Решение по дело №2706/2022 на Административен съд - Пловдив

Образувано по жалба на Н.А.К., ЕГН: **********,***, чрез процесуалния представител адв. Я.К.,***, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Скайлер“ 12, ет. 3, против Ревизионен акт № Р-16001622000888-091-001/05.07.2022г., издаден от С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 411/12.09.2022г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2018г. – 28.02.2021г. в общ размер на 25 391,44 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 336,10лв.; допълнително установена дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 545,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,11лв. и за 2019г. в размер на 704,17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 143,78лв.; както и допълнително определени ЗОВ /авансови/, както следва: за 2018г. ДОО в размер на 905,76лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 358,56лв., ДЗПО – УПФ в размер на 306лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121,14лв. и ЗО в размер на 244,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 96,91лв.; за 2019г. ДОО в размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 292,89лв., ДЗПО – УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 98,95лв. и ЗО в размер на 302,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 88,36лв.

В жалбата са изложени възражения, че от страна на приходните органи не са изложени конкретни мотиви относно определената данъчна основа за облагане. Според жалбоподателя, в обжалвания ревизионен акт са преповторени констатациите от РД, без да е извършен анализ на всяка отделна сделка. Твърди се, че от страна на приходните органи не е изискана подробна информация относно извършените сделки от страна на К., както и не са идентифицирани профилите, от които жалбоподателят е упражнявал дейността си. Това, според жалбоподателя, води до невъзможност да се установи коя дата е определена от приходните органи за извършване на дейността и кога е достигнат прага за регистрация по ЗДДС.

На следващо място се сочи, че в хода на проведеното повторно ревизионно производство от страна на приходните органи са приобщени само декларациите от майката и съпругата на РЛ, без да са изложени конкретни мотиви защо е прието, че е налице търговска дейност. Възразява се също, че въпреки че от страна на приходните органи не са идентифицирани контрагенти на жалбоподателя, използвали платформата ETSY, е прието от проверяващия екип, че клиентите на РЛ са данъчно незадължени лица. Иска се отмяна на обжалвания РА, потвърден с решението на Директора на „ОДОП“ – гр. Пловдив като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски по реда на чл. 38 ЗАдв. Представя се писмена защита от пълномощника адв. К., в която са изложени допълнителни аргументи за нищожност на обжалвания РА.

Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Г., моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност. Подробни съображения са изложени в депозирани писмени бележки.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за лицето, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Ревизията е повторна, във връзка с Решение № 70/15.02.2022г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001621002897-091-001/02.12.2021г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

Обхватът на ревизията е за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периодите от 22.12.2018г. до 28.02.2021г., както и задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. Основата за облагане на ревизираното лице по ЗДДФЛ и ЗДДС и осигурителният доход по КСО и 330 са определени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органите по приходите са установили наличие па обстоятелства по ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия - „до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация“ и „налице са данни за укрити приходи или доходи“.

Първата ревизия е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ относно суми, получени от жалбоподателя чрез куриерски пратки от „Еконт Експрес“ ООД, за което е съставен протокол № П-16001620181576-073-001 от 27.04.2021г. Събраните при проверката доказателства са надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000888-020-001/22.02.2022г., издадена от С. А. Г., на длъжност началник сектор, е сложено начало на ревизионно производство спрямо жалбоподателя за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода 22.12.2018г. - 28.02.2021г.; задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2018г. - 31.12.2019г.; вноски за ДОО за периода 01.01.2018г. -31.12.2019г.; за ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Определен е краен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено по електронен път на 26.02.2022г.

В хода на ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад № Р-16001622000888-092-001/09.06.2022г., срещу констатациите в който няма направено писмено възражение по реда на чл.117 от ДОПК.

Въз основа на констатациите в РД и след разглеждане на възражението, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-16001622000888-091-001 / 05.07.2022г.

В хода на обжалване по административен ред, с Решение № №411/12.09.2022г., Директорът на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил ревизионния акт, в обжалваната му част по отношение на допълнително определени задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ведно с прилежащите лихви и ЗОВ за самоосигуряващо се лице, ведно с прилежащите лихви.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012г.; Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 г.; Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020г.; Заповед №РД-09-2515 от 29.11.2021г.; Заповед № РД-09-788 от 13.05.2022г., ведно с приложения към тях, всички издадени от директора на ТД на НАП - Пловдив.

По административната преписка са приложени още: оптичен носител, съдържащ всички актове, подписани с валиден електронен подпис, и сертификати за валиден електронен подпис на лицата, участвали в ревизията.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Относно възраженията за нищожност Съдът ще се произнесе в хода по същество на правния спор, доколкото ще бъдат обсъдени и изводите на вещото лице по СТЕ.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Предмет на обжалване е определената основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, данък върху добавената стойност и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица.

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на Н.К. през ревизирания период е търговия със стоки - ножове, часовници и други чрез пощенски и куриерски пратки. В хода на ревизията е установено, че лицето е осъществявало продажби на описаните стоки, като същите са изпращани чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Български пощи“ АД. В хода на производството е установено, че ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г. и 2019г., в които да са декларирани получените доходи от извършваната търговска дейност. К. няма регистрация като ЕТ, няма данни за подадени уведомления за сключени трудови договори. За периода 2015г. – 2019 г. за РЛ няма данни за посочения период по информация от СУ -Справки по чл.73/ 1/ от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми на К..

Констатирано е също, че са налице са данни за укрити приходи или доходи.

Установено е още, че са налични данни от справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатени доходи по трудови правоотношения. За 2019г. е бил сключен трудов договор от 13.08.2019г. до 27.09.2019г. с „Копи Контрол Компани“ ЕООД. РЛ е едноличен собственик и представляващ на "МЗ" ЕООД.

В хода на предходната ревизия са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице. Извършени са насрещни проверки, присъединени са доказателства, връчени са искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период.

В хода на настоящата ревизия е извършена насрещна проверка на П. П. К., съпруга на РЛ, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001622073775-141-001/05.05.2022г. В отговор на изпратено ИПДПОЗЛ № П-16001622073775-040-001/20.04.2022г., е представена декларация с вх.№ 8465/03.05.2022г., в която П. К. е декларирала, че паричните средства, които са получавани, са на съпруга й - Н.А.К. - на негово име и за негова сметка.

В отговор на изпратено искане на ИПДПОЗЛ № П-16001622073773-040-001/ 20.04.2022г., е представена декларация с вх.№ 8444/03.04.2022г., съгласно която Н. К., майка на жалбоподателя, е декларирала, че паричните средства, които са получавани от продажби по Интернет по сметките й, са на сина й Н.К. - от негово име и за негова сметка. Описано е, че лицето, което е продавало вещите, е Н.К. и основанието за преводите са, че парите са негови и са превеждани на негова сметка. Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001622073773-141-001/05.05.2022г.

Описано е, че от проверяваните лица и от РЛ не са посочени суми и не са представени доказателства (документи, договори и/или др.) за наличие на такива и техния размер, които да са преведени по сметката на ревизираното лице на друго основание, с различен произход/източник на паричните преводи към Н.К., освен получените, вследствие на извършени продажби по Интернет.

С Протокол № 1692296/20.04.2022г. са присъединени доказателства от извършеното предходно ревизионното производство, в това число: Решение № 70 от 15.02.2022г.; РА № Р-16001621002897-091-001/02.12.2022г., ведно с РД № Р-16001621002897-092-001/11.10.2021г. и всички приложени към тях доказателства, вкл. Протокол № П-16001620181576-073-001/27.04.2021г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, при която са установени всички получени от лицето приходи/доходи от онлайн продажби на стоки.

След извършен анализ на събраните документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, събрани в хода на двете ревизионни производства, е констатирано, че през 2018г. и 2019г. ревизираното лице е извършвало онлайн продажби на ножове, часовници и други, изпращани до клиенти - физически лица чрез „Български пощи“ ЕАД и „Еконт Експрес“ ООД, като е прието, че приходите от същите е следвало да бъдат декларирани от ревизираното лице в годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Прието е в тази посока, че по отношение на лицето са налице и данни за укрити приходи от продажби.

За целите на ревизионното производство от ревизираното лице са изискани документи и доказателства за извършени разходи свързани с реализираните приходи. Лицето е декларирало, че същите са представени в хода на ревизионното производство, приключило с РА № 16001621002897¬091-001/02.12.2021г., във връзка с връченото му ИПДПОЗЛ № № Р-16001621002897-040-001/27.05.2021г., присъединени към настоящето ревизионно производство с Протокол обр.Кд-73 сер. АА № 1692296/20.04.2022г., а именно: разходни документи за извършени плащания за транспортни услуги, интернет услуги и други документи, както и Декларация, съгласно която осъществяваната от лицето дейност с 10% надценка. Описано е, че представените разходни документи за извършени плащания за куриерски и рекламни услуги от лицето са в общ размер на 13 003,97лв. за 2018г. и в общ размер на 32 428,74лв. за 2019г.

След извършен преглед на събраните доказателства от ревизиращите органи са констатирани следните приходи: за 2018г. в размер на 58 722,37 лв. и за 2019г. - в размер на 72 189,06лв.

Констатирано е също, че от лицето не са представени разходни документи за покупка на стоките предмет на последващи продажби поради това че същите не са съхранени.

За целите на ревизията за определяне на разходите на лицето са присъединени с Протокол обр.Кд-73 сер. АА № 1692296/20.04.2022г., изготвени справки и извършеният анализ на база на наличната информация в ИС „Бизнес Статистика", документирани с Протокол обр. Кд-73 с № 1552625/23.09.2021г. за лица, декларирали в отчетите си за приходите и разходите през периода 2018г. и 2019г., извършване на дейност със същия код 4791 - Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет в гр. Пловдив.

В хода на ревизията при извършена проверка в информационната база данни на НАП, за периода 2018г. и 2019г. са установени данни за извършени разходи от ревизираното лице, единствено на база на декларираните продажби към Н.А.К. от регистрирани по ЗДДС в Дневници за продажби за периода 2018г. - 2019г., под формата на интернет услуги от „ Кулбокс " АД и медицински услуги.

След извършен подробен анализ на представените при двете ревизионни производства доказателства, така и на база на присъединените доказателства, в т.ч. декларация за ползвания процент надценка, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК ревизиращия екип е приел среден процент надценка за осъществяваната дейност от лицето за ревизирания период 2018г. - 2019г. в размер на 10%. Според приходните органи същият процент се доближава приблизително до изведените данни от Бизнес Статистика за лица осъществяващи дейност със същия код.

Така определената средна надценка е приспадната от получените от лицето приходи с цел определяне на отчетна стойност на продадените стоки.

