Определение по дело №495/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 271                                     30.09. 2019 година                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд                                       въззивен наказателен състав

На тридесети септември                            две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Г.А

                  Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

като разгледа докладваното от  съдия  Г.а ВЧНД № 495/2019г., за да се произнесе взе в предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

С Определение от 27.03.19г., постановено по НЧД № 4491/18г., РС- Бургас е потвърдил постановлението на БРП за  прекратяване на наказателното производство по ДП №95/16 г. по описа на ОДМВР-Бургас.

Съдебният акт се атакува с доводи за незаконосъобразност. Пред настоящия въззивен съд, частния жалбоподател „Г.“ ЕООД чрез управителя Г. Ц. Г. депозира оплаквания, че определението на БРС, с което е потвърден прокурорският акт, е необосновано. Навеждат се доводи за неправилност на изводите, че установените фактически положения настъпили след разследваното деяние са несъотносими към евентуална престъпна деятелност и не могат да обосноват нейния субективен елемент.

Бургаският окръжен съд, след като провери обжалваното определение по направените в частната жалба оплаквания и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира че същата е подадена в срок и от правоимащо лице и се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Досъдебно производство № 95/2016 г. по описа на ОДМВР-Бургас е образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 293а от НК, но разследването е проведено също във връзка и с други престъпни състави. Обвиняемо лице не е било привличано.

С Постановление от 10.09.18г. на прокурор от БРП е прекратено наказателното производство по ДП №95/16 г. по описа наОДМВР-Бургас ,  на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление .

С определение на БРС, жалбата срещу прекратителното определение  е оставена без разглеждане. След връщане делото на първата инстанция за произнасяне по същество по жалбата, РС-Бургас е потвърдил постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство.

В хода на наказателното производство от приобщените до момента доказателства, първостепенния съд е установил фактическа обстановка споделяната и от настоящата инстанция:

На 01.12.2012 г. бил сключен Договор № 169/ 01.12.2012 г., при условия на разсрочено плащане между жалбоподателя "Г." ЕООД, представлявано от Г. Ц. Г., като продавач и "А. Д." ЕООД, ЕИК ******, представлявано от Т. Г. К., като купувач. Предметът на договора е покупко - продажба на течни горива и др. течни петролни продукти, бил уговорен и начин на плащане, както и неустойка при неизпълнение на поетите задължения от страна на купувача. Св. К. през първата година на доставките нареждал плащане в срок, а през втората година - със забавяне от около 20-25 дни, породено от сложната икономическа обстановка, при която контрагентите забавяли плащанията си както към „А. Д.“ , така и към останалите представляваните от него юридически лица. На 21.06.2013 г. св. К., чрез дружеството си изтеглил кредит от "Уни Кредит Булбанк" АД в размер на 400 000 лева, с която сума погасил всичко дължимо към "Г." ЕООД към посочената дата, като техните служебни взаимоотношения продължили и занапред.

През 2013 г. св. К., чрез представляваното от него дружество „Т. Л.“  започнал да изгражда фабрика за пелети и тъй като инвестицията била голяма, предупредил св. Г., че за известен период от време е възможно да е финансово затруднен. Междувременно и съдружникът на К. го напуснал, което допълнително усложнило обстановката. Св. К. обаче не спирал да извършва частични преводи към "Г." ЕООД, натрупвайки по този начин ново задължение. Той изпитвал затруднения да погасява задълженията си и това довело до обтягане на отношенията му с Г..

Така се стигнало до подписване на споразумение от 19.12.2014 г. между страните по Договор № 169/ 01.12.2012г. Одобрена от АСТС-Бургас на 13.01.15г. по арбитражно дело № 12/2014 г. била извънсъдебна спогодба между страните, съгласно която "А. Д." ЕООД дължи на "Г." ЕООД сумата от 698 336, 45 лева, дължима до 30.06.2015 г. на разсрочено плащане.

Плащане по същото споразумение било направено на 31.01.2015 г. за сумата от 35 652, 34 лева, представляваща неустойки и лихви, което останало и последно.

 К. поискал отпускане на банков кредит от "УниКредит Булбанк" АД. Св. К., св. Б. и св. Г. провели срещи, на които обсъждали финансовото състояние на К. и фирмите му. В един от тези разговори св. Б. изразил уверение, че работи по кредита на "А. Д." ЕООД, като за целта св. Г. трябвало да освободи от запор дяловете на К. в търговските дружества „А. Д." ЕООД, "Т. И." ООД и "Т. Л." ЕООД.

Св. Г. направил предложение за сключване на тристранно споразумение, което обаче не било прието от банковия служител.

Предвид финансовите си затруднения той провел няколко срещи със св. Г., с цел подписване на анекс към споразумението. Св. К. предложил на св. Г. да заплати на "Г." ЕООД сумата от 400 000 лева до края на месец февруари 2015 г., а до края на 2015 г. - сумата от 300 000 лева, като за този период да не се начисляват лихви, договорени в споразумението, или да заплати наведнъж цялата сума от 600 000 лева, но свидетелят Г. не приел нито едно от така направените предложения.  В хода на разговорите св. Г. категорично отказал частични плащания.

На 26.02.2015 г. бил сключен Договор за стандартен кредит за оборотни средства № 246 С/26.02.2015 г. между "УниКредит Булбанк" АД, и "А. Д." ЕООД, представлявано от Т. К. със солидарни длъжници 1. "Т.И." ООД, 2. "Т. Л." ЕООД, и двете представлявани от Т. К. и 3. Лично Т. К..

 На същата дата бил подписан и "Договор за особен залог върху движими вещи" между "УниКредит Булбанк" АД, като залогоприемател /кредитор, банка/; "Т. Л." ЕООД, представлявано от Т. К., като залогодател и "А. Д." ЕООД, представлявано от К., като кредитополучател, с главница на кредита - 800 000 лева. Предвид отказа на св. Г. за изплащане на части , св. К. насочил цялата сума от кредита за погасяване на задължения към други кредитори.

С определение от 21.04.2015 г. по ЧГР № 1646/ 2015 г. съобразно сумите по споразумението per. № 5536 от 19.12.2014 г., БРС издал изпълнителен лист, въз основа на който следвало "А. Д." ЕООД, ЕИК ****, "Т. И." ООД, ЕИК ******, "Т.Л." ЕООД, ЕИК ******, и трите дружества представлявани от Т. К. и самият Т. К. да заплатят солидарно на "Г." ЕООД, представлявано от Г. Г. сумата от 698 336, 45 лева, представляваща главница, както и неустойка - 10 651, 76 лева и разноски - 14 480 лева.

Образувано въз основа на изпълнителния лист било изпълнително дело № 20157030400318, по което според удостоверението с изх. № 8664/ 16.09.2016 г. на ЧСИ Георги Михалев с per. № 703 БОС , към 09.09.2016 г. задължението е в размер на 796 641, 34 лева, като изплатената сума от 15 633, 20 лева е постъпила от публична продан на недвижими имоти.

За периода месец март 2015 г. - месец август 2016 г. са разкрити сведения, представляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с оглед изследване състоянието, наличността и движението на парични средства по банковите сметки на длъжниците: "А.д." ЕООД ЕИК ******, "Т. И." ООД ЕИК ******, "Т. Л." ЕООД ЕИК ******* и Т.К..

Изготвени са две заключения по назначени счетоводни експертизи. Вещото лице по първото е заключило, че св. К. като физическо лице и като собственик и управител дружествата за процесния период е имал парични средства в общ размер на 117 091, 22 лева. Към 10.05.16г. притежаваното имущество е вече възбранено и ипотекирано, видно от справка на Агенция по Вписвания от същата дата. Същото е положението и към 2018г. Експерта по второто е достигнал до извода, който е надлежно и аргументирал , че с наличните  краткотрайните си активи, длъжникът би могъл да погаси задължението си към „Г.“ ЕООД и без да е необходимо съдействието на свързаните с него дружества.

От приобщените по делото банковите извлечения на притежаваната от "Г." ЕООД, банкова сметка *** "Райфайзенбанк" АД  се установява, че за периода 28.02.2015 г. - 30.08.2016 г. не са постъпвали плащания от задълженото лице.

Относно възражението , за неправилност на правните изводи на съда и прокурора , за отсъствие на съставомерни признаци на деянието , за евентуално извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 от НК от Т. К., настоящият ъсдебен състав намира следното:

Правните изводи на прокурора , споделени и от първата инстанция са, че от събраните доказателства не може да се направи извода за осъществен от обективна страна състав на престъплението "измама".

Районният съд е подробно мотивирал извода си, посочвайки, че за обективната съставомерност на престъплението измама по чл. 210 от НК е необходимо деецът, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, да възбуди или поддържа у другиго заблуждение, или да използва заблуждението, неопитността или неосведомеността му, като основна характеристика на измамата е създаването на неправилна представа у измамения, която е определяща за вземане на решение за разпореждане с имущество, и едновременно с това се цели и причиняване на него или другиму имотна вреда. Измамата е свързана с набавянето на имотна облага за дееца или друго лице и причиняване на имотна вреда другиму. За да е съставомерно от субективна страна, деянието следва да е осъществено при наличието на пряк умисъл и специална цел, а именно - набавяне на имотна облага за дееца или другиго, от което за пострадалия следва вреда, като тази цел следва да е налице към момента на възбуждане или поддържане на заблуждението.

