Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….05.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при закрити врати на двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 693 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по приет за разглеждане иск за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност или свръхзадълженост по реда на чл. 630 от ТЗ, предявен от кредитор
„ЛОВОС“ООД, ЕИК
*********, гр. С., ул. ***, представлявано от управител Л.Г.със съд. адрес ***,
к.к. *** със съд. адрес *** срещу длъжника "БИЛДИНГ ГРУП“
ЕООД ЕИК *********, гр. В., бул. ***,
представлявано от управител Ф.К.,***) служ. адрес жк. ***.
Ищецът, като цесионер по съобщена на длъжника
цесия на безспорни парични вземания по банков кредит, предоставен на ответника и
банков кредит, обезпечен с поръчителство от ответника, за които на праводателя
му Райфайзенбанк (България) ЕАД са издадени неоспорени заповеди за незабавно
изпълнение по ч. гр.д. 17554/10г и
17553/10г на ВРС, се позовава на спирането на плащанията поради финансови
затруднения на предприятието. Кредиторът твърди пропускане на падежи, породили
право на банката кредитор да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по
двата свързани кредита на 15.10.2010г, като най-ранен момент на трайно изявено
влошено финансово състояние, причинило затрудненията в обслужването на
задълженията. Допълнително сочи, че и след предприемане на принудително
изпълнение чрез заповедно производство праводателят му не е успял да събере
вземанията, като много след изтичане на шест месеца от поканата за доброволно
изпълнение и след 27.11.2015, когато заместил взискателя, длъжникът още не
можел да изплати дълга.
Отделно ищецът се позовава на липса на
оповестено съдържание на балансови стойности на активите и задълженията на
капиталово дружество след 2008г, поради неизпълнено задължение за оповестяване
на ГФО след 2010г. Твърди, че стойностите е следвало да се променят съществено
в изминалия период, както поради трансформиране на дългосрочни кредити в
краткосрочни след предсрочната изискуемост, така и поради нововъзникнали
публични задължения в значителен размер. Евентуално твърди, че при отчитане на
тази промяна активите биха се оказали
недостатъчни за покриване на задълженията на предприятието.
По същество, пълномощникът на ищеца обосновава
доводи за неопровергани презумпции по чл. 608 ал. 2, 3 и 4 ТЗ и за евентуална
свръхзадлъжнялост по чл. 742 ал.1 ТЗ. Позовава се на внесен аванс за начални
разноски по производството. Моли претенцията за откриване на производството по
несъстоятелност да бъде уважена и съдът да определи дата, съответно на
неплатежоспособност или свърхзадълженост и да насрочи първо събрание на
кредиторите. Посочва за временен синдик лице, което отговаря на изискванията и
е дало съгласието си за това и моли да бъдат допуснати обезпечителни мерки чрез
запор на движими вещи и банкови сметки и възбрана на недвижимите имоти,
притежавани от длъжника според събраните по делото данни за налични активи.
Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК не е депозирал с писмен отговор с възражения по претенцията за
откриване на производството по несъстоятелност. Претенцията е оспорена бланкетно в първо
заседание. По същество
представителят на ответника моли за отхвърляне на иска без да обосновава доводи
в защита на ответника.
Само ищецът е предявил и претенция за разноски,
конкретизирана в списък по чл. 80 ГПК (л. 332).
По предварителните въпроси и допустимостта на
производството съдът се е произнесъл по чл. 140 ГПК с определение
№2361/11.07.16г. и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи ревизията
на това произнасяне. Подробна квалификация на твърденията на страните съдът е
изложил в проект, обявен като устен доклад в заседание на 19.09.16г (л.138,
306) и допълнен в заседание на 20.04.17г (л. 317, 333).
Съдът, след съвкупна преценка на представените
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна по съществото на спора :
І. По легитимацията на ищеца:
Въз основа на неоспорени твърдения на страните и
представените по делото писмени доказателства (вкл. събрано служебно от съда
доказателство относно връчване на заповед за незабавно изпълнение на л. 326 -
330) съдът приема за безспорно
установено,че издадените по ч. гр.д. 17 553/10г и 17554/ 10г и на ВРС две
заповеди за незабавно изпълнение № 10203 и № 10114 са били връчени на
27.12.2010г на длъжника „БИЛДИНГС ГРУП“ЕООД, чрез законен представител
управителя К., като приложения към
покани за доброволно изпълнение, съответно изх.№ 23825 и 23634/08.12.2010г.
Ответникът не е предприел защита срещу тези заповеди, поради което същите са се
стабилизирали на 10.01.2011г (чл. 416 ГПК) и вземанията по тях не могат да
бъдат оспорвани (по арг. от чл. 424 ГПК). Съдът констатира съвпадение между
индивидуализацията на събираем принудително дълг (посочен в поканите за
доброволно изпълнение по изпълнителните листи по тези заповеди) и предмета на
цесията, сключена с договор от 27.11.2015г, по силата на който взискателя
Райфайзенбанк (България) ЕАД е прехвърлил на ищеца своите вземания, произтичащи
от два договора за револвиращ банков кредит(л.10). Длъжникът не е оспорил
удостовереното по нотариален ред връчване на 22.12.2015г на уведомлението за
извършената от досегашния кредитор цесия в полза на ищеца (л. 111), поради
което съдът приема за установено, че цесията е породила действието си спрямо
длъжника и съответно цесионерът се легитимира като кредитор по придобити
изискуеми към 30.11.2010г вземания за връщане на главница и плащане на лихви (редовна
и наказателна), комисионни, застраховки и разходи по събиране на дълга,
произтичащи от банков кредит, предоставен на търговското предприятие – ответник
по договор за револвиращ кредит от 25.01.2008г (л.73), както и друго вземане за
връщане на главница и плащане на лихви(редовна и наказателна), комисионни,
застраховки и разходи по събиране на дълга, произтичащи от друг договор за
револвиращ кредит от 25.01.2008г.(л.36), предоставен на друг търговец(Еф ГРУП
ЕООД), за който ответника е поел отговорност като поръчител с договор от
24.11.2008г. Банковите кредити, предназначени за инвестиционна дейност на
кредитополучателя представляват абсолютни търговски сделки по чл.286 ал.2 вр чл. 1 ал.1 от ТЗ. Търговският характер на прехвърленото право
не се променя при цесията (Решение №549 по т.д.239/2008г на ВКС, І т.о.,
Решение № 134 по т.д.141/09 на ВКС, І т.о.), съответно обуславя и характера на
отговорността на поръчителя(Решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015
г. на ВКС, I т. о.). Правото на иск е упражнено надлежно от лице с доказана
легитимация по чл. 625 ТЗ.
ІІ. По наличие на предпоставки по чл. 608 или
чл. 742 ТЗ:
Ответното дружество не посочва причина за
неизпълнение на неоспорените задължения към кредитора си. Няма спор, че ищецът,
заместил взискателя-цедент не е удовлетворен и в хода на предприето
принудително изпълнение до 27.06.2011г,
когато е изтекъл шест месечен срок от връчването на поканата за доброволно
изпълнение. Осъществена са всички презумпционни предпоставки, предвидени в чл.
608 ал.4 ТЗ, поради което състоянието на неплатежоспособност следва да се счита
проявено към тази дата.
Отделно от това, видно от справката по партидата
на длъжника в търговския регистър, дружеството-ответник е преустановило да
оповестява финансовото си състояние от 2008г( когато е получило кредитирането)
и след регистрацията на ГФО за 2008г(с вписване от 14.12.2010г) в регистъра е
било депозирано само едно заявление (рег. №20120702220934) за обявяване на
документи, но то също е визирало отчет за 2008г. За целия период на финансови
години 2009 – 2016г ( вкл. последните
три години, предшестващи сезирането на съда) липсват заявени за обявяване
отчети, поради което е установена и презумпционна предпоставка по чл. 608 ал. 2 ТЗ, съответно следва да се приеме, че неплащането на изискуемите задължения е
причинено от обективна невъзможност на предприятието да осигури парични
средства за покриване на текущи задължения, обявени за предсрочно изискуеми от
банката –цедент на 15.10.2010г
поради допусната забава в обслужването на кредита. Съответно това затруднено
финансово състояние продължава над три години без да е налице възможност за
преодоляването му с очаквани приходи от дейността или осигуряване на ново
външно финансиране.
Тези презумпции не са опровергани и след
предприетата проверка на финансовото състояние от назначания от съда експерт.
Напротив, предоставената на вещото лице счетоводна информация за дейността на
дружеството е била непълна и в заключението си експертът сочи, че записите на
балансовите стойности на активите не са били обосновани (л. 182), съответно не
са били осчетоводени задълженията по обезпечения с поръчителство кредит не само
след поискването му от кредитора и дори и след началото на принудителното му
събиране (л. 180). Установява се и разминаване в отчитането на публичните
вземания, като установените от вещото лице стойности по справката от НАП
надхвърлят общо осчетоводената от длъжника сума. Съдът приема, че посочените от
ответното предприятие балансови стойности на активи и пасиви не могат да бъдат
възприети като достоверни, а доказването им е в тежест на ответника (Решение №
187 по т.д. 436/12 на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 32 по т.д.685/2012г на ВКС, ІІ
т.о.), поради което състоянието на предприятието следва да се оценява според
алтернативен вариант, съставен от вещото лице с коригиране на необоснованите
данни (л. 186). Динамиката на показателите на финансовия анализ, изчислени в
приложение № 1(л. 189), сочат ясно изразена тенденция на затруднения, започнали
още през 2007г, в начало на дейността, характеризираща се с инвестиционно
строителство, като в следващия период на реализация на бъдещото производство (
2008 – 2009г) рентабилността и ефективността на дейността са се подобрили и
предприятието е отчитало регулярно приходи и е формирало печалби. След 2009г,
макар продажбите да продължават, приходи не са били осчетоводявани, а длъжникът
е подавал данъчни декларации без приходи от дейността за 2010 – 2015г. ,
съответно не е начислявал и плащал и данъчни задължения по действащи трудови
договори в период 2008 – 2016 г. Следва
да се приеме, че разпродажбите на активи на длъжника след 2009г вече не са
текуща дейност, а неефективен опит за преодоляване на затрудненията, довел до
декапитализация. Индиция за задълбочаване на кризата са и допълнително поети
задължения към свързани лица (по заеми, предоставени през 2012 – 2013г от три
дружества, всички представлявани също от управителя на ответника). При отчитане
на варианта на вещото лице ( с приспаднати балансови стойности на неустановени
активи „разходи за бъдещи периоди“ и добавени стойности на безспорните задължения
към цесионера и публичните задължения) се установява, че след 31.12.2009г
дейността е нерентабилна, търговецът не е реализирал приходи за да покрива
текущи задължения, ликвидността е под референтните стойности, като достига до
драстично ниски стойности ( 0.0009- 0.0014 за обща и бърза и 0.0009- 0.0002 за незабавна и абсолютна
ликвидност) в сравнение с възприетите в установената съдебна практика (Решение
№ 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. №
4254/2013 г. на ВКС, I т. о.). Изводите на вещото
лице за траен характер на затрудненията, нерентабилна дейност и фактическо
преустановяване на плащанията след
31.12.2009г без възможност за привличане на ново финансиране, в съвкупност
установяват характеристиките на непреодолима неплатежоспособност, проявила се
като спиране на плащанията (чл. 608 ал.3 ТЗ), в смисъла разяснен в задължителна
съдебна практика(Решение № 33
по т.д.15/09 на ВКС, II т.о.;Решение № 115 по т.д.169/10 на ВКС, II т.о.;
Решение №90 по т.д.1152/11 на ВКС I т.о.и Решение № 44 по т.д.983/11 на ВКС I
т.о.).
Сравнението на коригираните стойности на
активите и задълженията, налага извод, че разликата им достига до отрицателна
величина (декапитализация) към момента, в който банката е предявила претенцията
си срещу дружеството не само като кредитополучател, но и като поръчител, тъй
като именно с корекцията, представляваща добавяне и на този дълг задълженията
надхвърлят балансовите активи. Макар че при такова отразяване се налага и
отчитане на завишаване на актива с потенциално регресно вземане към главния
длъжник по обезпечения с поръчителство дълг, доколкото в случая се касае за
търговец, който вече е обявил молба за откриване на производство по
несъстоятелност (вписана с рег. 20160513173335 по партидата на „ЕФ ГРУП“ЕООД)
събираемостта на такова регресно вземане е изключително съмнителна, съответно и
съдът приема, че стойността на актива не би се променила до степен да преодолее
общия дисбаланс. Съответно и към 27.12.2010г (връчване на
поканата за доброволно изпълнение на претенцията на банката към поръчителя по
предсрочно изискуемия кредит на „ЕФ ГРУП“ЕООД)
общият размер на задълженията е надхвърлил стойността на активите на
предприятието, с което е осъществена и хипотеза на свръхзадълженост (чл. 742
ал.1 ТЗ).
При съпоставка на резултата от приложените
алтернативно презумпции съдът установява, че най-ранния установен момент на
трайно изявена неплатежоспособност(като спиране на плащания) е 31.12.2009г.
Дори и да са налице частични плащания и след тази дата (с евентуално постъпили
средства по получените заеми от свързани лица), съдът приема именно
приключването на финансовата 2009г(без обявяване на ГФО) за момент, в който
преустановяването на обслужване на
дълговете е следствие на вече трайно наложилата се в резултат от кризисното
състояние невъзможност на предприятието
да покрива текущи задължения. Следващите плащания не могат да разколебаят този
извод, доколкото са случаен резултат от привлечени средства, а не произхождат
от обичайни приходи от дейността. Ограничаването на активите в съмнително
ликвидни вземания и вложени разходи в неясно обозначени активи допълнително
застрашава кредиторите, поради което
допълнително обвързване на
длъжника със свързаните лица не може да се приеме за добросъвестен опит
за преодоляване на кризата. Към този момент още не се е налагало осчетоводяване
на отговорността, поета за чужд дълг,
поради което съдът преценява, че свръхзадължеността е настъпила след неплатежоспособността,
съответно нейната дата остава ирелевантна за целите на настоящото производство
(Решение № 202/10.01.14 по т.д.1453/13 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., на ВКС, I т. о.).
В
този смисъл съдът намира,
че въпреки наличните понастоящем две алтернативни основания за уважаване на иска за откриване на
производството по несъстоятелност, следва да се предпочете именно предвиденото
в чл. 608 ал. 3 ТЗ: неплатежоспособност в хипотеза на обективно наложило се
поради критично финансово състояние спиране на плащанията, считано от
31.12.2009г.
Основания за отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ не са
твърдяни.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Въпреки установеното
фактическо преустановяване на дейността на длъжника, искане по чл. 630 ал.2 ТЗ
не е предявено, съответно и съдът не може да ограничава дейността на
предприятието.
Откриването на
производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага назначение на временен синдик. Съобразно липсата на
установено наличие на парични средства
съдът преценява че е налице
хипотезата на чл. 629б ТЗ, и производството може да бъде открито след
предплащане на разноски. В рамките на
предоставения на кредитора срок, са представени доказателства за внесени
1000лв. Макар и недостатъчни за развитие на производството в цялост, съдът
приема, с тях може да бъде заплатено поне текущо възнаграждение на временния
синдик и евентуално възникнали допълнителни разходи по запазване на правата по
обезпеченията до провеждане на първо събрание на кредиторите, когато отново
може да се повдигне въпроса за авансиране на разноски. Съдът служебно преценява
като удачно предложението на ищеца,
чийто общ размер на вземанията представляват значителен дял от
предварително установените и декларирани от длъжника като налични задължения.
Съдът определя за синдик посоченото от него лице, което отговаря на
изискванията на чл.655 от ТЗ и е дало писмено съгласие, с текущо възнаграждение
до провеждане на събрание на кредиторите в размер на 800 лв. месечно.
Искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно и следва да се
уважи, но само до размерите за които законът предвижда обективна отговорност на
страната, причинила производството (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о.). Извършени разходи, различни от внесената
такса, заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице и хонорара на адвоката
не подлежат на присъждане по тези ред. Авансираните разноски се възстановяват
по специален ред в хода на осребряването. Ето защо съдът намира, че искането за
определяне на разноски, събираеми от масата на несъстоятелността следва да се
уважи в размер от само 1850лв от общо посочени в списъка на ищеца
2864,65лв.
Ищецът е поискал и налагане на обезпечителни мерки, без обаче да е
конкретизирал отделни активи, върху които да бъдат допуснати запори и възбрана.
По делото не е установено притежание на каквито и да е движими вещи и вземания
по банкови сметки. В извлечението от имотен регистър от 2008г до 2016г не е
отразено придобиване на какъвто и да е имот, а данните сочат длъжника като
участник в учредяване на ипотека, след което в поредица от сделки дружеството е
посочено камо като прехвълител на права. Без данни за конкретните активи,
формиращи маса на несъстоятелност, съдът не може да наложи мерки за тяхното
съхранение и опазване, тъй като на този етап универсални обезпечения са
недопустими (по арг. от чл. 711 ТЗ). Видно от декларация за нежилищни имоти,
предприятието е посочено като собственик на закупен на 24.10.2006г недвижим
имот в ж.к. Чайка (л. 194), съответно само този имот може да се счита за актив
на предприятието, подлежащ на обезпечаване в полза на кредиторите на масата.
Същевременно, видно от справката от НАП (л. 191), правата върху този имот са
били трансформирани след делба от 25.10.2006г с която от имота са образувани
два нови ( ПИ 3808 и ПИ 3809) по плана на к.к. Чайка м-ст Хоризонт(бивша
„Обруклук“), а същите идентификатори са посочени вече като части от общо урегулиран имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на
к.к. Чайка), върху който се учредяват права на строеж в поредица от сделки с
отделни обекти от бъдеща сграда след 2008г. Съответно при последното вписване
на такова разпореждане имотът е индивидуализиран с кадастрален номер
10135.2572.53, а съответно отчуждаваните права на строеж са индивидуализирани
като обекти от апартаментен хотел с идентификатор 10135.2572.53.3. Без данни за
разпределението на обектите по архитектурния план на сградата, съдът не би
могъл да индивидуализира остатъчните права на длъжника след поредицата от
разпореждания, съответно следва да възприеме като такива само обектите, за
които вече е налице вписване (предмет на наложени обезпечителни мерки и
договорна ипотека). По този начин мярката в полза на кредиторите няма да
попречи на досегашната дейност на предприятието, но наличното известно имущество
ще бъде съхранено в масата за постигане на целите на производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения и на основание чл. 630 ал.1 и ал.2 вр. чл. 711 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на "БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, гр. В., бул. ***, представлявано от управител Ф.К., на осн. чл. 630
ал.1 т.1 ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ
31.12.2009г. за начална дата на
неплатежоспособност, на осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на "БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* на осн. чл. 630 ал.1 т.2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да направи добавка
"в открито производство по несъстоятелност".
НАЗНАЧАВА И.В.К., ЕГН ********** и служ. адрес: ***. ***,
телефон 0888 814 346, електронен адрес i_karaboev@abv.bg, който отговаря
на изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на "БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.1 т.3 ТЗ
На основание чл.623 от ТЗ името, телефонът,
адресът и електронният адрес на временния
синдик да се впишат в търговския регистър Определя текущо възнаграждение
в размер на 800 лв. месечно.
ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в длъжност
15.05.2014г, на основание чл.656 ал.1 от ТЗ.
Задължава
ВРЕМЕННИЯ синдик да предприеме
действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника, чрез управителя Ф. ЗЛАТГЕВА К.,
не по- късно от едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпълни
задълженията си по чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави на назначения временен
синдик и на съда необходимата информация, включително и за налично имущество и
банкови сметки, както и да предаде на синдика наличната счетоводна документация
и търговски книги, с оглед осъществяване на правомощията на временния синдик по
чл. 668 ТЗ.
При неизпълнение в срок на управителя ще бъде
наложена глоба по реда на чл. 640 ал.2 ТЗ.
ДОПУСКА
обезпечителни мерки в полза на
кредиторите на несъстоятелността на длъжника "БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД ЕИК
********* като
НАЛАГА възбрана на ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
(обременено с вече учредени права на строеж в полза на трети лица) върху имот, принадлежащ на длъжника "БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2572.53, съответен на урегулиран имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на
к.к. Чайка), придобит с покупка на
24.10.2006г като недвижим имот УПИ 3229 с площ от 1000 кв.м. в к.к.
Чайка м-ст Хоризонт(бивша „Обруклук“), и ЗАПАЗЕНО от учредител на суперфиции
ПРАВО НА СТРОЕЖ за отделни обекти от АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ, изграден в същия имот;
както и на ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху РЕКРЕАЦИОНЕН ЦЕНТЪР,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2572.53.3.34 с площ по документи
90,87 кв.м. находящ се на етаж „- 2“
от АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ, придобит при
реализация на запазено право на строеж върху същия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.2572.53, съответен на урегулиран имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на
к.к. Чайка)
и на ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
върху ОФИС № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2572.53.3.37 с площ по
документи 86,86 кв.м. находящ се
на етаж „- 2“, ап. 3 от АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ, придобит при реализация
на запазено право на строеж върху същия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2572.53, съответен на урегулиран
имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на к.к. Чайка)
и на ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху ОФИС № 1, представляващ самостоятелен
обект(без данни за идентификатор) с площ по документи 86,86 кв.м. находящ се в АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ, придобит при реализация
на запазено право на строеж върху същия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2572.53, съответен на урегулиран
имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на к.к. Чайка)
и на ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
върху ПАРКОМЕСТО № 8, представляващ самостоятелен обект (без данни за
идентификатор) с
площ по документи 11кв.м. находящо се в същия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2572.53, съответен на урегулиран
имот (УПИ № І-3808,3809 в кв. 24 по ПУП на к.к. Чайка), на осн. чл. 630
ал.1 т. 4 ТЗ.
Да се издаде обезпечителна заповед в полза на кредиторите на масата, чрез назначения временен синдик.
ОПРЕДЕЛЯ
дата за първо събрание на кредиторите на 08.06.2014г. от 11.00ч. в търговската
зала на Варненски окръжен съд, на осн. чл. 630 ал.1 т.5 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 659 ал.2 ТЗ ВРЕМЕННИЯ
синдик да представи в срока по 668 ал.1
ТЗ към доклада си приложение, съдържащо данни
за резултат от предприети
действия по издирване и запазване на масата на несъстоятелността, както и за
наличие на възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с
прилагане на списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на
несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на
фактическото им състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от
тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по
несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител
по ДОПК, както и необходимия размер разноски по движението на производството по
несъстоятелност за напред.
ОСЪЖДА "БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД ЕИК *********, гр. В., бул. *** ДА ЗАПЛАТИ от масата на
несъстоятелността на „ЛОВОС“ООД, ЕИК *********, гр. С., ул. ***,
представлявано от управител Л.Г., сумата от само 1850лв (хиляда осемстотин и петдесет лева) от общо посочени в
списъка на ищеца 2864,65лв,
представляваща направени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския регистър по
партидата на "БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* на основание чл. 624 вр. чл. 622 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от
вписването му в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна
жалба по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички
заинтересовани страни, че
1.
на осн. чл. 613 а ТЗ решението може да бъде обжалвано
и от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно
решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както
и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен
регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
2.
на осн. чл. 259 ГПК жалбата се подава чрез съда, който
е постановил решението
3.
на осн. чл. 260
ГПК жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2.
означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на
решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите
факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото
от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили
да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят
иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и
излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис
на жалбоподателя.
4.
на осн. чл.
261 ГПК към жалбата се прилагат: 1. преписи от нея и от приложенията й
според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 2.
пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. новите писмени
доказателства, посочени в жалбата; 4. документ за внесена такса.
5.
по търговските спорове
не може да се ползва безплатна
правна помощ по чл. 94 ГПК
6.
страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2
от ГПК при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ГПК .
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на длъжника и
назначения временен синдик с образец № 9 от Наредба № 7 с оглед изпълнение на
задълженията им.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: