№ 633
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100512675 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12675/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. Н. Н. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №14542 от 24.07.2024 г по гр.д.№20934/22 г на
СРС , 76 състав , изменено с определение №40147 от 04.10.2024 г по същото дело , с което е
признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 във вр.чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД на „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ******* гр.София следните суми:
сумата от 47,08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; и сумата от 2,39 лв., представляваща неизплатени
задължения за други такси и услуги, за които са издадени фактури № **********/10.06.2019
г., №**********/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г.; дължими по силата
на сключените договор за предоставяне на мобилни услуги №*********/24.03.2017 г. за
мобилен номер +*******, и допълнително споразумение към него №*********/15.01.2019
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 101,83 лв., представляваща предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11,98 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно
устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във връзка с абонамент за номер +*******,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 176,14 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.01.2019 г. за мобилен номер
1
+*******, за което била издадена фактура ********** от 10.09.2019 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 18735/2021 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 170 с-в ; както и въззивникът е осъден да заплати на „Йеттел България“
ЕАД сумата от 710 лв разноски пред СРС и сумата от 265 лв разноски в заповедното
производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Неустойката от 176,14
лева противоречи на закона респ.на добрите нрави . Същата е в размер на три месечни
абонаментни такси , но по тарифата за стандартни месечни такси /които не са посочени в
договора/ , а не по тарифата за т.нар.преференциални месечни такси . Ищецът не представя
доказателства за стандартната цена на мобилното устройство .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Неустойката е уговорена в р.4 т.2 от допълнителното споразумение №*********. Сумата от
176,14 лева представлява сбор от 62,46 лева три стандартни месечни абонаментни такси и
113,68 лева разлика между стандартната цена на мобилно устройство с марка NOKIA 2.1
Dual blue Cooper и преференциалната цена по договора за лизинг , съответстваща за
оставащия срок от договора за мобилни услуги .Подобна клауза не противоречи на закона и
добрите нрави .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
09.08.2024 г и е обжалвано в срок на 22.08.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че между страните има сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, както следва:
договор за предоставяне на мобилни услуги №*********/24.03.2017 г. за мобилен номер
+*******, и допълнително споразумение към него №*********/15.01.2019 г.
и договор за лизинг от 15.01.2019 г. на мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual blue
Cooper.
За потребените услуги на ответника са издадени фактура ********** от 10.09.2019 г. и №
**********/10.06.2019 г., №**********/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до
09.06.2019 г.
Според СРС ищецът претендира сумата от 47,08 лв., представляваща дължими и
2
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и сумата от
2,39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и услуги, за които са
издадени фактури № **********/10.06.2019 г., №**********/10.07.2019 г. за периода от
10.05.2019 г. до 09.06.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
01.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът не е оспорил така
изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са
ползвани през процесния период. Следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за тези суми .Дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързана от
ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните услуги, предоставяни от
ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за ответника – потребител на услугите, за
заплащане на уговорената между страните месечна абонаметна такса за ползване на
предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен достъп до услугите на оператора за
ответника е налице задължение за заплащане стойността на уговорената месечна
абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е ползвал или не услугите до
които му е предоставен достъп.
Според СРС ищецът претендира сумата от 101,83 лв., представляваща предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно
устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във връзка с абонамент за номер +*******,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Ответникът не е оспорил така изчислената стойност
на предоставените услуги, нито е навел възражения, че услугите не са ползвани през
процесния период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за лизинг, с предмет
мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper, сключен между Теленор България
ЕАД (понастоящем Йеттел България ЕАД) и ответника е предадено от лизингодателя на
лизингополучателя. Същевременно в подписания договор за лизинг изрично е посочено, че
при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя
във вид, годен за употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на
уговорените технически характеристики. Трябва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за сумата от 101,83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски; и сумата от 11,98 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски
за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно устройство с марка NOKIA
2.1 Dual blue Cooper във връзка с абонамент за номер +*******, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Според СРС процесният договор за мобилни услуги е сключен за срок от 24 месеца, като е
уговорено, че договорът поражда действие от деня на сключването му. Съгласно
предвиденото в договора, в случай че същият бъде прекратен предсрочно поради
неизпълнение на задълженията на абоната, то последният дължи на оператора неустойка в
размер на стандартните абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до
3
изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Следователно при развалянето му поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, за оператора възникват вземания за компесаторни неустойки,
дължими в случай на прекратяване на договора.
Според СРС ищецът основава вземанията си за неустойка на клаузите на чл. 2 от
допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги. Тези клаузи не са нищожни
нито като противоречащи на императивни материалноправни разпоредби на закона, в т.ч. и
като неравноправни, нито като противоречащи на добрите нрави . Възможност за уговаряне
на неустойки по договори от вида на процесните настоящият състав на съда приема, че
следва и от разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 11, б. „в" ЗЕС и по аргумент от противното
съгласно чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от същия закон. Следва да се посочи също така, че с
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието,
че кредиторът по двустранен договор с продължително или периодично изпълнение,
каквито са договорите, на които ищецът основава правата си, може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка за
развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена. В случая е налице хипотезата
на прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за напред,
поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между страните основание за
това – поради неизпълнение на поетите от абоната задължения да заплаща дължимите към
оператора месечни абонаментни такси и стойността на потребените услуги.
Според СРС в процесния договор за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при
прекратяване на договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на абоната,
доставчикът ще да бъде компенсиран с неустойка в размер на не повече от стойността на три
абонаментни такси за съответния абонамент. С тази уговорка в тежест на потребителя не се
възлага необосновано високо обезщетение от неизпълнението на договора. Неустойката е и
санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира
длъжника да изпълнява своите задължения по договора. Неустойката не противоречи на
императивна норма на закона, не накърнява изискванията за добросъвестност при
уговарянето на клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа
тежест, не се явява неравноправна по смисъла на ЗЗП. Липсва противоречие с изискванията
на закона и добрите нрави спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, които
настъпват за оператора при предсрочно прекратяване на договора. Искът за неустойка е
доказан по основание и размер .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
По отношение на исковете за месечни абонаментни такси ; други такси и услуги ; и
лизингови вноски въззивната жалба се явява бланкетна . Липсват изрични доводи и
настоящият съд не дължи служебна проверка за неправилност на първоинстаницонното
решение .
Неоснователни за доводите , че неустойката от 176,14 лева противоречи на закона респ.на
добрите нрави . В процесните договори и допълнителни споразумения изрично са
4
предвидени цените на стандартните месечни абонаментни такси . Посочена е и каква е
разликата между стандартната цена на мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue
Cooper и преференциалната цена по договора за лизинг . Неустойката не е в прекомерен
размер предвид общата стойност на всички дължими плащания по договорите ,
респ.икономическия интерес на всяка от страните . Ответникът-потребител е могъл да
предвиди последиците от евентуалното си неизпълнение на договорите и споразуменията ,
като същите са били развалени респ.прекратени именно поради неговото неизпълнение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Въззивникът дължи
разноските на въззиваемата страна пред СГС , както и държавна такса за въззивно
обжалване , защото въззивната жалба е подадена от особен представител и таксата не е била
заплатена .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14542 от 24.07.2024 г по гр.д.№20934/22 г на СРС , 76 състав ;
изменено с определение №40147 от 04.10.2024 г по същото дело .
ОСЪЖДА К. Н. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Йеттел България“ ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 300 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА К. Н. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
125 лева държавна такса за въззивно обжалване .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5