Решение по дело №83/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260037
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20215230200083
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.****, 17.05.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично заседание на 27.04.2021 год. в състав:       

                                                        

                                        Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА   

при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова  АНД № 83/21 год. по описа на Панагюрския  районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.С.К. *** с ЕГН: ********** против НП № 20-0310-001101 от 11.03.2021 г. на Началника на РУ ****,  с което на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200  (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.  

Релевираните в подадената  жалба оплаквания се свеждат до наличие на процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се иска неговата отмяна. Твърдят се процесуални нарушения и по конкретно нарушение на принципа „Non bis in idem“ (не два пъти за едно и също нещо). Твърди се, че жалбоподателят е действал в хипотезата на фактическа грешка, тъй като не е знаел обстоятелства, принадлежащи към състава на административното нарушение поради неизпълнението от страна на сектор „Пътна полиция“ на задължението за уведомяване на собственика по чл.18 б, ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи.

          В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения адв.В.В. от ПАК.  

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

          Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.12.2020 год. около  13,45  часа в  град **** е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № **** , собственост на Р.И.К.,  който е със служебно прекратена регистрация от 26.03.2020 г.

Това било нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ – **** – мл.полицейски инспектор К В , който съставил на жалбоподателя АУАН. Актът бил изпратен по компетентност на ТО – **** към РП -Пазарджик, където била  образувана преписка. Преписката приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на данни за евентуално извършено престъпление от общ характер, и по-конкретно такова по чл.345, ал.2 от НК. При това положение срещу жалбоподателя  било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на жалбоподателя  на 17.03.2021 г., видно от отбелязването в разписката към НП, а жалбата  против  него е била  подадена чрез АНО на 18.03.2021 г.,  поради което жалбата е подадена  в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

По делото няма спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал  процесното МПС, след като същото е било служебно дерегистрирано на 26.03.2020 г., поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Не се спори по факта, че жалбоподателят  не е знаел за това обстоятелство, тъй като нито собственика на лекия автомобил, нито той са били уведомявани за дерегистрацията.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на св.Р К  и писмените доказателства, приложени по делото,  на които дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и не се отричат от жалбоподателя и АНО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че деянието е неправилно квалифицирано. Вместо срещу жалбоподателя да бъде започнато административно-наказателно производство за действително извършеното нарушение по КЗ (Кодекс за застраховането),  а имено за това че е управлявал МПС, без за същото да е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, срещу същия е било започнато такова за значително по-тежко нарушение, като  по-късно е бил санкциониран за него, и по отношение на което нарушение според съда жалбоподателят няма вина.  

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на пътните превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, се прекратява  служебно, като се уведомява собственика на пътното превозно средство. АНО, върху който лежи доказателствената тежест, не представи никакви доказателства собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за прекратената регистрация. Напротив, от материалите по преписка 686/2021 г. по описа на ТО-**** към РП-Пазарджик се установява точно обратното. В тази посока са и показанията на св.Костова. Следователно още по-малко жалбоподателят, който не е собственик, е бил наясно с тази дерегистрация. Ето защо, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, той не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

В  настоящото производство, съдът не разполага с процесуална възможност да преквалифицира деянието, поради което НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се добави, че в случая няма нарушение на принципа „Non bis in idem“ (не два пъти за едно и също нещо), тъй като наказателно производство срещу жалбоподателя въобще не е било образувано.

Жалбоподателят претендира  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, като от страна на АНО още в съпроводителното писмо е направено възражение за прекомерност. Това възражение не намира законова опора, тъй като договореното възнаграждение е дори под минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС.

По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът

                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА НП № 20-0310-001101 от 11.03.2021 г. на Началника на РУ ****, с което на К.С.К. *** с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Районно управление ****, адрес: 4500, гр.****, улица „Георги Бозаджиев“ № 26, към Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, да заплати на К.С.К. с ЕГН: **********, адрес: *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: