Определение по дело №2253/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264283
Дата: 25 август 2021 г.
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100902253
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 25.08.2021 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2253/2020 г., взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл.690 ТЗ.  Образувано е по подадени от кредитора В.Д.Ф. възражения срещу списъка на приети вземания, в който са включени предявените от Е.И.В., И.Б.Д. и А.Д.С. вземания, претендирани в качеството им на наследници на Б.Д. по договор за заем. Сочи се, че кредиторите са признали погасяване на дълга за сумата от 265 000 лв., но по данни в счетоводните книги на длъжника още към м.12.2017 г. задължението по заема е било погасено изцяло. Освен това се твърди, че договорите за заем са били дописвани на ръка и поправяни. Иска се от възразилия кредитор да се изключат оспорените от него вземания.

    Синдикът е представил становище, с което оспорва възражението на кредитора Ф..

     Кредиторите с оспорени вземания не вземат становище.

     Възраженията по чл.690 ТЗ на кредитора В.Д.Ф. са подадени в срок и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

      Кредиторите А.Д.С., Е.И.В. и И.Б.Д. са подали молби в срока по чл.688 ал.1 ТЗ, с които в качеството на наследници на Б.С.Д. са предявили вземания от по 86 666,67 лв., произтичащи от договор за заем от 04.09.2013 г. и анекси към него.

      По делото е представен договор за заем от 04.09.2013 г., от който се установява, че между Б.С.Д. и „С.У.“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по което Б.С.Д. е поел задължението да предостави в заем сумата от 265 000 лв., която заемателят „С.У.“ ЕООД е поел задължението да върне до 05.09.2016 г.

     С анекс от 17.02.2014 г. заемната сума е увеличена с 60 000 лв., а с анекс от 30.01.2015 г. сумата по заема е увеличена със 140 000 лв.

     Представена е счетоводна справка на длъжника по договор за заем от 04.09.2013 г. и анекси от 17.02.2014 г. и от 20.01.2015 г.

 

     Според съда възраженията по чл.690 ТЗ са неоснователни. Това е така, защото от представените с молбите по чл.688 ал.1 ТЗ доказателства се установява възникнало облигационно заемно правоотношение между Б.С.Д. в качеството на заемодател и „С.У.“ ЕООД /сега ООД в несъстоятелност/ в качеството на заемополучател, но не са представени доказателства целият дълг по заема да е погасен.

    Нормата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а последният се задължава да върне заетата сума пари. Договорът е реален и неформален, а елементите от неговия фактически са 1. съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и 2. реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.

     В клаузата на чл.2 от договора за заем от 04.09.2013 г. е уговорено, че заемодателят се задължава да предостави в брой или по сметка на заемателя уговорената сума. Това означава, че към сключване на договора сумата не е била предоставена, както и че договорът не съдържа удостоверително изявление на заемателя за получаване на сумата, т.е не обективира разписка по чл.77 ЗЗД.

     При сключване на договора за заем и на анексите към него заемателят е бил представляван от В.Ф., който е подал възраженията по чл.690 ТЗ. Доколкото от страна на възразилия кредитор не се оспорва, че сумите по заема и анексите към него са били получени реално, съдът приема, че сумите са били предоставени на заемателя. Този доказателствен извод се подкрепя и от обстоятелството, че към договора за заем са били сключени впоследствие два анекса, с които е уговорено да се увеличи размерът на заемната сума, а това по същество сочи, че към сключването на анексите сумата по заема е била реално предоставена на заемателя.

     В анексите е уговорено, че допълнително отпуснатата сума по тях ще се ползва за оборотни средства за заплащане на разходи за прехвърляне на имоти, а това сочи, че и сумите по анексите са били предоставени на заемателя, представляван от възразилия кредитор, който не е навел възражение за неполучаване на сумите /решение № 291 от 17.12.2018  г. по гр.д. № 2176/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решеие № 235 от 27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

    Фактическата констатация на съда, че сумите са били предоставени реално на заемателя, се подкрепя и от изготвената счетоводна справка, в която са вписани задълженията на длъжника по договора за заем от 04.09.2013 г. и анексите към него от 17.02.2014 г. и от 20.01.2015 г.

     Не се представиха доказателства за изпълнение на задължението на заемателя да върне получения от него заем – не са представени разписки или платежни нареждания, които да удостоверяват, че на заемодателя е била върната в пълен размер предоставената от него в заем сума. Оспорените кредитори признават факта, че са получили плащане на сумата от 265 000 лв., поради което съдът приема, че до този размер дългът е погасен.

     Представеният списък на кредитори на длъжника по друго дело не притежава доказателствена стойност по отношение на факта на връщане на сумата по процесния договор и анексите към него. Обстоятелството, че в анекса от 30.01.2015 г. има дописване на ръка не опорочава волята на страните.

     При тези факти съдът намира, че в полза на оспорените кредитори, които видно от удостоверение за наследници от 09.01.2017 г. на СО, район Средец“ имат качеството на наследници на заемодателя Б.С.Д., съществува вземане за главница от общо 200 000 лв., а поради забавата на длъжника и вземане за обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва.

     С оглед на изложеното съдът намира, че възраженията по чл.690 ТЗ следва да се оставят без уважение.

      Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията по чл.690 ТЗ на В.Д.Ф. срещу обявения на 03.06.2021 г. в ТР списък N 3 на приети вземания на кредитори на длъжника „С.У.“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК ********.

     

      Определението не подлежи на обжалване.

     

      Определението да се обяви незабавно в търговския регистър при Агенцията по вписвания; да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.    

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: