О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН И.
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 249 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК,
образувано по подадени:
1/ въззивна жалба от Р.Т.И.,***, чрез адв.
Р.Ж., срещу Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г.
по описа на ВРС, XX с-в,
В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Р.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: *** за осъждане на „СОД-Варна“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Бузлуджа” № 15 да му заплати сумата от 14000,00 лв., представляваща частичен
иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова
злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на
приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят Р.Т.И. счита постановеното решение за неправилно
и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че в
мотивите на първоинстанционния съд се съдържа противоречие, защото се приема,
че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, но се отхвърля
претенцията за вреди в резултат на това влошаване. Излага, че увреждането на
десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност до степен и на пълна липса
на такава върху определени зони, е значително. Твърди, че това увреждане е във
връзка с термичната травма на десния горен крайник и следва да се приеме за
нейно усложнение. В тази връзка моли за отмяна на решението в тази част и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият „СОД-ВАРНА“ АД не е депозирал
писмен отговор.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Държавна такса не се дължи от работника.
2/ въззивна жалба от „СОД-ВАРНА“ АД, гр. Варна, чрез адв. Н.С., срещу Решение № 5337 от 29.11.2019
г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да заплати на Р.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 14000,00 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща
обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018
г., настъпили в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1
от КТ.
Жалбоподателят „СОД-ВАРНА“ АД счита постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото не е установена
нито една от посочените в чл. 200 КТ предпоставки за възникване на
отговорността на работодателя да заплати обезщетение за претърпените от
работника вреди. Излага, че не се е доказало наличието на настъпило влошаване на
състоянието на ищеца в резултат на трудовата злополука. В тази връзка твърди,
че се е установило, че през процесния период ищецът е работил при различни
работодатели на открито и при висока температура, с което не е положил
дължимата грижа за здравето си и не му се дължи обезщетение. Моли за отхвърляне
на иска, отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Т.И.,
чрез адв. Р.Ж., подава отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е
правилно в обжалваната част. Излага, че след злополуката дълго време е бил
неработоспособен и е претърпял седем хирургически интервенции, които са му
причинили силни негативни усещания, болки и страдания в исковия период. Сочи,
че тези обстоятелства се установяват от показанията на неговия баща, както и от
допуснатата по делото експертиза. Моли за потвърждаване на решението в тази
част и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от Р.Т.И.,***, чрез адв. Р.Ж., срещу Решение № 5337
от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да му
заплати сумата от 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на
75000,00 лв. съставляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода
18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на влошаването на
състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение
със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното
дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от „СОД-ВАРНА“ АД, гр.
Варна, чрез адв. Н.С., срещу Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по
гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в,
В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ „СОД-Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15
да заплати на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на настъпилата на 17.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
НАПЪТВА на основание чл. 273, вр. чл.
140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на
същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на
всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения между тях. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 249/2020 г. на ВОС за
23.03.2020 г.
от 14,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на „СОД-ВАРНА“ АД да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.