РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Сливен, 30. 10. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети
октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ
РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административнонаказателно дело № 119 по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от К.И.А.,
с ЕГН: **********, ***, подадена против Решение № 276 от 26.07.2023 г.,
постановено по АНД № 20232230200700 / 2023 г. по описа на Районен съд– Сливен,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №
23-0804-001743 от 30.03.2023 г. на Началник Сектор в ОД МВР– Сливен, Сектор
Пътна полиция Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 105, ал. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди,
че решението на Районния съд е неправилно. Посочва, че: поставеното от касатора
фолио е с най-малко ограничаване на светлопропускливостта, както е отбелязал
производителят; АУАН е съставен, въз основа на субективната преценка на
контролния орган относно стойностите за намаляване на светлопропускливостта на
стъклата, като тази преценка зависела и от състоянието на зрението, било то на
касатора или на контролния орган. Твърди,
че промяната на прозрачността се считала за незначителна техническа
неизправност. Касаторът посочва, че обжалва и
определението, с което му е отказано назначаване на техническа експертиза за
отговор на въпроса относно начина на раздробяване на стъклото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението
на Районен съд – Сливен, потвърждаващо наказателното постановление, и се
произнесе по същество, като отмени наказателното постановление или алтернативно
отмени решението и върне делото на друг състав на Районен съд – Сливен, с оглед
назначаване на техническа експертиза.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Началник
сектор в ОД на МВР– Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, редовно призован, не
се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения
в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За
да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
спазени правилата на ЗАНН; приетата за установена в НП фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства; приел за
установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил със
затъмнени предни
странични стъкла на предните две врати, чрез поставено фолио, което било
правилно квалифицирано като нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Приел, че: поставеното
фолио върху
стъклата на предните две врати на автомобила е довело до ограничаване на
прозрачността на тези стъкла и намаляване видимостта на водача и тъй като
стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи; АНО е достигнал до правилен и обоснован извод за техническа
неизправност на автомобила, като правилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Формирал извод за правилно определен
размер на наказанията.
Изводите на Районния съд са правилни.
Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 03.03.2023 г., около 14:52 часа в ***, по ***, жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с Рег. № *******. При извършена проверка се установило, че
автомобилът е с намалена прозрачност на предните странични стъкла на предните
две врати с фолио.
Водачът не представил документ от техническа служба, че намаляването на
прозрачността на стъклата била в границите на стойностите по Правило № 43 на
ИКЕ на ООН. Полицейските
служители приели, че автомобилът бил технически неизправен поради облепянето на
стъклата с фолио, което нарушавало качеството им при натрошаване, парчетата на
счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален, съгласно
Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Приели, че касационният жалбоподател е извършил нарушение
по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и му
съставили АУАН, въз основа на който на 30.03.2023 г. било издадено обжалваното
НП № 23-0804-001743.
Приетата за установена от Районния съд
фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства.
Установено е по несъмнен начин, че касаторът е извършил административните
нарушения – управление на МПС със затъмнени стъкла на предните две врати и с
наличие на техническа неизправност на автомобила, с което е осъществен от
обективна и субективна страна съставът на административно нарушение съответно
по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП съдържа забрана
за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 3
на същата норма, законодателят е предвидил, че намаляване прозрачността на стъклата
по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43
на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Съгласно
чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лева.
В хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП законодателят
има предвид препятствия, които са на или в самото моторно превозно средство,
защото ограничаването е през стъклата. В този случай законодателят не е
разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, както в § 6, т. 55 и т.
56 от ДР към ЗДвП, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху
стъклата, водещи до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на
видимостта по какъвто и да е начин, включително и чрез намаляване на
прозрачността на стъклата, независимо от начина, по който е постигнато. Следователно,
до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на
стъклата.
По делото не се спори, че на стъклата на предните две
врати на автомобила е имало поставено фолио и прозрачността им е намалена. В
касационната жалба се релевира възражение, че поставеното фолио е с най-малко
ограничаване на светлопропускливостта. Причината за ограничаване прозрачността
на стъклата на предните две врати на МПС е изрично посочена в съставения АУАН –
поставеното фолио. Посочено е също, че не е представен документ от техническа
служба, че намаляването на прозрачността на стъклата е в границите на
стойностите на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. По своята правна същност актът за
установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен
орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо
положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв,
той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в
документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за
истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на
акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на
обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил
доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти,
които оборват установеното в АУАН. Доказателства за стойностите на използваното
от касатора фолио, поставено на двете стъкла на предните врати на автомобила,
не са представени нито в хода на проверката от полицейските служители, нито
пред АНО, нито пред Районния съд. Доказателства в тази насока не са представени
и пред настоящата инстанция.
Следва да се има предвид, че всяко изискване към
моторното превозно средство законодателят прави с оглед посочената в чл. 1, ал.
2 от ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да
улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е
и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни
средства- чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 9 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, се разрешава движението
на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя
изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.
В АУАН, подобно на съдържанието на процесното НП, е
описано, че прозрачността на предните стъкла на предните две врати на
автомобила е ограничена посредством поставено фолио. Установеното при
проверката наличие на фолио върху стъклата на предните две врати на автомобила,
автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1,
т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на
стандартизационните документи.
В Правило № 43 на ИКЕ на ООН подробно са разписани
изпитванията на материалите за безопасно остъкляване. Пъвоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на разпоредбите
на Правило № 43 на ИКЕ на ООН, като правилно е приел възраженията на
жалбоподателя за неоснователни. В случая касационният жалбоподател не е представил
доказателства, че поставеното от него фолио отговаря на техническите
предписания за безопасно остъкляване, следователно не се установява, че
използваният материал е с такива характеристики, че опасността от наранявания в
случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. В тежест на
касационния жалбоподател е било да докаже, че постановеното от него фолио
отговаря на техническите предписания, цитирани в процесния административен акт,
оборвайки доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда. Но
такива доказателства не са представени. Предвид липсата на доказателства,
оборващи констатациите в АУАН, както и предвид предмета на спора и формулирания
от процесуалния представител на санкционираното лице въпрос, съдът намира за
неоснователно възражението относно определението, с което първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането му за назначаване на техническа експертиза.
Правилен е и формираният от Районния съд извод, че
процесният случай представлява значителна техническа неизправност, предвид
посочената дефиниция в § 6, т. 72 от ДР към ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, водач, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани
значителни неизправности. Размерът на наложните административни наказания
съответства на определения в закона фиксиран размер.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че като е потвърдил процесното НП, Районният съд е издал валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276 от 26.07.2023
г., постановено по АНД № 20232230200700 / 2023 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: