№ 649
гр. Перник , 28.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102589 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу С. М.
Л. и К. М. Л., с която се моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1096/2021 г. по описа
на Районен съд Перник.
След извършена служебна проверка в рамките на исковото производство се установи, че
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично, като в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК той е подал възражение. На заявителя са дадени указания, като
същият ги е изпълнил и е предявил обективно кумулативни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в законоустановения срок с предмет сумите по
издадената заповед за изпълнение. По така предявените искове е образувано настоящото
производство. На ответникът е връчен препис от исковата молба, като в срока за отговор (и
дадени допълнителни указания за представяне на изрично пълномощно и потвърждаване
действията на процесуалния си представител), същият е оттеглил възражението си по чл.
414, ал. 1 ГПК.
С оглед на изложените факти и предвид служебното задължение на съда да следи за
допустимостта на предявените искове (наличието на абсолютни положителни и липсата на
абсолютни отрицателни процесуални предпоставки) през цялото производство, в
конкретния случай предявените искове срещу ответника са процесуално недопустими
породи липса на интерес, тъй като по арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК е влязла в сила. Характерът на иска за съществуване на вземането, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, се определя от закона - да се установи вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист,
поради което при вече влязла в сила заповед за изпълнение, за ищецът не е налице интерес
от воденето на установителен иск, единствената цел на който е да стабилизира ефекта на
1
заповедта за изпълнение.
При тези обективни данни и правен извод, производството по делото следва да бъде
прекратено, а при влизане на определението в сила, делото да се докладва на заповедния съд
за предприемане на съответните процесуални действия, с които е сезиран.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и молбата му следва да бъде уважена. Съгласно чл. 81 ГПК
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. В конкретния случай обаче е налице исково производство, чиято
допустимост зависи и от проведеното заповедно производство, чийто развой следва да бъде
съобразен, както и причината за това. В конкретния случай ответникът е станал причина за
образуване на заповедно производство с извънпроцесуалното си поведение изпадайки в
забава, а подавайки възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и за образуване на исково такова. Едва в срока за отговор на исковата молба
ответникът е оттеглил възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК, което води до влизане в сила
на издадената заповед. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
25,00 лева в исковото производство, тъй като страната е заявила единствено „сторените“
разноски, а претенция за други не е отправяна.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид горните изводи и
като съобрази доказаните и заявените в заповедното производство разноски, на ищеца се
дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Възражението на ответника за прекомерност съдът намира за неоснователно, тъй като на
ищеца единствено е присъдена минимална сума за юрисконсултско възнаграждение в
рамките на заповедното производство.
При горните изводи за причината за образуване на съдебните производства, ответникът няма
право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените от на „Топлофикация Перник“
АД срещу М.С.Г. искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД
2
сума в общ размер на 50,00 лева, представляващи разноски в настоящото и заповедното
производства.
ОСЪЖДА К. М. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сума в
общ размер на 50,00 лева, представляващи разноски в настоящото и заповедното
производства.и
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд Перник в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се ВРЪЧИ на страните.
При влизане в сила на определението, делото да се докладва на заповедния съд за
предприемане на съответните процесуални действия.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3