По делото липсват данни за това у Г. умишлено да са били създадени от страна на К. неверни представи относно действителното фактическо положение, с цел последния да извлече за себе си или за представляваните от него юридически лица имотна облага, които да се мотивирали Г. да извърши акт на имуществено разпореждане и от това да е настъпила за него или другиму имотна вреда.

Правилен и обоснован на доказателствата е извода на БРС, че в настоящия случай липсват данни за формирана у св. Г. неправилна представа относно обстоятелства касаещи условията на сключения договор и последващите споразумения, договореното възнаграждение и дължимата престация по договора за доставка на гориво при условията на разсрочено плащане. Започналото изпълнение също противостои на тезата за изначален умисъл за неизпълнение. Подписването на последващото споразумение между дружествата на Г. и К. е основание да се приеме, че е налице намерение у К. да плаща задълженията на представляваното от него дружество. Изразеното след сключване на споразумението несъгласие на св. Г. да приема частично плащане тъй като желае плащане на цялата сума наведнъж /научавайки за предстоящото отпускане на банков кредит за сума покриваща размера на задължението/, само по себе си, не налага извод за извършено престъпление от страна на К., а сочи на неуредени гражданскоправни отношения.

 Поради това, и като е стигнал до същите правни изводи относно липсата на убедителни доказателства за извършено престъпление от общ характер,  БРС е постановил законосъобразен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.

Настоящият въззивен състав споделя мнението на БРС, че  се касае за едно неточно неизпълнение на договорно задължение. Причината за това е комплексна и включва както обтегнатите отношения между св. К. и Г., така и в лошата организация на търговските отношения помежду си, в която самите те са се поставили.

Районният съд е отбелязал правилно, че в хода на разследването са събрани голям брой доказателства, позволяващи да се изяснят фактическите положения от значение за делото . Същите са били подложени на подробен анализ и оценка и са направени съответните на тях фактически и правни изводи . Затова и е приел, че разследването е проведено съобразно изискванията за обективност, всестранност и пълнота.

Тук следва да се отбележи, че погрешно се твърди в жалбата пред първостепенния съд, че прекратителното постановление е неправилно , като при изграждане на правните си изводи, както прокурора, така и първата инстанция не е взела предвид споразумението от 19.12.2014г. , както и извънсъдебната спогодба одобрена от Арбитражен съд-Бургас на 13.01.15г. , в които е било уговорено именно плащане на части.

Всъщност това са уговорки предхождащи предприетите по-късно стъпки за успешно банково кредитиране от Уникредит Булбанк / а също и от Сибанк-неуспешно/ .

Видно е от приложените материали от банковото досие на кредитоискателя е, че на същия е отпуснат банков заем за оборотни средства/ с цел разплащане с доставчици/, а не за погасяване на вече възникнали задължения. От доклада на св.Б., представляващ част от това досие, става ясно, че кредитът е целеви и средствата се отпускат  именно за продължаване осъществяването на дейността на кредитополучателя.  Направен е анализ на неговата финансовата надежност и стабилност, анализирана е развиваната дейност, причините за възникналата финансовата нужда, поради ненавременното плащане от купувачите по извършените от кредитоискателя доставки, направените вложения в дейността на свързано дружество за изграждане на производствена линия за пелети, което би осигурило значителна финансова възвръщаемост още в първите месеци на работа.

Извършена в хода на разследването е била проверка, относно предположението на жалбоподателя, че за обосноваване нуждата от кредитиране, Т.К. е представил на банковия служител дължимите за плащане фактури , като по този начин го е въвел в заблуждение, че се нуждае от кредитиране , за погасяване именно на задължението на „А. Д.“ЕООД към „Г.“.    От отговора на „Уникредит булбанк“, а също и от документите по кредитното досие се установява, че задължението към доставчика не е сред заявените от кредитоискателя основания за нужда от финансови средства. Нещо повече, според договора за банков кредит , за разходване на осигурените от банката оборотни средства не се изисква разходно оправдателен документ. Тази клауза несъмнено кореспондира с целта на кредита, да подпомогне предстоящите търговски сделки на търговеца, в неговата дейност. Видно е също в случай, че с финансовия акт от 800 000лв. по отпуснатия кредит  бъде погасено изцяло задължението към доставчика „Г.“ в размер на 796 641, 34 лева, то при липсата на свободни парични средства, кредитоискателя не би могъл да продължи да развива дейността си.

На последно място, става ясно, че очакван, но неполучен е и кредит от „Сибанк“ АД, което допълнително е поставило в затруднено положение св.К.. 

Настоящият въззивен състав намира, че фактите са правилно установени по делото и са изчерпани възможните доказателствени средства и способи за доказване, ангажирани в хода на наказателното производство. Правилно първостепенният съд е споделил изводите на прокурора, въз основа на обосновано посочените от него доказателствени източници. В постановлението на прокурора вече са били обсъдени и изложени всички доказателства, събрани до момента на постановяването му и въз основа на тях е направен извода за липса на престъпление от общ характер, поради което правилно е посочено и основанието за прекратяването по чл. 243, ал. 1, т.1 от НПК .

За да се направи заключението, че е налице престъпление измама, предмет на установяване са действията на получателя по процесните фактури към момента на поръчване на стоката и нейната доставка. В този смисъл, към онзи момент следва извършителят да действа с цел да облагодетелства неправомерно себе си или другиго, нанасяйки материална увреда на лицето, което ще извърши имущественото разпореждане и същевременно деецът предприема действия да го мотивира като възбуди и/или поддържа заблуждение. Такива категорични данни по делото отсъстват.

Установени са в хода на производството дългогодишни търговски отношения между възложителя „А. Д.“ЕООД и изпълнителя/доставчик „Г.“ ЕООД , свързани с доставката на горива по множество фактури, като действително едно значително задължение по част от тях е останало непогасено. От доказателствата по делото се видно, че след последната доставка и издаването на фактурата за дължимата сума по нея , и преди отпускането на банковия кредит , св.К. е продължил да осъществява търговска дейност, но е изпълнил извънсъдебната спогодба в частта относно неустойките на 31.01.15г. , като е изпитвал и финансови затруднения впоследствие.

Изложеното обосновава извода, че от наличната доказателствена маса не може да се приеме, че деецът е действал изначално с намерението да не изпълни задължението си по договорно отношение по последните фактури и да прикрива това чрез сделки с други контрагенти, въпреки многогодишните търговски отношения с неговия контрахент. Това категорично не е установено и да е сторено в периода на издаване и осчетоводяване на фактурите.  Неизползването на наличната възможност за погасяване на задължението по неплатените фактури , посредством продажба на краткотрайните си активи, не се свързва с изначална липса на намерение за престация по коментираното правоотношение с ощетеното търговско дружество.

Действително направени са постъпки по разсрочване и изпълнение на задължението на „А. Д.“ ЕООД чрез сключване на Споразумението от 19.12.14г., въплатено  по-късно в одобреното на 13.01.15г. извънсъдебно споразумение по арбитражно дело по иск за същите задължения между страните.

 Факт е, че са били предприети редица действия по отчуждаване на имуществото на св.К. и представляваните от него дружества. Установено е, че са били предприети и изпълнителни действия против тях от страна на ощетеното дружество, но претенцията на „Г.“ ЕООД е останала в значителната си част неудовлетворена. Така установеното формира белезите единствено на гражданскоправни отношения между страните, свързани с неизпълнение на поето задължение.

Следва да се отбележи, че задължението по Споразумението от 31.01.15г. на свой ред не може да се свърже с измамливи действия. Действията по разпореждане с имуществото на „А. Д.“ ЕООД и свързаното с него „Т. Л.“ ЕООД след сключването на споразумението повече от половин година след доставката на гориво по неплатените фактури, не води на умисъл за ощетяване на доставчика и респективно получаване на неправомерна облага за дееца и то към момента на поръчката по тези фактури. Субективната страна на деянието има значение единствено към момента на извършването му. В случая тя не може да се изведе от действия, свързани с разсрочване на задължението и договорените впоследствие начини и срокове за изпълнение. Към 13.01.15г., както и по-рано към 19.12.14г. не може да се съди и за други измамливи действия, защото в случая вече задължението е било възникнало и няма разпоредителни действия с друго имущество на ощетения, за което той да бъде противозаконно мотивиран/заблуден.

В този смисъл ирелевантно е установяването на финансова възможност за изпълнение на паричното задължение по неплатените фактури, респективно по самото Споразумение, към момента на сключване на последното.

Вдигането на запора върху дяловете на св.К. в търговски дружества също не съставлява имуществено разпореждане на „Г.“ ЕООД, поради което действията на св.К. в тази насока-настояване за вписването на тази уговорка като условие за постигане на извънсъдебна спогодба по арбитражното дело между двете страни , е несъставомерно от обективна страна.  Посочването на запора като пречка за отпускане на банков кредит не се отрича . Неизпълненото намерение на К. за погасяване на задължението , посредством паричните средства от банковия кредит, няма характеристиките на активна деятелност по умишлено въвеждане на пострадалия в заблуждение за наличието на основание за последвало имуществено разпореждане.   

В този смисъл, жалбата на „Г.“ ЕООД като ощетено юридическо лице , на обсъдените основания се явява неоснователна.

Атакуваният съдебен акт на БРС е постановен в съответствие със закона, надлежно обоснован е и не са налице основания за неговото ревизиране.

Воден от горното  и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 432/27.03.2019г., постановено по НЧД № 4491/18г. РС-Бургас , с което е потвърдено постановление от 10.09.2018г.  на БРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№95/16г. на ОД МВР-Бургас.

Определението е окончателно.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                   2.