М О Т И В И
по НОХД №
433/2015 г. АРС, I н.с.
Районна
Прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимия Е.Д.Р. , за
това,че в периода 17.01.2014 г. – 24.09.2014 г. в гр. ***, обл. *** и с. ***,
обл. ***, в условията на продължавано престъпление, и в условията на опасен
рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти
на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи:
-
На 17.01. 2014 г. в гр. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи - дамско портмоне на стойност 7,20 лв. и сумата от 15,00 лв., общо
в размер на 22,20 лв. от владението на В.Г.З.;*** е отнел чужди движими вещи –
дамско портмоне на стойност 4,80 лв. и сумата от 160,00 лв., общо в размер на
164, 80 лв. от владението на Д.Н.И.;***, е отнел чужди движими вещи - дамско
портмоне на стойност 5,60 лв. и сумата от 170,00 лв., общо в размер на 175,60
лв. от владението на Й.Т. П. – С.;
-
На 02.07.2014 г. в гр. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи - дамско портмоне на стойност 4,80 лв. и сумата от 15,00 лв., общо
в размер на 19,80 лв. от владението на А.Г.З.;
-
На 24.09.2014 г. в с. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 9,60 лв., сумата от 100 евро /левова
равностойност 195,58 лв./, и сумата от 400,00 лв., общо в размер на 605,18 лв.
от владението на П.Н.С.;
-
На 24.09.2014 г. в с. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи – сумата от 900,00 лв. от владението на Г.А.К.; или вещи на обща
стойност 1887,58 лв., без съгласието на посочените лица, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия
обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 години, което да бъде постановено на основание чл. 61 т.2
вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като изпълнението на същото
да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Граждански иск не е
предявен.Частен обвинител не е конституиран като акцесорна страна в
наказателния процес.
Подсъдимият се признава
за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда,
поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти,
а желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Д.Р. е роден на *** ***, /понастоящем в Централен
затвор – гр. София/, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
За
квалификацията на настоящото деяние значение имат осъжданията на подсъдимия със
следните съдебни актове:
- определение,
с което е одобрено споразумение по НОХД № 596/2007 г. по описа на Районен съд ***, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, като
съдът е постановил да се изтърпи реално в затвор или затворническо общежитие от
„закрит“ тип при „строг“ режим. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
02.11.200 г., а наказанието е изтърпяно в периода 12.11.2007 г. – 07.03.2009
г.;
- Присъда по НОХД № 1396/2011 г. по описа на Районен съд – *** за престъпление по чл. чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и три месеца, което да се изтърпи
ефективно при „строг“ режим. Присъдата е влязла в законна сила на 05.12.2011
г., а наказанието е изтърпяно на 14.09.2012 г.
В периода 2013 г. – 2014 г. обв. Е.Д.Р. живеел със
семейството си в гр. ***. На 17.01.2014 г. той помолил свой познат – св. Г. Н.Н.
да го откара с лекия му автомобил „Мерцедес“ до гр. ***, под предлог, че иска
да се премести да живее в това населено място и търси подходяща детска градина
за дъщеря си. Св. Г. Н. се съгласил да помогне на обвиняемия. Двамата се
придвижили от гр. *** до гр. ***, където пристигнали около 16,00 ч. Там по
указание на обвиняемият, св. Г. Н. спрял автомобила близо до сградата на
общинско детско заведение /детска градина/ „***“. По
това време в тази детска градина се подготвял представление на детски театър.
Обв. Е.Р. слезнал от описания лек автомобил и като използвал суматохата в
детското заведение, влезнал в сградата. Там деецът се насочил към детския кабинет, който се ползвал от
медицинската сестра – св. В.Г.З.. В този момент св. В.З. не била в кабинета. В
това помещение се намирала дамската й чанта. Обв. Е.Р. влезнал в кабинета,
чиято врата не била заключена, отворил дамската чанта и взел намиращия се там
дамски портфейл на стойност 7,20 лв. В него имало лични документи на св. В.З.,
и сумата от 15,00 лв. Обв. Р. взел със себе си портфейла и вещите, които се
намирали в него, и напуснал кабинета. След това се опитал да напусне сградата,
но не се ориентирал и се озовал в котелното отделение, където се намирал огняра
на детската градина – св. Д. В. П.. Обвиняемият провел кратък разговор с него,
след което успял да напусне сградата. После със св. Г. Н., на когото не обяснил
какво е направил, се върнал обратно в гр. ***.
На 12.03.2014 г. около 10,30 ч. сутринта обв. Е.Р.
отново пристигнал в гр. ***. След това той влезнал в административната сграда
на фирма „Валина“ АД, която се намирала на ул.“ *** в
посоченото населено място. Там обвиняемият се насочил към кабинета на главния
счетоводител на фирмата – св. З. В.К.. Обвиняемият влезнал в помещението, в
което се намирала св. З.К., и попитал същата дали дружеството търси работници.
Св. З. К. отговорила, че не знае. След това решила да потърси мнението на св. Д.Н.И.,
която работила като специалист „управление на човешките ресурси“ и ползвала
съседен кабинет. Св. З. К. отишла до
кабинета й и установила, че св. К. не се намира там. Поради това указала на
обвиняемия, че трябва да напусне сградата. Същият се обърнал и се насочил към
изхода, а св. З. К. влезнала в своя кабинет. Тогава обв. Е.Р. се върнал обратно
и отишъл в кабинета, който се ползвал от св. Д.И.. Там от чантата й взел
дамското й портмоне, и намиращите се в него пари в размер на 160,00 лв.
Портмонето деецът пъхнал под връхното си яке. Точно тогава св. З. К. влезнала в
същия кабинет и го видяла. Тя попитала обвиняемия какво прави там. Свидетелката
забелязала и че обвиняемият крие нещо под якето си. За това тя се опитала да го
хване. Не успяла, тъй като обв. Е.Р. хукнал да бяга към изхода на сградата. Св.
З. К. незабавно се свързала със св. М. А. Т., която същия ден замествала служителката,която
осъществявала контрол върху допускането на лица в сградата на фирмата, и й
обяснила, че трябва да спре обвиняемия, когото описала. Св. М. Т. не успяла да
спре дееца, въпреки, че за кратък период от време задържала връхното му яке.
Обв. Е.Р. успял да напусне сградата с отнетите от него вещи, които впоследствие
използвал за лични нужди.
На 02.07.2014 г. около 15,30 ч. обвиняемият
влезнал в сграда, находяща се в гр. ***, която се ползвала от Дирекция „Бюро по
труда“ – гр. ***. Там той влезнал в помещение, което се ползвало от служители
на посочената дирекция, а именно свидетелките А.Г.З. и Й.Т.П.. Помещението не
било заключено, а посочените свидетелки не били там. Обв. Е.Р. използвал
ситуацията. Той влезнал в помещението и взел от дамската чанта на св. Й.П.
дамското й портмоне на стойност 5,60 лв. и намиращите се в него пари – сумата
от 170,00 лв.Взел и дамското портмоне на св. А.З., на стойност 4,80 лв., с
намиращите се в него пари в размер на 15,00 лв. Портфейла се намирал в дамската
й чанта. С тези вещи обвиняемият напуснал сградата, а впоследствие използвал
същите за лични нужди.
На 24.09.2014 г. обв.Е.Р. около обяд пристигнал в
с. ***, обл. ***. Скоро след това той влезнал в помещение, което се намирало в
административната сграда на кметството и което се ползвало от св. Г.А.К. за
аптека. Там освен него работила като фармацевт и св. П.Н.С.. Когато влезнал в
това помещение тези двама свидетели не били там. Използвайки това обв. Е.Р.
взел дамското портмоне на св. П.С., на стойност 9,60 лв., и намиращите се в
него 100 евро / с левова равностойност 195,58 лв./, и 400,00 лв. Портмонето й
се намирало в дамската й чанта. Обвиняемият взел и сумата от 900,00 лв. – лични
средства на св. Г.К., които той бил оставил в чекмеджето на касата на аптеката
за заплащане на поръчана по-рано стока. С тези вещи обв. Р. напуснал сградата и
се върнал в гр. ***. По-късно той е използвал инкриминираните предмети за лични
нужди.
В
хода на разследването е изготвена съдебно- техническа експертиза, съгласно
която не може да се установи дали лицето
от видеозаписите на компактдиск Verbatum със сериен номер МАРА09QF28004772 и
компактдиск Office 1 Superstore със сериен номер R 80-69-12-22 е тъждествено с лицето изобразено на
снимката, предоставена от отдел „Криминален“ на ОАДМВР *** , а именно Е.Д.Р..
В
хода на разследването е изготвена и стоково- оценъчна експертиза, видно от
заключението на която, стойността на инкриминираните вещи/без включена сумата от 900 лева/ възлиза на 987
лв. 58 ст.
По
делото са извършени 4 бр. разпознавания на подсъдимия от св. А.З. /л.183-л.184
от ДП/, св. В.Г.З./л. 186-187 от ДП/ от св.П.Н.С./л.189-190/, от св.З. В. К./л.192-198
от ДП/. Св. А.З. и В.З. категорично са разпознали подсъдимия, св. П.С. и св. З. К. не са го разпознали.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните в
досъдебното производство доказателства, а и доколкото подсъдимият Д. изцяло
признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е
протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.
В тази насока са показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели - В.Г.З.;Д. В. П., С.
Т. Й. Д.Н.И., З. В. К., М. А. Т. Й.Т. П.
– С., А.Г.З., Г.А.К., П.Н.С., М. Ф. Т., И. Т. П., Г. Н. Н., А. Г. Т., М. Р. С.
и М. А.А., които са в отношение на пълно
покриване и допълване с останалите доказателства, поради което се кредитират от
съдебния състав.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина Свидетелство за съдимост, /приложена по съдебното производство/,
Характеристична справка /лист 50 от
досъдебното производство/, Протокол за оглед на веществени доказателства /лист
113 от досъдебното производство/, 4 бр. разпознавания на подсъдимия от св. А.З.
/л.183-л.184 от ДП/, св. В.Г.З./л. 186-187 от ДП/ от св.П.Н.С./л.189-190/, от
св.З. В. К./л.192-198 от ДП/.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство експертизи - стоково-оценъчна и техническа,
като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с
направените самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се
налага самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват
всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
При така установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Е.Д.Р.
е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б“ вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно: в периода
17.01.2014 г. – 24.09.2014 г. в гр. ***, обл. *** и с. ***, обл. ***, в
условията на продължавано престъпление, и в условията на опасен рецидив, като е
извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и след като е
бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи:
-
На 17.01. 2014 г. в гр. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи - дамско портмоне на стойност 7,20 лв. и сумата от 15,00 лв., общо
в размер на 22,20 лв. от владението на В.Г.З.;*** е отнел чужди движими вещи –
дамско портмоне на стойност 4,80 лв. и сумата от 160,00 лв., общо в размер на
164, 80 лв. от владението на Д.Н.И.;***, е отнел чужди движими вещи - дамско
портмоне на стойност 5,60 лв. и сумата от 170,00 лв., общо в размер на 175,60
лв. от владението на Й.Т. П. – С.;
-
На 02.07.2014 г. в гр. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи - дамско портмоне на стойност 4,80 лв. и сумата от 15,00 лв., общо
в размер на 19,80 лв. от владението на А.Г.З.;
-
На 24.09.2014 г. в с. ***, обл. ***, е отнел чужди
движими вещи – дамско портмоне на стойност 9,60 лв., сумата от 100 евро /левова
равностойност 195,58 лв./, и сумата от 400,00 лв., общо в размер на 605,18 лв.
от владението на П.Н.С.;
На 24.09.2014 г. в с. ***,
обл. ***, е отнел чужди движими вещи – сумата от 900,00 лв. от владението на Г.А.К.;
или вещи на обща стойност 1887,58 лв., без съгласието на посочените лица, с
намерение противозаконно да ги присвои
От обективна страна
- с действията си подсъдимият е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като
с присвоително намерение е отнел посочените по- горе вещи (пари и дамски портмонета), без
съгласието на техните собственици, като е прекъснал досегашното владение върху
тях и е установил своя фактическа власт. Освен това, отделните деяния, включени
в обвинението- на 17.01.2014, на 12.03.2014 г., на 02.07.2014 и на 24.09.2014 г. са извършени при условията на продължавано престъпление,
тъй като всяко едно от тях осъществява
поотделно състава на престъплението „кражба”, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващото се явява, от обективна и субективна страна,
продължение на предшестващото. Отделно от горното престъплението е извършено и при
условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б.А“ и б“Б“ от НК. Това е така, доколкото
видно от справката за съдимост, подсъдимия е осъден с определение, с което е одобрено споразумение по
НОХД № 850/2007 г. по описа на Районен съд ***, за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест
месеца, като съдът е постановил да се изтърпи реално в затвор или затворническо
общежитие от „закрит“ тип при „строг“ режим. Съдебният акт е влязъл в законна
сила на 02.11.200 г., а наказанието е изтърпяно в периода 12.11.2007 г. –
07.03.2009 г. и с Присъда по НОХД № 1396/2011 г. по описа на Районен съд – ***,
за престъпление по чл. чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и
„б“ от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година
и три месеца, което да се изтърпи ефективно при „строг“ режим. Присъдата е
влязла в законна сила на 05.12.2011 г., а наказанието е изтърпяно на 14.09.2012
г. Т.е продължаваното престъпление,
предмет на настоящото производство е извършено след като Р. е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на
„лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Не е бил
изтекъл към момента на започване на продължаваното престъпление срока по чл. 30
ал.1 от НК и за двете визирани по- горе осъждания. Първото деяние, включено в
продължаваното престъпление е извършено на 17.01.2014 г., а наказанието в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД 850/2007 г. по
описа на РС *** е изтърпяно на 07.03.2009 г./видно от справката за съдимост/,
наказанието по НОХД 1396/2011 по описа на РС *** в размер на една година и три месеца лишаване от свобода е
изтърпяно на 14.09.2012 г./видно от същата справка/, т.е петгодишния срок по
чл. 30 от НК не е бил изтекъл и за двете
осъждания.
От субективна страна – престъплението
е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият са съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал и целял настъпването на общественоопасните му последици.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1 т.1 НК, препращаща към разпоредбата на чл. 194 ал.1 от НК предвижда
наказание от две до десет години лишаване от свобода, при което определеното в
тези рамки наказание, следва да се намали с една трета.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия Р. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така
определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с две
години или да бъде наложено наказание
четири години лишаване от свобода.
Съдът определя наказание,
ориентирано малко над средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 196 ал.1
т.1 от НК, като приема, че е налице лек превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчитат многобройните предишни осъждания на подсъдимия
/извън тези, определящи правната квалификация на настоящото престъпление/ както
и обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление, с включени в него
цели пет деяния. Както е известно, продължаваната престъпна дейност винаги
разкрива по- висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, тъй като показва едно
трайно отношение на последния към обекта на престъпно посегателство. Като
отегчаващо вината обстоятелство се цени фактът, че отделните деяния, включени в
престъплението са извършени през светлата част на денонощието, в различни населени места, което
показва организираност и координираност в действията на подсъдимия. В тази
връзка, не може да не се отчете и фактът, че в инкриминирания период са
извършвани и други престъпни посегателства от подсъдимия на територията на
други съдебни райони, за които Д. вече е санкциониран с влязъл в сила съдебен
акт- в този смисъл са осъжданията по НОХД 1234/2014 по описа на РС ***, в сила
от 29.01.2015 по което Д. е санкциониран
за деяние, извършено на 25.06.2014, НОХЗ1844/2014 г. по описа на ОС ***, в сила
от 13.02.2015 г., за деяние извършено на 28.07.2014 г., НОХД 1246/2015 г. по
описа на РС ***, в сила от 30.04.2015 г., за деяние, извършено на 30.06.2014
г., НОХД 271/2015 по описа на Бургаски окръжен съд, в сила от 13.05.2013 г. за
деяние извършено 09.07.2014 г., НОХД 834/2015 по описа на РС Велико Търново, в
сила от 18.06.2015 г. за деяние извършено на 19.08.2014 г. Видно от посочените
по- горе осъждания в инкриминирания период, подсъдимият е осъществявал една
масова и многократно реализирана престъпна активност, с териториална
разгърнатост, която през призмата и на предишните му осъждания го характеризира като личност с много висока
обществена опасност.
Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отразени тежкото материално положение на
подсъдимия, неговата семейна ангажираност, доколкото подсъдимия е баща на три
деца, две от които непълнолетни, за които трябва да полага грижи.. Признаването
на вината не следва да се третира допълнително смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото характерът на настоящата процедура, преминала по реда на гл. 27 от НПК
изисква след определянето на наказание същото да бъде впоследствие редуцирано с
една трета, което е и „бонусът“ на подсъдимия за признаването на фактите и
обстоятелствата, отразени в обвинителния акт. В този смисъл и т.7 от ТР №
1/2009 г. на ВКС.
Именно посочените
по-горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства мотивираха съда да
определи наказание „лишаване от свобода”
за срок от шест години, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал.
1 НК, го намали с една трета, а именно с две години и му наложи
наказание четири години лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството,
че подсъдимият А. е бил осъждан на лишаване от свобода към датата на извършване
на деянието, съдът не разгледа възможността за приложението на чл. 66 НК.
Предвид разпоредбата на
61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът определи наказанието да се изтърпи при
строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
По въпроса за
веществените доказателства:
Веществените
доказателства DVD –R Verbatum и CD R Office
1 Superstore 700 MB съдът постанови да бъдат унищожени като вещи без стойност.
По въпроса за
разноските:
По делото са направени
разноски в размер на 130 лв. за съдебно техническа и стоково- оценъчна
експертиза, които следва да бъдат на основание чл. 189 ал.3 от НПК присъдени на
органа, който ги е направил- Окръжна прокуратура ***.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: