№ 220
гр. В., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200339 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. АТ. П., с
ЕГН: **********, адрес: гр. Д., обл. Г., ул. „Р.К.“, № 1, ет. 2, ап. 2, против
Наказателно постановление № 823 от 19.07.2021г. на Директора на РДГ - Б., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“
в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като
изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з. да се
отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з..
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от контролен орган на РДГ – Б. – свидетеля М. В.
ИВ., работещ на длъжност горски надзирател при СЗДП ТП ДГС – В., е
установено,у че жалбоподателят Т. АТ. П., в качеството си на лице,
1
упражняващо лесовъдска практика е издал превозен билет № 11574/00415 от
27.09.2020г.от землище с. М., обл. В. за товарен автомобил с рег. №
СО7526ВН и по GPS разпечатка на товарния автомобил е установено, че
автомобилът не е излизал от пределите на землището на с. М., обл. В., като
нарушението е било извършено на 27.09.2020г. и е било открито на
05.10.2020г. в землището на с. М., обл. В..
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М. В. ИВ.
– актосъставител и административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С Решение № 59 от 31.03.2022г. по КАНД № 31 по описа за 2022г. на
Административен съд - В. са дадени задължителни указания за съда да се
прецени дали от доказателствата по делото се установява, че е налице
образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за
същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт
административнонаказателно производство с характер на наказателно по
смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКПЧ/. Указано е също така да се обсъди приложението
на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк.
дело № 3/2015г., чието разрешение е потвърдено с Тълкувателно решение №
4/06.02.2018г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/ 2017г., постановено по
повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагането
на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и
административно наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и
също деяние, е прието, че в случаите, когато след приключване на
административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя
с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние
и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и
2
нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ,
образуването и провеждането на последващо наказателно производство за
същото деяние срещу същия деец нарушава принципа „nе bis in idem“,
защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7, отнасяща
се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му
наказателно преследване за същото деяние. С оглед на което и предвид
практиката на ЕСПЧ е прието, че преодоляването на повторното наказателно
преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено
окончателно приключило административнонаказателно производство с
наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на
чл.4, §1 от Протокол № 7, може да бъде постигнато чрез: прекратяване на
второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу
дееца за същото деяние след окончателното приключване на
административнонаказателното производство с наказателен характер,
съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 във вр. чл.24, ал.1,
т.6 от НПК; възобновяване на окончателно приключилото
административнонаказателно производство с наказателен характер по
смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките
на чл.70, б. „в” ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и
прекратяването му; възобновяване на прекратеното наказателно производство
на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК или отмяна на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243,
ал.9 НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на
процесуалната пречка по чл. 4, §1 от Протокол № 7.
След постановяване на посоченото ТР са последвали изменения в НПК и
ЗАНН, с които в законодателството са регламентирани система от мерки за
разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и
наказателна отговорност. С разпоредба на чл. 70, б. „д“ от ЗАНН / §106, т.3 от
ПЗР на ЗИД на НПК, обн. в ДВ, бр.63/ 2017г., в сила от 05.11.2017г./, е
въведено ново основание за възобновяване на
административнонаказателните производства. С посочената норма е
предвидено, че административнонаказателните производства, по които
наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и
прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни
3
постановления, подлежат на възобновяване, когато деянието, за което е
приключило административнонаказателното производство, съставлява
престъпление. Съгласно мотивите към проекта на ЗИД на НПК изменението е
част от комплекс от норми в НПК, целящи адекватно прилагане на принципа
„ne bis in idem“ при конкуренция между административнонаказателна и
наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2015г., ОСНК и в практиката на ЕСПЧ по прилагане на
Протокол № 7 от ЕКПЧ. Новото основание по чл. 70, б. „д“ от ЗАНН не
позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена
опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига
превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност,
заложен в нормите на чл.33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН и същевременно се
спазва принципът на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ за забрана за
повторно осъждане или наказание за едно и също деяние във връзка с
възприетия автономен характер на понятието „наказателно обвинение“ в
практиката на ЕСПЧ. Нормата на чл.70, б. „д“ от ЗАНН е процесуална, поради
което се прилага и за заварените правоотношения, при липса на изрично
уредено друго в изменителния закон на НПК.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
АУАН сериен № 000075 от 07.10.2020г., съставен от М. В. ИВ., против Т.
АТ. П. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Издадено е НП
№ 823 от 19.07.2021г. на Директора на РДГ – Б., с което на Т. АТ. П. на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. /триста лева/ за административно
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. НП не е влязло в сила,
тъй като е обжалвано и е образувано настоящето производство пред съда.
Наказателното производство / ДП № ЗМ-111/2020 г. по описа на РУ – К./ е
започвало на 28.09.2020г. с първо действие по разследването – протокол за
оглед на местопроизшествие на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това , че
за периода от 20.09.2020г. до 28.09.2020г. в землището на с. М. , без редовно
писмено позволително са отсечени от горския фонд, отдел 329, подотдел“И“
от три имота с кадастрални номера № 321037, № 321009 и № 321014 общо
109 дървета с диаметър от 14 до 62 см. – престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.
С Постановление от 22.03.2021г. на РП-В./пр.пр. № 02487/2020г./
наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК
4
поради неразкриване на извършителя и препис от постановлението е изпратен
на РДГ – Б. за преценка за административно наказателната отговорност на Т.
АТ. П., който според РП-В. не е упражнил достатъчен контрол при
извършването на сеч по позволително № 0578183/18.09.2020г. за имот №
321036, отдел 329 „и“ в землището на с. М., т.е. за друго позволително за сеч,
различно от описаното в АУАН и НП.
Ако се приеме, че административнонаказателното производство е било
образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, след изпращане на материалите по
пр. пр. №02487/2020г. от РП В. и Постановление за спиране на наказателното
производство от 22.03.2021г., както е записано в наказателното
постановление, то не може да се приеме, че са били налице предпоставките за
това, тъй като с посоченото постановление на РП – В. е спряно наказателното
производство поради неразкриване на извършителя на деянието по чл. 235, ал.
1 от НК. Тази норма е изключение от правилото в ал.1, като нейните
предпоставки са две, дадени кумулативно – наказателното производство да
било прекратено от съда или прокуратурата и препратено на наказващия
орган. Следователно не е достатъчно само прекратяване на наказателното
производство, а е необходимо документите, имащи отношение към
реализиране на административнонаказателната отговорност да са изпратени
на административно наказващия орган. Приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН
е обусловено не само от наличието на прекратено наказателно производство,
каквото липсва в случая, но и от идентитета на субекта, привлечен към
административнонаказателна отговорност.
От правна страна са налице допуснати съществени процесуални
нарушения на проведеното административнонаказателно производство и в
частност на задължението такова производство да се образува с издаване на
АУАН и за липса на предпоставките по чл.36, ал.2 от ЗАНН. В НП е записано,
че същото се издава едновременно на основание АУАН и на основание
постановление за спиране на наказателното производство, като е налице
противоречие между основанията за издаването му поради различния
процесуален ред за издаването му.
Съдът приема, че изключението на чл.36, ал.2 от ЗАНН е неприложимо в
този случай, не само поради липса на прекратяване на наказателното
производство, а и поради факта, че липсва идентитет по всички обективни и
5
субективни признаци от състава на деянието, въздигнато за административно
нарушение. По отношение на липсата на идентитет между престъплението, за
което е образувано наказателното производство и
административнонаказателното обвинение , повдигнато с АУАН, съдът
съобрази, че досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.
235, ал. 1 от НК за незаконна сеч , извършена от неизвестен извършител за
периода от 20.09.2020г. до 28.09.2020г. в землището на с. М. в отдел 329,
подотдел“И“ по отношение на издадено позволително за сеч № 0578183 от
18.09.2020г., а наказателното постановление е издадено във връзка с издаден
превозен билет № 11574/00415 от 27.09.2020г., издаден въз основа на
позволително за сеч № 0566751 от 17.07.2020г. от землище с. П., община М.,
област В., отдел 440, подотдел „з“, като превозният билет е издаден от
землище в с. М., без да се конкретизира в тази насока. По досъдебното
производство не е повдигнато обвинение против обвиняемо лице, а
наказателното производство е спряно до разкриване на извършителя на
деянието п чл. 235, ал. 1 от НК. Липсата на такава идентичност е
констатирана очевидно от прокуратурата и от административнонаказващия
орган.
В случая дори липсва постановление за прекратяване на наказателно
производство. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН допускала издаване на НП
без съставен АУАН само в хипотезата на прекратено наказателно
производство, а не и когато такова е било спряно, какъвто бил процесният
случай. Това задължавал органа да процедира по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
и да състави АУАН.
Следва да се отмени наказателното постановление единствено и само с
довода за допуснато съществено нарушение на производството по ЗАНН
поради неправилно приложение на хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и
поради изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване
на НП, който срок започва да тече от датата на съставяне на АУАН. Съгласно
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Нормата следва да се тълкува
стриктно, а в нея се предвижда изключението само в случай на прекратено от
прокурор образувано наказателно производство, какъвто не е настоящият
случай. Т.е., радпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН не намира приложение,
6
когато е налице спиране на наказателно производство от прокуратурата, а при
липса на идентитет АНО е длъжен да състави АУАН и то в сроковете по
чл.34, ал.2-3 от ЗАНН. АУАН е съставен на 07.10.2020г., а НП е издадено на
19.07.2021г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Отделно от това неясно е описана фактическата обстановка в АУАН и НП,
като не става ясно дали се вменява на нарушителя това, че е издал превозен
билет от друго землище или че МПС не е напускало това землище, което е
процесуално нарушение от категорията на съществените /чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, засягащо правото на защита на
нарушителя, изразяваща се във възможността да научи в извършване на какво
нарушение е обвинен с АУАН и му е наложено наказание с НП, за да може да
организира адекватно защитата си, като това нарушение на процесуални
права не може да бъде санирано чрез законосъобразното му повтаряне.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано
и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е РДГ - Б..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 823 от 19.07.2021г. на
Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя Т. АТ. П., с ЕГН:
**********, адрес: гр. Д., обл. Г., ул. „Р.К.“, № 1, ет. 2, ап. 2, е наложено
7
административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за
извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите.
ОСЪЖДА РДГ – Б. да заплати на Т. АТ. П., с ЕГН: **********, адрес: гр.
Д., обл. Г., ул. „Р.К.“, № 1, ет. 2, ап. 2, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8