№ 264
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100506702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20032576 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 33675/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 155 – ти състав, е признато за установено, че В. К. Ж. с ЕГН **********
по иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „С.в.“ АД сумата от 243,24 лв. - главница за
неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.02.2016 г. до
24.11.2018 г., за клиентски номер **********, сумата от 402,61 лв. - мораторна лихва за
периода от 22.03.2016 г. до 24.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена исковата
претенция за главница за сумата над 243,24 лв. до първоначално претендирания размер от 2
292,60 лв. и за периода от 29.03.2012 г. до месец януари 2016 г., и за лихва за забава за
сумата над 402,61 лв. до първоначално претендирания размер от 519,97 лв. и за периода от
29.04.2012 г. до 22.03.2016 г., като погасени по давност. Осъдена е В. К. Ж. да заплати на
С.в. АД на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 24,40 лв. ,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.04.2019 г. по гр.д. № 16541/2019
г. по описа на СРС, 155 състав, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 157,40 лв.
/сто петдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски. С.в. АД е осъдена да заплати на В. К. Ж. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 308,15 лв., представляваща направени по делото разноски.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени исковете е подадена
въззивна жалба от ответника В. К. Ж.. Поддържа, че по делото не е установено, че
въззивникът е собственик на процесния имот. Оспорва като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че ответницата е потребител на ВиК услуги, тъй като по делото не
е доказано, че същата е собственик или ползвател на недвижимия имот. Сочи, че по делото с
1
определение изрично е указано на ищеца , че в негова тежест е да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател, но
това не е сторено. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част, евентуално в частта по иска за мораторна лихва за горницата над 66,09
лв. до 402,61 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца
С.в. АД.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Видно от фактическите обстоятелства, заявени с исковата молба, точната правна
квалификация на иска е такава по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и ползвателите на
водоснабдителните и канализационни системи и чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
въведените във въззивната жалба оплаквания:
Ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на ЗВ и Закона
за регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 1,
ал. 2 ЗРВКУ. В и К услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Съгласно §1, ал. 1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ, потребители са юридически или физически
лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги се уреждат от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. От посочената нормативна уредба
следва, че облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз
основа на притежаваното право на собственост, без да е необходимо сключването на
индивидуален писмен договор.
Същите изводи следват и от подзаконовата нормативна уредба. Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК- услуги
са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на
водоснабден имот.
Обстоятелството, че ответникът притежава вещно право върху имота е оспорено
изрично от същия в отговора на исковата молба. С определението на първоинстанционния
съд по чл. 140 ГПК от 29.12.2019 г. на ищеца е указано, че в негова тежест е да докаже, че
ответникът е собственик или ползвател на адреса на който се доставят ВиК услуги, но това
не е сторено по делото. По делото не са представени доказателства, водещи до несъмнения
извод за наличие на облигационно отношение между страните по делото, поради което
2
неправилно първоинстанционният съд е приел за доказан този факт. Обстоятелството, че
ответникът е посочен като титуляр на партидата, не го прави потребител на услугите ВиК.
Освен това, от приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че в исковата молба е
посочен клиентски номер на ответницата № **********, като след извършена справка от
вещото лице , същият е установил, че клиентският номер е № **********. В заповедното
производство също е посочен клиентски номер № **********. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК
всяка страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на пълно и главно доказване
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случай че това не е
сторено, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се.
При недоказаност на една от предпоставките от фактическия състав за възникване на
спорното право, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите предпоставки, доколкото
дори същите да са налице, това не би обусловило основателност на претенцията. Ищецът не
е установил правопораждащия претендираното право факт, което обуславя извод за
неоснователност на главния иск.
Поради изложените съображения доводите на въззивника за неправилност на
обжалвания съдебен акт са основателни, а първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част.
По разноските. С оглед изхода на спора право на разноски пред СГС има въззивника
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за държавна такса. За първа
инстанция, в полза на ответника следва да бъдат присъдени допълнително разноски по
делото в размер на 91,85 лева, а в частта, с която В.Ж. е осъдена да заплати на С.в. АД
разноски в размер на 157,40 лева за исковото производство и 24,40 лева за заповедното
производство, първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20032576 от 04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 33675/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 155 – ти състав, В ЧАСТТА с която е признато за установено, че В. К. Ж.
с ЕГН ********** дължи на „С.в.“ АД, ЕИК **** по иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
243,24 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от
25.02.2016 г. до 24.11.2018 г., за клиентски номер **********, сумата от 402,61 лв. -
мораторна лихва за периода от 22.03.2016 г. до 24.11.2018 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.04.2019 г. по гр.д. № 16541/2019 г.
по описа на СРС, 155 състав, както и В ЧАСТТА, с която В. К. Ж. е осъдена да заплати на
„С.в.“ АД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 24,40 лв., представляваща
направени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 157,40 лв.,
представляваща направени разноски пред СРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове на „С.в.“ АД, ЕИК **** с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на
потребителите и ползвателите на водоснабдителните и канализационни системи и чл. 1, ал.
2 ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено, че В. К. Ж. с ЕГН **********
дължи на „С.в.“ АД, ЕИК **** сумата от 243,24 лв. - главница за неизплатени суми по
фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.02.2016 г. до 24.11.2018 г., за клиентски
номер **********, сумата от 402,61 лв. - мораторна лихва за периода от 22.03.2016 г. до
24.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
3
410 от ГПК от 01.04.2019 г. по гр.д. № 16541/2019 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК **** да заплати на В. К. Ж. с ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от още 91,85 лева разноски по делото пред СРС и сумата от 325 лева
разноски пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4