Въз основа на анализ на всички събрани в хода на настоящата ревизия доказателства е прието за установено, че за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019 г., Н.А.К. е осъществил продажби на стоки - часовници и ножове и др., вследствие на което е реализирал положителни финансови резултати /печалби/ от продажби на стоки в общ размер на 5 338,39лв. през 2018г. и в общ размер на 6 562,64лв. през 2019г., като същите не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Формиран е извод, че продажбите са на еднородни по вид стоки, осъществявани редовно и по занятие, а не еднократно и инцидентно, както и броят и системността на тяхното осъществяване, е формиран извод, че те са извършвани с цел реализиране на доходи, а не представляват продажба на лични вещи.

Прието е също, че Н.А.К. е осъществявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ и е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ лице, а получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по реда на ЗДДФЛ, респ. и по реда на ЗДДС, поради достигнат оборот за регистрация за целите на този закон.

С оглед на гореизложеното е формирано заключение, че Н.А.К. не е осчетоводил по надлежния ред приходи от извършени продажби на стоки, реализирани чрез „Български пощи“ ЕАД и „Еконт Експрес" ООД, за които са получени суми по банков път. Същите са определени от органите по приходите като укрити приходи.

Размерът на приетите за укрити приходи от продажби на ножове, часовници и други стоки от Н.А.К. е определен въз основа на данните за получени суми по банков път от ревизираното лице и от Н. К. - негова майка, от П. К. - съпруга на лицето и от etsy.com, описани по банкови сметки в евро и в щ. д., по месеци и суми в РД и чрез наложен платеж от куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД.

Предвид констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за периода 01.01.2018г. - 28.02.2021г. и в изпълнение на разпоредбите на чл. 124, ал. 1, във връзка с чл.124а от ДОПК, на Н.А.К. е връчено Уведомление № Р-16001622000888-113-001/12.05.2022г. на основание чл.124, ал. 1 от ДОПК, с което лицето е уведомено, че основата за облагане с данъци по ЗДДФЛ, по ЗДДС, както и осигурителни вноски по ЗЗО и КСО ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред.

Изчислена е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години, на основание и по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като е съобразено, че са декларирани данни от самото РЛ за надценка не повече от 10% при продажбата на стоките.

По-конкретно, за 2018г. са изчислени неотчетени приходи в размер на 58 722,36лв. и съответстващи разходи на неотчетените приходи в размер на 53 383,96лв.; за 2019 г. неотчетени приходи в размер на 72 189,06лв. и съответстващи им разходи в размер на 65 626,42лв.

Изчислени са годишни данъчни основи по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ДОПК като от изчислената данъчна печалба от дейността (неотчетени приходи – съответстващи им разходи) са приспаднати вноски за ЗОВ, определени по реда на чл. 124а от ДОПК.

Така, за 2018г. е изчислен положителен ФР от дейността в размер на 5 338,39лв. = 6 559,39 лв. приходи – 5 963,08лв. разходи; за 2019г. – положителен ФР в размер на 6 562,64лв. = 72 189,06лв. приходи – 65 626,42лв. разходи.

Изчислени са вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2018г. и 2019г., като осигурителният доход е изчислен като сбор от доходите като самоосигуряващо се лице, доходите от трудови правоотношения, ограничени от максималния месечен и годишен размер на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, съгласно ЗБДОО за съответната година.

Констатирано е, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., които са в общ размер на 905,76лв. или по 75,48лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 510лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 358,56лв.

За периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО, които са в общ размер на 994,56лв. или по 82,88лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 560лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 292,89лв.

Ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., които са в общ размер на 306лв., или по 25,50лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 510лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 121,14лв.

За периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е установено също, че ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е внесло дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УПФ, които са в общ размер на 306лв. или по 28лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който за съответната година е в размер на 560лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 98,95лв.

По отношение на дължимите вноски за здравно осигуряване е установено, че Н.К. е подал Декларация обр.7 за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г., с която е декларирал внасяне на осигурителни вноски за здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход, върху който се дължат вноски на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО. За периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. дължимите декларирани здравно осигурителни вноски на основание чл.40,ал.2 от ЗЗО в размер на 244,80 лв., са внесени от лицето.

Прието е, че ревизираното лице, в качеството си на самоосигуряващо се лице, дължи авансови осигурителни вноски за ЗО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., в размер на 489,60лв. или по 40,80лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 510лв. След извършено приспадане на внесените здравно осигурителни вноски от лицето в размер на 244,80лв., са определени дължими вноски за довнасяне за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 244,80 лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 96,91лв.

За периода за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. е установено от приходните органи, че ревизираното лице е подало Декларация обр.7, с която е декларирало внасяне на осигурителни вноски за здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход, върху който се дължат вноски на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО. Описано е в РД е, че дължимите декларирани здравно осигурителни вноски за този период са в размер на 268,80лв., но реално внесени осигуровки от лицето са в размер на 235,52лв. Определени са дължими от ревизираното лице, в качеството му на самоосигуряващо се лице, авансови осигурителни вноски за ЗО за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., в размер на 537,60лв. или по 44,80лв. на месец, върху минималния месечен осигурителен доход, който е в размер на 560лв.

След извършено приспадане на внесените здравно осигурителни вноски от лицето в размер на 235,52лв. са определени дължими вноски за довнасяне за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в размер на 302,08лв. На основание чл.113 от КСО и чл.175, ал.1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие в размер на 88,36лв.

За 2018 г. е определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ, в размер на 3 637,03 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%) за 2019г. в размер на 545,55лв.

За 2019 г. е определена годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ, в размер на 4 694,48 лв. и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%) за 2019г. в размер на 704,17лв.

В хода на ревизията е извършена съпоставка между имуществото и получените доходи на РЛ с извършените разходи, като не е установено несъответствие.

Въз основа на горе изложеното, съгласно чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и разгледаните в РД относими обстоятелства от т. 1 до т. 16 на ал. 2 е констатирано и са определени дължими данъци, както следва:

По ЗДДФЛ:

Предвид събраните документи и изложеното в РА, е установено, че лицето е извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, свързана с покупко-продажба на стоки.

Констатирано е, че за периода 01.01.2018г. - 28.02.2021г., лицето е извършвало редовно продажби на стоките с цел получаване на доходи, което е прието за търговска дейност, за която не са подавани изискващите се декларации в предвидените за това срокове съгласно ЗДДФЛ.

В хода на ревизията е извършен анализ на представените извлечения по банкови сметки на ревизираното лице във връзка с осъществена продажба на стоки чрез интернет търговия за периода 2018г. и 2019г.

При определяне годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018г. от установените при ревизията приходи в размер на 58 722,36 лв. е приспадната сумата на установените разходи в общ размер на 53 383,96лв., както и сумата от 1 701,36лв. ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК (ДОО в размер на 905,76 лв. + ДЗПО – УПФ в размер на 306лв. + ЗО в размер на 489,60лв.). Върху данъчната основа в размер на 3 637,03лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 545,55лв. За невнесения в срок данък е изчислена прилежаща лихва в размер на 176,11лв.

По аналогичен начин е определен данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019г., като от установените при ревизията приходи в размер на 72 189,06лв. е приспадната сумата на установените разходи в общ размер на 65 626,42лв., както и сумата от 1 868,16лв. ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК (ДОО в размер на 994,56лв. + ДЗПО – УПФ в размер на 336лв. + ЗО в размер на 537,60лв.). Върху данъчната основа в размер на 4 694,48лв. е изчислен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 704,17лв. За невнесения в срок данък е изчислена прилежаща лихва в размер на 143,78лв.

По ЗДДС

При анализ на получените приходи, е установено, че Н.К. е реализирал облагаем оборот по месеци от продажби на стоки и получени плащания по банков път за периода 01.01.2018г. - 30.11.2021г. в размер над 50 000лв. (51 554,04лв.), формиран от търговия със стоки - ножове и часовници, като продажбите са осъществявани чрез онлайн сайтове.

Според приходните органи продажбите са осъществявани чрез онлайн сайтове на данъчно незадължени физически лица, а плащанията са по банков път. Предвид това, че продажбите са осъществявани редовно, през продължителен период от време и с цел реализиране на приходи (доходи) е прието, че Н.А.К. е извършвал независима икономическа дейност и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е данъчно задължено по този закон лице.

При анализ на получените доходи за периода 01.01.2018 г.-31.03.2021г., описани подробно на л.23 в РД, е констатирано, че към м.11/2018г. от К. е достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, надвишаващ 50 000 лв. (51 554,04лв.) В тази връзка е посочено от ревизиращия екип, че не е изпълнено задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до 21.12.1012г. и на основание разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се дължи ДДС за данъчни периоди от 22.12.2018г. до 28.02.2021г.

При прилагане правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в общ размер на 25 391,44лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6 336,10лв.

Констатирано е, че към 31.03.2021г. за ревизираното лице са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС, като оборотът за периода от м. 04.2020г. - м. 03.2021г. е спаднал под 50 000лв., или в размер на 47 922,63лв.

За да потвърди ревизионния акт в обжалваната част по ЗДДС и ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице е отразило в табличен вид направените преводи по банкови сметки и е посочило, че като облагаем доход на жалбоподателя са третирани сумите, получени по банкови сметки с преобладаващи основания - Etsy.com IE; PayPal K. N.  Luxembourg LU; N. К.  35314369001 LU; TC1475812 CHRONQ24 GMBH; P. К.   35314369001 LU.

ВЛ е дало заключение, че при изчислението на приходите и разходите за определяне на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в РД са възприели писмените обяснения на Н.К., дадени по време на ревизията, в които той твърди, че продажбите на стоки, които е извършил са с 10% надценка. Посочено е от експерта, че разходите на жалбоподателя по ЗДДФЛ не са изчислени на база реално извършени от лицето разходи, а на база процент надценка, който се съдържа в приходите и при неговото изваждане от приходите се получава сумата на разходите.

Според заключението на ВЛ при изчислението на печалбата и данъка на ревизираното лица не са взети предвид разходите за използване на платформите www.etsy.com и www.ebay.com, описани в табличен вид в заключението. В тази посока от експерта е обобщено следното:

За доставчик EBAY GMBH за 2018г. разходите на РЛ са на стойност 3 132.03 USD.

За доставчик ETSY IRELAND UC за 2018г. разходите на РЛ са на стойност 914.13 USD.

За доставчик EBAY GMBH за 2019г. разходите на РЛ са на стойност 64.20 USD.

За доставчик ETSY IRELAND UC за 2019г. разходите на РЛ са на стойност 6 229.39 USD.

ВЛ е посочило също, че Н.К. има извършени разходи и при „Български пощи“ ЕАД, информация за които е налична по делото в том 1 на лист 164.

На следващо място, ВЛ е описало в ССчЕ, че ревизиращите органи по приходите приемат, че жалбоподателят К. реализира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през месец Ноември 2018г. в размер на 51 554.05 лв. Според експерта в случай, че сумите, които са включени в облагаемия оборот - преводите по банкови сметки с основание за плащане, посочено експертизата, се приемат за приход от търговска дейност, то изчислението на органа по приходите е правилно и жалбоподателят достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през м. 11.2018г.

В случай, че се приеме, че преводите от физически лица не са облагаем доход от търговска дейност, то към 31.12.2018г. няма да е налице достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.

В Експертизата е описан облагаемия оборот за целия проверяван период в табличен вид.

В отговор на въпроса дали са налични по преписката първични счетоводни документи относно получени суми чрез наложен платеж от страна на Н.К., експертът е посочил, че по делото не са налични първични счетоводни документи като разписки или разходни касови ордери, на които Н.К. е положил подпис при получаване на сумите по наложените платежи от куриерското дружество.

Описано е, че са налични справки от „Еконт Експрес“ ООД за сумата на изплатените наложени платежи, но тези суми не са включени в начета по ЗДДС и ЗДДФЛ на Н.К. по РА и РД.

Допусната и приета с възражения от процесуалния представител на ответника съдебно-техническа експертиза.

ВЛ е описало в заключението, че когато се извършва подписване с електронен подпис, трябва да има интернет свързване с доставчика, за да може да се направи тази валидация към момента на подписване. Описано е, че валидацията е процес, който се осъществява чрез установяване на връзка със сървъра на „Борика“ АД или „Информационно обслужване“ АД в момента на подписване и чрез този процес се установява, дали всичко е наред при подписването. В конкретния случай, според заключението на експерта, има данни към момента на подписването какво е състоянието на подписа. Посочено е, че тези ситуации се получават, когато софтуерът, с който се подписва (има се предвид ползвания софтуер от НАП, с който е извършено полагане на подписа), няма достъп през интернет до издателя на подписа (ДУУ). Трябва да се отбележи, че документа ще е електронно подписан, но точно този реквизит ще липсва.

ВЛ е установило, че към датата на подписване на всеки един от електронни документите е извършено валидиране на електронните подписи. Този факт е отразен и в самите подписи.

В отговор на поставените задачи ВЛ е посочило, че електронните подписи са издадени от Борика АД и Информационно обслужване АД. Описано е, че изискванията за „квалифицирани удостоверения за електронни подписи“ са посочени в Приложение 1, което е неразделна част от Регламент № 910/2014 на ЕС. Експертът е описал подробно в СТЕ какви са изискванията и какво е изпълнено от тях в издадените електронни подписи.

На следващо място ВЛ е посочило, че времето за подписване на всеки един от документите е извлечено от компютърната система на ТД на НАП.

Посочило е, че датата и часа на подписване на процесните електронни документи - РД, РА и ЗВР се установява от проверката в ИС „Контрол“ на ТД на НАП, като от експерта са описани автора на подписа, датата на подписване и валидността на електронния подпис за съответния автор.

Посочено е също, че услугата „квалифицирано удостоверяване на време“ дава възможност времето на подписване да се взема от сървъра на доставчика на електронния подпис. Изследваните подписи на документите не съдържат квалифициран електронен времеви печат - qualified time stamp, тъй като тази услуга не е заявена от ТД на НАП. Според заключението на експерта „квалифициран електронен времеви печат - qualified time stamp“ по своята същност представлява посредством осъществена интернет комуникация със сървъра на доставчика да се взема времето на подписване от сървъра на доставчика.

В отговор на въпрос №3 е посочено в СТЕ, че уникалните данни, съдържащи се във всеки един от електронните подписи и по този начин се посочва и индивидуализира автора на подписа са следните: име, презиме, фамилия; сериен номер, мейл адрес. На базата на номера на подаденото заявление за издаване на електронен подпис са посочени електронният адрес на автора на електронния подпис; издателят на електронния подпис в случая B-trust и StampIT и периода за който е валиден издадения електронен подпис.

Посочено е, че в положените електронни подписи, фигурират трите имена на автора на електронния подпис изписани на латиница, но липсва дата на раждане на авторите на подписите и не присъстват в изследваните подписи уникалните идентификатори.

Описано е, че документите са подписани с електронен подпис, които са скрити. Анализирането им се извършва посредством Adobe Reader DC. За тези документи подписите са базирани на сертификат - certificate-based signature, Attached и Enveloped, защото подписът се съдържа в документният файл. Когато се подписват по този начин PDF документи, форматът е PAdES (PDF Advanced Electronic Signatures). Този формат се прилага само при подписване на PDF документи

В обобщение е посочено от експерта, че електронните подписи, с които са подписани изследваните документи, не отговарят напълно на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 за квалифициран електронен подпис.

Съдът кредитира ССчЕ и СТЕ като компетентно и безпристрастно изготвени, като изводите на експертите ще бъдат коментирани по същество на спора.

При така установеното от фактическа страна, Съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място, съдът дължи обсъждане на възраженията за нищожност на РА, като изготвен от некомпетентен орган. В тази връзка бяха оспорени ЗВР, РД и РА, като електронните подписи на посочените в тях лица бяха оспорени като неотговарящи на изискванията на Регламент 910/2014г.

Във връзка това беше допусната и приета по делото СТЕ, като към заключението на експерта са приложени и документите, по които ВЛ е работило.

Видно от представеното писмо от „Информационно обслужване“ АД, КУКЕП на С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията е издаден на 05.07.2022г. и е със срок на валидност съответно до 01.12.2022г. и до 18.04.2023г.

КУКЕП на Л. С. Б.- орган по приходите е издадено на 09.06.2022г. и е със срок на валидност до 04.08.2022г. Освен това, в представения по делото диск се съдържат електронни файлове, в които са инкорпорирани електронните подписи на лицата, подписали ЗВР, РД и РА.

С оглед заповед № РД-09-788/13.05.2022г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с която С. А. Г. е определен за началник сектор, Ц. С. Д. за главен инспектор по приходите, ръководител на екип, а Л. С. Б. - за инспектор по приходите, съдът намира, че е налице компетентност у издателите на ЗВР, РД и РА и възражението в противен смисъл е неоснователно.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Процесната ревизия е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, където е предвиден “особен процесуален ред“, който дава възможност на органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Приходните органи са установили, че лицето не е подало декларация, когато задължението се определя по декларация, както и данни за укрити доходи/ приходи у ревизираното лице, което е предпоставка на чл. 122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи.

По отношение данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, настоящият съдебен състав намира следното:

При наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, е предоставена възможност на органите по приходите да приложат установения по съответния закон размер на данъка към определена в хода на ревизия при особен случай данъчна основа. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице - жалбоподател е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай, тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

За да преминат към този особен ред за извършване на ревизии, органите по приходите са се позовали на постъпилите суми по банкови сметки на РЛ, като са съобразили и събраните доказателства, в това число декларираното от майката й съпругата на К., че преведените суми от тях по банковите му сметки са на основание получени от К. приходи.

Съобразено е също, че от самото РЛ е декларирана надценка от 10%, която е взета предвид при изчисляване на разходите на лицето.

Съответно предвид неподаване на декларация и данни за укрити приходи, ревизиращия екип е определил задълженията на РЛ по реда на чл. 122 ДОПК

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, даващ възможност, определеният в съответния материален закон размер на данъка, съответно, на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК /на която хипотеза в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице са данни за укрити приходи или доходи.

Основните възражения в жалбата се състоят в обстоятелството, че от приходните органи не са събрани безспорни доказателства относно извършваната дейност, доколкото не са изяснили основанието за получените суми, както и началната дата за извършване на дейността.

Възразява се от К., че продадените вещи са били негова лична собственост, които е продавал като втора употреба без печалба.

Оспорват се също изводите на приходните органи досежно определените разходи на РЛ.

От страна на К. не се оспорва фактът на извършените на стоки чрез куриерски пратки по Еконт Експрес и Български пощи, не се оспорват и констатациите относно неподаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Единствено както се посочи се твърди, че същият не е осъществявал търговска дейност, поради което се твърди, че не е безспорно установено, че постъпилите суми по банковите сметки са единствено от продажбата на процесните стоки,

По направените възражения настоящият съдебен състав намира следното: по делото несъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

В този смисъл съдът намира, че първият от горепосочените спорни въпроси, а именно дали жалбоподателят е осъществявал търговска дейност, която да подлежи на облагане по ЗДДФЛ се явява доказан. Още в извънсъдебната фаза на производството е обосновано надлежно придобиването от жалбоподателя на качеството търговец по чл.1, ал.3 от ТЗ. Сделките по продажба на стоки са в кръга на т. нар. «абсолютни» търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ, чието извършване по занятие определя лицето като търговец. Във връзка с тях, възниква съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ. Дейността му се осъществява по занятие, тъй като е в продължителен период от време и е източник на регулярни доходи. Това обуславя извод, че предметът и обемът на предприятието изискват делата му да се водят по търговски начин. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение№2/27.1.2001г. по т.д.2001/2001г на ОСГК на ВКС, според което „Логическото и систематическото тълкуване на чл. 56, ал.1 , чл.1, ал.1-3 от ТЗ налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл.1, ал.1 от ТЗ Или с други думи настоящата инстанция намира, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е получавал доходи от производство и продажба на стоки. Все в тази насока на жалбоподателя бе изрично указано, че е негова тежестта да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици, в случая целящи да опровергават фактическите констатации в акта. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното производство жалбоподателят не представя доказателства, които да обосноват правен извод, различен от този на органите по приходите по отношение на укрити доходи от извършвана независима икономическа дейност за периода от 2018г. и 2019г. включително.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Както се посочи по горе, жалбоподателят е сключвал търговски сделки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговският закон, а именно - продажби на стоки, доставяни до клиентите чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД и „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД системно и постоянно, за което е получавал приходи по банков път.

От данните по делото се приема, че лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, което представлява по своя смисъл трудова дейност за него, от чиято дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход и дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчнозадължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. В случая, от събраните в хода на ревизията доказателства за получаване на суми от наложени платежи, парични преводи и банкови преводи, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, правилно органът по приходите е формирал извод за наличие на стопанска дейност, която следва да се обложи по горепосочения ред.

Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите доходи, каквито определено жалбоподателят не е реализирал.

Или видно от разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Също така съгласно чл.17 от с.з, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. От своя страна чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ изрично предвижда, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на закона, поради което законосъобразно с ревизионния акт е определена отделна данъчна основа по реда на чл.28, ал.1 от с.з. във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал.7 за доходите от дейност като търговец, независимо от липсата на регистрация по ТЗ.

Данъчната основа в случая е определена от установените приходи от продажби на стоки (ножове, часовници и др.), като тези суми са общ сбор на сумите, постъпилите по банковите сметки преводи от продажби чрез електронна търговия, след приспадане на разходите, определени съобразно декларираната от РЛ надценка в размер на 10%.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно приходните органи не са съобразили направените от лицето разходи за такси при Български пощи и разходи при използване на платформите www.etsy.com и www.ebay.com, описани в табличен вид в заключението на ВЛ.

Действително, РЛ само е декларирало надценка от 10%, която е съобразена от приходните органи при изчисляване на разходите на лицето.

Същевременно, в хода на ревизията е констатирано и отразено в РД, че представените разходни документи за извършени плащания за куриерски и рекламни услуги от лицето са в общ размер на 13 003,97лв. за 2018г. и в общ размер на 32 428,74лв. за 2019г.

Видно от документите по преписката са налични и данни за извършени разходи, които е следвало да бъдат включени при определяне на общия размер на разходите и съобразяването им с установените приходи.

Според заключението на ВЛ по ССчЕ, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено в тази му част, описаните разходи за използване на платформите www.etsy.com и www.ebay.com за 2018г. са в общ размер на 4 046,16 USD, а за 2019г. са в общ размер на 6 293,59 USD.

Разходите за такси при Български пощи за 2019г. са съответно в размер на 7 184,80лв.

Или общо след добавяне на така посочените разходи за 2018г. в размер около 6 676,16лв. (4046,16 USD X 1,65 (среден фиксинг на БНБ към 2018 г.) към посочените от приходните органи разходи в размер на 53 383,96 лв., се получава сумата в размер около 60 060,12лв.

Същевременно са констатирани приходи за същия период в размер на 58 722,36лв.

За 2019г. разходите са получени като сбор от установените в хода на ревизията в размер на 65 626,43лв. и посочените от ВЛ в общ размер на около 17 694,30лв. (6 293,59 USD x 1,67 = 10 510,30лв. (среден фиксинг на БНБ към 2019 г.) + 7 184,80 лв. - разходи към Български пощи).

След добавяне на така определените разходи за 2019г. в размер на около 17 694,30лв. към посочените от приходните органи разходи в размер на 65 626,42лв., се получава сумата в размер на 83 321лв.

Приходите за 2019г., констатирани в хода на ревизията са 72 189,06лв.

С оглед на това, че през съответната година се формира отрицателен ФР /загуба от икономическата дейност/ не е налице данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по чл. 122 от ДОПК. Поради това, РА, в тази му част, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

Независимо, че не се формира данъчна основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%), предвид факта на извършвана независима икономическа дейност, се дължат ЗОВ и прилежащи лихви в размерите, посочени в РА.

При използване на направените изчисления от ревизиращите органи по приходите в лихвени листове правилно са изчислени акцесорни задължения за лихви.

По делото не е спорно между страните обстоятелството, че жалбоподателят не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018г. и 2019г.

Безспорно е и наличието на постъпилите суми по банкови сметки, като в тази посока са представени изрични декларации от Н. и П. К. , в които е декларирано от лицата, че преведените суми по техни сметки са от продажбата на вещи по интернет, осъществена от Н.К., поради което и сумите са били превеждани впоследствие по неговите банкови сметки.

ВЛ по допуснатата и приета по делото ССчЕ е установило наличните суми по банкови сметки с основания Etsy.com IE; PayPal K. N. Luxembourg LU; N.  35314369001 LU; TC1475812 CHRONQ24 GMBH; P. К. 35314369001 LU.

От друга страна от РЛ не са представени никакви доказателства в подкрепа на тезата му, че вещите са втора употреба, както и доказателства, че получените от него суми не са от продажбата на процесните стоки.

По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Това означава, че на основание разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО К. следва да се счита за задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ. В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО преди изменението от ДВ бр. 102/2018г., както и мотивите на тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. по т.д. 8/2020г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС. Поради тази причина, правилно ревизиращите органи по приходите са изчислили по реда на чл. 124а от ДОПК авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО на К. като самоосигуряващо се лице.

Определянето на авансови ЗОВ по реда на чл. 124а от ДОПК е правилно и законосъобразно и съобразено мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане. В случая, не се касае за недостиг на парични средства, а за укрити доходи от икономическа дейност, за резултатите от която жалбоподателят не е подавал в срок годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Констатациите на ревизионния акт са изградени въз основа на обстоятелството, че за периода от 2018г. до 2019г. включително ревизираното лице системно с цел печалба е извършвало стопанска дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност на едноличен търговец и от която са реализирани укрити доходи. Тези констатации са подкрепени от ангажираните по делото доказателства.

По изложените аргументи, обжалваният РА е правилен и законосъобразен, в частта на допълнително определените авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2018г. и 2019г., ведно с определените лихви, и следва да бъде потвърден.

Тук е мястото да се посочи, че по отношение на определените в хода на ревизията авансови вноски за ЗОВ, както по основание, така и по размер, от страна на жалбоподателят не са изложени възражения, нито са представени доказателства, опровергаващи изводите на приходните органи.

Неоснователни възраженията на жалбоподателя, че констатациите на органите по приходите се основават на таблици от куриерската фирма, доколкото в случая са взети предвид единствено суми, постъпили по банковата сметка на лицето, и като основание за превод са посочени цитираните платформи, както и са постъпили суми от неговата съпруга и неговата майка, които са декларирали обстоятелството, че се касае за парични суми, предназначени за него.

По ЗДДС

Съдът намира, че органът по приходите правилно е приел, че установеният при ревизията оборот по месеци, посочен в РД и потвърден в заключението на ВЛ, е данъчна основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС, като съгласно чл. 67, ал.2 и ал. 3 от ЗДДС доколкото не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то същият е включен в договорената цена, което е прието при облагане по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Нормативната рамка правилно е била определена от органа по приходите и това са чл. 2, т. 1 от ЗДДС, който посочва че с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги, чл. 82. ал. 1 от ЗДДС, който визира, че данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема доставка с изключение на случаите, при които данъкът е изискуем от получателя, чл. 86 от ЗДДС да се начислява ДДС от едно лице, същото следва да е регистрирано за целите на ЗДДС, доставката да е възмездна и облагаема по закона. Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието „независима икономическа дейност" е дадено в ал. 2 на чл. 3 от закона - независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В случая законодателят акцентира на редовността на извършваната дейност, респ. редовното получаване на доходи от същата дейност. Терминът „по занятие" участва и в легалното определение за търговец по чл. 1 от ТЗ. Доколкото както се посочи по- горе правилно е прието, че жалбоподателят е осъществявал макар и без надлежна регистрация по ТЗ, в качеството си на ФЛ независима икономическа дейност – търговска такава, то се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона и за него възниква задължение за регистрация по ЗДДС, ако отговаря на условията за задължителна регистрация по ЗДДС. Такава е предвидена в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията за процесния период) облагаем оборот 50 000лв. или повече. Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца.

За периода от 01.012018г. - 31.12.2018г. е реализиран облагаем оборот в размер на 51 554лв., който е представен помесечно в табличен вид в РД, като данните са сбор от сумите за получени суми по банков път. На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, като заявление за такава е следвало да се подаде до 07.12.2018г. В разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от ЗДДС е регламентирано, че в 7-дневен срок от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация, а ал. 7 на същата разпоредба гласи, че в 7-дневен срок от приключване на проверката по ал.6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. В конкретния случай, предвид констатациите при извършената ревизия, лицето е следвало да бъде регистрирано и да начислява ДДС считано от 22.12.2018г. до 28.02.2021г., тъй като срокът за издаване на акт за регистрация по ЗДДС би изтекъл на 14.12.2018г. Правилни са в тази насока и изводите на органа по приходите, че към 31.03.2021г. е отпаднало основанието за задължителна регистрация на ревизираното лице по ЗДДС,поради намаление на оборота.

Така са изчислени сумите от получените банковите преводи в таблиците на стр. 105-106 от РД и в ССчЕ, касаещи облагаемия оборот, съответно задълженията за ДДС.

Определеният от органите по приходите размер на дължимия данък при определените помесечно данъчни основи, на основание чл.102, ал.З, от ЗДДС е правилен и законосъобразен относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2018г. – 28.02.2021г.

Установения размер на задълженията по ЗДДС се потвърждава и от констатациите на експерта по ССчЕ, което заключение Съдът кредитира в тази му част.

Възраженията на жалбоподателя, че не е установено от приходните органи кои са клиенти на РЛ и дали същите са данъчно незадължени лица, както е посочено в РД, са неоснователни, доколкото размерът на данъка е определен на основание чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС, като е включен в договорената цена, платена от купувача по доставката.

В конкретния случай, при проведената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, от страна на жалбоподателя не се представиха никакви доказателства, опровергаващи изводите на приходните органи.

С оглед изложеното Съдът намира, че РА е законосъобразен в частта относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2018г. – 28.02.2021г. в общ размер на 25 391,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 336,10лв.

С оглед изхода на спора и своевременно претендираните разноски, на страните следва да се присъдят направените разноски по съразмерност.

От жалбоподателя се претендират разноски, за което е представен договор за правна помощ за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв.

При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, а размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от жалбата и се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 - 3 от ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като се осъжда другата страна да го заплати.

За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв. Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване.

В конкретния случай, посочените предпоставки са налице, поради което на адв. К. следва да се присъди възнаграждение в размер на 70,00 лв., съответно на уважената част на жалбата, изчислено по реда на 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/.

Съобразно този изход на спора на ответника по делото се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 492,71лв., съответно на отхвърлената част на жалбата и определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл.8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция/.

На жалбоподателя се дължат сторените разноски за платена ДТ и депозити за ВЛ за ССчЕ и СТЕ, в общ размер на 1 010лв., съответно на уважената част на жалбата, или сумата в размер на 42,32лв.

Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение е по реда на чл. 38 ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв и е съобразено с Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIII-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001622000888-091-001/05.07.2022г., издаден от С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 411/12.09.2022г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително установена дължима сума за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 545,55лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 176,11лв. и за 2019г. в размер на 704,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 143,78лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.К., ЕГН: **********,***, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ относно допълнително определени задължения с Ревизионен акт № Р-16001622000888-091-001/05.07.2022г., издаден от С. А. Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 411/12.09.2022г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, както следва: относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.01.2018г. – 28.02.2021г. в общ размер на 25 391,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 336,10лв.; и относно допълнително определени ЗОВ, както следва: за 2018г. ДОО в размер на 905,76лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 358,56лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 306лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121,14лв. и ЗО в общ размер на 244,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 96,91лв.; за 2019 г. ДОО в размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 292,89лв., ДЗПО – УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 98,95лв. и ЗО в общ размер на 302,08лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 88,36лв.

ОСЪЖДА НАП – гр. София да заплати на Н.А.К., ЕГН: **********,***, сумата от 42,32лв. (четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА НАП – гр. София да заплати на адвокат адв. Я.К.,*** адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗАдв безплатна правна помощ, в размер на 70,00 лв. /седемдесет лева/, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН: **********,*** да заплати на НАП – гр. София сумата в размер на 3 492,71лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: