Р Е Ш Е
Н И Е
№128
гр. Несебър, 21.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Деница Димова, като разгледа АНД № 306 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.А.С., срещу
електронен фиш серия К № 2314149 на ОДМВР Бургас, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лв. Жалбоподателят сочи, че нарушението е
извършено в деня, в който е закупил МПС. Счита, че не става категорично и
еднозначно ясно дали е бил собственик на лекия автомобил, който е извършил
нарушението. Обръща внимание, че никога не е бил наказван за нарушения на пътя
и е притежател на златен талон. С тези доводи моли електронният фиш да бъде
отменен.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 16.05.2018г. жалбоподателят С. закупил лек автомобил „Хюндай”, модел
„Гетц”, с ДК № *****, за което бил съставен нотариално заверен договор за
покупко-продажба (на л. 5 от делото). На същата дата за времето от 09:30 часа
до 12:00 часа от младши автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на
главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр.
Бургас, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542.
Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № А 8482 КА, извън
населеното място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения
участък от 60 км/ч, обозначен с пътен знак В-26. Разстоянието между пътния знак
и автомобила било от 300 метра. На същата дата около 10:30 часа, през
посоченото място преминал лек автомобил „Хюндай”, модел „Гетц”, с ДК № *****,
който се движел със скорост от 86 км/ч., при разрешена скорост за движение в
населено място до 60 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била
засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство. За извършеното
нарушение бил съставен електронен фиш серия К № 2314149 срещу собственика на
лекия автомобил. Фишът бил връчен на 14.03.2019г. В предвидения срок по чл.
189, ал. 5 ЗДвП не била депозирана декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. С електронния фиш за
наказуема била приета скорост от 83 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия К № 2314149 срещу А.С., клип № 1049,
радар № 542, докладна записка за използване на автоматизирано техническо
средство рег. № 304р 10595 от 16.05.2018г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство от 16.05.2018г., протокол № 4-5-17 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, договор за покупко-продажба на
автомобил. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на
жалбоподателя са насочени към правната страна на спора, като той не оспорва
установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена
извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От доказателствата по делото става ясно,
че обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за видеоконтрол. В
тази връзка според настоящия съдебен състав постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 26 февруари 2014 година по
тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими към настоящия
случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено
при действието на предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно
решение е прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи
и точното място на нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до
краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има
предвид, че след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова
нормативна уредба. Приета е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В
наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Предвидено е изрично и попълването на протокол с
ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането. Ето
защо всички цитирани в тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба
при използването на т. нар. „мобилни камери” са преодолени с приемането на
цитираната Наредба. Налага се извод, че е налице нова правна уредба, при която
постановките на цитираните тълкувателно решение не са актуални и не следва да
бъдат вземани предвид. Както се посочи наредбата е обнародвана на 19.05.2015г.,
поради което към момента на извършване на нарушението е действала. С оглед
новата уредба няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на
нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че с автомобил собственост на жалбоподателя е
осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 16.05.2018г. около 10:30 часа по
главен път I-9, 205,5 км., в посока към гр.
Бургас, с наказуема скорост от 83 км/ч (при отчитане на възможностите за
допусната грешка от техническото устройство), при разрешена скорост извън населено
място от 60 км/ч, съобразно поставения за участъка пътен знак. Нарушението е
било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се
установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От
представена снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и
по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия автомобил,
се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден
електронен фиш на собственика на автомобила. От него не е посочено друго лице,
което да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу
електронния фиш. Ето защо с фиша правилно на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер
на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като
относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено
място с 23 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване от 21 до 30 km/h в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба
именно в този размер, който е фиксиран и не може да бъде намален.
Единственото възражение на жалбоподателя е насочено към
обстоятелството, че не е ясно дали на 16.05.2018г. в 10:30 часа вече е бил
собственик на автомобила, тъй като е закупил автомобила именно на тази дата.
Самият той обаче в жалбата си сочи, че такава проверка няма как да бъде
осъществена, тъй като в регистъра на нотариуса, заверил подписите върху
договора за покупко-продажба, не се съхранява информация за часа на сделката.
Към момента на издаване на електронния фиш жалбоподателят е бил собственик на
автомобила. Поради тази причина ако е считал, че към датата на нарушението
друго лице е било собственик, или друго лице е управлявало автомобила, той е
следвало да представи пред контролния орган данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (арг. от чл. 189, ал. 5 ЗДвП). В случая
не е процедирано така, поради което няма основание за отмяна на електронния фиш
на посочените в жалбата основания.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2314149 на ОДМВР Бургас, с който на А.А.С., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: