Р Е Ш
Е Н И Е
№ 341/15.07.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 277 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№166 от 10.04.2019 г. по АНД № 359 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана,
с което е отменено наказателно постановление № 388692-F454218 от 11.12.2018год. издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП за упълномощаване. С наказателното постановление на „И*** – Ц.Т.” ЕТ с ЕИК
* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Ц.Т.Б., е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00
лева /петстотин лева/, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства във вр. чл.118, ал.4,т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател Директора на ТД на НАП – Велико Търново редовно
призован се представлява от старши юрисконсулт А*** М*** , която в жалбата и в
писмено становище по съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди установеност на
извършеното административно нарушение, като моли за отмяна на въззивното
решението и потвърждаване на издаденото НП.
Ответника по касационната жалба „И*** – Ц.Т.” ЕТ с ЕИК * , представлявано
от управителя Ц.Т.Б. редовно призовано се представлява от адвокат Д*** от МАК.
В съдебно заседание оспорва касационната жалба, като отрича наличието на
твърдените касационни основания. Моли да се потвърди въззивното решение, като
правилно и законосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените касационни основания,
заявява, че въззивния съд е изложил подробни мотиви за отмяна на НП, поради
което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от
фактическа страна, че на 27.11.2018год. в 16,10часа при извършена проверка в
търговски обект на ЕТ „И*** – Ц.Т.”
с ЕИК * – фризьорски салон „С*** ” находящ се в гр.Монтана, пл.”Жеравица” е
установено, че не се регистрира във фискалното устройство всяка промяна на
касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Като
в обекта има фискализирано и работещо фискално устройство, което има възможност
за служебно отразяване на извършените промени на касовата наличност чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Нарушението е
констатирано чрез засичане на касовата наличност, установено е, че фактическата
наличност е 58,00лева, съгласно попълнен и приложен опис на паричните средства
в касата на обекта, а оборотът за деня до момента на проверката по междинен финансов
отчет от ЕКАФП е установен в размер на 19,00лева или е установена разлика в
размер на плюс 39,00лева, сума която е постъпила в касата извън продажби, но не
е отразена във ФУ, като „служебно въведена” сума. При проверката е изготвен
протокол с приложени към него междинен ФБ от ЕКАФП, опис на паричните средства,
декларация образец, съставен е АУАН и е издадено обжалваното НП.
За да отмени наложената санкция, въззивният съд е приел, че
в случая в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на
материалния закон. Като подробно излага в мотивите си, че неправилно е
приложена санкционна норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която препраща към чл.185,
ал.1 от ЗДДС. Поради което според въззивната инстанция е налице разминаване
между нарушение и приложена санкционна норма.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за
правилно като краен резултат, като изрично следва да се подчертае, че не
споделя изложените доводи относно твърдяното неправилно приложение на
санкцинната норма, не е налице разминаване между нарушение и приложена
санкционна норма. Неоснователно е изложеното, че е налице съществено нарушение на
административнонаказателната процедура. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2
от ЗДДС „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.”, т.е. тази
санкционна норма касае и нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, а
цитираната Наредба №Н-18/2006г. за регистриране, отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства е нормативен акт по прилагането на
тази разпоредба.
Фактът на нарушението е безспорно
установен, доколкото с нерегистрирането във фискалното устройство на сума в
размер на 39,00 лева е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно
всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде
общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.
28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не
наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така,
защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред,
съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
подлежащата на служебно въвеждане сума, намерена от проверяващите в касата на
обекта средства, представляват собствени на лицето работещо по договор за
ползване на фризьорски салон. С оглед на това и, че от нарушението не са
настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата.
Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път,
дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗДДС.
Настоящият касационен състав намира,
че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В самото НП е
посочено, че нарушението е за първи път и от него не са настъпили обществено
опасни последици. Предвид установените факти, незначителната разлика от 39,00лева
между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното
устройство, води на извода, че наложената санкция очевидно е силно завишена,
както и че не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС преценката на административно наказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките
на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна
проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и
правилно като краен резултат, с посочените коригиращи мотиви, относно
приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция
намери жалбата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да го остави в сила.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №166 от 10.04.2019 г. по АНД № 359 по описа
за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно
постановление № 388692-F454218 от 11.12.2018год. издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018год. на ИД на НАП за упълномощаване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: