МОТИВИ по н.о.х.д. № 534/2017г., СГС, НО, 30 с-в
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3382 ЗМК- 1732/2014
година по описа на 07 РУП СДВР, пр. пр. № 11888/2016г. по описа на СГП срещу В.М.Ч. и Г.Д.А. - за това, че на
11.06.2014г., около 20.30ч., в гр. София, като съизвършители,
в съучастие помежду си и с две неустановени лица, отвлекли Е.Б.Н.,***, пред
ресторант "Ч." с л.а. "Фолксваген Тауран"
с рег. № ********, управляван от В.Ч. и го закарали на земен път в тревиста
местност в близост до бул. "Симеоновско
шосе", като отвличането е извършено от четири лица и по опасен за здравето
на пострадалия начин, а именно чрез нанасяне на удари, причинили счупване на
девето и десето леви ребра, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвоизлив под конюктивата
на дясната очна ябълка, оток и кръвонасядане на
дясното око с притваряне на очната цепка, кръвонасядане
на левия долен клепач, три кръвонасядания в областта
на гръдния кош, кръвонасядане в лявата поясна област, кръвонасядане на
лявата мишница, две кръвонасядания на лявата
седалищна област, едното от които двойноивицовидно -
престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. с
ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Наказателното производство
по отношение на подс. В.М.Ч. е приключило след като
той се е признал за виновен в извършване на горепосоченото престъпление и с
определение от 31.03.2017г. съдът е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство по отношение на него.
Делото е продължило
разглеждането си по отношение на подс. Г.А., като В.Ч.,
при изходна основа правилото, залегнало в разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1
от НПК, е разпитан като свидетел.
В съдебно заседание представителят на
СГП не поддържа повдигнатото спрямо подс. Г.А. обвинение.
Смята, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка относно отвличането
и употребената по отношение на пострадалия принуда е установена по безспорен начин
от събраните и проверени от съда доказателствени
източници. Твърди обаче, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия А. е
останало недоказано. Пледира за издаване на оправдателна присъда.
Защитникът на подс.
А. - адв. Р.Л., отправя идентично по съдържание и
насоченост искане. Счита, че по делото няма нито едно доказателство, което да
свърже Г.А. с противоправното деяние, за което е предаден
на съд. Смята, че на досъдебното производство е имало елемент на
"нагаждане" на личността на подсъдимия към профила на действителните
участници в престъплението. Посочва, че личността на подсъдимия не е свързана с
отвличането и от самия пострадал, а самото разпознаване на досъдебното
производство е било опорочено, тъй като предявените лица не са били със сходна
външност. Акцентира върху информацията от мобилния оператор, според която към
момента на посегателството телефонът на подсъдимия е бил в клетка, различна от местоизвършване на престъплението. Акцентира и върху
показанията на св. В.Ч., по отношение на когото производството е прекратено, доколкото
и той по никакъв начин не свързва подсъдимия А. с отвличането и нанасянето на
побой. Пледира за издаване на оправдателна присъда.
Подсъдимият Г.Д.А. се възползва от законоустановеното си право и дава обяснения. Не отрича
познанството си с В.Ч., но оспорва съпричастността си към отвличането на
пострадалия Е.Н.. Твърди, че е видял за първи път пострадалия след като е било
образувано наказателното дело във връзка с противозаконното му лишаване от
свобода. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл.
19 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Г.Д.А. е роден на ***г.
в гр. С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, трудово ангажиран в строителна компания „М.Г.“ ЕООД, с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелят В.Ч. /по
отношение, на когото наказателното производство е прекратено/ са познати и
приятели. Родом са от едно и също място.
През 2014 година свидетелят Е.Н.
работил във фирма "Г.БГ" ЕООД, наета като подизпълнител от фирма
"Аквамар", за да изработи стъклени изделия
в къща, с три етажа и гараж, находяща се в с. Л., ул.
"********.
Свидетелите В. и М. Ч./съответно син
и баща/ били също наети на обекта за извършване на ремонтни и довършителни
работи.
На 10.06.2014г. св. Е.Н. посетил
обекта, за да вземе размери за душ кабина. След като свършил работа си тръгнал.
По - късно колеги от фирма "Г.БГ" ЕООД му се обадили и го помолили да
се върне на обекта, тъй като от там са изчезнали вещи.
По този повод, в същия ден,
свидетелят Н. отишъл отново в къщата в с. Л.. Там бил посрещнат от свидетелите В.
и М. Ч., които го обвинили, че е взел лични вещи - телефон, преносим компютър, фотоапарат,
пари и документи на първия от тях. Пострадалият отрекъл да е направил това,
след което свидетелите Ч.и двама други работници го затворили в гаража на
къщата, взели му личната карта и телефона и започнали да го убеждават да си
признае за кражбата. Пострадалият продължавал да отрича съпричастност към нея и
по-късно, след като вещите му били върнати, бил пуснат да си ходи.
На следващия ден - 11.06.2014г.,
свидетелят В.Ч. се обадил на пострадалия по телефона. Обяснил му, че е станало
недоразумение и поискал да се видят, да поговорят и да му се извини.
Пострадалият се съгласил и двамата си уговорили среща същата вечер, около
20.00ч., пред магазин "Фантастико", на бул.
"Симеоновско шосе". В 20.15ч. пострадалият
пристигнал на мястото на срещата с личния си автомобил, който бил управляван от
съпругата му. На мястото на срещата дошъл и св. Ч. с л.а. "Фолксваген Тауран" с ДК № *********. Пострадалият казал на
съпругата си да се прибира, качил се на предната седалка в автомобила на св. Ч.
и двамата потеглили към Студентски град, до заведение "Ч.". Пред
заведението имало три неустановени лица, от мъжки пол. Докато свидетелят Ч. извършил
маневра, с която симулирал паркиране, мъжете се качили на задната седалка на
автомобила. Седящият зад пострадалия мъж го хванал през врата и му попречил да
излезе от колата. Междувременно свидетелят Ч. потеглил и вратите на автомобила
се заключили автоматично. По път мъжете в колата заплашили пострадалия, че ще
го "закопаят жив" и "ще го убият", като го подканяли да им
каже къде са отнетите от владението на св. Ч. вещи. Пострадалият настоявал, че
няма отношение към кражбата.
Около 20.30ч. св. Ч. спрял
автомобила на безлюдно място, в тревиста местност до бул. "Симеоновско шосе". Мъжете от задната седалка издърпали
пострадалия от колата и незабавно след това най-едрият от тях, добре сложен, с
бръсната глава, с тъмна кожа и по-висок от пострадалия, му нанесъл силен удар в
дясната част на лицето. Този мъж останал в близост до колата, а останалите
двама, заедно със св. В.Ч., завлекли пострадалия във вътрешността на тревистата
местност, по - далеч от пътя. Там и тримата отправили заплахи от вербално
естество към пострадалия - заканвали му се с убийство, с насилие, включително и
че ще "го изнасилят". Един от мъжете го бутнал на земята и го изритал
в ребрата, след което заедно с другият неустановен по делото мъж, държал
пострадалия, докато св. В.Ч. му нанасял множество удари с ръце, крака и с
палка. Насилието над пострадалия - физическо и вербално продължило около
половин час. През това време мъжът, който нанесъл първия удар на пострадалия,
стоял на разстояние, встрани от автомобила, който в един момент дори подкарал,
за да обърне посоката на движение.
Пострадалият през цялото време отричал да има
съпричастност към отнемане на вещите. След като мъжете разбрали, че няма да
получат от него никаква информация, го върнали в автомобила, потеглили към
Студентски град и го свалили някъде на асфалтовия път. Преди да си тръгнат го
заплашили, че ако се обади в полицията, ще намерят "и него, и семейството
му".
След като нападателите си тръгнали,
свидетелят се обадил на съпругата си, която дошла до мястото с автомобил и го
закарала до УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". При прегледа било установено, че
при пострадалия е налице разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана и счупване на 9-10-то ребро вляво, без хемопневмоторакс.
На следващия ден пострадалият
посетил Клиниката по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ "Александровска" ЕАД. Съгласно
издаденото от специалист с призната правоспособност СМУ № 438/2014г. при
прегледа на пострадалия били установени следните обективни находки: на горния и
долния клепач оток и синкаво червеникаво кръвонасядане
с размери 9/5 см.; дясната цепка била притворена; под конюктивата
на дясната очна ябълка във вътрешния й край имало червеникав кръвоизлив с
диаметър 0.5 см; на долния клепач на лявото около имало синкаво червеникаво кръвонасядане с размери 3/1 см.; по задно страничната
повърхност на гръдния кош имало три червеникави кръвонасядания
с размери 15/9 см., 5/4 см. и 7/4 см. В лявата поясна
област имало петнисто червеникаво кръвонасядане с
диаметър от 3 см.; по задната повърхност на лявата мишница, в средната й трета,
имало мораво синкаво кръвонасядане с диаметър 4 см.;
в долния външен квадрант на лявата седалищна област имало две червеникави кръвонасядания с размери 3/1см. и 15/2 см., като второто
било двойно контурно, със светла зона в средата, с
широчина 1 см.
Съгласно медицинската експертиза на
в.л. Р.Х. пострадалият е получил следните травматични увреждания: счупване на
девето и десето леви ребра, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвоизлив под конюктивата
на дясната очна ябълка, оток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око с притваряне на очната цепка, кръвонасядане
на левия долен клепач, три кръвонасядания в областта
на гръдния кош, кръвонасядане в лявата поясна област, кръвонасядане на
лявата мишница, две кръвонасядания на лявата
седалищна област, едното от които двойноивицовидно.
Според експертизата установените травматични увреждания са получени в резултат
от действието на твърди, тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен побой.
Конкретното счупване на ребрата може да се получи от удар с коляно в областта
на гръдния кош, травмата в областта на дясното око - от нанесен юмручен удар в
същата област, двойноивицовидното кръвонасядане
на лявата седалищна област при удар с твърд, тъп предмет (палка), докато
разкъсването на тъпанчевата мембрана може да се
обясни с нанесен удар с отворена длан в областта на ухото и нагнетяване на
въздух в ушния канал, упражняващ налягане върху тъпанчевата
мембрана. Предконюктивният кръвоизлив на дясното око,
счупването на две ребра и разкъсването на тъпанчевата
мембрана, както в съвкупност, така и поотделно, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите мекотъканни
увреждания са причинили на пострадалия страдание.
В хода на образуваното досъдебно
производство били проведени процесуално следствени действия от различен вид.
Част от тях били свързани с процесуална дейност по разпознаване на живи лица.
Така при проведено разпознаване пострадалият Е.Н. посочил св. В.Н. като един от
своите нападатели - този, който имал най-активна роля в неговото отвличане и
побой.
На 30.07.2014г. било проведено и
второ разпознаване, при което, в присъствието на две поемни
лица, св. Е.Н. посочил подсъдимия Г.А. като нападателят, който го извадил от
автомобила и му нанесъл първия удар в областта на лицето.
Според заключението на
психиатричната експертиза на в.л. М.пострадалият Е.Н. е психично здрав и
свидетелски годен. Няма данни за сетивни измами и психотична
продукция. Вследствие на инкриминираните събития при него няма медицински данни
за реално изпитван страх с промяна във виталните показатели и данни за
отключване на посттравматично стресово разстройство.
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка съдът изведе от доказателства от различен вид: обяснения на
подсъдимия Г.А., показания на св. Е.Н. (включително и частично приобщените на
основание чл. 281, ал. 4 от НПК от досъдебното производство - л. 21-26 и л.
35), показания на свидетелите А.М., П.Ц., А.К., В.З., И.Л., Г.Г. (всички те приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от НПК),
показания на св. В.Ч., показания на св. М.Ч., показания на св. Д.Т., показания
на св. Г.С., заключенията на съдебно психиатричната експертиза (л. 40 -45 от
д.п.) и на съдебно медицинската експертиза (л. 49-51 от д.п), протокол за
разпознаване от 30.07.2014г. (л. 37 от д.п.), фотоалбум към него (л.326-328 от
с.д.), справка с рег. № С 16933/26.06.2014г. (л. 62 от д.п.), съдебно
медицинско удостоверение № 438/2014г., издадено на името на Е.Н. (л. 63 от
д.п.), отговори от Виваком и М-тел (л. 61, л. 72, л.
73-74).
Съдът не формира фактически изводи
върху заключението на оценителната експертиза, като прие същата за неотносима. С оглед предмета на доказване по настоящото
дело - което е за отвличане, оценъчната стойност на вещите, които В.Ч. е
твърдял да са му отнети от пострадалия, нямат никакво отношение към настоящото
производство.
Съдът не обсъди и показанията на св.
В.К., като прие, че освен информация за общото си познанство със свидетеля В.Ч.
и подс. Г.А., този свидетел не изнася никакво значимо
за делото сведение.
Показанията на свидетелите М., Ц., Ч.,
К., Л. и З. съдът обособи в отделна група. От тях се установяват обстоятелства,
които макар и без пряко отношение към главния факт, дават информация за
времето, мястото и повода, по който осъденият вече и разпитан като свидетел В.Ч.
и пострадалия Е.Н. са се запознали. От показанията на тези лица се установява,
че под една или друга форма всеки от тях е бил ангажиран със строителни и
ремонтни дейности на обект в с. Л., където с такива функции са били натоварени
и пострадалият Е.Н., и осъденият вече и разпитан после като свидетел В.Ч..
Поводът, по който двамата са осъществили контакт безспорно е от значение за
делото, тъй като изчезването на личните вещи на св. Ч. от обекта в с. Л. и
нарочването на пострадалия за техен крадец е провокирало последващите
действия по отвличане и побой, а те всъщност са и в основата на обвинителната
теза. По аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не обсъжда подробно
показанията на всеки от изброените свидетели, тъй като разказът им не разкрива
никакви противоречия.
Съдът се позова на заключението на
лекарската експертиза и на удостоверяването в официалния документ-съдебно
медицинско удостоверение № 438/2014г., като прие, че въз основа на тях се
установява вида и характера на причинените на пострадалия увреждания, а също
така и механизма на тяхното получаване.
Съдът даде вяра на показанията на
пострадалия Е.Н. за обстоятелствата, при които е бил отвлечен, причината за
отвличането и естеството на употребената спрямо него принуда от физическо и
вербално естество. Пострадалият не се възползва от законоустановеното
си право и отказа да се конституира в процеса като допълнителна страна -
граждански ищец или частен обвинител. По този начин отнапред изключи
възможността показанията му да бъдат третирани като такива, изхождащи от лице с
отношение към изхода на делото. Показанията на пострадалия са последователни,
конкретни, без логически противоречия. В частта относно естеството на принудата
показанията на пострадалия намират потвърждение в лекарската експертиза и в
съдебно медицинското удостоверение, издадено от Клиниката по съдебна медицина и
деонтология. Посредством официалния документ и
специалния способ за събиране и проверка на доказателствата се установява, че насочеността
на ударите, начина и времето, по които са получени напълно отговорят на
механизма, описан от пострадалия. Фактът на принудителната промяна на
местоположението на пострадалия се потвърждава, освен от неговите показания, и
от разказа на св. В.Ч. - пряк участник в процесните
събития и извършител на самото отвличане. Ч., по отношение на когото
производството е прекратено, не отрича принудителната и очевидно противозаконна
намеса в сферата на пострадалия.
По делото от показанията на пострадалия
несъмнено се установи, че на досъдебното производство, той е посочил подс. Г.А. като един от участниците в отвличането спрямо
него. Последният факт намира подкрепа и в показанията на поемните
лица Г.С. и Г.Г., както и в отразяванията в протокола
за разпознаване от 30.07.2014 година. Последният е изготвен при спазване
изискванията на чл.169 и сл. от НПК /отм./ и съставлява годно доказателствено средство. Въпреки, че представлява източник
на сведения за фактите, интересуващи процеса, той не е достатъчен, за да
обоснове обвинителната теза. Както всяко друго доказателство в наказателния
процес, така и протоколите за извършване на съответни процесуално следствени
действия нямат предустановена доказателствена
сила, а се проверяват и съпоставят с целия наличен доказателствен
материал.
Разпознаването е самостоятелен способ
за събиране и проверка на доказателства, който има за задача да установи
тъждество между лицето или предметите, които са предявени с лицата или
предметите, за които в разпита си говори свидетелят или обвиняемият, респ.
подсъдимият. Това означава, че за да бъде достатъчно основание за постановяване
на осъдителна присъда, разпознаването следва да има свое логично и съответно
потвърждение в разпита на лицето, на което са предявени за разпознаване
съответните лица. Годният протокол за разпознаване съставлява доказателствено средство, но ако то не намира потвърждение
в друго надлежно събрано и проверено доказателствено
средство - показания или обяснения на разпознаващия, е немислимо да свърже разпознатия
с извършено спрямо разпознаващия противоправно
деяние. В случая сме изправени именно пред такава хипотеза. В хода на
досъдебното производство е извършено следствено действие, което по правната си
природа представлява разпознаване. То е направено при спазване изискванията на
закона и доколкото пострадалият е потвърдил наличието на тъждество между
извършителя и предявения за разпознаване Г.А., разпознаването е внесло в
процеса пряко доказателство за авторството на отвличането в лицето на този
подсъдим. При разпита си пред съда пострадалият възпроизведе обстоятелствата,
при които е извършено отвличането, като изрично акцентира върху това, че не е
видял добре този извършител и не е имал възможност да запомни и възпроизведе
негови типични характеристики. В тази връзка уточни, че нападателят, когото
впоследствие е разпознал като подс. А., е бил мъжът,
който след издърпването му от колата, пръв го е ударил през лицето, но предвид внезапността на ситуацията, е имал много кратък визуален
контакт с него и въобще не е успял да го огледа. Свидетелят Н. не е успял да
стори това и впоследствие, доколкото по време на побоя, този мъж е стоял в
близост до автомобила и на разстояние от мястото, на което пострадалият е бил
завлечен от другите нападатели. Освен заради разстоянието, на което се е
намирал, видимостта на пострадалия към този мъж е била намалена и поради късния
час (20.30 -21.00ч.) и факта, че след нанесения първи удар дясното му око е
било оточно и притворено. Нещо повече, без да се
отрича от подписа си върху протокола за разпознаване, пострадалият уточнява, че
още пред разследващите органи е изразил съмнение по отношение на лицето и е
посочил подсъдимия, защото от предявените му за разпознаване лица най-много е
отговарял на профила на извършителя, а не защото е бил той.
При тези показания за съда е
невъзможно да изведе с категоричност и безусловност обективна връзка между
действителния нападател и подсъдимия Г.А.. На първо място, както бе посочено
пострадалият заяви, че не е възприел лицето на извършителя и няма никакъв
спомен за начина, по който изглежда той, тъй като го е видял мимолетно преди да
му нанесе удара в лицето, а след това от разстояние го е наблюдавал единствено
в профил. Тези обстоятелства не позволяват извеждането на личностова
идентичност между лицето, което пострадалият е посочил като свой нападател при
разпознаването и действителния извършител на отвличането. В хода на съдебното
следствие се установи, че непосредствените възприятия на жертвата за нападателя
са изключително мимолетни и не са му позволили да получи ясен спомен за
външността на извършителя, а оттук и да установи личностова
идентичност и пряко доказателство за авторството на деянието. Адаптационното
време за разпознаване на лице, съпоставените с нормалните човешки възможности
да възприемат негови типични характеристики, не са позволи на пострадалия да
запомни, а впоследствие и да възпроизведе съответни и достоверни данни за
нападателя си.
Поради невъзможността отразяването в
годния протокол за разпознаване да се свърже като логично и естествено
продължение с разпита на разпознаващия, съдът счете, че няма доказателства,
които в тяхната съвкупност и логическа връзка да навеждат на единствено
възможния и категоричен извод, че подсъдимият Г.А. е един от извършителите на
отвличането. Липсват и други доказателства - преки или косвени, вторични или
производни, които да свържат подсъдимия с нападението над св. Е.Н. в процесния ден. Другият участник в отвличането - св. В.Ч.,
отрича подсъдимият да е бил с него и да е участвал в противозаконната промяна
на местоположението на пострадалия или в побоя над него. Получените от
мобилните оператори справки показват, че в процесната
дата и час телефонът, ползван от подсъдимия с номер **********, не е бил в
клетка, обслужвана от предавател с фиксирано местоположение в района на
Студентски град, т.е. на мястото, на което е бил заведен принудително
пострадалия. Свидетелката Д.Т. - интимна приятелка на подсъдимия, не споменава
обичайният ритъм на живот в процесната дата да е бил
променен и Г.А. в тази вечер да е отсъствал от дома си.
Въпреки, че деянието по обвинителния
акт е несъмнено установено, включая от гледна точка
на механизъм и брой лица, участващи в него, няма фактически данни, които да
свържат Г.Д.А. с престъплението, за което е обвинен.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Г.А. не е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от
НК, като на 11.06.2014г., около 20.30ч., в гр. София, като с В.Ч. и две
неустановени лица, отвлекъл Е.Б.Н.,***, пред
ресторант "Ч." с л.а. "Фолксваген Тауран"
с рег. № ********, управляван от В.Ч., и го закарали на земен път в тревиста
местност в близост до бул. "Симеоновско
шосе", като отвличането е извършено по опасен за здравето на пострадалия
начин, а именно чрез нанасяне на удари, причинили счупване на девето и десето
леви ребра, травматично разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана, кръвоизлив под конюктивата на дясната очна
ябълка, оток и кръвонасядане на дясното око с
притваряне на очната цепка, кръвонасядане на левия
долен клепач, три кръвонасядания в областта на
гръдния кош, кръвонасядане в лявата поясна област, кръвонасядане на
лявата мишница, две кръвонасядания на лявата
седалищна област, едното от които двойноивицовидно.
Предвид липсата на обективната страна
на престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната му
страна.
Въз основа на изложените съображения
съдът прие, че подсъдимия следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова произнасяне по същество държи
сметка за правото на защита, неразривно свързано с необходимостта съдът да
признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Съдебният състав прие, че в случая липсват не само несъмнени, а
отсъстват каквито и да е доказателства, които да свържат отвличането с
личността с подсъдимия, поради което постанови оправдателна присъда.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ:
П Р
И С Ъ
Д А
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГР. СОФИЯ, 16.06.2017 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 30-ти състав, в публичното съдебно
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕН СЪДИЯ: КАЛИНА ФИЛИПОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:Л.Р.
С.Л.
Р.П.
при секретаря Мариела Миланова и в
присъствието на прокурора С. Х., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева НОХД № 534по описа за 2017 година, въз основа на закона и данните
по делото
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА
подс. Г.Д.А., роден на ***г.
в гр. С., българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, трудово ангажиран в строителна компания „М.Г.“ ЕООД, с постоянен
адрес ***, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 11.06.2014г., около
20.30ч., в гр. София, като съизвършител, в съучастие
с В.М.Ч. (по отношение на когото производството е прекратено с одобрено от съда
споразумение) и с две неустановени лица, отвлякъл Е.Б.Н.,***, пред ресторант
"Ч." с л.а. "Фолксваген Тауран" с
рег. № ********, управляван от В.Ч. и го закарал на земен път в тревиста
местност в близост до бул. "Симеоновско
шосе", като отвличането е извършено от четири лица и по опасен за здравето
на пострадалия начин, а именно чрез нанасяне на удари, причинили счупване на
девето и десето леви ребра, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвоизлив под конюктивата
на дясната очна ябълка, оток и кръвонасядане на
дясното око с притваряне на очната цепка, кръвонасядане
на левия долен клепач, три кръвонасядания в областта
на гръдния кош, кръвонасядане в лявата поясна област, кръвонасядане на
лявата мишница, две кръвонасядания на лявата
седалищна област, едното от които двойноивицовидно,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2, вр.
с ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Присъдата може да се
обжалва и протестира пред САС в петнадесет дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.