Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр. Сливен, 17.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора Красимир Маринов,
като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно
административнонаказателно дело № 17 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д.П.С. ***, подадена против Решение № 239 от 28.10.2021
г., постановено по АНД № 1078/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К № 4663033 на ОДМВР
– Сливен, с който на Д.П.С., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева. Със същото решение С. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и материалния закон. Счита за необосновани изводите на РС Сливен, че безспорно
е установено извършването на административното нарушение. По делото не били
събрани относими доказателства, като липсвало удостоверение за одобрен тип на
техническото средство, с което е измерена скоростта, липсвал документ за
първоначална проверка, снимки на разположението на уреда. Твърди, че през
процесния период автомобилът, чиято скорост е зесечена не бил в движение и това
не било отчетено от РС Сливен. Не били спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН за
издаване на ЕФ. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на РС
Сливен, както и електронния фиш.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище
от п. – адв. Д.П. - *** поддържа жалбата, като моли да бъде уважена. Излага подробни
съображения и ангажира доказателства.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР– Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище чрез упълномощен п. п. – гл. юриск. К. Б. оспорва жалбата
като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение,
моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за
законосъобразност на решението на Районния съд. Предлага да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалвания електронен фиш като законосъобразен, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в ЕФ административно
нарушение; направил е извод, че при издаването
му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; счел е, че
наложеното наказание е определено правилно; приел, че от приложения по делото
снимков материал несъмнено се установява, че именно автомобила на касационния
жалбоподател е засечен с превишена скорост на въпросния ден и час в посочения
във фиша участък от пътя, поради което приел твърдението на жалбоподателя, че
автомобилът по това време е бил на ремонт в сервиз, за несъстоятелно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от
Районния съд факти изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите
на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото
право. Всички възражения и доводи на касационния жалбоподател срещу
първоинстанционното решение са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 02.01.2021
г. в 14 часа на главен път І-6 километър 379.500 в посока г. С., жалбоподателят
при разрешена максимална скорост за извън населено място 90 км/ч, е управлявал
лек автомобил с рег. № ******* с измерена скорост 147 км/ч и наказуема такава –
142 км/ч, установена с автоматизирано техническо средство тип „тринога“ ARH CAM
S1 №11743cc., съгласно приложена разпечатка снимка № 11743сс/0150231 от 02.01.2021г.
/л.8 от дело на РС Сливен/, и декларация по чл. 188 от ЗДвП /л.14 от дело на РС Сливен/. За констатираното нарушение - превишаване на
допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място с 52 км/ч, на
жалбоподателя С. е издаден фиш серия К 4663033, връчен му лично на 29.07.2021г.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална
скорост на движение извън населено място за управляваното от жалбоподателя
пътно превозно средство е 90 км/ч. За превишаване над 52 км/ч на разрешената
максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 182, ал. 2, т. 6, която в разглеждания случай е приложена правилно от
наказващия орган, както обосновано е приел и Районният съд.
Противно на твърденията в касационната жалба в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В разглеждания случай, за установеното
нарушение е предвидено наказание глоба, изпълнени са и изискванията на чл. 188 от ЗДвП, като е ангажирана
отговорността на лицето, което, съобразно приложената в преписката декларация
вх.№ 343000-3630/26.03.2021г. /л.14 от дело на РС/ от с. на автомобила Д.П.П.,
е управлявало на 02.01.2021г. въпросното превозно средство, а именно
касационният жалбоподател Д.П.С..
В производството пред РС Сливен са събрани всички необходими и относими
доказателства, които са напълно достатъчни за установяване на извършеното нарушение. Протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система е съставен по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. /. В него са отразени: местонахождението на мястото за контрол – извън
населено място; общото ограничение на скоростта – 90 км/ч; липсата на пътен
знак за ограничение на скоростта, която да е различна от разрешената скорост за
извън населено място; режимът на измерване – стационарен; име, фамилия и подпис
на служителя; начало и край на работа на техническото средство. От изложеното
следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението, посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Нарушението се установява и от изготвената с
техническото средство снимка № 11743СС/0150231/л.7-л.8 от дело на РС Сливен/,
имаща качеството на веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност
в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за
измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, именно
касаторът е осъществил посоченото от АНО нарушение.
Представената пред
касационната инстанция декларация от З. П.П., с. и у. на „Ауто Колор-П.“ ЕООД
не представлява годно доказателство и не може да послужи за удостоверяване на
твърдяните в нея обстоятелства, доколкото същите могат да бъдат събрани в
процеса единствено в производството пред РС чрез разпит на свидетел. По делото
са налични категорични доказателства /снимков материал/ за индивидуализиран
автомобил, чиято скорост е засечена на главен път І-6 километър 379.500 в посока г. С. на
02.01.2021 г. в 14 часа и е установено, че това е автомобилът управляван
именно от касатора /съгласно представената по делото декларация/, следователно в
случая е без значение дали в периода 10.12.2020г. до 15.01.2021г. същият автомобил е посетил автосервиз за
втори оглед и установяване на щета.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на
съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите
факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение,
касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.
Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора
по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП. Нарушението е безспорно
установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в
обратната насока са неоснователни и необосновани.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния
закон обосновано е приел, че касационният жалбоподател е извършил
административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен
фиш, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение,
при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател
нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 1078/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.П.С. *** с ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: