Решение по дело №5138/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4466
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110205138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4466
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205138 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц. С. Ц., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 6254638, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че издаването на
електронен фиш не е допустимо в случаите, когато нарушението е установено
с мобилно техническо средство. Излагат се доводи за липса на реквизити в
обжалвания електронен фиш, непосочването на които е ограничило правото
на защита на жалбоподателя - идентификационен номер на техническото
средство, посочване дали същото е мобилно или стационарно. Сочи се, че
местоизвършването на нарушението е посочено общо и бланкетно, както и че
не е посочен начина на изчисление на регистрираната скорост. Твърди се, че
от датата на нарушението до датата на връчване на електронния фиш е
изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Изтъква се, че
липсват доказателства за техническата изправност на АТСС, с което е
1
установено нарушението, към датата на извършване на твърдяното
нарушение. Възразява се, че при връчването на електронния фиш на
жалбоподателя не са били представени динамични или статични изображения
на извършеното заснемане. Навежда се, че в обжалвания електронен фиш не
са описани в пълнота обстоятелствата, обуславящи наличието на повторност,
тъй като не е посочено какво е предходното нарушение на въззивника, с какъв
акт е констатирано, кога е влязъл в сила, като не става ясно дали именно
посоченият в електронния фиш електронен фиш серия К № 5304480
обосновава повторността. Твърди се нарушение на правото на защита на
въззивника, тъй като в електронния фиш не е посочен срока и реда за
обжалването му, както и не е посочена възможността по чл. 189 ал. 6 ЗДвП за
подаване на възражение срещу електронния фиш в 7 - дневен срок от
връчването му. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
електронния фиш. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Ц., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. Д. Иванова, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете
подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 5304480, издаден от ОДМВР - София за
нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено на 11.09.2021 г., на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя Ц. С. Ц.
2
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева. Електронен фиш серия К № 5304480, издаден от ОДМВР - София, бил
връчен на жалбоподателя на 20.05.2021 г., който не го обжалвал и на
01.06.2022 г. заплатил наложената с него глоба.
Към 08.08.2022 г. лек автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. №
хххххххххх бил собственост на жалбоподателя Ц. С. Ц..
На 08.08.2022 г. в 22:26 часа жалбоподателят Ц. Ц. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. № хххххххххх
на територията на град София, по бул. "Черни връх" № 13 с посока на
движение от бул. "Свети Наум" към бул. "Евлоги и Христо Георгиеви". В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 08.08.2022 г. била 50 км/ч,
като липсвали пътни знаци "В26", въвеждащи ограничение на скоростта,
различно от указаното в чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Независимо от това
жалбоподателят Ц. управлявал личния си автомобил със скорост от 86 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 29.08.2022 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 6254638, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя Ц. С. Ц. било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 06 – СГ -
3
ИСИС/15.03.2022 г. Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка картон
на водача, ежедневна форма на отчет от 08.08.2022 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
45235/09.08.2022 г., отговор от Столична община, Дирекция "Управление и
анализ на трафика", ведно с копие от проект за организация на движението на
бул. "Черни връх" при № 13, отговор от ОДМВР - София по отношение на
датата на връчване, на влизане в сила и на заплащане на глоба, наложена с
електронен фиш серия К № 5304480, вещественото доказателствено средство
– снимка към електронен фиш серия К № 6254638 от 29.08.2022 г.,
вещественото доказателство – снимка на разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 6254638 от
29.08.2022 г. като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
4
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
На първо място, не са основателни възраженията на жалбоподателя, че
в конкретния случай административнонаказателното производство е следвало
да се образува със съставяне на АУАН, тъй като установяването на
нарушението е станало в присъствието на контролен орган и с мобилно
техническо средство. Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение". От граматическото тълкуване
на разпоредбата е видно, че "отсъствието на контролен орган и на нарушител"
се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до
установяване на нарушението. Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП,
обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., именно за да се съобразят постановките на ТР №
5
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните
разпоредби е видно, че към настоящия момент издаването на електронен фиш
е допустимо и когато нарушението е установена с мобилна система при
спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-/12.05.2015
г./, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП.
Не са основателни всички възражения за липса на реквизити в
атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 6254638 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
6
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта – гр.
София, бул. "Черни връх" № 13, посочена е посоката на движение на
автомобила – от бул. "Свети Наум" към бул. "Евлоги и Христо Георгиеви",
посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено
място. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и конкретно,
като е посочено населеното място, пътя, отворен за обществено ползване, по
който се е движел автомобилът, както и точния административен адрес.
Посочена е регистрираната скорост, както и установеното превишение. От
разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП е видно, че в електронния фиш не се
изисква да се посочат вида на техническото средство, с което е установено
нарушението - стационарно или мобилно, както и начина, по който е
определено конкретното превишение на скоростта. В електронния фиш е
посочен идентификационния номер на техническото средство, което е
напълно достатъчно, за да бъде извършена проверка за вида му, дали същото
представлява одобрен тип и дали към датата на установяване на нарушението
е било преминало проверка на техническата изправност. Дали действително
жалбоподателят е управлявал автомобила на посочените в електронния фиш
дата и място в нарушение на режима на скоростта, както и какво конкретно е
превишението на скоростта, са въпроси, относими към основателността на
повдигнатото административнонаказателно обвинение.
Видно от разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП посочването на срока за
обжалване на електронния фиш и компетентния орган не е сред императивно
изискуемите реквизити в съдържанието му. Още повече в случая
жалбоподателят е предприел действия по обжалване на фиша, като е подал
жалба пред родово и местнокомпетентния съд, който е приел същата за
допустима и я е допуснал до разглеждане по същество, поради което
непосочването на срока за обжалване на електронния фиш по никакъв начин
не е ограничило възможността на въззивника да инициира проверка на
законосъобразността на фиша по реда на Глава III, раздел V от ЗАНН.
По идентичен начин в електронния фиш няма място указване на
възможността, предвидена в чл. 189 ал. 6 ЗДвП за депозиране на възражения
в 7 - дневен срок от получаване на фиша пред директора на съответната
структура на Министерството на вътрешните работи. Още повече, че
7
хипотезите, в които издаденият електронен фиш се анулира, са конкретно
посочени в чл. 189 ал. 6 ЗДвП - когато моторното превозно средство е било
обявено за издирване и когато то е със специален режим на движение, а в
случая не е налице нито една от двете.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени
обстоятелствата, които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В атакувания
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 5304480. В електронния
фиш не е необходимо да се посочи датата на влизане в сила на електронния
фиш, който според административнонаказващия орган обуславя наличието на
повторност като квалифициращ признак, неговия издател, както и за какво
нарушение е издаден. Достатъчно е излагането на твърдения, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на посочения
електронен фиш, с който въззивникът е санкциониран за същото по вид
нарушение, а установяването на това обстоятелство касае основателността на
повдигнатото административнонаказателно обвинение за нарушение в
условията на повторност.
Сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН намират приложение при
съставяне на АУАН и издаване на НП, но не са относими в производството по
установяване на административни нарушения с издаване на електронен фиш,
поради което наведените в тази връзка възражения съдът прецени като
неоснователни. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
е видно, че същата е относима към съставянето на АУАН и издаването на НП
и не намира приложение към реда за установяване и санкциониране на
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш, който се явява
специален по отношение на общата уредба в ЗАНН. Още повече, че в случая
жалбоподателят неправилно приравнява датата на връчване на електронния
фиш с датата на образуване на административнонаказателното производство
със съставяне на АУАН. От приложената справка от СДВР е видно, че
обжалваният фиш е издаден на 29.08.2022 г., т.е. двадесет дни след
8
установяване на нарушението.
Не са основателни и оплакванията за нарушено право на защита на
въззивника, тъй като заедно с връчване на електронния фиш не са му връчени
статични изображения /снимки/, на които е заснето нарушението, във връзка с
което е издаден обжалваният фиш. Разпоредбата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП не
въвежда подобно изискване. Още повече, че снимките, на които е заснето
нарушението, са приложени към материалите по
административнонаказателната преписка, и въззивникът е могъл да се
запознае с тях в деловодството на съда.
По гореизложените съображения съдът не констатира допуснати в
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на електронния фиш на това
основание.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон и
извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
45235/09.08.2022 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в
който са посочени времето и мястото на контрол - на територията на град
София, по бул. "Черни връх" № 13, че контрол е осъществяван за времето от
21.00 до 23.00 часа на 08.08.2022 г., посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от бул. "Свети Наум" към бул.
"Евлоги и Христо Георгиеви", режима на измерване - стационарен, посоката
на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили,
както и номера на първото и последното статично изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
9
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-45235/09.08.2022 г., се
установява, че за времето от 21:00 до 23:00 часа на 08.08.2022 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. "Черни връх" № 13 в посока на
движение от бул. "Свети Наум" към бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" се е
осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол от проверка
№ 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди",
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната
система с идентификационен номер MD 1193 е преминала последваща
периодична проверка на техническата изправност на 15.03.2022 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от проект за организация на движението на бул.
"Черни връх" при № 13 се установява, че в пътния участък между бул. „Свети
Наум“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към 08.08.2022 г. липсват
поставени пътни знаци "В26", които да въвеждат ограничение на скоростта,
различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което следва да се
приеме, че максимално разрешената скорост за моторни превозни средства от
категория "В" към 08.08.2022 г. е била 50 км/ч. От вещественото
доказателствено средство и от писмените доказателства се установява, че
10
лекият автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. № хххххххххх се движел
със скорост от 86 км/ч при въведеното ограничение от 50 км/ч. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 89 км/ч. От протокола за проверка № 06 -
СГ - ИСИС/15.03.3022 г. се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100
км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 89 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 86 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. От писмените доказателства се установява, че към
08.08.2022 г. именно въззивникът Ц. Ц. е бил собственик на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, поради което и
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършеното нарушение.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства с положителност се установява, че на 08.08.2022 г. в 22:26 часа
жалбоподателят Ц. Ц. е управлявал собствения си лек автомобил марка
"Ауди", модел "А6" с рег. № хххххххххх на територията на град София, по
бул. "Черни връх" № 13 с посока на движение от бул. "Свети Наум" към бул.
"Евлоги и Христо Георгиеви", като при максимална разрешена скорост на
движение 50 км/ч, лекият автомобил се движел със скорост от 86 км/ч., с
което е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 21 ал.
1 ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение при движение в населено
място водачите на пътни превозни средства от категория „В“ да не
превишават скорост от 50 км/ч.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на
повторност, тъй като въззивникът е бил санкциониран за нарушение на чл. 21
ал. ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП с електронен фиш серия К № 5304480, издаден
от ОДМВР - София, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3
11
ЗДвП на жалбоподателя Ц. Ц. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева. Електронен фиш серия К № 5304480,
издаден от ОДМВР - София, бил връчен на жалбоподателя на 20.05.2022 г. и
Ц. заплатил наложената с него глоба на 01.06.2022 г. Предвид горното и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 79б ал. 2 ЗАНН, съдът намира, че
електронен фиш серия К № 5304480, издаден от ОДМВР – София, е влязъл в
сила на датата на плащане на наложената с него глоба – 01.06.2022 г., като в
отговора от ОДМВР – София неправилно е отразена дата на влизането му в
сила – 06.06.2022 г. Неправилното посочване в писмените доказателства на
датата на влизане в сила на електронния фиш в случая е ирелевантно за
наличието на квалифициращия признак повторност, тъй като извършеното на
08.08.2022 г. нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на електронен фиш серия К № 5304480, издаден от ОДМВР – София, с
който въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1
ЗДвП, и при извода, че последният е влязъл в сила на 01.06.2022 г.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал противоправния характер
на поведението си - че в рамките на населеното място се движи със скорост,
по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч. Ц. е съзнавал и
обстоятелството, че по-малко от година преди извършването на процесното
нарушение е влязъл в сила електронен фиш, с който му е било наложено
административно наказание за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП не може да се
обсъжда маловажност на нарушението. Дори и в случая да не намираше
приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче, нарушението категорично не
би могло да се квалифицира като маловажно предвид стойността на
превишението - 36 км/ч и предвид данните от справката – картон на водача,
че жалбоподателят неколкократно е санкциониран за нарушение на режима на
скоростта, което сочи, че той трайно при управление на МПС не зачита
въведените ограничения на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП в случаите
на превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено
12
място, за превишаване от 31 км/ч до 40 км/ч глобата е в размер на 400, 00
лева. В случая установеното превишение е 36 км/ч, поради което глобата
правилно е индивидуализирана в размер на 800, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд са
проведени две съдебни заседания, както и че процесуалното
представителство на наказващия орган в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6254638, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 ЗДвП на
Ц. С. Ц., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 800, 00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Ц. С. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

13

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14