№ 1110
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100501249 по описа за 2023 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.******,
действащ чрез адв.М. Н., със служебен адрес: гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ №22, ет.партер,
против частта от Решение №51/09.03.2023г. постановено по гр.д.№803/2022г. по описа на
Районен съд Провадия, с която е уважен предявеният “Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Кристиян
Емилов Олевски, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване на
дължимостта от жалбоподателя на сумите, за които е издадена Заповед №285/01.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.527/2022г. на РС Провадия, а
именно: -сумата от 1000лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит №2162689 сключен на 09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и Р. Н. Р., и Договор за
предоставяне на поръчителство между “Ай Тръст“ ЕООД и Р. Н. Р., което вземане в
последствие е прехвърлено от страна на “Ай Тръст“ ЕООД в полза на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 23.08.2021г. и Приложение 1 от 23.08.2021г.; -
сумата от 119.84лв., представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит
за периода от 10.02.2020г. до 10.07.2020г.; -сумата от 198.90лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.02.2020г. до 27.05.2022г., ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-27.05.2022г., до
окончателното погасяване на дълга.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, и се
оспорват изводите на първоинстанционният съд, че процесното вземане съществува, като се
поддържа, че “Ай Тръст“ ЕООД в качеството си на поръчител, не е заплатил на
“Кредисимо“ ЕАД главницата и лихви по договора за кредит. Сочи се, че действително
09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит с №2162689, както и че на същата дата между “Ай тръст“ ЕООД и ответника е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с погасяване на дълга по
договора за кредит. Сочи се още, че на 23.08.2021г. е подписано Приложение I към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г., сключен между “Ай Тръст“
ЕООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на “Ай
Тръст“ ЕООД, произтичащо от Договора за на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено
в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Поддържа се обаче, че доколкото липсват доказателства, че
“Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на поръчител е заплатило на “Кредисимо“ ЕАД
процесните главница и лихви по договора кредит, то няма как да счита, че кредитора е
уведомил по надлежния ред ответника за извършено вместо него плащане и съответно да
може да претендира от ответника процесната сума и да продаде вземането си на ищеца по
настоящото дело. Ето защо се поддържа, че поради липсва на погасяване кредита от
поръчителят “Ай Тръст“ ЕООД, ответникът не е изпаднал в забава спрямо същия и
вземането предмет на делото не е ликвидно и изискуемо. В тази връзка се поддържа, че
ищецът няма правен интерес от водене на делото и от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПK. Оспорват се изводите на съдът базирани на заключението на вещото лице по ССч.Е, че
задълженията по Договора за кредит са погасени изцяло от поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД в
изпълнение на Договора за предоставяне на поръчителство, поради което се поддържа, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изложеното, се моли за отмяна на
решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като се е съобразил с
коректно установената фактическа обстановка по делото, съответно че съдебното решение
по максимално прецизен начин рамкира правния спор и извежда основополагащи за случая
констатации, обективирани в диспозитива на акта. Развити са подробни съображения за
правилността, обосноваността и законосъобразността на атакуваният съдебен акт, съответно
за основателността на иска.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник поддържа становището си за
неоснователност на иска, съответно за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
решение.
Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от процесуален представител,
2
поддържа становището си за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съдът е сезиран от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искове с правно
основание иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК за установяване на дължимостта
от Р. Н. Р. на сумите, за които е издадена Заповед №285/01.06.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.527/2022г. на РС Провадия, а именно: -
сумата от 1000лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит
№2162689 сключен на 09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и ответника, и по Договор за
предоставяне на поръчителство между “Ай Тръст“ ЕООД и ответника; -сумата от 119.84лв.,
представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от
10.02.2020г. до 10.07.2020г.; -сумата от 198.90лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.02.2020г. до 27.05.2022г., които вземания са прехвърлени от страна на “Ай
Тръст“ ЕООД в полза на ищеца с Договор за цесия от 23.08.2021г. и Приложение 1 от
23.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда-27.05.2022г., до окончателното погасяване на дълга.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2020г. ответникът е сключил с “Кредисимо“
ЕАД Договор за потребителски кредит №2162689, след което и Договор за предоставяне на
поръчителство с “Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на погасяване на дълга по договора за
кредит. Твърди се, че поради липсата на плащане от длъжника, “Ай Тръст“ ЕООД, в
качеството си на поръчител и солидарно отговорен длъжник е заплатило на “Кредисимо“
ЕАД главницата и лихвите по договора кредит. Сочи се, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. и Приложение №1 от23.08.2021г. към него,
ищецът е придобил вземането на “Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договорите за кредит и
за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности Сочи се, че с Уведомително писмо от 23.08.2021г., изпратено с известие
за доставяне от страна на ищецът, в качеството й на пълномощник на цедента е уведомил
ответника за извършената цесия. Сочи се, че с цел събиране на вземането, ищецът депозирал
е заявление по чл.410 ГПК, което било уважено, съответно е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№527/2022г. по описа на РС Провадия, срещу която ответникът възразил.
С депозираният от ответникът отговор на ИМ, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Поддържа се, че към момента на подаване на исковата молба и
заявлението по чл.410 от ТПК, ищецът не е имал качество на кредитор на ответника, тъй
като не е доказано погасяване на дълга от поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД в полза на
кредитора “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поддържа се още, че доколкото “Ай
Тръст“ ЕООД не е погасило дълга, не е налице възможност същото да прехвърли вземането
си в полза на ищеца, съответно не е налице ликвидно и изискуемо вземането в полза на
последния. Моли се за отхвърляне на иска.
3
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните
на районният съд изводи, че ищецът е титуляр на процесното вземане по договор за
потребителски кредит, доколкото след плащането на дълга и прехвърляне на вземането е
встъпил в правата на първоначалният кредитор. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Следва да установи още, че погасяването на кредита е обезпечено с договор за
поръчителство, реализирането на предмета на последният договор, т.е. че поръчителят е
погасил дълга поради бездействие на кредитополучателя и че ищецът е станал титуляр на
вземането по силата на договор за цесия. Ответникът, следва да установи
правоизключващите си възражения, че процесният договор за поръчителство не е произвел
ефект, съответно че вземането не е прехвърлено с договор за цесия, или че е налице
погасяване на задължението по давност.
В разглежданият казус не е налице спор, а и от събраните доказателства се
установява, че на 09.01.2020г. между “Кредисимо“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит с №2162689, както и че на същата дата между “Ай Тръст“ ЕООД и
ответника е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с погасяване на
дълга по договора за кредит. По силата на договора за кредит на ответникът е предоставен
заем в размер на 1000лв., при лихва от 40 % и ГПР от 48.21 %, който следва да се погаси
чрез 6 месечни вноски в размер на 186.46лв., включващи главница и лихва, като общия
размер на всички плащания е 1119.84лв. На основание договора за предоставяне на
поръчителство “Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител на ответника, се е задължило
срещу възнаграждение в размер на 85.22лв. месечно, да отговаря солидарно с длъжника за
всички задължения по договора за кредит.
4
От кореспондиращото си съдържание на заключението по ССч.Е, на Потвърждение
за платено задължение изготвено от “Кредисимо“ ЕАД и на Счетоводна справка от “Ай
Тръст“ ЕООД, се установява, че процесния кредит е усвоен, като от страна на ответника не
са извършвани плащания за погасяване главницата в размер на 1000лв. и възнаградителната
лихва за периода от 10.02.2020г. до 10.07.2020г. в размер на 119.84лв. Установява се още, че
задълженията по договор за кредит са погасени изцяло от поръчителя “Ай Тръст“ ЕООД.
Видно е от представените преписи от Договор за цесия от 23.08.2021г., ведно с 2 бр.
Потвърждения за сключена цесия и 2 бр. Приложение №1 от 23.08.2021г., че ищецът е
придобил вземанията произтичащи от договорите за кредит и за поръчителство.
Установява се от представените преписи от пълномощни и от Уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-КРСАТ/2162689, че по силата на делегираната му представителна власт,
новият кредитор е изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия, което според
приложеното Известие за доставяне, е получено лично от ответника на 17.09.2021г.
При тези данни съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя-ответник
за недоказаност на принадлежността на процесните вземания в патримониума на ищецът.
Предвид изричното изявление на първоначалният кредитор “Кредисимо“ ЕАД, съдържащо
се в Потвърждението за платено задължение, което изявление има характер на разписка,
следва да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на “Ай Тръст“ ЕООД по
договора за поръчителство, респективно че поръчителят е погасил дълга и е встъпил в
правата на кредитора по отношение на основният длъжник-кредитополучателят. Наред с
това факта на плащането се установява и от заключението на ССч.Е и от счетоводното
извлечение изготвено от “Ай Тръст“ ЕООД, което следва да се цени при условията на чл.182
от ГПК, доколкото не са налице оплаквания и данни за нередовност на воденото
счетоводство.
Наред с горното ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е погасил дълга, с
което да обори твърдението на ищецът, че задължението е погасено именно от поръчителя.
С оглед изложеното, следва да се зачете удостоверителната сила на подписаният от
кредитора частен документ, какъвто се явява Потвърждението за платено задължение,
респективно следва да се приеме за доказан факта на погасяване на дълга от поръчителя.
Доводите на жалбоподателят липса извършено от страна на кредитора на надлежно
уведомяване на ответника за извършеното вместо него плащане, са ирелевантни за спора,
доколкото такова не е необходимо предвид факта, че встъпването на поръчителя в правата
на взискателя става по силата на закона с извършване на погасяването на дълга.
За пълнота следва да се посочи, че извършената от настоящият съдебен състав
служебна проверка за валидност на договора за потребителски кредит, чрез приложение на
закрилата съдържаща се в ЗПК /2006г., отм./, не установи нарушения на изискванията
заложени в посоченият закон относно претенциите предмет на настоящото въззивно
произнасяне, респективно недействителност на договора или на част от него, която да води
до нужда от редукция на задълженията на кредитополучателя.
5
В заключение и тъй като по делото не е налице спор, че ищецът е придобил
процесните вземания по силата на договор за цесия, за който длъжника е надлежно
уведомен, както и не е налице спор по отношение на размера на претенциите, следва извод,
че предявените искове, са основателни. Ето защо атакуваният съдебен акт на районният съд,
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото в полза на въззиваемият, се следва ю.к. възнаграждение,
което съдът определя по реда на НПП е в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/09.03.2023г. постановено по гр.д.№803/2022г. по
описа на Районен съд Провадия.
ОСЪЖДА Р. Н. Р. , с ЕГН **********, с адрес: гр.******, да заплати в полза на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата от 100лв., представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6