ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.10.2020г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2020 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 616/2020 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Б.е.Д.к.“ ООД срещу В.Д.К.. В заявлението е посочен адрес на длъжника в обл. М., с. Г., ул. „С. С.“ № 2.
Заявлението е било адресирано до Монтанския районен съд, който е извършил служебна справка, и, въз основа на данните от нея, е приел, че не е местно компетентен да го разгледа, поради това, че постоянният и настоящият адрес на длъжника не са в района на РС - М.. Позовал се е и на измененията в ГПК, отразени в ДВ, бр. 100/2019г. Развил е съображения, че местно компетентен да разгледа заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е районният съд по настоящия адрес или седалището на длъжника. Изтъкнал е, че от служебната справка в НБД се установявало, че регистрираният настоящ адрес на длъжника не съответства на посочения в заявлението, а е в гр. Б., т.е. извън съдебния район на РС – М.. С мотиви в този смисъл и, преценявайки, че компетентен да се произнесе по заявлението е Б.ския районен съд, е постановил Определение № 827/14.08.2010г., с което прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на последния.
С Определение № 12677/17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1207/2020 г. на Районен съд - гр. Б., този съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалище на длъжника, а заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв – по постоянния. Изтъкнал е, че в случая заявлението има за предмет вземане, произтичащо от запис на заповед, който е абстрактна сделка. Същевременно, не били изложени никакви съображения за сключен между страните договор, поради което длъжникът нямал качеството „потребител“ по правоотношението, от което произтичало претендираното вземане. Направил е извод, че местно компетентен да разгледа заявлението е съдът по постоянния адрес на длъжника, а именно – Монтанският районен съд.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно точната формулировка на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в актуалната й редакция към момента на подаване на процесното заявление „заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност; заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния…“.
В конкретния случай, видно от приложената справка по гр. д. № 1706/2020 г. на РС- М., постоянният адрес на длъжника В.Д.К. ***. Същият е посочен и в заявлението по чл. 417 от ГПК.
От друга страна, справката сочи като настоящ адрес на длъжника гр. Б., ж.к.“Саранск“, № 1, вх. В, ет. 8, ап. 23.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно Монтанският районен съд е изтъкнал адреса на длъжника като причина за изпращане на делото по подсъдност на Б.ския районен съд, поради следните съображения:
1. В мотивите на Определение № 827/14.08.2010г. по ч.гр.д. № 1706/2020г. на МРС неправилно се поддържа, че „местно компетентен да разгледа заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е районният съд по настоящия адрес или седалището на длъжника“. Както се посочи по- горе, разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в актуалната й редакция към момента на подаване на процесното заявление, предвижда подсъдност по настоящ адрес на длъжника само ако той има качеството потребител. Във всички останали случаи, компетентен е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
2. Несъответстваща на действителното фактическо положение е и констатацията на МРС, че установеният регистриран постоянен и настоящ адрес на длъжника не е в района на РС- М.. Видно от служебната справка по делото, тази констатация е вярна само за настоящия, но не и за постоянния му адрес.
3. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на БРС, че, в случая, от наличните данни по делото, не може да се направи извод, че длъжникът има качеството „потребител“, поради което е неприложима особената местна подсъдност по настоящия адрес на длъжника. Правното основание за процесното вземане е запис на заповед, който, бидейки абсолютна търговска сделка, изключва възможността, длъжникът да се е задължил по него именно в такова качество.
4. По делото няма данни за връзка на записа на заповед с някакво правоотношение, по което длъжникът да има потребителско качество. Наличието на такова правоотношение не може да се предполага от текста на самия запис на заповед, а и не се сочи от заявителя във връзка със задължението му по чл. 417, т. 10, in fine от ГПК. Поради това в случая не е налице хипотеза, аналогична на разгледаната в Определение № 317 от 9.07.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 165/2020 г., при която самият заявител е твърдял, че записът на заповед е издаден единствено с обезпечителна цел по договор за паричен заем, по който длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП. С оглед това съществено различие, настоящият съдебен състав намира, че Шуменският окръжен съд правилно е приел, че следва да се приложи подсъдността по настоящ адрес на длъжника. Същият извод би могъл да се обоснове и по аналогия от трайната съдебна практика (Определение № 172 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1143/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 607 от 23.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2015 г., I т. о., ТК и Определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК), съгласно която „само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице“, но не и видът и спецификите на избрания начин за съдебна защита на субективните граждански права. Както се посочи по- горе, обаче, настоящият казус е съществено различен, тъй като в него претенцията на заявителя произтича пряко от запис на заповед, а същевременно няма никакви данни за обвързаността на този запис с друго правоотношение, по което длъжникът би имал качеството „потребител“, и който факт би обосновал подсъдност по настоящия му адрес съгласно чл. 411, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ГПК.
По така изложените съображения и с оглед обстоятелството, че постоянният адрес на длъжника е в с. Г., обл. М., надлежният съд, който следва да разгледа заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК, подадено от „Б.е.Д.к.“ ООД срещу В.Д.К., е Монтанският районен съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК, подадено от „Б.е.Д.к.“ ООД срещу В.Д.К., е Монтанският районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Монтанския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати за сведение на РС - Б..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.