обратен иск за заплащане на същите суми. Ответникът С.П.“ АД в отговора на исковата молба оспорва по основание и размер обратния иск.

От представения договор за обществена поръчка от м.03.2011 г. се установява, че страни по него са Агенция „Пътна инфраструктура“ /Възложител/ и Обединение „С. 0000“, със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ ., представлявано от Ц. И. Ц., с водещ партньор „П. Е.А.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, и партньори „С.- 00 П.“ АД, „Б.“ АД, „С.“ ЕООД, „П. п. – Д.“ ЕООД /Изпълнител/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи/ на 1263,690 км. републикански пътища на територията на Областно пътно управление ***.

            При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:  

За ангажиране отговорността наответника по обратния иск следва да бъде установен фактическия състав на нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД, с оглед установяване неизпълнение по договора за поддържане на републиканската пътна мрежа.

Видно от чл.5 от приложения по делото договор за възлагане на обществена поръчка, страните по същия са предвидили, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.Специално са включени в клаузите на договора реда за контрол и приемане на работите, както и отговорностите при неизпълнение.

Доколкото щетата е настъпила на 27.09.2014 год., релевантен за изхода на спора е въпроса за състоянието на пътя към тази дата и по чия вина на плътното е било налице наличието на масло върху мократа пътна настилка.

На първо място договорът за обществена поръчка е сключен с Обединение „С.0000“, със седалище и адрес на управление ***, с БУЛСТАТ ., представлявано от Ц.И.Ц. Като партньор в сдружението не се установява участието на "СК-00 П.“ АД с ръководство, техници или работници, които да са осъществявали дейност в разпределението на работата по изпълнение на процесния договор. Съгласно чл. 26-33 от процесния договор отговорността е на изпълнителя - Обединение „С.0000“, поради което само на това основание искът се явява неоснователен.

За пълнота следва да се отбележи, че видно от приложенения по делото сертификат  № 89 за действително изпълнените и приети ремонтни работи е, че работата е приета от възложителя, без да са направени възражения.

Действително, съгласно чл.33 от договора, припричиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение, или некачествено  изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.  Настъпването на вреди по лекия автомобил е безспорно установено, както се посочи, по силата на постановеното решение №  178 от 10.05.2017 г., по гр.д. № 852 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд. За ангажиране обаче на договорната отговорност на ответника по обратния иск, е необходимо и установяване на причинната връзка между настъпилата щета с неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора, както и нанормативните технически изисквания, за които е налице изрично  възлагане на дейност по поддържане на процесния участък /независимо дали същото е месечно, допълнително или извънредно/. 

Процесният договор между ответника и Обединение „С.0000“ носи характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл ЗЗД и отговорността за изпълнителя не възниква автоматично, а само при неизпълнение на възложената му работа. Ето защо, следва да бъде безспорно установено неизпълнение на възложената работа или нейното некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред. Настоящият съд счита, че доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Напротив, от представените от ответника по първоначания иск писмени доказателства - сертификат № 89, рекапитулация по сметки и констативен  протокол се установява, че конкретизираните по предметно и времево отношение ремонтни дейности към 30.09.2014 г., са изпълнени и надлежно приети от възложителя. С оглед предходното, съдът приема, че предвид липсата на доказателства за последващи възражения спрямо изпълнителя, не може да се приеме, че е налице предвидената в чл.33 от договора причинна връзка между вредатата и изпълнението на договора, за което третото лице – ответник по обратния иск да отговаря.

При горните изводи, предявения обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства за сторени такива, поради което не й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 979/30.10.2017г. по гр.д. № 317/2015 г. по описа на РС-Пирдоп.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                    

                           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                    2.